Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………../12.12. |
Година 2017 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав
|
на осми ноември |
Година 2017 |
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 850 по описа за 2017 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет на разглеждане са съединени
при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 124 ал. 1
предл. трето, алтернатива втора от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр.
чл. 3 ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), чл. 26 ал. 2 предл.
трето вр. чл. 44 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) вр. чл. 59 ал. 2 ЗБН,
чл. 59 ал. 5 в редакцията с ДВ бр. 59/2006 г. и чл. 59 ал.3 ЗБН.
Производството е образувано по искане на синдика на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност срещу „Х.и х.и.“ ЕООД. Ищецът твърди на 10.11.2014 г. ответникът да е уведомил „К.т.б.“ АД за извършени прихващания на свое задължение по договор за кредит, сключен с банката на 11.02.2011 г., възлизащо към 3.11.2014 г. 388000 лв. – главница по договор за банков кредит, текущи лихви върху редовна главница до 08.10.2014 г. – 582 лв. и неустойка 0,58 лева, с придобити по договори за цесия вземания съответно по договори за цесия вземания съответно за сумата 28 784,58 щатски долара и начислени лихви по сумата към 02.11.2014 г. в размер на 1116,94 щатски долара, 17262,20 евро и начислени лихви към 02.11.2014 г. в размер на 721,31 евро, 273 030,31 лева и начислените лихви към 02.11.2014 г. в размер на 13 660,75 лв. и 19057,99 евро и начислени лихви към 02.11.2014 г. в размер на 1900,12 евро без да е спазена предвидената от закона форма за действителност на изявлението. Иска се да бъде признато за установено несъществуване на право на прихващане.
В отговор по така предявения иск от името на ответника се излага довод, че предвидената форма е такава за доказване, а не касае действителността на изявлението за прихващане.
При условията на евентуалност се излага се довод, че по силата на така обективираното изявление е настъпило погасяван. Излага довод, че изявлението за прихващане е постъпило след установената начална дата на неплатежоспособност на 10.11.2014 г. счита да представлява форма на събиране на вземания и застъпва теза, че така извършените са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността – иск с правно основание чл. 3, ал. 2 от Закона за банковата несъстоятелност.
В отговор по исковата молба се признава, че на 04.11.2014 г. ответникът е придобил оспорените вземания, на която дата и банката е уведомена за прехвърлянията. Сочи се да е постигнато съгласие с извършените цесии като банката ги е осчетоводила и ответникът изрично е уведомен, че няма задължения по договора за кредит. Застъпва теза, че нормата на чл. 3 ал. 2 ЗБН е относима към разпореждане с имущество на банката, поради което и е неприложима в случая.
При условията на евентуалност ищецът твърди прихващането да е извършено след датата на вписване на решението на Българска народна банка за отнемане на лицензията и след началната дата на неплатежоспособност, поради което се иска да бъде признато за установено, че то е недействително спрямо кредиторите.
В отговор по исковата молба се излага довод, че нормата предполага извършено прихващане от банката спрямо неин кредитор.
При условията на евентуалност също така се твърди, че към датата на придобиване на вземанията, с които е извършено прихващането ответникът е знаел за настъпилата неплатежоспособност. Твърди се, че фактът на поставяне на банката под специален надзор поради изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове от 20.06.2014 г. еднозначно сочи на невъзможност банката да обслужва своите клиенти. Твърди се и неплатежоспособността на банката да е огласена с оповестения от Българска народна банка на 22.10.2014 г. доклад за анализа и оценката на активите на КТБ АД. При тези обстоятелства счита прихващанията да са недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността като се иска това да бъде прогласено със съдебното решение.
В отговор от името на ответника относимите към този иск възражения се оспорва да е знаел за настъпилата неплатежоспособност към датата на сключване на договорите – на 04.11.2014 г.. Застъпва теза, че едва вписването на решението за отнемане на лиценза, което твърди да е станало на 07.11.2014 г., обосновава нормативно утвърденото предположение за знание, поради което го счита за неприложимо в случая.
В исковата молба е заявено и искане за присъждане на направените в производството разноски от страна на ищеца.
В съдебно заседание по съществото на
спора процесуалният представител на ищеца – адв. М. от ЛАК, поддържа исковете. Застъпва
теза, че поставянето на банката под особен надзор и оповестените доклади на
трите одиторски фирми, публикувани на сайта на БНБ е установено трайното
състояние на невъзможност банката да изпълнява функциите си, довело и до
решението на БНБ за отнемане на лиценза й. При тези обстоятелства стига до
извод, че ответникът е бил с ясното знание за неплатежоспособността на банката.
Доразвива доводите си в писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Процесуалният представител на
ответника – адв. Я. от САК, оспорва исковете по съображенията, наведени в
рамките на размяна на книжата, в която фаза на процеса е заявено и искане за
присъждане на разноски. Представя и съображения в писмени бележки. Претендира
разноски като е представен и списък.
Като
обсъди доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна намира следното:
По
делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че с договор за
банков кредит с посочена дата на сключване 11.02.2011 г., писмено е съгласувана
воля, че „К.т.б.“ АД отпуска на „Х.И Х.И.“ ЕООД банков кредит в размер на 900 000
лева.
По
делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че с
Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българска народна банка
(УС на БНБ) „К.т.б.“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца
и за този срок е спряно изпълнението на всички задължения на банката, съответно
й е забранено да извършва дейности съгласно лиценз за извършване на банкова
дейност, а членовете на управителния и надзорния съвет на банката са отстранени
от длъжност.
На
съда служебно е известно, че с решение № 23 от 16.09.2014 г. на УС на БНБ е
установена необходимостта от допълнителен срок за приключване на възложената
оценка на активите на КТБ АД и е огласено получено на 10.09.2014 г. предложение
от European Privatization & Investment Corporation (EPIC) за участие в
рекапитализирането на КТБ АД със заявено намерение за продължаване на
разговорите с оглед изясняване и потвърждаване на реалните инвестиционни
намерения и потенциални възможности за осигуряване на необходимата ликвидност и
оздравяване на банката. Посочено е, че проверката следва да приключи до
31.10.2014 г., след което са необходими още 20 дни за окончателно обсъждане,
приемане и реализиране на план за оздравяването на банката, а ако това е
невъзможно – за отнемане на нейния лиценз. Огласено е, че към м. септември 2014
г. банката продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване
на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и други
кредитори, с което е обосновано и продължаване на наложените ограничения.
По
делото не се спори, че към .03.11.2014 г. по сключения между ответника и
банката договор за кредит са съществували задължения съответно 388000
лв. – главница, , текущи лихви върху редовна главница до 08.10.2014 г. – 582
лв. и неустойка 0,58 лева.
Няма
спор и че на 04.11.2014 г. банката е уведомена от А.С.Д., че по сключен с
ответника договор му е прехвърлила свое вземане по Рамков договор за платежни
услуги за потребители (физически лица) от 30.07.2010 г. и анекс № 75658,
отчитан по сметка с IBAN ***,
както и че към този момент то е възлизало на 28784,58 щатски долара и
начислени, но неосчетоводени по сметката лихви към 02.11.2014 г. в размер на
1 116,94 щатски долара и вземането си по Рамков договор за платежни услуги
за потребители (физически лица) от 30.07.2010 г. и анекс № 72702 от 10.10.2011
г., отчитан по сметка с IBAN ***2,20
евро и начислена към 02.11.2014 г., но неосчетоводена по сметката лихва в
размер на 721,31 евро. На същата дата в банката е осчетоводено прехвърляне на
вземанията.. Видно от договора за цесия ответникът се е задължил да заплати на
цедента разсрочено общо сума в размер на 78 000 лв.
Няма
спор също така, че на 04.11.2014 г. банката е уведомена от Д.М.Д., че по
сключен с ответника договор му е прехвърлил свое вземане по Рамков договор за
платежни услуги за потребители (физически лица) от 30.07.2010 г. и анекс №
63064, отчитан по сметка с IBAN ***,
както и че към този момент то е възлизало на 273030,31 лв. и част от вземането
си по Рамков договор за платежни услуги за потребители (физически лица) от
30.07.2010 г. и анекс № 72782 от 10.10.2011 г., отчитан по сметка с IBAN ***7,99
евро и начислена към 02.11.2014 г., но неосчетоводена по сметката лихва в
размер на 1900,12 евро. На същата дата от банката е осчетоводено прехвърляне на
вземанията. Видно от договора за цесия ответникът се е задължил да плати на
цедента разсрочено сума в общ размер от 310 000 лв.
Няма
спор, а и от доказателствата се установява, че със изявление, вх. №
11482/10.11.2014 г. ответникът е уведомил „К.т.б.“ АД чрез назначените от УС на
БНБ квестори, че с описаните вземания общо в размер на 409573 лв. прихваща задълженията
си с нетен остатък 388000 лева.
На
съда служебно е известно, че с решение № 27 от 6.11.2014 г. на УС на БНБ е посочено
към 11.07.2014 г. към липсва съществена информация за финансовото състояние на
идентифицирана група кредитополучатели и/или целевото усвояване на
предоставения кредит. Отразено е, че при извършения анализ и оценка на основни
балансови позиции и издадени банкови гаранции от КТБ съгласно приложимите международни
стандарти за финансова отчетност на отразеното по регистрите на банката към
30.06.2014 г. и отразяване на всички съществени събития до 30.09.2014 г. е формирано
заключение на одиторските фирми, за
необходимост от обезценки на активи на КТБ в общ размер на 4222 млн. лева. Сочи
се с решение № 133 от 21.10.2014 г. да е разпоредено на квесторите
осчетоводяване в баланса на банката на резултатите от оценката и анализа на
активите на КТБ към 30.09.2014 г. Посочено е, че УС на БНБ е уведомен за конкретни
планове на консорциум, съставен от EPIC, Генералния държавен резерв
на Султаната на Оман и Gemcorp
като е поискана държавна помощ в размер на до 2,3 млрд. лева. С искането е
сезиран министърът на финансите, но към датата на решението отговор не е получен.
На 4.11.2014 г. квесторите на КТБ са внесли финансови и надзорни отчети на КТБ
към 30.09.2014 г., от които се установява отрицателна стойност на собствения
капитал на КТБ -3 745 313 хил.лева, определен според Регламент (ЕС) №
575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и
инвестиционните посредници, според който резултат банката не отговаря на
изискванията на регламента. Посочено е също така, че към 31.10.2014 г. са
прехвърлени вземания на обща стойност 1183714 хил. лева и основани на това
волеизявления за прихващане на стойност 779 055 хил. лева. Посочено е, че
с отразяване на уведомленията за цесии и прихващания в счетоводните регистри на
банката финансовият резултат би се подобрил само със 161 468 хил. лева в
резултат на обезценки, освобождаващи от задължения банката, но собственият
капитал остава отрицателна величина. При тези данни е взето решение лицензът за
извършване на банкова дейност на „К.т.б.“ АД да бъде отнет и да бъде поискано
откриване на производство по несъстоятелност на банката. Решението е вписано по
партидата на „К.т.б.“ АД на 07.12.2014 г.
С
решение № 664 от 22.04.2015 г. на СГС, ТО, VІ-4 състав по т.д.н. № 7549/2014 г.
е посочено, че доколкото особеният надзор предпоставя опасност от
неплатежоспособност, а целта на тази мярка е оздравяване на банката, меродавно
за състоянието на неплатежоспособност е отнемането на лиценза за осъществяване
на банкова дейност, обуславящ и пречка за оздравяването й.
На
18.02.2015 г. квесторите на „К.т.б.“ АД
писмено са удостоверили, че ответникът няма задължение към банката по
договора за кредит, а на 17.02.2015 г. е вписано и изразено от тяхно име писмено
съгласие за заличаване на вписана ипотека за обезпечаване на задължения по
договора за кредит поради пълно погасяване на задълженията.
С
решение № 1443 от 3.07.2015 г. на САС, ТО, 3 състав решение № 664 от 22.04.2015
г. на СГС, ТО, VІ-4 състав е отменено досежно определената начална дата на
неплатежоспособността. Съдът е приел, че меродавно за състоянието на
неплатежоспособността на банката е отрицателната величина на собствения
капитал. Посочено е, че според чл. 92 от Регламент (ЕС) 575/2013 капиталовите
изисквания предписват съотношение на базовия собствен капитал от първи ред 4,5
%, съотношение на капитала от първи ред 6 % и съотношение на общата капиталова
адекватност – 8 %. Прието е също така, че неплатежоспособността предполага
обективно, трайно и необратимо спадане на капитала до отрицателна величина, а
меродавна е датата, към която тези условия са налице като без значение остава
момента на установяването им.
Тази фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства до приключване на съдебното
дирене.
По
исковете с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 3 ал.3. ЗБН
Спорен в процеса е обхватът на
нормата на чл. 3 ал. 2 изр. второ ЗБН. Според ищеца този текст регламентира
правното положение в периода между отнемане на лиценза и откриване на
производството по несъстоятелност, от който момент насетне намира приложение
нормата на чл. 59 ал. 1 ЗБН. Ответникът е на мнение, че нормата третира
единствено извършени от банката действия и сделки без да касае кредиторите на
банката.
Законът
предписва възможност пред съд да бъде повдигнат спор досежно несъществуването
на твърдяно право. Съдът е ограничен до търсената в процеса защита, което при
предявен установителен иск предполага изследване на твърдяното от ищеца правно
положение при посочените с исковата молба обстоятелства, от които го извлича.
Ищецът оспорва правопораждащия ефект на съгласуваната воля между ответника и
трето на спора лице, поради което и дължи да докаже наличие на противоречащ му
публичен интерес, Съгласно чл. 3 ал. 2 ЗБН от датата на решението за отнемане
на лицензията за извършване на банкова дейност при условията на чл. 36 ал. 2
ЗКИ не могат да се извършват действия и сделки, насочени към събиране на
вземания срещу банката. Нормата на чл. 3 ал. 2 ЗБН определя и ефекта на тези
действия – явяват се нищожни по отношение кредиторите на несъстоятелността.
Тази норма налага ограничения върху правната сфера на банкова институция с
отнета лицензия за осъществяване на банкова дейност с оглед обезпечаване на
нормативно утвърдения механизъм за разпореждане с имуществото й – чл. 3 ал. 2
изр. първо ЗБН и съхраняване на имуществото й – чл. 3 ал. 2 изр. второ ЗБН.
Отреченият ефект на действия и
сделки, насочени към реализация на вземания срещу банката предполага принципно
допустима от закона възможност такъв да настъпи. С оглед относителния характер
на облигационната връзка, която единствено е в състояние да породи вземане,
единствено кредиторът в облигационното правоотношение е в състояние да
предприеме действие срещу банката. Юридически невъзможно е банката да осъществи
действия или сделки срещу себе си, а единствено чрез органите си за управление
да се разпореди със своето имущество. От тази гледна точка и утвърдената с
предходното изречение забрана ограничава правната сфера на банката, лишавайки
органите й от юридическа възможност да се разпореждат с имуществото й. Ето защо
настоящият състав счита, че забраната по чл. 3 ал. 2 изр. второ ЗБН ограничава
правната сфера на кредитор на банката, а нормата на чл. 3 ал. 3 ЗБН определя
последиците от пренебрегнатата забрана.
Прихващането е утвърден от закона
способ за погасяване на насрещни парични задължения като вместо реално
изпълнение длъжникът се разпорежда със свое вземане към длъжника,
освобождавайки го в крайна сметка от неговото задължение. Като изключение от
правилото, че кредиторът не може да бъде принуден да приеме нещо различно от
дължащото му се – чл. 65 ал. 1 ЗЗД, нито да приеме частично изпълнение – чл. 66 ЗЗД, нормата на чл. 104 ЗЗД овластява длъжника да наложи погасяване на своето
задължение до размера на противопоставеното на кредитора свое изискуемо
вземане. Следователно, прихващането се явява способ за принудително изпълнение.
При все, че нормата на чл. 3 ал. 3
ЗБН определя извършеното правно действие в нарушение на забраната като нищожно,
изрично ограничава кръга на лицата, в чиято полза прогласява този ефект –
кредиторите на несъстоятелността. Както правната теория, така и съдебната
практика свързва с нищожността на правната сделка невъзможност тя да породи
каквито и да било последици и това правно положение касае всички. Самата
редакция на чл. 3 ал. 3 ЗБН разкрива еднозначно целта на законодателя – да
обезпечи прокламираното с чл. 2 ал. 1 ЗБН справедливо удовлетворяване на
кредиторите. Нито буквата на закона, нито неговия смисъл позволяват извод, че
преследваната с нормата цел е лишаване на визираните в чл. 3 ал. 2 изр. второ
ЗБН действия и сделки от правно значение, каквото предполага използваният
термин „нищожност“. Ето защо и налице е противоречие на указания порок с
дефинираната цел, налагащо поправителното тълкуване на текста в смисъл, че
осъществени при хипотезата на тази норма действия не могат да засегнат зачетени
от правния ред интереси на останалите кредитори на несъстоятелността.
При така установения смисъл на
нормата възниква въпросът дали извършено прихващане след изрично указания в
нормата момент – отнемане на лиценза на банката, е в състояние да засегне
интересите на останалите кредитори.
Прогласявайки принципа на
справедливо удовлетворяване на кредиторите законът предписва и правила, с оглед
на които да бъде осигурено. Нормата на чл. 59 ал. 1 ЗБН изрично предвижда
възможност за кредитор на банката да извърши прихващане. Съдът споделя довода,
че елемент от фактическия състав на нормата е и откритото производство по
несъстоятелност. Ето защо и съществен за разглеждания спор се явява наведения
довод от процесуалните представители на ищеца, че тази норма, тълкувана във
връзка с чл. 3 ал. 2 ЗБН изключва възможността за прихващане в отрязъка от
време между отнемане на лиценза и откриване на производство по несъстоятелност.
Настоящият състав счита, че
темпоралният момент сам по себе си не обосновава забрана за прихващанията като
погасителен способ. Законът е призван трайно да регламентира обществените
отношения. Ето защо и възможността кредитор на банката да упражни право на
прихващане при условията на чл. 59 ал. 1 ЗБН включително в рамките на открито
вече производство по несъстоятелност липсва разумно обосновима причина тази
възможност да бъде отречена и то за ограничен във времето период. Понеже прихващането
е субективно потестативно право и в този смисъл изявлението не се нуждае от
приемане, без правно значение остава кой конкретно представлява банката –
квесторите при отнет лиценз или синдик при открито вече производство по
несъстоятелност.
Настоящият състав приема обаче, че
нормата на чл. 59 ал. 1 ЗБН лимитира потестативното право до изрично очертаните
с нея белези на вземанията. Изрично е предписана необходимост вземанията да са
били насрещни, т.е. кредиторът да е
бил такъв и към посочения в нормата момент – датата на решението за откриване
на производство по несъстоятелност. Указаната в чл. 2 ал. 1 ЗБН цел за
справедливо удовлетворяване на кредиторите предполага удовлетворяване на
вземанията им при указани от закона правила. В тази насока и удовлетворяването
на притезанието, определящо качеството кредитор пряко зависи от обема на масата
на несъстоятелността към момента на разпределяне на имуществото на банката. Същевременно
съвместеното качество кредитор и длъжник – предписана от закона предпоставка за
упражняване потестативното право на прихващане, води до съразмерно намаляване
на актива и пасива на банката. След като по изричен текст на закона това е
допустимо в пълен размер при положение, че не компрометира преследваната цел за
справедливо удовлетворяване на останалите кредитори по смисъла на чл. 59 ал. 3
и ал. 5 ЗБН, кредиторът е в правото си да откаже изпълнение освобождавайки и
банката от нейното задължение към себе си. Следователно длъжникът на банката не
дължи да попълва масата на несъстоятелността като изпълни своето задължение, на
която основа едва да разчита на последващо плащане при разпределението. С други
думи, бездействието на кредитора, съвместяващ и качеството длъжник да
предотврати лишеното от икономическа логика разместване на блага преди
постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност не
го лишава от възможност да упражни правото на прихващане и впоследствие. От
тази гледна точка и едновременното редуциране в пасива и актива на имуществото
на банкова институция не засяга зачетени от правния ред чужди интереси без
оглед на обстоятелството кога е предприето това действие.
Не така обаче стоят нещата при
цедирано вземане. Придобитото вземане от друг кредитор с цел да бъде погасено
задължение към банката съставлява действие по смисъла на чл. 3 ал. 2 изр. второ
ЗБН, насочено към събиране на вземания, съответно към наложено погасяване на
парично задължение на банката от страна на цесионера. Определящ в случая не е
погасителният ефект, съответен на действие или сделка, а потенциалът им да
доведат до забранения в случая резултат – компрометиране на принципа за
справедливо удовлетворяване на кредиторите. Ако в хипотезата на насрещни задължения включително в
рамките на открито производство по несъстоятелност, разместването на активи между
банката и нейния длъжник е счетено за ненужно, недопустими са действия, насочени към отклонение от правилата за
попълване на масата на несъстоятелност и разпределението й. Предпоставка за
удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността е събиране на вземанията й,
а прихващането като резултат препятства попълване на масата на
несъстоятелността. От друга страна противопоставеното вземане към банката
предполага усвояването му в отклонение от предписания принцип, че следва да стане
съобразно приспадащия се за кредитора дял. Това поставя в привилегировано
положение кредитор на банката, придобил вземанията в качеството си на длъжник
на банката. По тези съображения настоящият състав приема, че нормата на чл. 3
ал. 2 изр. второ ЗБН забранява прихващане с придобити вземания по договора за
цесия след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
От доказателствата по делото се
установява, че едностранната сделка, обективираща волеизявлението за прихващане
от страна на ответника е достигнала до банката на 10.11.2014 г. или след като
лицензът е бил отнет. С оглед възприетия смисъл на чл. 3 ал. 2 изр. второ ЗБН
настоящият състав намира така предявения иск за основателен.
Понеже правното значение на сделката
предполага съотнасяне на установените в процеса факти към нормативно
утвърдената регулаторна рамка на обусловеното от нея отношение, без значение
остава интерпретацията на тези факти било то и от квесторите на банка с
наложена надзорна мярка.
Целта на предявения установителен
иск е да утвърди действителното правно положение с оглед провокираната
несигурност от извършеното прихващане. Ето защо настоящият състав приема за
необходимо с решението си да очертае правното действие на извършената
едностранна сделка.
При достигнатия извод липсват
процесуалната предпоставка да бъдат разгледани другите искове, обусловените от
извода за допустимо от закона правно действие. Настоящият състав счита, че това
следва да бъде изрично указано в диспозитива на решението.
По разноските
Нормата
на чл. 59 ал. 7 ЗБН установява изключение от правилото по чл. 73 ал. 3 ГПК
досежно режима за обезпечаване събирането на публичното вземане за държавна
такса. По силата на тази норма ищецът е освободен от задължението да я внесе
предварително, а дължимата следва да бъде възложена с оглед изхода от спора.
Уваженият иск ангажира ответника да поеме разноските в производството в това
число и следващата се държавна такса.
Нормата на чл. 78 ал. 1 ГПК обаче
определя като подлежаща на възстановяване единствено вредата, изразяваща се в
намален актив в имуществото на страната, в чиято полза е постановено решението.
Както бе посочено вече по силата на закона ищецът е освободен от задължението
да внесе предварително нормативно установената държавна такса, поради което и
такъв разход не е направен. Сред книжата по делото не се установява ищецът да е
заплатил и адвокатско възнаграждение. Ето защо като недоказано предявеното
искане за разноски следва да бъде отхвърлено, а с оглед правилото на чл. 81 ГПК
настоящият състав приема, че така формираната воля следва да бъде огласена с
диспозитива.
При установения изход от спора
направените от ответника разноски не подлежат на възстановяване, който извод, с
оглед правилото на чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК, следва да бъде огласен с решението.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от А.Н.Д.и К.Х.М., изпълняващи правомощията на синдик на „К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК ********срещу „Х.И Х.И.“ ЕООД, ЕИК ******** искове с правно основание чл. 3 ал. 3 ЗБН вр. чл. 124 ал. 1 предл. трето алтернатива втора ГПК, че недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността са прихващането, извършено от „Х.И Х.И.“ ЕООД с изявление вх. № 11482/10.11.2014 г. за прихващане с придобити от „Х.И Х.И.“ ЕООД вземания по договори за прехвърляне на вземания от 04.11.2014 г. срещу „К.т.б.“ АД в общ размер от 409 573,00 лв. със задължение на „Х.И Х.И.“ ЕООД в размер на 388 000 лв. – главница по договор за банков кредит № 9844/11.02.2011 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените искове с правно основание чл. 26 ал. 2 предл. трето вр. чл. 44 ЗЗД вр. чл. 59 ал. 2 ЗБН, чл. 59 ал. 5 в редакцията с ДВ бр. 59/2006 г. и чл. 59 ал.3 ЗБН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК вр. чл. 57 ал. 7 ЗБН
„Х.И
Х.И.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***,
Индустриална зона Север, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски градски съд сумата 15520,00
лв. – държавна такса за производството пред Софийски градски съд.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по
чл. 78 ал. 1 ГПК, предявено от синдика
на „„К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност).
ВЪЗЛАГА направените от „Х.И Х.И.“
ЕООД разноски в негова тежест.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от съобщението до всяка от страните, а в частта за разноските
– пред настоящия съд при условията на чл. 248 ГПК.
Съдия: