№ 492
гр. София , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Валентина И. Колева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20201000503519 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 3345 от 04.06.2020 г., постановено по гр.д. № 10482/2018
г. от Софийски градски съд, ответникът – ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********,
е осъден да заплати на:
- В. Й. С., ЕГН **********, на основание на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и
чл. 86 от ЗЗД, сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния внук П. М. Т., ЕГН
**********, настъпила на 20.11.2015 г., вследствие на ПТП от 20.11.2015 г.,
ведно със законната лихва, считано от 20.11.2015 г., като е отхвърлил прекия
иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 140 000 лева;
- П. С. С., ЕГН **********, на основание на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и
чл. 86 от ЗЗД, сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия внук П. М. Т.,
ЕГН **********, настъпила на 20.11.2015 г., вследствие на ПТП от 20.11.2015
г., ведно със законната лихва, считано от 20.11.2015 г., като е отхвърлил
прекия иск, за разликата над уважения до предявения от 140 000 лева.
1
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати:
- държавна такса по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 650 лв.;
- адвокатско възнаграждение на адв. Н.Ц. от САК, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 1 160 лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил:
- ищеца В. Й. С., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер
на сумата от 4 230 лева;
- ищеца П. С. С., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер
на сумата от 4 230 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищците В. Й. С.,
ЕГН ********** и П. С. С., ЕГН ********** в частта, в която всеки един от
преките искове е отхвърлен, за разликата над уважения /5 000 лева/ до пълния
предявен размер от 140 000 лева и в частта за разноските с доводи за
неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния
закони и на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателите твърдят, че присъдените обезщетения са занижени по
размер и не съответстват на действително претърпените от тях
неимуществени вреди от смъртта на техния внук, с който са имали
изключително близки отношения до неговата внезапна и преждевременно
настъпила смърт. Поддържат, че съдът неправилно е приложил разпоредбите
на Кодекса на застраховането, който е в сила от 01.01.2016 г. и е игнорирал
правото на Европейския съюз, материализирано в ДФЕС, в Директиви и
решения, постановени по преюдициални запитвания, имащо за предмет
размера на застрахователните обезщетения.
Молят въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и
вместо това да осъди ответника да заплати на всеки един от тях допълнително
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от по
135 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 20.11.2015 г.
Молят съдът да възложи в тежест на ответника да заплати на техния
процесуален представител адвокатско възнаграждение, на основание чл.38,
2
ал. 2 от ЗАдв.
Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва
от ответника – ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* с доводи за неправилност,
поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че ищците формално попадат в кръга от
лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на техен близък, но не са провели пълно и главно доказване
на твърдените обстоятелства, че между тях и пострадалия е имало трайна и
особено дълбока емоционална връзка и да са претърпели от неговата смърт
продължителни болки и страдания.
Моли въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това отхвърли изцяло предявените искове, както и да му се присъдят
деловодните разноски в пълния размер, направени в двете инстанции.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в
срок от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който
подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценка за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищците В. Й. С., ЕГН ********** и П. С. С., ЕГН ********** са
предявили против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищците твърдят в обстоятелствената част на исковата молба, че на
20.11.2015г., около 21:15 часа на път III – 358, км. 48+534, свързващ гр.
Тетевен и с. Рибарица е настъпило ПТП с лек автомобил „Фолксваген Голф“,
с рег. № ***, управляван от Е. А. М., ЕГН **********, при което е настъпила
смъртта на техния внук - П. М. Т., ЕГН **********.
3
Ищците твърдят още, че:
- ПТП е настъпило по вина на Е. А. М., ЕГН **********, който е
загубил контрол върху управлението на лек автомобил, напуснал очертанията
на пътното платно и се ударил в дърво.
- образувано е ДП № 405/2015 г. по описа на РУ - МВР Тетевен, пр. пр.
№ 2216/2015 г. по описа на Окръжна прокуратура Ловеч, което е прекратено,
поради смъртта на дееца - Е. А. М., ЕГН **********;
- лекият автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника в деня на настъпване на
ПТП;
- вследствие смъртта на техния внук са претърпели и продължават да
търпят неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, поради
изключително дълбоката емоционална връзка, която са имали;
С предявените искове поискали ответникът да заплати на всеки един от
тях обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата
от 140 000 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на настъпването
на смъртта – 20.11.2015 г.
Поискали ответника да заплати адвокатско възнаграждение на техния
процесуален представител, на основание чл.38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът - ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, подал отговор на
исковата молба /л. 55/, с който оспорил основателността на предявените
искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че ищците формално попадат в
разширения кръг на лицата, които имат право да получат обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, тъй като пострадалият е техен внук, но
не са доказали, че всеки един от тях е имал особено близка връзка с
починалия и действително е претърпял от смъртта му вреди.
При условията на евентуалност оспорил размера на преките искове и
поискал да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, съобразно
критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата, че:
- пострадалият като пътник не е ползвал обезопасителния колан, с който
е бил оборудван в лекия автомобил и с това си поведение пряко и
непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат;
- пострадалият е пътувал в лекия автомобил, управляван от водач в
4
средна степен на алкохолно опиянение и сам се е поставил в опасност да
настъпи вредоносния резултат;
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими
факти, които не се оспорват от ищците с въззивната жалба.
От събраните по делото доказателства установява, че на 20.11.2015 г.,
около 21:15 часа в местността „Пейков Дол“, на път 358, км. 45 + 600, между
гр. Тетевен и с. Рибарица е настъпило ПТП, при което водачът на Е. А. М.
загубил контрол върху управлението на лекия автомобил „Фолксваген Голф“
с peг. № ***, последният напуснал очертанията на пътното платно и се ударил
челно в дърво.
Така описания механизъм на настъпване на ПТП се установява от
писменото заключение на вещото лице, извършило в първата инстанция
автотехническа експертиза – л. 146.
Вследствие на челния удар на лекия автомобил в дървото починал
водачът, като ПТП е в пряка причина връзка и със смъртта на пътника П. М.
Т., ЕГН **********, което се установява от писменото заключение на
извършената в първата инстанция медицинска експертиза – л. 156 и
комплексна медицинска и автотехническа експертиза – л. 161.
Лекият автомобил е бил собственост на А. М. А. и имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в
деня на ПТП.
5
П. М. Т., ЕГН ********** е внук на ищците и е роден от брака на Н. П.
С., ЕГН ********** и М. Т. П., прекратен с решение, постановено по гр.д. №
74/1991 г. от Районен съд Тетевен, влязло в сила на 23.09.1991 г.
Съдът е предоставил упражняването на родителските права върху П. М.
Т., ЕГН ********** на майката, която е починала на 09.04.2003 г., т.е. след
пълнолетието на детето.
На настоящият състав е познато постановено и влязло в сила решение
№ 452 от 20.02.2020 г. по в.гр.д. № 2245/2019 г. от Апелативен съд София.
В производството, по което е постановено това решение е установено,
че П. М. Т., ЕГН ********** и водачът са употребявали алкохол в
продължение на няколко часа до момента, в който са потеглили с лекия
автомобил, като пострадалият пътник е поел риска от настъпването на
вредоносен за него резултат, дължащ се на пияното състояние на водача.
Признато е съпричиняване в съотношение: ½ за водача и ½ за пътника
П. М. Т..
В първата инстанция са разпитани свидетели по делегация.
Показанията на тези свидетели установяват конкретни житейски обстоятелства,
които обосноват извод, че между ищците и починалия внук е имало особено близка
връзка, която по интензитет надхвърля обичайната между дядо и баба и внук взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, както и че ищците
действително са претърпели вреди с по - голям обем от неговата смърт, различен от
обичайния обем на болки и страдания при смърт на родственик.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадените от
6
ищците и от ответника въззивни жалби, като спорът се концентрира до
основателността на предявените искове, а при тяхната основателност до
размера на обезщетенията за претърпените неимуществени вреди.
ПТП е настъпило на 20.11.2015 г. с участието на автомобил, който е
имал застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена
преди 01.01.2016 г., поради което приложими в случая са разпоредбите на
отменения Кодекс на застраховането, който е бил в сила до 31.12.2015 г.
По главните /преки/ искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя, което предполага наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на увреждането и поведение на застрахования,
което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние
– действие и/или бездействие; вреди – имуществени и/или неимуществени;
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се
презумира.
В случая лекият автомобил „Фолксваген голф“, с рег. № ***,
управляван от Е. А. М., ЕГН **********, е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в деня на настъпване на ПТП,
по силата на която ответникът, в качеството си на застраховател е длъжен да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования, за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
7
Наказателното производство по отношение на Е. А. М., ЕГН
********** е прекратено с постановление от прокурор, тъй като деецът е
починал по време на инцидента.
Независимо от това обстоятелство, събраните по делото доказателства
обосновават извод, че застрахованият водач с поведението си е осъществил
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Водачът е бил в състояние на средна степен на алкохолно опиянение, което е
било видимо и известно на пострадалия преди да се настани в лекия автомобил.
Ищците са материалноправно легитимирани да предявят исковете за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди:
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21 юни 2018 г., постановено по
т.д. № 1/2016 от ВКС- ОСНГТК, Материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление No 4 от 25.V.1961 г. и Постановление No 5
от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В случая доказателствата по делото установяват конкретни житейски
обстоятелства, които обосноват извод, че между ищците и починалия им внук
е имало особено близка връзка, която по интензитет надхвърля обичайната
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, както и, че
ищците действително са претърпели вреди в по - голям обем от неговата
8
смърт, различен от обичайния обем на болки и страдания при смърт на
родственик - решение № 92/17.11.2020 г., постановено по дело № 1275/2019 г.
от ВКС, ТК, II т.о.
Въззивният съд намира, че всеки един от ищците има право на
обезщетение за неимуществени вреди, до размер на сумата от 5 000 лева, до
който всеки един от преките искове е основателен и подлежи на отхвърляне,
за разликата до пълния предявен размер от 140 000 лева.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащи за
предмет присъждане на законната лихва върху обезщетенията за
неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от
датата на увреждането.
Доколкото отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на деликвента следва да се приложи и по
отношение на застрахователя разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, поради
което ще следва да се присъди законната лихва върху така определените
обезщетения, считано от 20.11.2015 г.
С оглед на изложеното и двете жалби са неоснователни, поради което
следва да се потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд, като
всяка от страните следва да понесе направените деловодни разноски.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 3345 от 04.06.2020 г.,
постановено по гр.д. № 10482/2018 г. от Софийски градски съд.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10