№ 547
гр. София, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20221100510911 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, уточнена с молба от 08.04.2022 г. и с изявление в
проведеното на 30.01.2023 г. открито съдебно заседание, на А. М. М. срещу Решение №
20018626/04.03.2022 г. по гр.д. № 5324/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 83-ти състав в
частта, в която е осъден да заплаща на малолетното си дете К. А.ов М., роден на ******* г.,
чрез неговата майка и законен представител И. В. С., месечна издръжка за разликата над 200
лева до присъдените 250 лева, считано от 28.01.2021 г. до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
сума до окончателното й изплащане. Твърди се неправилност на съдебния акт в атакуваната
част, доколкото размерът на издръжката не е съобразен с отговорностите му към другите две
родени от брака с въззиваемата деца, които, макар и пълнолетни, били учащи и се нуждаели
от подпомагане. Поради това намира определената издръжка за завишена по размер и желае
определяне на такава в по – нисък размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна И. В. С. не е подала отговор на
въззивната жалба.
В хода по същество въззиваемата изразява становище за уважаване на искането за
определяне на издръжка в размер на 200 лева месечно.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
1
приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.49 СК от И. В. С.
срещу А. М. М. за развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака,
съединен с искове за предоставяне на родителските права по отношение на К. А.ов М.,
роден на ******* г., определяне на местоживеенето на детето при нея, предоставяне
ползването на семейното жилище, фиксиране на режим на лични отношения на малолетния
и ответника и осъждане на последния да заплаща месечна издръжка на детето в размер на
350 лева.
С Решение № 20018626/04.03.2022 г. по гр.д. № 5324/2021 г. по описа на СРС, III ГО,
83-ти състав бракът между страните е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен,
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете К. е
предоставено на въззиваемата, при която е определено неговото местоживеене, разписан е
режим на лични отношения на детето с въззивника и последният е осъден да заплаща на
малолетното месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от 28.01.2021 г. (датата на
депозиране на исковата молба) до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване. Със съдебния акт ползването на семейното жилище с административен адрес
гр.София, ул. „******* е предоставено на въззиваемата, всяка от страните е осъдена да
заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на по 25 лева, дължима при решаване на
иска за развод, а въззивникът – и държавна такса от 360 лева, изчислена върху определената
на детето К. издръжка.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Според чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на чл.142, ал.1 СК, се
определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя. Това са две
кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази.
Получаването на издръжката е безусловно, доколкото не е обусловено от каквито и
да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството "ненавършило пълнолетие
дете" и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез
получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти,
семейни добавки и други (т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като
се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които рефлектират върху
тях. Нуждата от издръжка при подрастващите поначало се предполага.
2
В настоящия случай детето е на деветгодишна възраст, ученик е в трети клас в
общинското столично ** „А.С.П.“ и нуждите му са обичайни за деца на неговата възраст.
Същите са свързани с разходи за храна, дрехи, обувки, учебници и учебни помагала за
извънкласни форми на обучение, медицински грижи, културни потребности, развлечения и
медицински грижи. Видно от отразеното в представения пред въззивната инстанция,
изготвен на основание чл. 21, т. 15 във вр.с чл. 15, ал. 6 ЗЗДт от ДСП-Оборище социален
доклад и от изявленията на двамата родители, детето К. посещава извънкласни спортни
занимания по жиу-жицу, разходите за които се поемат от въззивника, и уроци по пияно,
възлизащи на 100 лева месечно, а разходите за посещение в училищния стол са в размер на
80 лева месечно. Поради това правилно районният съд е определил общия размер на
необходимата на детето сума за месечна издръжка.
Алиментното задължение на родителя да дава издръжка не е безусловно и зависи от
възможността на същия да предоставя такава – по аргумент от разпоредбата на чл.143, ал.2
СК. Родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални
нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете или деца, в противен случай
същите могат да търсят издръжка от лица от друг ред.
При преценка на размера на дължимата и възможна за поемане от въззивника
издръжка на детето съдът съобразява работоспособната възраст на бащата и липсата на
твърдения и доказателства за здравословни проблеми при същия, изискващи значителни
ежемесечни разходи за лечение. От представените пред въззивния съд удостоверения от
Софийска Света Митрополия се установява, че в периода месец 01.2022 г. – месец 12.2022 г.
въззивникът е получил средно месечно нетно трудово възнаграждение в размер на 1 059,43
лева. Отделено е като безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че
месечните разходи на въззивника на заплащане на наемна цена и консумативи възлизат на
около 550 лева.
При съобразяване на гореизброените обстоятелства, включително на факта, че
въззивникът поема погасяването на разходите за извънкласните спортни занимания на сина
му К., както и изричното изявление на въззиваемата страна, то съдът намира, че искането на
А. М. за определяне на дължимата от него месечна издръжка на малолетното му дете в
размера от 200 лева се явява основателно.
При преценка на размера на дължимата и възможна за поемане от въззивника
издръжка на детето съдът съобразява и установения среден брутен доход на майката в
периода месец 01.2022 г. – месец 12.2022 г. в размер на 1 830,38 лева, както и
обстоятелството, че същата полага непосредствени грижи за детето, което поражда
необходимостта неотглеждащият родител да покрие по – голяма част от издръжката на
детето, но единствено съобразена с възможностите му.
Следва да бъде отчетено, че предназначението на издръжката е да осигури средства
за съществуване на детето, а задължението за предоставяне на такава на ненавършилите
пълнолетие деца от техните родители има приоритет пред всякакви други задължения.
Въззивникът има не само правно, но и нравствено задължение да издържа своето дете,
3
поради което, дори след изплащане на издръжката да среща известни материални
затруднения, следва да се даде приоритет на нуждите на детето Рая.
Поради изложеното първоинстанционното решение, с което въззивникът е осъден да
заплаща на детето К. А.ов М. издръжка за разликата над 200 лева до присъдения размер от
250 лева следва да бъде отменено.
Определеният размер на издръжката е дължима от датата на депозиране на исковата
молба до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, заедно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
Решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и в частта, с която
въззивникът е осъден, на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на СРС държавна
такса върху определената издръжка за разликата над сумата от 288 лева до присъдения
размер от 360 лева.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20018626/04.03.2022 г. по гр.д. № 5324/2021 г. по описа на
СРС, III ГО, 83-ти състав, в частта, в която А. М. М., ЕГН **********, е осъден да заплаща
на малолетното му дете К. А.ов М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител И. В. С., ЕГН **********, месечна издръжка за разликата над сумата от 200
лева до присъдения размер от 250 лева, считано от 28.01.2021 г. до настъпване на законна
причини за нейното изменение или прекратяване, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. В. С., ЕГН **********, срещу А. М. М., ЕГН
**********, небрачен иск за заплащане на месечна издръжка на малолетното им дете К.
А.ов М., ЕГН **********, за разликата над сумата от 200 лева до присъдения размер от 250
лева, считано от 28.01.2021 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване.
ОТМЕНЯ Решение № 20018626/04.03.2022 г. по гр.д. № 5324/2021 г. по описа на
СРС, III ГО, 83-ти състав, в частта, в която А. М. М., ЕГН **********, е осъден да заплати
по сметка на Софийски районен съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса за
разликата над сумата от 288 лева до присъдения размер от 360 лева.
В останалата част, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в
законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5