Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2083 24.10.2019
г
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Първо отделение,І състав
в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.,
като разгледа докладваното от съдия Дарина
Матеева адм.
дело № 785 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК във връзка с чл. 27, ал. 5 от
ЗПЗП във вр. с чл. 166, ал. 2 от ДОПК.
Образувано е по
жалба на И.С.И.,ЕГН ********** *** против Акт за установяване на публично
държавно вземане /АУПДВ/ № 16/06/1/0/02284/2/01/04/01 на Директора на Областна
дирекция към ДФ " Земеделие" гр. Пловдив.
Жалбоподателят оспорва АУПДВ като незаконосъобразен,
издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в
нарушение на материалния закон.Оспорва обстоятелството,че сключеният между него
и ДФ „Земеделие“ Договор № 16/06/1/0/02284 от 19.01.2016г. е прекратен ,както и
че е налице бездействие от негова страна,което може да бъде определено като
недобросъвестно.
По така изложените съображения в жалбата се иска
отмяна на оспорения административен акт.
Ответникът по жалбата – Директор на ОД на ДФ
"Земеделие"- Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н.,
оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пловдив,Първо отделение,І състав,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за процесуално
ДОПУСТИМА, подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал.1 от АПК от
надлежна страна, адресат на индивидуален административен акт, имаща право и
интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна се установява следното.
Не е спорно между страните,че жалбоподателят И.С.И. е
подал заявление за подпомагане с
идентификационен № 16/06/1/0/02284 от
24.07.2015г. по подмярка 6.1“Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г.
Последвало е одобряване на искането на заявителя със
Заповед № 03-160-РД/25 от 18.01.2016г./л.41 и сл./,като общият размер на
финансовата помощ е 48 895,00 лева,размер на първото
плащане-24 447,50 лева и размер на второто плащане 24 447,50 лева.
На 19.01.2016г.
между Държавен фонд „Земеделие“ и И.С.И. е сключен договор № 16/06/1/0/02284 за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка
6.1“Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020г,съфинансирана от Европейският земеделски
фонд за развитие на селските райони.
Видно от самия договор, неразделна част от него са:
заявление за подпомагане, бизнес плана и всички приложения към договора
(Приложение № 1- Списък с критериите за подбор, по които ползвателят е получил
приоритет; Приложение № 2 – Таблица за инвестиции в дълготрайни материални
и/или нематериални активи; Приложение № 3 –Таблица за специфични цели и
резултати).
Установява се от договора и приложения бизнес-план към
него ,че жалбоподателят започва дейността си като земеделски стопанин на
21.07.2015г.,като е сключил договор за наем на земеделска земя-овощна градина 20,077 дка с
1(5 дка ябълки и 3 дка праскови,в останалата част е под угар.
Съгласно
разпоредбата чл.6, ал.1 от договора ползвателят се задължава да изпълни
представяния от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на договора
до 01.05.2018г., като според чл. 3, ал.3 от договора заявката за второ плащане
се подава в срок до 01.05.2018г, но не по- рало от 1 месец от изтичането на
срока по чл. 6, ал.1 от договора.
Според чл. 9 от
договора, фондът изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане и
ползвателят няма право да получи второ плащане, когато ползвателят:
т. 1. - не е подал заявка за второ плащане,
окомплектована с всички изискуеми съгласно приложение 7 към Наредба № 14 от
28.05.2015 г. документи в срока по чл. 3, ал. 3, или не е представил изисканите
от фонда допълнителни документи и/или информация в срок до 10 работни дни от
уведомяването за това.
По делото няма спор, че жалбоподателят е получил
одобрение за плащане в размер на 24 447, 50 лв., представляваща първо плащане
по чл. 3, ал. 2, т. 1 от договора, която сума му е изплатена.
Не е спорно и обстоятелството,че в законоустановения
срок 02.05.2018г./работен ден/ И.С.И. не е подал заявка за второ плащане.
Във връзка с неизпълнението на задължението на
бенефициента на чл.3 ал.З от договор 16/06/1/0/02284 от 19.01.2016г. е открито
производство по налагане на финансова корекция с Уникален номер
16/06/1/0/02284/01/22/01 и е изпратено писмо с изх. № 01-163- 6500/235 от
10.5.2018г. Съгласно Известие за доставяне ИД Р$ 4040 01ВКУ7 писмото е получено
от упълномощено от жалбоподателя лице на 03.10.2018г.
На 17.10.2018г. И.И. е подал възражение с № 01-163-6500/235#2 във връзка с
полученото писмо за налагане на финансова корекция с изх. № 01-163-6500/235 от
10.5.2018г.
С възражението си
И.И. сочи като причина за неизпълнение на
задължението си да подаде заявка за второ плащане настъпила масова болест на
насажденията с ябълки и праскови в стопанството му от месец февруари 2018г,
като е приложено и становище от дипломиран агроном. Твърди, че ДФ „Земеделие“ му е отказал промяна
на дата за второ плащане от 01.05.2018г
на 01.11.2018г,, налагаща се поради наличието на настъпили форсмажорни
обстоятелства. Поддържа още ,че е налице възникнало обстоятелството- „Непреодолима
сила“ и „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл.2 параграф 2 от Регламент
(ЕС) №1306/2013г.
В
административната преписка е налично подадено от И.И.
на 01.02.2018 г. искане за промяна
(Приложение към чл. 15,ал.З и чл.40,ал.1 от Наредба №14) с вх.№02-161-6500/96
от 01.02.2018г./л.49/ до ОД на ДФЗ-Пловдив ,с което се иска промяна на избраната крайна дата на
периода за проверка на бизнес плана и промяна на местонахождението на
обработваните площи. Към искането жалбоподателят е приложил становище от
агроном И. Р.М.с №164546 за парцел 00180034 овощна градина в землището на
с.Войводино,община Марица, обл. Пловдив/л.58 и
договори за наем на земя/л.91 и сл./
ОД на ДФЗ-Пловдив е разгледал искането на И.И. и е отказал исканите от бенефициера
промени с Уведомително писмо за отказ да се сключи анекс с изх.№
01-161-6500/173 от 14.03.2018г./л.59/.
Съгласно установената практика на ВАС, за целите на
настоящото решение съдът използва по отношение на И.С.И., като получател на
средства от европейските фондове, възприетото в общностното
право понятие „бенефициер“, наместо използваното в
националното законодателство такова „бенефициент“.
Като
мотив за отказа се посочва,че промяна в бизнес плана и крайната дата на периода
за проверка изпълнението на бизнес плана е допустима,когато искането е подадено
не по-късно от четири месеца преди изтичане на срока за изпълнение на бизнес
плана, определен в договора за предоставяне на финансовата помощ в съответствие
със заложената в бизнес плана крайна дата периода за проверка,която в случая е
01.05.2018г., а искането е от 01.02.2018г. Писмото с отказа е получено лично от
И.С.И. в ДФЗ ОПСМП на 20.03.2018г.
Последвало е издаването на оспорения АУПДВ ,с който е
отказано пълно изплащане на финансовата помощ,представляваща второ плащане по договор
№ 16/06/1/0/02284 от 19.01.2016г. и
ползвателят на помощта няма право да получи второ плащане по чл.10,т.2 и дължи
връщане на полученото по чл.10,т.1 от договор № 16/06/1/0/02284 от 19.01.2016г.,сключен с ДФ“ Земеделие
„,първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ,заедно със
законната лихва към него,изчислена за период,посочен в договора,когато не е
подал заявка за второ плащане,окомплектована с всички изискуеми документи съгласно Приложение 7 от Наредба №14 от
28.05.2015г. документи в нормативно и договорен срок за подаването й.На И.С.И.
е определена финансова корекция в размер на 48895 лева.
Дължимата сума е в размер на 24447,50 лева.
По делото е приложена цялата административна преписка .
Представена е Заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017 г.,
издадена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която на директорите
на ОД "Земеделие", съобразно териториалната им компетентност, са
делегирани редица правомощия, в т. ч. и такива по издаване на АУПДВ по подмерки 6. 1 и 6. 3 от мярка 6 "Развитие на
стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 г. -2020 г.
В съдебното производство е изслушан един свидетел на ответника досежно обстоятелството,че жалбоподателят не е подал заявка
за второ плащане.Съдът като цяло кредитира показанията на свидетеля,но със
същите се установяват обстоятелства,за които няма спор по делото.
Жалбоподателят е представил бизнес-плана,представляващ
неразделна част от процесния договор за предоставмяне
на безвъзмездна финансова помощ.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите на страните
и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи
следните правни изводи:
Оспорваният акт съдържа два диспозитива.
С първия се
отказва изплащане на финансовата помощ, представляваща
второ плащане по договор № 16/06/1/0/02284
от 19.01.2016г.,сключен между И.С.И. и ДФ Земеделие и се разпорежда
жалбоподателят да върне полученото по чл.10,т.1 от договора първо плащане в размер на 24447,50
лева,заедно със законната лихва към него,изчислена за период,посочен в
договора,
С втория диспозитив се
налага финансова корекция на И.С.И. в размер на 48895 лева.
Следва да се подчертае,че в мотивите на оспорения
АУПДВ административният орган е посочил,че договорът за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ следва да бъде прекратен,но липсва произнасяне в
този смисъл.Ето защо процесният договор не е
прекратен,като отделен въпрос е дали ОД на ДФ Земеделие Пловдив би могъл
едностранно да прекрати същия с оглед обстоятелство,че издателят на акта не е
страна по него.
Съдът ще се спре на двата диспозитива поотделно.
Първият диспозитив
съвпада с предмета на АУПДВ, доколкото с него действително се установява
наличието на публично държавно вземане, като по отношение на И.С.И. е определено задължение в размер на 24 447, 50
лева, представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на
възстановяване първо плащане по договор № 16/06/1/0/02284 от 19.01.2016 г.
В тази му част, оспорваният акт е издаден от
компетентен орган - Директорът на Областна дирекция към ДФ
"Земеделие" - Пловдив, в рамките на неговата териториална и
материална компетентност, съгласно приложената по делото заповед № 05-РД/286 от
01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", който по
силата на чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения
правилник на ДФ и на основание чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП може да делегира
правомощията си на директорите на ОД на ДФЗ.
В
ЗПЗП, не е определен органът, компетентен да издава АУПДВ, като в случая
директорите на ОД на ДФ "Земеделие" са определени от Изпълнителния
директор на ДФ "Земеделие".
Актът е издаден в писмена форма с посочване на
фактическото и правно основание за постановяването му, поради което е спазено
изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.
Приложеният ред за издаване на АУПДВ в тази част е правилен,
тъй като АУПДВ се издава по ЗПЗП ,а не по ЗУСЕСИФ.
Съдът относно въпроса за акта и процедурата, при която
органът изисква връщане на получени плащания от ползвател по сключен с него
договор за подпомагане с безвъзмездна финансова помощ по Програма за развитие
на селските райони за периода 2014.-2020г., в случая по прилагане на подмярка 6.1“Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от
мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020г,съфинансирана
от Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони,излага следните
съображения.
В настоящия случай не е приложима разпоредбата на чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, съгласно
която за Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
производствата пред управляващия орган или Държавен фонд "Земеделие"
– Разплащателна агенция, се провеждат посредством Информационната система за
управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове, извън мерките по чл. 9б, т. 1, измежду които безспорно не попада процесната. Именно тук следва да се съобрази, че в пар. 12, ал. 1 от ПЗР на към Закона за изменение и
допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ДВ, бр. 2 от
2018 г.) изрично е установено започналите производства по издадените наредби до
датата на влизането в сила на този закон по прилагане на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014. -2020 г. да се извършват по досегашния ред и
до изтичане на периода на мониторинг. Следователно от значение за прилагането
на този параграф е не датата на започване на производството, а дали наредбата,
по която се провежда е издадена преди влизането в сила на ЗИД на ЗПЗП. В случая
Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка
6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. е издадена преди влизането в сила на
ЗИД на ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.), производството по тази наредба относно договора
на И.С.И. е започнало по нея и не е приключило поради изтичане периода на
мониторинг /изтичането на срока, в който съответният бенефициер
е длъжен да спазва договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/,
т. е. за това производство редът по чл. 9б от ЗПЗП, както и новата разпоредба
на чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, установяваща компетентността на органа и вида на
издавания акт, са неприложими (в този смисъл Решение № 10325 от 03.07.2019 г.
по адм. дело № 3263/2019 на ВАС,докладчик съдията Свилена
Проданова, Решение № 9980 от 28.06.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 2508/2019 г., VIII о., докладчик председателят Т.Н.и др.).
Пак в тази насока следва да се съобрази и § 4 от ДР на
ЗУСЕСИФ, съгласно който ЗУСЕСИФ се явява приложим, стига да не е предвиден друг
специален ред в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета
от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Регламент (ЕС) №
1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно
финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, в
Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото
прилагане.
Нарушението, поради което се търси възстановяване на
платеното първо плащане по договора е неподаване в срок на заявка за второ
плащане, поради което първото плащане се явява недължимо платено по смисъла на
приложимата разпоредба на чл. 38, ал. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г.,
уреждаща правните последици по силата на препращане от Регламент № 1306/2013
г., а не от ЗУСЕСИФ.
С оглед изложеното, правилно административния орган е
установил публичното държавно вземане по реда на чл. 166 и сл. от ДОПК, а не по
реда на ЗУСЕСИФ, чрез издаване на решение за финансова корекция.
Оспореният АУПДВ е издаден и при съответствие с материалния закон,като
не се констатира нарушение по чл.146,т.4 от АПК.
Видно от съдържанието на оспорения административен
акт, поради неподаването на заявка за второ плащане в срока на договора – 01.05.2018
г., ведно с всички изискуеми съгласно Приложение №7 към Наредба №14 от
28.05.2015г. документи, ответният административен орган е приел, че е налице
неизпълнение на чл. 9, ал. 1, т. 1във връзка чл. 6, ал. 1 ,във връзка с чл. 3,
ал. от договор № 16/06/1/0/02284 от 19.01.2016 г. сключен с ДФЗ във връзка с
чл. 38, ал. 1,т.1 във връзка с чл.45,т.6 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г.
Съгласно
разпоредбата чл.6, ал.1 от договора ползвателят се задължава да изпълни
представяния от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на договора
до 01.05.2018г., като според чл. 3, ал.3 от договора заявката за второ плащане
се подава в срок до 01.05.2018г, но не по- рало от 1 месец от изтичането на
срока по чл. 6, ал.1 от договора.
Според чл. 9 от договора, фондът изисква от
ползвателя връщане на полученото първо плащане и ползвателят няма право да
получи второ плащане, когато ползвателят:
т. 1. - не е подал заявка за второ плащане,
окомплектована с всички изискуеми съгласно приложение 7 към Наредба № 14 от
28.05.2015 г. документи в срока по чл. 3, ал. 3, или не е представил изисканите
от фонда допълнителни документи и/или информация в срок до 10 работни дни от
уведомяването за това.
По делото няма спор, че жалбоподателят е получил
одобрение за плащане в размер на 24 447, 50 лв., представляваща първо плащане
по чл. 3, ал. 2, т. 1 от договора, която сума му е изплатена.
Не е спорно обстоятелството,че в законоустановения
срок 02.05.2018г./работен ден/ И.С.И. не е подал заявка за второ плащане,като
срокът е преклузивен по смисъла на чл. 38, ал. 1, т.
1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г.
Спорен е въпросът дали за И.С.И. са възникнали
форсмажорни обстоятелства –масова болест по насажденията в земеделската земя
,която стопанисва,които могат да бъдат определени като „непреодолима сила и
извънредни обстоятелства „по смисъла на чл.2 параграф 2 от Регламент (ЕС)
№1306/2013г.,както и дали законосъобразно му е отказано да бъде променена
датата на второто плащане от 01.05.2018г. на 01.11.2018г.
Съгласно
чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. за целите на финансирането, управлението и
мониторинга на ОСП "непреодолима сила" и "извънредни
обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в следните случаи:
а)
смърт на бенефициера;
б)
дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера;
в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно
стопанството;
г) случайно унищожение на постройките за животни на
стопанството;
д) епизоотия или болест по растенията, която е
засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски
култури на бенефециера;
е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част
от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на
подаване на заявлението.
Твърдените обстоятелства от жалбоподателя попадат в
хипотезата на чл. 2, § 2, б.“д“от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., но за да се
приемат същите следва и да бъдат доказани.В подкрепа на защитната си теза И.И. е представил пред административния орган становище от
агроном,като за последния липсват каквито и е данни и доказателства.за
квалификация ,правоспособност и др. Освен това от становището на агронома не
може да се установи периодът,през който е настъпило заболяването на
насажденията,липсва дата на документа.При доказателствена
тежест,лежаща върху жалбоподателя ,която му е указана от съда с разпореждането
за насрочване на делото в открито съдебно заседание,същият в съдебното
производство не ангажира други доказателства освен коментираното становище.Тъй
като се касае до заболяване на насаждения с ябълки и праскови ,то следва да бъдат представени доказателства
за това как е установено заболяването –взети проби,сертификати на лаборатории и
др,каква част от насажденията са засегнати,като
всъщност липсват дори твърдения в тази насока.
Дори и да се
приеме обратното, от страна на оспорващия е допуснато нарушение и на
разпоредбата на чл. 38, ал. 5 от Наредба № 14, съгласно която ползвателят или
упълномощено от него лице е длъжен писмено да уведоми РА за възникването на
непреодолима сила и извънредни обстоятелства и да приложи достатъчно
доказателства за това в срок до 15 работни дни от датата, на която е в
състояние да го направи – задължение идентично с това по чл. 20 от Договор № №
16/06/1/0/02284 от 19.01.2016 г.Видно е,че едва на 17.10.2018г. И.И. е
подал възражение с № 01-163-6500/235#2 във връзка с полученото писмо за
налагане на финансова корекция изх. № 01-163-6500/235 от 10.5.2018г. и едва в
него е посочил настъпване на форсмажорни обстоятелства ,представляващи "непреодолима
сила" и "извънредни обстоятелства" по смисъла на чл. 2, § 2 от
Регламент (ЕС) № 1306/2013 г.
Освен това
промяна в бизнес плана и крайната дата на периода за проверка изпълнението на
бизнес плана е допустима,когато искането е подадено не по-късно от четири
месеца преди изтичане на срока за изпълнение на бизнес плана, определен в
договора за предоставяне на финансовата помощ в съответствие със заложената в
бизнес плана крайна дата периода за проверка,която в случая е 01.05.2018г., а
искането е от 01.02.2018г.
Ето защо съдът
намира,че не е налице "непреодолима
сила" и "извънредни обстоятелства" по смисъла на чл. 2, § 2 от
Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. за жалбоподателя,които са го въпрепятствали
да подаде заявка за второ плащане по процесния договор за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ,до който извод е достигнал и администратвният
орган.Ответникът правилно и законосъобразно е отказал в тази връзка и промяна
на датата на второто плащане.
Съгласно чл. 38, ал.1, т.1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. ползвателят на помощта няма право да получи второто
плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо
плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната
лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е подал
заявка за второ плащане, окомплектувана с всички
изискуеми съгласно приложение № 7 документи в срока, посочен в договора за
предоставяне на финансова помощ, или не е представил изисканите от РА документи
и информация в срока по чл. 36, ал. 2
Изложеното налага извода, че оспореният Акт за
установяване на публично държавно вземане № 16/06/1/0/02284/2/01/04/01 на
Директора на Областна дирекция към ДФ " Земеделие" гр. Пловдив по отношение на частта,с която е отказано
второ плащане по Договор № № 16/06/1/0/02284 от 19.01.2016 и е разпоредено връщане на получено първо плащане по
процесния договор в размер на 24447,50 лева,ведно със законната лихва
,изчислена за период посочен в договора,е законосъобразен административен акт,
издаден от компетентен орган, в изискваната от закона форма, при спазване на
процесуалните разпоредби и съответствие със закона и неговата цел, поради което
депозираната жалба
в тази част следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Относно втория диспозитив на АУПДВ,с който на И.С.И. е определена финансова
корекция в размер на 48895 лева.
В тази част АУПДВ
е незаконосъобразен,постановен при противоречие с материалния закон.
Съображенията в
тази насока са следните.
Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ, финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция "за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. ". Фактическото основание за издаването на процесния АУПДВ по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14- неподаване на заявка за второ плащане, окомплектовано с всички изискуеми съгласно приложение № 7 документи в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ, не съвпада с фактите от хипотезата на разпоредбата от ЗУСЕСИФ.
За това нарушение съгласно
чл. 38, ал.1, т.1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. ползвателят на помощта няма
право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото
по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ
заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора.На
бенефициера не се налага финансова корекция в пълния
размер на предоставената безвъзмездна финансова помощ.
Следва да се подчертае още,че в Наредба
№4/30.05.2018г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за
изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл.9б,т.2 ЗПЗП /обв.
ДВ бр.48/2018г./, издадена от Министъра на земеделието, храните и горите на
основание чл.9а,т.3 ЗПЗП се прави разграничение между вида и тежестта на
нарушенията и съответно на възникналите вземания, предвиждайки в чл.30,ал.2 и
ал.3 два алтернативни способа за установяване дължимост
на подлежащи на възстановяване суми според основанията за възникването им –
чрез издаване на решение за финансова корекция по реда на чл.73 ЗУСЕСИФ или
чрез издаване на акт по чл.166,ал.2 ДОПК.
В настоящия случай административният орган е установил
публичното държавно вземане по реда на чл. 166 и сл. от ДОПК,поради което
неприложим е ЗУСЕСИФ.
Ето защо в тази част жалбата е основателна,като следва
да бъде отменен Акт за установяване на публично държавно вземане №
16/06/1/0/02284/2/01/04/01 на Директора на Областна дирекция към ДФ "
Земеделие" гр. Пловдив в частта,с която на И.С.И. е наложена финансова
корекция в размер на 48895 лева.
Предвид изхода на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски по съразмерност ,а именно 244 лева.
Разноски следва да бъдат присъдени и на Държавен фонд "Земеделие" за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от гореизложеното ,Административен съд
Пловдив,Първо отделение,I състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.И.,ЕГН ********** *** против Акт за
установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 16/06/1/0/02284/2/01/04/01
на Директора на Областна дирекция към ДФ " Земеделие" гр. Пловдив в
частта, с която е отказано второ плащане по Договор № 16/06/1/0/02284 от 19.01.2016 и е разпоредено връщане на получено първо плащане по
процесния договор в размер на 24447,50 лева,ведно със законната лихва
,изчислена за период посочен в договора.
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане
/АУПДВ/ № 16/06/1/0/02284/2/01/04/01 на Директора на Областна дирекция към ДФ
" Земеделие" гр. Пловдив в частта, с която на И.С.И. е определена
финансова корекция в размер на 48895лева.
ОСЪЖДА
Държавен фонд "Земеделие" да заплати
на И.С.И.,ЕГН ********** *** разноски в размер на 244/двеста четиридесет и
четири/лева.
ОСЪЖДА И.С.И.,ЕГН ********** *** да заплати на Държавен фонд
"Земеделие" разноски в размер на 100/сто/лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: