М О Т
И В И към АНД № 1388/2016 год. по описа на ВТРС
Производството е по реда
на чл. 378 и следващите от НПК.
С
постановление от 22.07.2016 год. на Районна прокуратура гр.В.Търново е
направено предложение К.К.Н.,***.Търново, да бъде освободен от наказателна
отговорност за извършено от него престъпление по чл. 133, пр. 2 от НК, като му се наложи административно наказание, съгласно
разпоредбата на чл.78 а от НК.
ВТРП,
редовно призована, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище
по направеното предложение.
Привлеченият се
признава за виновен и изразява критичното си отношение към извършеното. Моли за
налагане на минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Наказателното
производство е образувано срещу виновното лице за престъпление по чл. 129,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
От събраните в хода на разследването
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява
следното:
С постановление от 20.06.2016 г. в
качеството на обвиняем е привлечен К.К.Н., с ЕГН ********** ***, за извършено
престъпление по чл. 133, пр. 2 от НК.
Привлеченият К.К.Н. е пълнолетен и
живее в с. Ресен, общ. Велико Търново. Същият не е осъждан за престъпления, с
основно образование, работи като пласьор във фирма "Яна - 1" ЕООД с.
Ресен.
*** живее към момента в с. Ресен при
своя баща, като родом е от гр. Плевен и е живял в града преди това. Д. бил
приятел с К.К.Н., като му бил дал мобилен телефон и машинка за подстригване с
уговорката по-късно Н. да му ги върне. Н. живеел с брат си в къща в с. Ресен,
като същата се намирала в близост до къща на друг приятел на Д. - Ц.С.К.. На
03.03.2016 г. Н. Д. се намирал в къщата на Ц.К. на гости, като двамата
употребили алкохол. През това време Д. споделил на К., че К.Н. му дължал
горепосочените вещи. Двамата решили, че ще отидат до къщата, където Н. живее с
брат си Б. К.Н. с цел да поискат вещите, които К. дължал на Д.. Двамата отишли
до къщата, като входната врата отворил Б. Н.. Тримата се скарали, след което Д.
и К. се отправили към близко заведение. През това време Д. и К. видели да се
задават по улицата К.Н. и И.И.М., който по-рано бил с К. ***. К.Н. и И.М. се
отправили към къщата, където живеят двамата братя, като от Б. Н., разбрали, че
по-рано е имало конфликт пред къщата между Б., Н. Д. и Ц.К.. След това, К.Н. и И.М.
забелязали, че в близост били Д. и К.. К.Н. хванал Д. за суичера, след което
двамата се сборичкали. От упражнения натиск върху Д., същия паднал по гръб,
като К.Н. паднал върху него. При падането Н. затиснал крака на Д., като от това
била причинена средна телесна повреда на Д..
От свидетелските показания на И.И.М.,
Б. К.Н., Ц.С.К. става ясно, че именно К.К.Н., при сборичкването между него и Д.,
пада върху десния крак на Д. и го затиска, като с това по непредпазливост му е
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване в средната
трета на дясната бедрена кост, което съставлява престъпление по чл. 133, пр. 2
от НК.
По делото е приложена справка за
съдимост, от която е видно, че Н. не е осъждан.
Съгласно разпоредбата на чл. 161,
ал. 2 от НК наказателното преследване от общ характер за този вид престъпление
се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата. Такава е депозирана във
ВТРП от пострадалия и с постановление на ВТРП от 13.06.2016 г. е разпоредено ДП
да продължи по общия ред за извършено престъпление по чл. 133, пр. 2 от НК.
Предвид
изложеното дотук, съдът прецени, че са налице предпоставките на чл. 78 А от НК
– привлеченият е пълнолетно лице, за извършеното непредпазливо престъпление се
предвижда наказание "лишаване от свобода" до една година или "пробация",
с деянието не са причинени имуществени вреди, същият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на цитираната разпоредба.
Отчитайки
добрите характеристични данни на привлечения и обстоятелството, че процесното
деяния се явява изолирано и първо по рода си за него, съдът го освободи от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание „глоба” в
минималния предвиден в чл. 78 а от НК размер – 1000.00 лв., считайки, че по
този начин ще бъдат изпълнени целите заложени в чл. 36 от НК.
Присъдиха се и
направените по делото разноски, които привлеченият да заплати в полза на бюджет
на съдебната власт по сметка на ВТРС.
Мотивиран така
съдът постанови съдебният си акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: