Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Пловдив, 25.
02. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, наказателна
колегия, в открито заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Михаела Добрева
ЧЛЕНОВЕ: Станислава Бозева
Иван Минчев
при секретар Таня Златева, и при
участието на прокурора Румен Попов, като разгледа
докладваното от съдия Добрева в.н.а.д. № 126 по описа за 2021 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
С решение
№ 260534 от
11.11.2020 г. по
н.а.х.д. № 912/
2020 г.,
РС
Пловдив е признал обвиняемия П.Б.Й., роден на
***г*** И., обл. Пловдив, ул.
„***“ № ***, българин,
български гражданин, със средно образование,
женен, безработен, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това,
че на 28.04.2018г. в с. ***о, обл. Пловдив,
по хулигански подбуди е причинил другиму – на Е.Н.З., ЕГН
**********, лека телесна повреда, изразяваща се в счупване на
носните кости, кръвонасядане на лицето и разкъсно-контузна рана на носа,
довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129
от НК,
поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12, вр.
чл.130, ал.1 от НК, вр. чл.78а, ал.1 от
НК го е
ОСВОБОДИЛ от
наказателна отговорност и му е НАЛОЖИЛ административно
наказание ГЛОБА в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Срещу решението е постъпила жалба от обвиняемия, чрез защитника
му адв. Д.П., с която се иска
отмяна на осъдителното решение изцяло и постановяване
на ново, с което да бъде
признат за невиновен. Твърди се, че атакуваното решение
е неправилно, като съдът не е извършил
задълбочен анализ на събраните доказателства.
Сочи, че поведението на обвиняемия е било продиктувано от личен мотив, а не по хулигански подбуди,
не е било извършено на публично
място, поради което и моли да
бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено
ново, с което обвиняемият да бъде признат за
невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Окръжна
прокуратура счита че жалбата е неоснователна.
Въззивният съд, след
като се запозна
с оплакванията във въззивната жалба, при направената служебна проверка установи следното:
Жалбата е подадена в законния срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивният съд
я намира за неоснователна.
За да
постанови атакуваното решение РС Пловдив
е приел за установено от фактическа
страна, че:
Родителите на
свидетеля Е.Н.З. стопанисвали магазин за строителни материали, находящ се в с. ***, обл.
Пловдив, ул.***“ **. В магазина работили родителите на Е.З., самият Е.З.,
неговата сестра и работничка – свидетелката П.К.Д.. Магазинът бил семеен и се
намирал в двор на къща също семейна собственост. Към магазина имало двор, който
бил в „Г“ - образна форма, покрит като навес, в който се съхранявала част от
продаваната стока. До този закрит двор достъп имали и клиентите. Нямало пряка
видимост от магазина към закрития двор, но по-силни викове можело да се
чуят.
На 28.04.2018г.
Е.З. се отбил в магазина, като в този момент там продавала свидетелката П.К..
Около 13.25 ч. на същата дата магазинът бил посетен от обвиняемия П.Б.Й., който
бил придружаван от тригодишния си син. Клиент на магазина в това време бил и
свидетелят С.П.С.. Обвиняемият Й. търсил да си закупи лепило и цимент. Той бил
във видимо нетрезво състояние и миришел на алкохол. Последният и свидетелят
Е.З. се познавали бегло, доколкото обвиняемият бил редовен клиент на магазина.
Между двамата нямало предходни конфликти. В с. ***, където живеел обвиняемият,
същият бил познат като личност с невъздържан, буен, проблемен характер. Като
такъв той бил познат и на полицейския служител - свидетеля Г.Г., който бил назначен да отговаря териториално за района
на това село. Влизайки в магазина, обвиняемият Й. забелязал, че продавачката –
свидетелката П.К., обслужвала други клиенти и поискал от Е.З. лично той да го
обслужи преди другите хора, тъй като не му се чакало. Е.З. обяснил на
обвиняемия, че търсените от него материали се намират не в магазина, а на
стелажите под навеса на двора, поради което двамата мъже и детето излезли от
магазина и отишли в съседния, гореописан като местонахождение навес. В това
време свидидетелите П.К. и С.С.
останали в магазина и нямали пряка видимост към мястото, където били
обвиняемият Й. и свидетеля Е.З., но могли да чуват по-силен шум от това място.
В това време майката на свидетеля Е.З. – свидетелката С.З., се намирала в
съседен навес за хранене и била седнала на маса, откъдето също нямала пряка
видимост към навеса със строителните материали, но можела да чува голяма част
от случващото се там.
Докато
обвиняемият, малолетният му син и пострадалият Е.З. били под навеса, последният
държал в ръцете си незапалена цигара и започнал да показва на обвиняемия Й.
стоката, която търси. Обвиняемият без никаква причина започнал да се държи
агресивно, като със заядлив тон направил забележка на Е.З. за незапалената
цигара. Казал му да не се прави на мъж, защото го дразни с тази цигара.
Пострадалият му отговорил, че няма да я запали, тъй като не пуши. Обвиняемият
от своя страна отново го приканил да запали цигарата и го заплашил, че ще му
удари един юмрук и ще го прати в лепилата. Заявил му също, че единственото,
което ще го спаси е, че синът му е там. После се отправил към изхода, за да си
тръгва. Без каквато и да е причина обаче се обърнал и се върнал към свидетеля
Е.З., свалил слънчевите очила от главата си, оставил ги, заедно с телефона си
на близък стелаж, взел цигарата от ръката на пострадалия и започнал да
жестикулира заплашително към него. Непосредствено след това нанесъл силен удар
с глава в областта на носа на Е.З.. Повод за агресията на обвиняемия станал
начинът, по който пострадалият държал в ръка незапалена цигара. Веднага след
удара последвало кратко спречкване между двамата мъже, при което всеки се
опитвал безуспешно да удари другия, т.е. нямало последващи
нанесени удари, а само замахвания. Детето на обвиняемия се разпищяло. Виковете
на двамата мъже били чути от свидетеля С., който отишъл във вътрешния двор и
видял как обвиняемият Й. и свидетелят Е.З. си посягат взаимно в опит да се
ударят, като успял да прекрати по-нататъшен физически конфликт между тях.
Тогава във вътрешния двор пристигнала и свидетелката С.З. Малко след това Й.,
заедно с детето си, си тръгнали от магазина. Свидетелите С.З., С.С. и П.К. възприели, че от носа на Е.З. имало кръвотечение,
вследствие на което дрехите му били изцапани от капките кръв. С.З.
сигнализирала органите на МВР и Спешна помощ, като Е.З. бил прегледан на място
от екип на Спешна медицинска помощ, след което и в УМБАЛ „***“ ЕАД – гр.
Пловдив, за който преглед му бил издаден Лист за преглед на пациент
№***/28.04.2018г. На 03.05.2018г. в 11.10 ч.
свид. З. бил освидетелстван и от съдебен лекар при
УМБАЛ „***“ ЕАД – гр. Пловдив и му било издадено съдебномедицинско
удостоверение /СМУ/ №***/2018г.
обвиняемият бил
предупреден от органите на полицията с Протокол за предупреждение на 28.04.2018г.,
който надлежно подписал: да не се саморазправя със Е.З., като всички спорни
въпроси да решават по законен ред.
Описаната фактическа обстановка РС Пловдив е приел за
установена от показанията на свидетелите Е.З., С.З., С.С.,
П.К. и Г. Г.,
дадени на досъдебното производство,
приобщени и обсъдени по реда на чл.378,
ал.2 от НПК, съдебно-медицинска експертиза на свидетеля Е.З., видно от която вследствие на удара от
обв. Й. са били причинени счупване на носните
кости, кръвонасядане на лицето и разкъсно
- контузна рана на носа, довели
до разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129
и НК (лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.1 от НК), писмени доказателства – протокол за предупреждение от 28.04.2018г., заверено копие на СМУ №***/2018г., заверено копие на медицинска
документация, протокол за доброволно предаване,
протокол за оглед на веществени
доказателства, ведно с приложен фотоалбум, характеристична справка, справка от РЦ 112 – Кърджали, протокол за оглед
на веществени доказателства, справка за съдимост -всичко приобщено
по реда на
чл.283 от НПК, както и от веществените доказателства – 2 броя компактдискове.
Показанията на свидетелите
първоинстанционният съд е намерил за последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и взаимодопълващи се, относно релевантните
факти от предмета на доказване
и изцяло съответстващи на останалия, събран
по делото доказателствен материал. Кредитирал е СМЕ, приемайки, че е изготвена от експерт с необходимите
професионални знания и опит.
На тази основа РС Пловдив е приел,
че е доказано по категоричен и начин, от обективна
страна, осъществяването на квалифициращите признаци на
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл.
130, ал. 1 от НК от обвиняемия – изложени са мотиви относно всеки от тези
признаци, като е даден отговор на възражението на защитата за липса на
хулигански елемент, с това, че: обвиняемият е извършил действия, насочени към
здравето на бегло познато лице, с което не е имал личен конфликт, без
провокация от страна на пострадалия, по незначителен повод (пострадалият държал
в ръка незапалена цигара), извършени на обществено място (в двора на магазин в
селото).
От субективна
страна, РС Пловдив
е приел, че престъплението е извършено при форма на
вината – пряк умисъл, който се е обективирало чрез
неговите действия, съзнателно насочени спрямо телесния интегритет на
пострадалия, съзнавайки техния ефект, значение и отражението, което ще
дадат.
По отношение индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд
е установил кумулативното
наличие на материалноправните предпоставки по чл.78а от НК. При индивидуализация
размера на глобата е отчел превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства при липса на отегчаващи. При тази
съпоставка на отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства първоинстанционният съд е счел, че следва да се наложи
административното наказание глоба в минимален размер, като е наложил наказание
глоба в размер на 1000 лв., считайки, че наказание в този размер ще е
достатъчно да съдейства за постигане целите по чл.36 от НК.
Настоящото въззивно производство е инициирано по жалба на обвиняемия. Твърди се, че атакуваното е неправилно, като съдът не
бил извършил задълбочен анализ на събраните доказателства. Твърди се, че
поведението на обвиняемия е било продиктувано от личен мотив, а не по хулигански подбуди и не било извършено на
публично място.
При самостоятелния прочит на събраните
по делото доказателства и възможността от тях да се очертае ясна и безпротиворечива фактическа обстановка и съпоставката ѝ
с тази изградена и обсъдена от първоинстанционния
съд, въззивната инстанция намери, че по делото са
събрани всички възможни доказателства и при анализа им поотделно и в съвкупност
се стигна до идентична представа за фактическата обстановка.
Правилни и законосъобразни са изводите
на първоинстанционния съд че от обсъдените
доказателства безпротиворечиво се установява
осъществяването от П.Б.Й. на всички елементи на състава на престъплението за
което е бил обвинен.
Не се установиха нарушения на процедурата по Глава 28 от
НПК и в частност на ал.3 чл.378 от НПК.
Не отговаря на
действителността твърдението в жалбата, че първоинстанционният
съд не бил извършил задълбочен анализ на събраните доказателства, касаещи
субективния елемент на престъплението, за което е обвинен П.Й.. Нанасянето на
телесната повреда върху пострадалия е било предшествано от обмислени и
премерени последователни действия от обвиняемия – провокиращи, агресивни и
заплашителни словесни нападки спрямо пострадалия Е.З., извън целта на
посещението на Й. в магазина (покупка на лепило и цимент); връщането му обратно
към пострадалия, след като вече се е отправил към изхода; обезопасяване на
телефон и слънчеви очила с поставянето им на близък стелаж; вземането на
цигарата от ръката на пострадалия; заплашително жестикулиране – в подготовка за
нанасяне в крайна сметка на инкриминирания физическия удар върху пострадалия.
Всичко това установено от показанията на свидетели и от огледа на веществените
доказателства е оспорено голословно, макар и пространно от защитата пред въззивната инстанция. Първоинстанционният
съд е изложил достатъчно подробни мотиви обсъждайки приобщените по реда на
чл.283 от НПК доказателства от досъдебната фаза, стигайки до извода за
субективна съставомерност на деянието на обвиняемия.
Твърди се, че
поведението на обвиняемия е било продиктувано от личен мотив, формиран в
съзнанието му от поведението на продавача спрямо него), а не по хулигански подбуди. Този довод на
жалбоподателя, обаче не съответства на доказателствата по делото.
Инкриминираното поведение на обвиняемия спрямо обществения ред и спрямо
пострадалия е предшествано от демонстрация на незачитане на околните, още с
влизането му в магазина, като не е изчакал обслужването от продавачката на
предишния клиент и демонстративно е поискал да бъде обслужен от намиращият се в
помещението син на собствениците, за да не чака. От показанията на свидетелката
П.К. такова неуважително към хората и реда отношение било характерно за
обвиняемия, от наблюденията й върху обвиняемия като клиент на строителния магазин,
в който Д. е ***. А конкретното раздразнение от държаната незапалена цигара,
прераснало в нанасяне на физически удар върху пострадалия, не може да се
определи като личен мотив, поради това, че държането на незапалената цигара от
пострадалия, видно от показанията на свидетелите не е било свързано с появата
на обвиняемия в магазина, още повече, че именно последният е настоявал да бъде
обслужен от пострадалия. Поради изложеното въззивният
съд намери възражението за неоснователно.
Неоснователно е
твърдението на жалбоподателя за несъставомерност на
деянието с довод, че то не е било извършено на публично място. Съгласно т.5 от
Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г. на Пленума на Върховния
съд: Публичността не е задължителен
елемент от състава на престъплението. …налице е хулиганство и тогава, когато
хулиганските действия не са извършени на публично място, но след това са
станали достояние или могат да станат достояние и на други лица. Такъв е и
настоящият случай - инкриминираното
деяние е извършено в двор с „Г“ - образна форма, част от магазина, в който се
намирала част от продаваната стока и до който двор, достъп имали и клиентите и
макар да нямало пряка видимост от магазина към този двор, по-силни викове
можело да се чуят – обстоятелство, установено от показанията на свидетелите С.С., клиент на магазина , която чул писъци от към двора и
С.З., чула разговора на сина си Е.З. и обвиняемия в същия този двор.
Правилно е преценено от първоинстаннионния
съд, че по отношение наказуемостта е приложима разпоредбата на чл.78а от НПК.
По отношение размера на наложеното наказание, настоящият съдебен състав намира,
че наказанието глоба определено по реда на чл.78а от НПК от първоинстанционния
съд в размер на 1000лв. е справедливо и съответстващо на критериите по чл.54 от НК с превес на смекчаващите обстоятелства.
Поради тези мотиви жалбата в конкретните ѝ
претенции е неоснователна.
Въз основа на
изложените мотиви и като не установи други нарушения на материалния и процесуалния
закон, на основание чл.378 ал.5 вр. чл.338 от НПК,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260534 от 11.11.2020 г. по н.а.х.д. № 912/ 2020 г. на РС Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.