Решение по дело №76/2021 на Административен съд - Варна

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№……………………        2021 г.

                                                         гр. ****

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            

Варненският административен съд, VІІ състав, в публично заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

                                                Административен съдия : ЙОРДАН ДИМОВ

 

 

  при секретаря Галина Г.като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов

адм. д. №76 по описа на съда за 2021 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. с чл. 172 ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Е.Т.Т., ЕГН **********,***, оф.1 срещу Заповед № 20-0442-000260/16.10.2020 г., за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от началник сектор към ОД на МВР ****, РУ 04. С оспорената заповед на основание чл. 171 т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка "прекратяване регистрацията на ППС", за срок от 6 месеца.

Подадената жалба от името на жалбоподателката Е.Т.Т. е бланкетна и не съдържа подробно изложение на факти и обстоятлества, от които последната черпи съображенията си, за да атакува заповедта. Намира същата за неправилна и незаконосъобразна. Моли да бъде постановено решение, с което атакуваната заповед да бъде отменена, като сочи, че същата е неправилна и незаконосъобразна. Сочи, че подробни съображения ще изложи в съдебно заседание. С оглед на дадени от съда указание след оставяне на жалбата без движение. Сочи, че на процесната дата управлявала собственият си автомобил *****, с рег. №В****НХ, като с нея в автомобила пътували лицата Атанас К. и Д.К.Д.. По време на пътуването край с. С.О.  автомобилът се повредил и не могъл да продължи. Твърди, че след това тя и Атанас К. отишли да търсят някой, който да придвижи автомобила до сервиз. На място при автомобила останал Д. И., за да го пази. Ключовете на автомобила останали в нея и не са били предоставени на Д. И.. Сочи, че последния не е управлявал автомобила, а той останал при автомобила при изключен двигател. Сочи, че като се върнали установили, че на И. бил съставен АУАН от представители на ОД на МВР ****.

Преди съдебно заседание по делото е постъпило писмено становище от представител на ответника. Същото е схематично и не съдържа конкретни твърдения свързани с фактическата обстановка по казуса, а единствено се сочи, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

В съдебно заседание за жалбоподателката се явява дв. П.Б.. Последният  сочи, че следва да бъде отменена обжалваната заповед за ПАМ. Намира, че не се установява, че жалбоподателката е дала автомобила на неправоспособен водач. Моли да му бъдат присъдени сторените в производството разноски, съобразно с предоставен списък.

Ответникът по жалбата – началник сектор към ОД на МВР ****, РУ 04, редовно призован, не се явява, за него – главен юрисконсулт Георги Г.. Последният заема становище, че следва да бъде оставена сила атакуваната заповед. Намира, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. Намира, че е установено, че автомобилът е бил предоставен на лице без валидно свидетелство за правоуправление. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, и след като обсъди доводите на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Предмет на административното производство е Заповед № 20-0442-000260/16.10.2020 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от началник сектор към ОД на МВР ****, РУ 04, с която на Е.Т.Т. е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Обжалваната заповед е издадена след като на 13.10.2020 г., около 08:05 часа по пътя между с. Н.О. и с. С.О. на около 50 м. преди С.О., контролен орган извършил проверка и установил, че жалбоподателят управлява л.а. „*********, с рег. №В****НХ без да притежава съответно свидетелство за управление и е неправоспособен.

Заповедта е връчена на жалбоподателката на 07.01.2021 г., видно от отбелязването върху същата.

   Като писмени доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената заповед –                                                                                                     Акт №381801/13.10.2020 г. за извършено административно нарушение; доказателства за собственост на процесното МПС – собственик Е.Т.Т., ЕГН **********; Справки за нарушител – водач касаещи собственика на МПС - Е.Т.Т. и неправоспособния водач  Д.К.Д.; Заповед № 365з-2747/20.07.2017г., издадена от Директора на ОД на МВР **** с която са оправомощени да прилагат ПАМ по ЗДвП т.1.7.

     Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

     Жалбата е допустима, като подадена от активно легитимирано лице с правен интерес и е редовна от външна страна. Оспорената заповед представлява индивидуален административен акт, който пряко засяга права и закони интереси на жалбоподателя. С жалбата се прави искане за обявяване на нищожността на издадената заповед, поради което и на основание чл. 149 ал.5 от АПК сезирането на съда не е ограничено със срок.

     Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДвП е предвидено, че обжалването е по реда на АПК. Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок, поради което оспорването пред съда е допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че със Заповед № 20-0442-000260/16.10.2020 г., за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от началник сектор към ОД на МВР ****, РУ 04, на основание чл.171, т.2а б.“а“, предл. 2 от ЗДвП на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Мярката е приложена на основание чл.171 т.2а б.а ЗДвП, предвид установеното, че на 13.10.2020 г. собственото ѝ МПС е било управлявано от свидетеля Д.К.Д., който бил неправоспособен водач – нямал валидно свидетелство за правоуправление на МПС.

Съгласно разпоредбата на чл.171 т.2а б.а., предл.2 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от  неправоспособен водач, не притежаващ свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК– за срок от 6 месеца до една година

В случая безспорно е установено, че МПС-  л.а. „*********, с рег. №В****НХ е собственост на жалбоподателката, както и че на 13.10.2020 г. същият е управляван от Д. К. И., който нямал свидетелство за правоуправление.

В рамките на производството са разпитани свидетелите на жалбоподателката А.Я.К. и Д. К. И., както и свидетели на ответника – С.В.С. и Р.Е.Р.. Твърденията на двете групи свидетели се различават коренно. Свидетелите на жалбоподателката дават показания, че Д. И. като неправоспособен водач не е управлявал МПС при проверка от патрула на МВР. Сочи се, че с процесното МПС – двамата свидетели – К. и И., както и жалбоподателката Т. се придвижвали на 13.10.2020 г. в 7.30 сутринта от  Ш. за пункт за предаване на метали намиращ се в стопански двор непосредствено преди влизането в с. С.О.. Когато стигнали там Свидетелят К. и свидетелят И., заедно с трето лица – П.се качили в кабината на камион натоварен с метални отпадъци, а трето лице - Д.се качила в процесният л.а. „Фолскватен пасат“ и го управлявала. Така те потеглили от двора на пункта и поели към с. С.О.. Там обаче имало спряна патрулка.Управляващата „П.“ обаче подала светлинен сигнал и спряла. Казала, че няма да мине покрай полицейски пост, тъй като не си носела свидетелството за правоуправление. Така се разменили – тя се качила в камиончето, а Д. И. останал при лекия автомобил, но извън него без да го пали. Твърди, че след като стигнали в селото последният му се обадил и казал, че бил санкциониран от патрул на полицията, за управление на автомобила. Свидетят К. се върнал и искал обяснение от служителите на МВР, но последните свалили номерата на автомобила. Подобни са показанията на свидетеля И. – последният твърди, че не е управлявал лекия автомобил и въпреки това му бил съставен АУАН, както и били свалени номерата на автомобила.

Свидетелите на ответника установяват съвсем различна фактическа обстановка. Свидетелите са служители на МВР и сочат, че на датата на проверката се извършвала планова операция по направление битова престъпност. Те единодушно сочат, че лекият автомобил „********* се движел сам и в него бил единствено свидетелят И.. И двамата сочат, че възприели движението на автомобила и след като последният спрял от него, от мястото на водача, излязъл единствено Д. И., както и че в автомобила не присъствало друго лице. Отричат да са видели автомобила от самото начало спрял, както и да са видели друго ППС – товарен автомобил да го приближава. Сочат, че познавали Д. И. и че същият вече бил санкциониран като неправоспособен водач.
Съдът кредитира напълно свидетелските показания на свидетелите на ответника – С. и Р. – последните имат непротиворечиви показания, които се подкрепят от косвените данни по делото. Линията на доказаване, която се провежда от свидетелите на ищеца не се кредитира предвид данните, че основен свидетел на ищеца – К. живее на съпружески начала (по негово признание) с жалбоподателката. Освен това в писмено становище от 28.01.2021 г. жалбоподателката  Т. твърди, че автомобилът на конкретната дата – 13.10.2020 г. се повредил и те били с К. и И. в района на с. С.О. и отишли да търсят някой, който да им помогне с придвижване на автомобила до сервиз – ключовете на автомобила били в нея и И. останал там, след което бил проверен от представителите на полицията. Явно тези две линии на доказване твърдяната в писменото становище и доказаната се разминават. Това е също причина съдът да не може да кредитира показанията на свидетелите на жалбоподателката, тъй като те са защитна теза.

Налице са предпоставките на чл.171 т.2а б.а ЗДвП за прилагане на принудителна административна мярка- прекратяване на регистрацията на ППС на собственика, който предоставил на неправоспособен водач управление на МПС. Издадената заповед е мотивирана, като съдържа фактическите и правни основания за издаването й.

Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото заповед за определяне на компетентните длъжностни лица да прилагат ПАМ по чл.171 т.2а ЗДвП, органът издал оспорения акт е сред изрично оправомощените длъжностни лица.

Приложената мярка за срок от 6 месеца е в минималния предвиден от закона размер. Същата е и с оглед целите на закона, а именно за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Именно с оглед целите на закона е допуснато и предварително изпълнение на приложена административна мярка.

В случая от събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че оспорената заповед е издадена от изрично оправомощен орган. В нея са описани фактическите и правни основания за издаването ѝ, а именно, че безспорно е установено, че на посочената дата автомобилът, собственост на жалбоподателката е управляван от неправоспособен водач. Налице са предпоставките на чл.171 т.2а, б. „а“, предл.2 от ЗДвП за прилагане на мярката. Наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ е доказано от събраните по делото доказателства. Размерът на мярката се определя от него в условията на оперативна самостоятелност, като в случая срокът е определен в предвидения от закона минимален размер.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваният акт е законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на основание чл.143, ал.4 от АПК, чл. 78, ал. 8 от ГПК на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсутско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Т.Т., ЕГН **********,***, оф.1 срещу Заповед № 20-0442-000260/16.10.2020 г., за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от началник сектор към ОД на МВР ****, РУ 04. С оспорената заповед на основание чл. 171 т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка "прекратяване регистрацията на ППС", за срок от 6 месеца.

    ОСЪЖДА Е.Т.Т., ЕГН **********д*** сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща разноски за юристконсултско възнаграждение.

     РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: