Решение по дело №28/2021 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			28.05.2021
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.о. II

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	21.05.		2021

 

на                                                                                                           Година

Маргарита Алексиева

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Юлия Вукова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		28		2021

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Д.В.Б., ЕГН ********** с адрес: *** чрез адвокат Д.Т. от АК – Благоевград, със служебен адрес: гр. София, ул. ,,Триадица” № 5Б, ет. 4, офис № 405 е обжалвал Наказателно постановление /НП/ № 20-0348-000685 от 17.11.2020 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 700.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление издадено в нарушение на процесуалните и материалноправните норми и се иска неговата отмяна. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски – адвокатски хонорар и възнаграждение на вещо лице.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител адв. Т., който поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

 Съдът като обсъди доводите на страните  и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

 На 11.02.2020 г. около 15:53 часа, жалбоподателят Д.В.Б. управлявал товарен автомобил ,,Дачия докер” с рег. № РА6219ВХ по ул. ,,Самоковско шосе” в гр. Дупница в посока гр. Самоков с наказуема скорост 103 км/ч, измерена скорост 106 км/ч при  разрешена скорост за населено място 50 км/ч. Нарушението е заснето с АТСС TFR1-M, с радар TR4D № 563. Нарушението е заснето с клип №5565 TFR1-M, № 563. Съставен е протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система на 10.02.2020 г. Видно от протокола, мястото за контрол е гр. Дупница, ул. ,,Самоковско шосе”, където е действало общо ограничение на скоростта 50 км/ч. Акта за нарушение е съставен въз основа на снимков материал за превишаване скоростта на движение в населено място. На 17.06.2020 г. Д.В.Б. е представил декларация по чл. 188 ЗДвП, с която декларирал, че на 11.02.2020 г. около 15:53 ч. лично той е управлявал автомобила.

За така установеното превишаване на скоростта, на 10.07.2020 г., на жалбоподателя е бил съставен АУАН от св. И., в присъствието на посочения в акта свидетел Р.С.. Актът е подписан от жалбоподателя, който в графа ,,обяснения и възражения” е посочил, че често пътува за Благоевград и знакът не се вижда от непочистена растителност.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на Б. са наложени съответни административни наказания за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. По делото е представено писмо изх. № 11-00-15/05.02.21 г. от  ОПУ – Кюстендил, от което се установява следното: улица ,,Самоковско шосе” в границите на урбанизираната територия на гр. Дупница съвпада с РП II-62 от км 43+000 до км 45+548, където е поставена табела Д 12 – край на гр. Дупница в посока на движението гр. Дупница – гр. Самоков, с обща дължина на този участък 2,548 км. Начало на населено място е обозначено с табела Д 11 начало на гр. Дупница, поставена при км 45+575 в посока гр. Самоков – гр. Дупница. Посочената точка с координати ЕL: 23.15371, NL: 42.28503, приложени по делото и снети от паметта на АТСС TFR1-M, № 563 съвпада с участък от републикански път II-62 ,,Дупница – Клисура” при км 45+214; въпросната точка се намира на 334 метра преди табела Д12 /край Дупница/ поставена при км 45+548 в границите на населено място гр. Дупница, където ограничението на максималната скорост на движение е 50 км/ч.

От заключението на вещото лице инж. К.Б. се установява, че автомобилът на МВР, с който  е било установено и заснето нарушението се е намирал на разстояние от 334 метра преди табела Д 12 /край на гр. Дупница/. Съобразно посоката в клип № 5565, напълно съвпада с посоката описана в наказателното постановление, а именно от гр. Дупница към гр. Самоков, о което е видно че автомобилът на МВР, с който е било установено и заснето нарушението се е намирал преди пътния знак за край на населено място ,,Дупница” /пътен знак Д12/. Автомобилът на МВР, с който е било установено и заснето нарушението спрямо координатите в клип № 5565 се е намирал на координатни ширини ЕL: 23.15371, NL: 42.28503, които след извършената проверка съвпада с участък от републикански път II-62 ,,Дупница – Самоков” при км 45+214, непосредствено пред входа на Ремонтна работилница – Автобаза на ,,Автомагистрали Хемус” АД София – клон Дупница.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. служебно изисканата справка от АПИ, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: снимков материал – клип № 5565, протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол и удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за ползване на техническото средство за контрол на скоростта по чл. 10 от Наредбата, от 10.02.2020 г., декларация по чл. 188 ЗДвП, както и от останалите по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност установяват последователно и непротиворечиво фактите по делото. Съдът приема относно мястото на нарушението и приложимото ограничение на скоростта – 50 км/ч, съгласно посочените в снимковия материал географски координати, установеното от представената от ОПУ-Кюстендил към АПИ справка и заключение на вещото лице инж. Б.. От посочените доказателствени средства се установява, че процесния пътен участък с координатни ширини ЕL: 23.15371, NL: 42.28503, съвпада с участък от републикански път II-62 ,,Дупница – Самоков” при км 45+214, непосредствено пред входа на Ремонтна работилница – Автобаза на ,,Автомагистрали Хемус” АД София – клон Дупница и въпросната точка се намира на 334 метра преди табела Д12 /край Дупница/ поставена при км 45+548 в границите на населено място гр. Дупница, където ограничението на максималната скорост на движение е 50 км/ч.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районния съд е винаги инстанция по същество  съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН е издаден изцяло в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, издадено е от компетентен административен орган, при спазване на процесуалните правила за това. Същите съдържат пълно и точно описание на извършените нарушения. Не са допуснати каквито и да е процесуални нарушения.  Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че в НП не е посочено мястото, на което било установено извършеното нарушение, а именно точното местоположение на ул. ,,Самоковско шосе”, тъй като част от нея продължава и извън границите на населеното място. Действително, разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН предвижда като задължителни реквизити на НП посочването на мястото и датата на извършване на нарушението, описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Безспорно е, че посочването на мястото на нарушението е абсолютно необходим реквизит на НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване. В случая, в АУАН като място на извършване на нарушението е посочено следното: „в гр. Дупница по ул. Самоковско шосе в посока гр. Самоков”. Идентично е описанието на мястото на извършване на нарушението и в НП. Според настоящия състав посоченото в АУАН и НП е достатъчно, за да се приеме, че е налице ясно описание на местоизвършване на нарушението, още повече, че изрично е изписана и посоката на движение на водача. Събраните по делото доказателства не установяват място на нарушението, различно от посоченото в акта и наказателното постановление, поради което не може да се сподели довода на жалбоподателя за нарушаване на императивните разпоредби на чл.42, т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което да е довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, още повече, че наказаното лице се е защитавало адекватно именно срещу вмененото му нарушение. Съдът намира за неоснователен довода на жалбоподателя, че акта за нарушение е съставен след изтичане на тримесечния давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН.  Този срок започва да тече от установяване на нарушителя. В процесния случай нарушителят е установен при попълване от Б. на декларацията на 17.06.2020 г. във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП. На тази дата е установен нарушителят, съответно тримесечния срок за съставяне на акт за извършване на нарушението изтича на 17.09.2020г. Актът за процесното нарушение е съставен на 10.07.2020г. или в рамките на тримесечния срок. 

Обосновани от доказателствата и законосъобразни с оглед приложимия закон са решаващите изводи на АНО за съставомерност и доказаност на процесното административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Същото е установено с одобрено и годно за експлоатация техническо средство за измерване - TFR1-M, с № 4835, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, надлежното веществено доказателствено средство за установяване на нарушението от обективна страна, са изготвените с техническото средство снимки /клип 5565/. Клипът, като веществено доказателствено средство, съдържа предвидените в закона реквизити, които сочат на движение в населено място със скорост, чиято стойност надвишава с над 50 км/ч, а именно с 56 км/ч, разрешената такава по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, т.е. доказват се обективните признаци на съставомерното нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за което законодателят е предвидил кумулативно да се налагат административни наказания глоба и лишаване от право да се управлява МПС. Безспорно от изисканата служебно справка и заключението на вещото лице се установява, че мястото на нарушението е в населено място при приложимо общо ограничение на максимално допустимата скорост от 50 км/ч и при липса на поставени пътни знаци позволяващи по-висока скорост на движение.

Горното, преценено в контекста на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП /по аргумент за противното/, според която при нарушение, установено и заснето с АТСС, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш, сочи на необходимост от съставяне на АУАН и на НП за констатираното нарушение, като изключва правната възможност за същото да се издаде електронен фиш. Поради изложеното, за деянието е съставен АУАН, а въз основа на него е издадено и обжалваното НП. Налице е правилно приложение на закона във връзка с общия ред на проведеното административнонаказателно производство. Изложеното съдържание на относимите правни норми в съвкупност с установените факти по случая, сочи на законосъобразно процедиране на АНО.  

В съдържанието на протокола за използване на АТСС на процесната дата е налице надлежно попълнена графа за „общо ограничение на скоростта“ от 50км/ч, което е единствено относимото по казуса. Съдържанието на протокола е проверено от съответното длъжностно лице с положени имена и подпис на същото.

Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП да съобрази скоростта си на движение с указаната в закона. Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е определено като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, т.к. нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта след като се движи в населеното място, съзнавал е общественоопасните последици, т.е. че застрашава обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата, но е игнорирал настъпването на тези последици, при пряката си цел да управлява МПС, с избрана от него превишена скорост, независимо от наличието на ограничение за движение в населено място до 50 км/ч.

Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да понесе нарушителят - глоба в размер от 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 т ЗДвП, доколкото тя отговаря на условията за превишаване на скоростта на движение над 50 км/ч. Наказанието е фиксирано, поради което не подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда.

Постановеното отнемане на контролни точки също е съобразно предвиденото в чл. 6, ал. 1, т. 7 от Наредба № Із-2539 на МВР, съгласно който текст за превишаване на разрешената максимална скорост с над 50 км/ч в населено място /чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП/ се отнемат 12 контролни точки.

Липсва основание за приложението на чл. 28, . „а“ от ЗАНН, доколкото настоящия случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване се от особено значение и тяхното стриктно спазване следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други участници в движението, без въобще да се споменава отчетените параметри на превишението на допустимата скорост. Установеното превишаване на скоростта накърнява именно тези отношения, като нито деянието му, нито личността на нарушителя се характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на същото нарушение.

По посочените съображения следва да се приеме, че към административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно материалноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са спазени задължителните формални изискания за използването на АТСС съгласно действащата законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава основание наказателното постановление да се прецени като законосъобразно и последицата от това – да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски по производството.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

  Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0348-000685 от 17.11.2020 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на Д.В.Б., ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 700.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд – Кюстендил с касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: