О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
Плевен, 10.11.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІV
гр.с.в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
Като взе
на доклад гр. дело № 5086 по описа на
съда за 2020 г., констатира следното
:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба от Д.Р.А., ЕГН **********,*** срещу ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, ***, ***, с която е предявен отрицателен
установителен иск правно основание чл.124 ГПК, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми:
главница в размер на 14 232,46 лева; лихва за забава в размер на 2057,33
лева за периода от 27.11.2009 г. до 25.11.2010 г. и санкционна лихва в размер
на 447,33 лева за периода от 27.11.2009 г. до 25.11.2010 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2010 г. до изплащане на
вземането.
Ищецът
твърди, че за горните суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист
по ч.гр.д. ***в полза на кредитора ***, от сключен с който договор произтичали
вземанията.
Твърди,
че въз основа на изпълнителния лист било инициирано принудително изпълнение по
изп.дело ***по описа на ЧСИ ***. В хода на изпълнителното производство
вземанията били цедирани на ответника ***.
Навеждат
се доводи, че вземанията, за които бил издаден изпълнителния лист и водено
изпълнителното производство били погасени по давност.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор, с който ангажира становище за
недопустимост на иска. Навеждат се доводи, че искът по чл. 439 от ГПК е иск за
установяване на материалната незаконосъобразност на изпълнението, каквото в
настоящия случай твърди, че няма, тъй като изпълнителното производство е
прекратено спрямо ищеца по силата на закона поради настъпила перемпция на
основание чл. 433. ал. 1. т. 8 от ГПК. Постановен бил и нарочен акт от съдебния
изпълнител – Постановление от 11.11.2019г.
за прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК – по изрично
искане на взискателя. Поради това към датата на иницииране на исковото
производство по предявеният установителен иск не било налице висящо
изпълнително производство срещу ищеца.
В предоставения на ищеца
срок не са допълнени обстоятелствата, на които основава исковата си претенция,
мотивирайки правния си интерес.
Съдът намира, че е сезиран с
недопустима искова претенция, като съображенията за това са следните:
Абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на всеки установителен иск,
какъвто е предявеният в настоящото производство, е наличието на правен интерес
за ищеца от успешно провеждане на производството.
Съобразно константната практика на ВКС /решение №
127 от 29.10.2010 г. по т. д. № 20/2010 г. на Първо Т.О. на ТК, определение №
391 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 396/2009 г. на Първо Г.О. на ВКС,
решение № 60 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 1213/2010 г. на Първо Г.О.,
определение № 356 от 19.06.2014 г. по ч. гр.д. № 1587/2014 г. на Първо Г.О.,
решение № 362 от 28.11.2011 г. по гр.д. № 8/2011 г. на Първо Г.О. на ВКС,
решение № 133 от 22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на Първо Т.О., определение
№ 359 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4268/2013 г. на Второ Т.О/ правният
интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от
обстоятелствата по делото. Интересът от предявяването на такъв иск следва да бъде
доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице
при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи
дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи
конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на
установителния иск. Такива обстоятелства са например започнало и висящо
принудително изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно
оспорване, че давността е изтекла. Оспорването в отговора на исковата молба
също би обусловило правния интерес от предявения установителен иск. Когато
ответникът обаче с
извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и в отговора на
исковата молба е признал, че давността е изтекла, липсва правен интерес като
положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск.
От твърденията в исковата молба и отговора е видно, че след прекратяване на изпълнителното производство
по изп.дело ***по описа на ЧСИ ***, поради настъпила перемпция и до настоящия момент ответникът не е
предприемал действия за принудително или доброволно събиране на спорното
вземане. Напротив още с отговора на исковата молба, както и във водено преди това производство
по гр.д.№***е признал факта, че вземането е погасено по давност.
Възможността в бъдеще ответникът да предприеме
изпълнителни действия е абстрактна и не може да обоснове наличие на правен
интерес. Противното би означавало правният интерес да почива на предположение,
а не на конкретно действие или бездействие от страна на ответника. Тогава
правният интерес би бил абстрактен
/какъвто е в настоящия случай с оглед заявените твърдения от ищеца/, а не
конкретен, както изисква практиката на ВКС.
Поради изложеното съдът счита, че към настоящия момент за ищецът не е
налице правен интерес от воденото на настоящия иск, поради което производството
по делото като недопустимо следва да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№5086/2020г. по описа на ПлРС, ПОРАДИ НЕДОПУСТИМОСТ на предявеният от Д.Р.А. с ЕГН ********** против ***
с ЕИК ***, отрицателен
установителен ИСК с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено
спрямо ответника, че ищеца не му дължи следните суми: главница в размер на 14 232,46 лева;
лихва за забава в размер на 2057,33 лева за периода от 27.11.2009 г. до
25.11.2010 г. и санкционна лихва в размер на 447,33 лева за периода от
27.11.2009 г. до 25.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.11.2010 г. до изплащане на вземането.
Определението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен
съд в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: