№ 73
гр. Кубрат, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Павлина П. Петрова
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело №
20213320100191 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание в разпоредбите на чл. 79 и сл. ЗЗД,
предявени по реда на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК. На основание
чл.78, ал.1 ГПК ищецът претендира разноски по делото.
Ищецът - „ЮБЦ“ – ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********, адрес – гр. София,
1404, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от управителя
Ю.Б.Ц., като частен правоприемник на вземания на БТК“ – ЕАД, ЕИК *********, по
договор за цесия от 01.10.2019 г., като твърди, че в изпълнение на Договор за мобилни
услуги от 22.12.2017 г., сключен между „БТК“ – ЕАД, ЕИК *********, обективирани във
фактури за периода 01.02.2018 г. - 31.05.2018 г. 4.08.2017 г., ответникът К.Й. е абонат на
дружеството-доставчик на мобилни услуги „БТК“ – ЕАД, което е предоставило на
ответника услуги за периода м. 02.2018 г. до м. 05.2018 г., които той не е платил чрез
месечните абонаментни такси, съгласно договора, за задълженията му е издадена фактура
№ № **********/ 01.06.2018 г.; задълженията по нея не са платени; вземането по този
договор е прехвърлено в полза на „С.Г.Груп “ ЕАД, ЕИК ********* с Договор за цесия от
16.10.2018г., а впоследствие прехвърлени на заявителя по настоящото производство “ЮБЦ”
ЕООД, ЕИК ********* с последващ Договор за цесия от 01.10.2019г., за които се твърди
длъжника да е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, поради което моли съда да приеме за
установено по отношение на ответника, уведомен по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК за издадената
Заповед № 260001/ 08.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.дело № 7/ 2021 г. по описа на РС – Кубрат, че той дължи на ищеца претендираните с
1
нея за плащане суми:
96.59 (деветдесет и шест лева, петдесет и девет ст.) лева – неплатени електронни
съобщителни услуги по договор с кл. № 16870544001/ 22.12.2017 г., сключен с „БТК“ –
ЕАД, ЕИК *********, за която са издадени фактури за периода 01.02.2018 г. - 31.05.2018 г.,
съставляващи неизпълнение на договорно задължения за плащане в срок на потребени от
длъжника далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от 22.12.2017 г.,
сключен между „БТК“ – ЕАД, ЕИК *********, обективирани във фактури за периода
01.02.2018 г. - 31.05.2018 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК претендира разноски по делото.
Ответникът - К. Г. Й., ЕГН **********, с пост. адрес в **, редовно уведомен, чрез
назначен му на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Д. Г., АК – Разград, в
дадения 1-месечен срок, представя писмен отговор, постъпил в съда с вх. № 842/ 05.07.2021
г., с който заявява становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции
към ответника; заявява възражение, че в качеството си на особен представител не притежава
пасивна представителна власт да приема волеизявления, адресирани до ответника и
свързани с промяна в материалното правоотношение.; не се противопоставя на заявените от
ищеца доказателствени искания. Претендира по същество отхвърляне на исковите
претенции, като неоснователни и недоказани.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235
ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа
страна следното: От приложените към исковата молба и приложеното ч. гр.дело № 7/ 2021
г.по описа на РС – Кубрат, приети като доказателство по делото в заверени фото-копия,
Договор за мобилни услуги от 22.12.2017 г., сключен между „БТК“ – ЕАД, ЕИК *********,
се установи по несъмнен начин, че на посочената дата праводателят на ищцовото дружество
е договорил и започнал да предоставя на ответника далекосъобщителни услуги за срок от 24
месеца, а ответника се е задължил да заплаща в срок месечна абонаментна такса, както и
всяка от предоставените му допълнителни услуги. Страните уговорили, че при забава на
плащанията доставчика на далекосъобщителните услуги ще има право за срока на забавата
да начислява обезщетение за същата в размер на законната лихва – л. 23- л. 38 от делото,
като задълженията на ответника са обективирани в издадени фактури за периода 01.02.2018
г. - 31.05.2018 г., общо за сумата 96.59 лева, видно от последната с № **********/
01.06.2018 г..
Видно от исковата молба – стр. първа, л. 4 от делото, ищцовото дружество не
предявява иск за установяване на заявеното в заповедното производство обезщетение за
забавено изпълнение за плащане в роазмер на 29. 11 лева.
Ищецът твърди, че ответника не е платил чрез месечните абонаментни такси, съгласно
договора, задълженията за които е издадена фактура № **********/ 01.06.2018 г., като
обратното не се установява чрез проведено от задълженото лице положително доказване -
2
ответникът не твърди и не установява да е извършил плащания по нея.
Договорът, ведно с цитираните в него приложения – общи условия, не оспорени от
ответника, носят подписите на двете страни.
Приетите като писмени доказателства договор за мобилни услуги за предоставяне в
полза на ответника на услуги чрез собствената на ищцовото дружество далекосъобщителна
подвижна клетъчна мрежа, съгласно общите условия на доставчика и разпоредбите на
договора, съставляват частни диспозитивни документи, подписани и от двете страни, са
годно доказателствено средство, относно съдържащите се в тях изявления на посочените
договаряли лица. Съобразно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК, тези документи, не
оспорени от ответника относно тяхната автентичност, имат обвързваща съда
доказателствена сила, поради което и въз основа на същите е установен факта на
договореност между страните за плащане на месечни такси по уговорената тарифа – план за
потребление, както и за плащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за
установено следното: Безспорно установено по делото е, че страните по същото са
установили помежду си облигационно правоотношение, произтичащо от сключени между
тях Договор за мобилни услуги, посочен по – горе, за предоставяне в полза на ответника на
услуги чрез собствената на ищцовото дружество далекосъобщителна подвижна клетъчна
мрежа, съгласно общите условия на доставчика и разпоредбите на договора, чрез конкретно
посочените СИМ – карти и избрания от абоната тарифен план.
Също безспорно установено по делото е, че считано от 01.06.2018 г. достъпът на
ответника до номерата за услуги е спрян, т.е. по отношение на него ищцовото дружество е
преустановило предоставянето на дължимите му се далекосъобщителните услуги.
За да бъде уважен предявения положителен установителен иск по чл. 415 ГПК е
необходимо ищецът да е доказал съществуването на валидно и изискуемо вземане в негова
полза срещу ответника. В процесния случай, на първо място, ищецът успя да докаже
наличието на валидно облигационно отношение между „БТК” ЕАД и ответника, което да
съставлява източник на претендираното задължение на ответника. То е възникнало въз
основа на сключен между тях Договор за мобилни услуги от 22.12.2017 г., за периода
22.12.2017 – 22.12.2019 г., чието изпълнение е преустановено по инциатива на доставчика
на 01.06.2018 г., поради продължило 3 месеца неизпълнение на задължението на
потребителя да заплаща цената на предоставените му мобилни услуги.
По заявеното от особения представител на ответника възражение: Прехвърлянето на
вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане (цедент) го прехвърля на
трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със сключването
на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера, вземането
3
преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия
момент, заедно с акцесорните му права – арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Тъй като цесията засяга
интересите освен на страните по договора и на трето лице – цедирания длъжник, се налага
извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника за цесията – чл. 99, ал.
3 и 4 ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента – чл.
99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има
значение с оглед на третите лица – цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на
цедента и на цесионера.
Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между
длъжника и стария кредитор (цедента), напълно логично е въведеното от законодателя
изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария
кредитор (цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на
задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75,
ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението
до длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от
цесионера (новия кредитор). При договора за цесия носителят на едно вземане го отстъпва
на трето лице. При това положение, става промяна в субектите на облигационното
правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането
си. Вземането преминава от предишния кредитор върху новия кредитор в момента на
сключване на договора, като правото на цесионера е все още неконсолидирано до момента
на съобщаване на длъжника за цесионния договор. Тъй като длъжникът не знае за цесията,
за него не съществува задължение да престира на цесионера. Задължението ще възникне
едва след получаване на съобщението от предишния кредитор.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС обективирана в Решение № 78 от
09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., второ Т.О., ТК; Решение № 123 от 24.06.2009 г.
на ВКС по т.д. № 12/2009 г., второ Т.О., ТК и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. №
1711/2013 г. първо Т.О., ТК, уведомление, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера – л. 21 от делото, и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване на цесия съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва
да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на
иска на основание чл.235, ал. 3 ГПК.
Длъжникът не доказа, че е изпълнил изискуемите се задължения за заплащане на
стойността на предоставените по договора мобилни услуги, за които са издадени фактури за
периода 01.02.2018 г. - 31.05.2018 г., и именно тези негови задължения са прехвърлени от
4
стария кредитор цедент БТК ЕАД на новия кредитор цесионер „СГ ГРУП” ООД с Договор
за цесия от 16.10.2018 г. Цедентът изрично упълномощава цесионера да уведоми длъжника
за извършената цесия по см. на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Уведомлението е изпратено на длъжника,
но същият не го получил. От своя страна с Договор за цесия от 01.10.2019 г. „СГ ГРУП”
ООД прехвърла същото вземане на ищцовото дружество, като вземането било изцяло
индивидуализирано напълно по основание размер и длъжник в Приложение № 1 към
Договор за цесия от 01.10.2019 г. – л. 19 от делото, срещу К. Г. Й. за сумата от 96.59 лева,
съставляваща неплатена главница по издадени за процесния период фактури. Уведомление
за втората цесия също е изпратено от цедента по нея, но длъжникът не го е получил.
Длъжникът може да се счете за редовно уведомен за двете цесии с връчването на
исковата молба по делото, към която е приложено уведомлението за цесията, изходящо от
цедента по договора за цесия от 12.05.2016 г. „С.Г. ГРУП”ООД и уведомление за договора
за цесия от 29.05.2015 г. също от „С.Г. ГРУП”ООД, но като изрично упълномощено да
упражни правата на цедента по тази цесия „БТК“ ЕАД съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Предвид изложеното исковите претенции за установяване на претендираното вземане,
за което срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, постановена по
ч.гр.дело № 7/ 2021 г. по описа на РС – Кубрат, следва да се уважи като основателен и
доказан.
С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на ищеца за осъждане на
ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца направените от него разноски
по делото в претендирания по списък размер на: 205.00 лева – за заповедното производство;
и 505.00 лева в исковото производство.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Г. Й., ЕГН **********, с пост. адрес в
**, чрез назначен му на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Д. Г., АК –
Разград, вземането на „ЮБЦ“ – ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********, адрес – гр.
София, 1404, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от
управителя Ю.Б.Ц., като частен правоприемник на вземания на БТК“ – ЕАД, ЕИК
5
*********, за сумата:
96.59 (деветдесет и шест лева, петдесет и девет ст.) лева – неплатени електронни
съобщителни услуги по договор с кл. № 16870544001/ 22.12.2017 г., сключен с „БТК“ –
ЕАД, ЕИК *********, за която са издадени фактури за периода 01.02.2018 г. - 31.05.2018 г.,
съставляващи неизпълнение на договорно задължения за плащане в срок на потребени от
длъжника далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от 22.12.2017 г.,
сключен между „БТК“ – ЕАД, ЕИК *********, обективирани във фактури за периода
01.02.2018 г. - 31.05.2018 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК на 07.01.2021 г., за която сума е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 260001/ 08.01.2021 г. по ч.гр.д.№ 7/ 2021 г. по описа на РС
– Кубрат.
ОСЪЖДА К. Г. Й., ЕГН **********, с пост. адрес в **, да заплати на „ЮБЦ“ –
ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********, адрес – гр. София, 1404, р-н „Триадица“,
бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от управителя Ю.Б.Ц., сумата от 505.00
(петстотин и пет) лева за разноски по делото, и сумата 205.00 (двеста и пет) лева за разноски
в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
6