Решение по дело №6201/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2185
Дата: 27 ноември 2019 г. (в сила от 18 декември 2019 г.)
Съдия: Панайот Рангелов Велчев
Дело: 20195330206201
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№2185

гр. Пловдив, 27.11.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ

                                                                                        

          при участието на секретаря Даниела Дойчева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6201/2019 г. по описа на ПРС, XXVI нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Обжалвано е Наказателно постановление № 16-002573/26.08.2019 г., издадено от А.Ч., **на Дирекция ,,Инспекция по труда‘‘ – Пловдив с което на ,,М.-31‘‘ЕООД гр. Пловдив, с ЕИК: ********* е било наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 2 000 лева за извършено нарушение по чл. 61, ал. 1 КТ.

Дружеството жалбоподател обжалва процесното  наказателно постановление. Твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния представител юрисконсулт Т.оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

 Пловдивски районен съд след като взе предвид доводите и възраженията на страните и се запозна с представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от страна разполагаща с право за това, срещу подлежащо на обжалване НП, в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима, разгледана по същество се явява частично основателна.

В конкретния случай дружеството жалбоподател е било санкционирано за това, че на 20.06.2019 г. в офис – изложбена зала в гр. Пловдив, ,,бул. ,,Шести септември‘‘ № 235 била връчена призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК адресирана до ,,М.-31‘‘ ЕООД с която било изискано да се представят документи във връзка спазване на трудовото законодателство. От представените документи в Дирекция ,,Инспекция по труда‘‘ – Пловдив на 01.07.2019 г. а именно бланка на трудов Договор № 15/08.02.2019 г., изготвена и подписана от работодателя, ведомости за заплати за месеците февруари, март и април 2019 г., присъствени форми за явяването на лицето С.Т.Д.за месец февруари, март и април 2019 г. и писмено обяснение от управителя на дружеството от 05.08.2019 г. било установено, че от страна на същия към 08.02.2019 г. в обект производствен цех за врати в с. Белащица, ул. ,,Стопанска‘‘ № 1 е бил приет на работа лицето С.Т.Д.с ЕГН: **********, като общ работник без да е бил сключен с него преди постъпването му на работа трудов договор.

В хода на съдебното следствие беше разпитана актосъставителката В.Б., която потвърди отразеното от нея в АУАН. Добави, че лицето С.Д.е било прието на работа без същият да е имал сключен трудов договор с дружеството жалбоподател.

Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представеното копие от Заповед се установява, че НП е издадено от компетентен орган.

От представения АУАН с бл. № 002573 се установява, че същият е бил редовно съставен и връчен на управителя на дружеството жалбоподател, като в него същата не е вписала възражения.

От представеното копие от Трудов договор № 15 от 08.02.2019 г. се установява, че като в страни в него са посочени С.Т.Д.в качеството на работник и ,,М.-31‘‘ ЕООД в качеството на работодател. Също така се установява, че договорът е подписан от работодателя, но върху него не се съдържа подпис на работника С.Д..

От представената справка от НАП се установява, че дружеството жалбоподател е било подало уведомление по чл. 62, ал. 2 КТ по отношение на лицето С.Т.Д.на длъжност общ работник, като това е станало на 08.02.2019 г.

От копие от Заповед от 04.04.2019 г. се установява, че трудовото правоотношение между дружеството жалбоподател и С.Д.е било прекратено.

От представените копия от ведомости и присъствени форми се установява, че през месеците февруари, март и април 2019 г. лицето С.Д.се полагало труд при дружеството жалбоподател, както и че му е било изплащано трудово възнаграждение.

От представеното копие от Обяснения на управителя на дружеството жалбоподател – И.К.се установява, че по нейни твърдения, поради пропуск трудовият договор с лицето С.Д.не му е бил предоставен за подпис.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Съдебният състав е на мнение, че по безспорен и категоричен начин се установи, че дружеството жалбоподател е извършило вмененото му нарушение за това, че на 08.02.2019 г. е приело на работа лицето С.Д.без със същия да е сключен трудов договор преди постъпването му на работа, като следва да се отбележи, че това не се и оспорва от жалбоподателя, който признава, че договорът не е бил предоставен за подпис на работника, поради пропуск.

Дори и да е налице документ между две лица озаглавен като Договор то за да се приеме, че в действителност има такъв, трябва да бъде подписан и от двете лица.

Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ предвижда, че трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.

Тълкувайки тази разпоредба се достигна до извод, че преди да постъпи на работа работникът трябва да има сключен трудов договор с работодателя. Формата на същия следва да бъде писмена и за да се счита за сключен той трябва да бъде подписан не само от работодателя, ами и от работника. В случая дори и да се приеме, че към момента на извършване на проверката трудовият договор е бил подписан от управителя на дружеството жалбоподател, той не е бил подписан от С.Д., поради което се достигна до извод, че не е бил сключен. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ е категорична, че трудовият договор следва да бъде сключен преди започването на работа.

Процесният случай не се отличава от останалите такива и не е такъв със сравнително ниска степен на обществена опасност и липсата на настъпили вредни последици, като следва да се отбележи, че са нарушени обществените отношения, които гарантират полагането на труд от работниците и служителите, които са по-слабата страна в трудовите правоотношения. Ето защо, не може да бъде приложената разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения, които да водят да отмяна на атакувания акт, като в него по ясен и недвусмислен начин се съдържа описание на нарушението. Правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството жалбоподател на основание чл. 414, ал. 3 КТ.

Тази разпоредба предвижда имуществената санкция в размер от 1 500 лева до 15 000 лева.

Съдът намира, че в случая размерът на наложената имуществена санкция следва да бъде намален до минимума предвиден в закона, доколкото няма данни за извършени други нарушения на трудовото законодателство от дружеството жалбоподател, както и че е било подадено уведомление до ТД на НАП гр. Пловдив по чл. 62, ал. 5 КТ.

Ето защо и размерът на имуществената санкция следва да бъде намален до 1 500 лева.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното НП следва да се измени в санкционната част, а в останалата част,  като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд,

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16-002573/26.08.2019 г., издадено от А.Ч., **на Дирекция ,,Инспекция по труда‘‘ – Пловдив против ,,М.-31‘‘ ЕООД гр. Пловдив, с ЕИК: ********* в санкционната част, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2 000 /две хиляди / лева на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останалата част.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: Д.Д .