мотиви
към ПРИСЪДА № 85 от 02.05.2019г. по НЧХД № 310 по
описа на БРС за 2018г.
Производството по делото е
образувано по повод тъжба от Р.С.П., с която обвинява М.П.К., в извършването
на:
престъпление по чл.147, ал.1,
предл. 2 от НК, за това че на 18.07.2017г., гр.Б., в офиса на С. з. н. ц. з. о.
д. : „Б. с. з. ч. и., г. п. и д. п.", находящ се в гр.Б., ул. „П. Е."
№ ..., офис ... е приписала на Р.С.П. престъплението измама с думите „измамница
и мошеничка" и
престъпление по чл.148, ал.1,
т.1 вр. с чл.146 от НК за това, че на 18.07.2017г., гр.Б., в офиса на С. з. н. ц.
з. о. д. : „Б. с. з. ч. и., г. п. и д. п.", находящ се в гр.Б., ул. „П. Е."
№ ..., офис ... е казала нещо унизително за честта и достойнството на Р.С.П., в
нейно присъствие, а именно: „Вие сте измамница! ", като обидата е нанесена
публично.
В съдебно заседание тъжителят поддържа обвинението и
счита, че от обективна и субективна страна са осъществени деянията -предмет на
обвинението, поради което подсъдимата следва да бъде призната за виновна.
Ангажира доказателства.
Защитникът на подсъдимата,
счита че следва да бъде оправдана по повдигнатото обвинение. Ангажира
доказателства.
Подсъдимата се явява в съдебно заседание. Разбира
обвинението, не се признава за виновна. Не дава обяснения. Лично и чрез
процесуалния си представител моли да бъде оправдана по повдигнатото обвинение.
Ангажира доказателства.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата М.П.К. е родена на
***г***, българка, българска гражданка, омъжена, с висше образование,
неосъждана, ЕГН **********.
На 26.08.2016г. между Г. Д. Т.
и С. з. н. ц. з. о. д. : „Б. с. з. ч. и., г. п. и д. п." с управител Р.С.П.
бил сключен договор за поръчка с предмет: проучване и водене на преговори
относно задължението на свидетеля Т. към „П. л." АД, включително постигане
на спогодба относно размера на дълга по ИД № 20165440400024 при ДСИ при
РС-Смолян.
На
27.04.2017г. между Г. Д. Т. и „П. л." АД с посредничеството на сдружението,
било подписано споразумение, с което първият се е съгласил да заплати сумата от
5902 лв. на вноски до 05.05.2017г.-3600лв. и след 01.06.2017г. на 27 число на
всеки следващ месец по 150 лв. до окончателното изплащане на сумата. Свидетелят
М. бил предоставил сумата от 3600лв. на свидетеля А. Г., който от своя страна я
превел по банкова сметка *** на свидетеля Т. Тъжителката от своя страна е
следвало да я преведе на „П. л." АД.
Във връзка с посоченото
споразумение възникнал спор относно превеждането на сумата от 3600лв. от
тъжителката към „П. л." АД за погасяване на посоченото задължение. Според
свидетелите Т., М. и Г. сумата била преведена по сметка на С. з. н. ц. з. о. д.
: „Б. с. з. ч. и., г. п. и д. п." с управител тъжителката, но тя от своя
страна не е превела сумата, за да погаси задължението към „П. л." АД . На
13.07.2017г. свидетелят Т., установил, че банковата му сметка е блокирана,
обадил се на кол център на обслужващата банка и разбрал, че сметката е
запорирана от ДСИ при РС-С. Свидетелят Т. звъннал на Р.П., позната като адвокат
и тя му казала, че е превела парите, но грешката е в С., но да не се обажда, да
не търси никой и да не ходи при ДСИ. Свидетелят не я послушал и на следващия
ден 14.07.2017г. извършил проверка при ДСИ при РС-С. като представил платежното
нареждане за превод на сумата от 3600лв. към сдружението и споразумението с „П.
л." АД. ДСИ установил, че сметката е запорирана, заради задължения към „П.
л." АД и провел разговор с тъжителката, която казала, че е допусната
техническа грешка и сумата е преведена. ДСИ от своя страна им казал, че са
измамени и да си потърсят адвокат. След тези разговори свидетелите Т. и Г.
попитали свидетелят М. за адвокат от гр.Б., който да се заеме с този проблем и
той ги насочил към подсъдимата М.К.
На 18.07.2017г. свидетелите Т., М. и Г. посетили офиса на подсъдимата
във връзка с претенция за превеждане на сумата от 3600лв. от тъжителката към „П.
л." АД, съгласно поетите от нея ангажименти. Изяснило се, че свидетелят М.
бил предоставил сумата от 3600лв. на свидетеля А. Г., който от своя страна я
превел по банкова сметка *** на свидетеля Т. Свидетелите Т., М. и Г.представили
на подсъдимата платежно нареждане, от което било видно, че са превели сумата от
3600лв. по банкова сметка ***, като свидетелят Т. обяснил, че се доверил на
тъжителката, защото знаел, че е адвокат и като такава е била препоръчана, още
повече при срещата с нея тъжителката показала документи, за да докаже, че помага
на хората. Подсъдимата осъществила връзка по телефона с ДСИ при РС-С.,
управителят на „П. л." АД за уточняване на детайлите по случая и след като
установила, че сумата не е постъпила нито по сметка на ДСИ, нито по сметка на „П.
л." АД позвънила по телефона на тъжителката Р.П., с цел изясняване на
отношенията между двете страни. В хода на разговора станало ясно, че
тъжителката не е адвокат, а медиатор, тъжителката казала на подсъдимата да не
се занимава със свидетелите Т., М. и Г., да не ги лъже, тъй като не може да им
помогне, както и че щяла да ги измами. Тогава подсъдимата отговорила: „Аз ли ще
ги измамя? Ти си измамница, ако се представяш за адвокат и не им върнеш
парите." След което последвал друг разговор между тъжителката и
подсъдимата, в който тъжителката се съгласила да предостави информация по
отношение на спорната сума от 3600лв. на
свидетелите Г.и Т. и
подсъдимата й казала, че са в гр.Бургас и ще отидат в офиса. Офисът на С. з. н.
ц. з. о. д. : „Б. с. з. ч. и., г. п. и д. п.", чиито управител е
тъжителката се намирал в гр.Б., ул. „П.
Е." № ..., офис ... След проведения телефонен разговор свидетелите Т., М.,
Г.и подсъдимата отишли в офиса на сдружението, където била свидетелката Ж.С.-сътрудник
в „БСЧИГПДП", попитали я на каква длъжност работи и адв. К. поискала да се
легитимира, но свидетелката си била забравила личната карта в дома си.
Позвънила на майка си свидетелката С. С., която след около 10 минути донесла
личната й карта. Подсъдимата я погледнала и я върнала на свидетелката Ж.С.
Междувременно свидетелката Ж.С. позвънила по телефона на тъжителката, за да й
съобщи какво се случва, както и че я чакат хора в офиса, които искат да видят
платежното нареждане и документите по случая. По същото време в офиса отишла и
свидетелката В. А.-адвокат, която имала предварително уговорен
ангажимент с тъжителката и
попитала къде е г-жа П. Подсъдимата отговорила, че също я чакат и попитала дали
тя е колегата с когото трябва да разговарят по случая и ако познава г-жа П. да
й звънне, за да се разберат нормално за връщането на парите, но свидетелката А.
отговорила, че не знае за какво става въпрос и не иска да се занимава, след
като изчакала малко си тръгнала. Подсъдимата също си тръгнала, като поискала да
й се обадят като се върне тъжителката, за да може веднага да дойде. След около
30 минути тъжителката пристигнала в офиса със свидетеля адвокат З.К., но
свидетелите Т., М. и Г.ги уведомили, че искат разговорът да продължи, когато
пристигне техният адвокат -подсъдимата К. На място пристигнала подсъдимата, и
тъжителката й поискала пълномощно, от което да е видно, че представлява
посочените трима свидетели. Подсъдимата обяснила, че може да бъде упълномощена
и устно и тримата свидетели я упълномощили, след което поискала обяснение от
тъжителката къде са парите, какво се случва със сумата от 3600лв. и ако няма
намерение да преведе парите, където е необходимо, да ги върне. Тъжителката
повишила тон като казала, че на никого не дължи пари, че тримата свидетели ще
излъжат подсъдимата и без уговорен час няма да показва документи и да дава
обяснения. Обърнала се към свидетеля Т. с думите :"Ж., това ще е поредният
адвокат, който ще те излъже!", а на подсъдимата казала, да не се занимава
с тези момчета, защото ще я излъжат. Накрая си уговорили среща в 16,00ч. същият
ден, когато тъжителката казала, че ще покаже документ, с който е наредила
сумата от 3600лв. на „П. л." АД. Междувременно тъжителката позвънила на
телефон 112, за да съобщи че тримата свидетели не искат да напуснат офиса на
сдружението. На повикването, след като си били тръгнали подсъдимата и тримата
свидетели, се отзовали служители на полицията- свидетелите Е.И. и П.Н., които
не си спомнят за случая. Уговорената в 16,00ч. среща се състояла, но посочения
документ не бил представен и подсъдимата казала на тъжителката, че в този
случай единственият вариант да разрешат спора е в съда.
Изложената по-горе фактическа
обстановка съдът извлече от събраните и проверени по настоящото производство
доказателствени материали -показанията на свидетелите А. Г., Г. Т., Б. М., А. Д.,
Д. В., П. М., Ц.Д., В. А., Ж.С., С. С., З.К., К. Ц. и от останалите събрани в
съдебното производство писмени доказателства.
По делото са разпитани
свидетелите А. Д., Д. В., които познават тъжителката като медиатор и същият ден
посетили офиса на сдружението с цел тъжителката да посредничи на свидетелката В.
за уреждане на проблем с „В и К". Свидетелката В., докато била в офиса на
сдружението чула женски глас, с когото разговаряла частната тъжителка по
телефона, който казал „Вие сте измамница. Не може да лъжете хората." По
същото време свидетелят Д. чул: „Измамница. Задържате пари, не ги
давате!". Останалите свидетели, които са присъствали на посочения разговор
също са чули варианти на посочения израз като напр. свидетеля Г., чул: „Аз ли
ще ги измамя? Ти си измамница, ако се представяш за адвокат и не им върнеш
парите." Прави впечатление, че и двамата свидетели си спомнят само този
израз от целия разговор, който свидетеля Д. определя като по-важно. След
завръщането им в офиса свидетелите останали отвън, но свидетелката В. чувала
женски глас, който казал измамница и лъжкиня няколко пъти, а свидетелят Д. чул
словесни обиди, че се говори за измами и пари и женски глас казал, че криела
пари, че била измамница. От тези показания остава неизяснено на кого е женския
глас и към кого са насочени думите посочени от двамата свидетели. Става ясно,
че се е провел разговор на висок тон, с ниско ниво на риторика и е имало
словесни обиди. От проведената очна ставка между двамата свидетели не се
изясняват съществени за делото обстоятелства.
Разпитаният по делото свидетел Г. сочи, че не бил предупреден, че се
извършва аудио и видео запис в офиса, както не е прочел такова уведомление.
Посочва, че тъжителката се представила за адвокат на първата им среща в гр.Л.,
в дома на майка му, която имала проблем. В телефонен разговор подсъдимата
казала на тъжителката: „Аз ли ще ги измамя? Ти си измамница, ако се представяш
за адвокат и не им върнеш парите." Не е виждал свидетелите Д. и В. в офиса
на сдружението. Не е чул подсъдимата да е наричала тъжителката „измамница"
и „мошеничка".
Свидетелят Т. сочи, че тъжителката се е представяла за
адвокат. Когато адв. К. разговаряла по телефона с тъжителката й казала: „Ти си
измамница ако си се представила за адвокат и не върнеш парите на момчетата.
"
Свидетелят Б. М., сочи, че от свидетеля Т. знае, че
тъжителката е адвокат. Не видял табели за аудио и звукозапис, не е видял
инструкция за мерките за защита на личните данни с регистър за видеонаблюдение,
както и удостоверение на сдружението, че е администратор на лични данни, висящо
на стената. Не е чул думите на адв. К.: „Измамница сте. Аз с Вас не влизам в
диалог. ", както в отсъствие или присъствие на тъжителката не е чул
подсъдимата да нарича тъжителката измамница и мошеничка.
Свидетелят П. М. е присъствал на телефонния разговор
между тъжителката и подсъдимата. В разговора подсъдимата питала къде са парите
и „Какво аз ли съм измамница? Ти си измамница, ако се представяш за адвокат и
не им върнеш парите."
Свидетелката Д. сочи, че адвокатската й кантора се
намира в същата сграда, на същия етаж, където се намира офиса на сдружението.
На същия ден видяла подсъдимата и три момчета да влизат в офиса на сдружението
и след известно време подсъдимата обяснила на нея и преводачката, че
тъжителката е
взела пари от нейни клиенти, които е следвало да
преведе на съдия-изпълнител, но не го е направила и сметките им са запорирани и
те са дошли да им бъдат върнати парите. След което подсъдимата си тръгнала,
дошла тъжителката със свидетеля К. и подсъдимата си тръгнала. Разговорът бил
насочен към искането на свидетелите Г., Т. и М.да им бъде върната сумата, както
и че подсъдимата ще ги излъже. Г-жа П. казала, че няма да върне парите, тъй
като е свършила каквото трябва. Свидетелката посочва, че подсъдимата е казала:
„Ти си измамница, ако си се представила за адвокат, лъжеш клиентите и кога ще
им върнеш парите." Не й е известно да се изготвя звукозапис в офиса на
сдружението, както и да са поставени табели за това.
Свидетелката А. е била в офиса на сдружението, когато
тъжителката е отсъствала. Докато е била там не е чула подсъдимата да нарича
тъжителката измамница и мошеничка. Споделя, че тъжителката в хода на игра й
казала, че е адвокат, но допуска възможност да е била на шега. По време на
срещата подсъдимата й обяснила за случая, свидетелката се обадила по телефона
на тъжителката, която й казала, че е при адвокат и след 10 минути ще е в офиса,
но свидетелката не успяла да я дочака. Не е забелязала в офиса да има табела за
звуко и видеозапис. Не си спомня да е успокоявал свидетелката Ж.С.
Свидетелката С. С. посочва, че свидетелят М.я посъветвал да не се
притеснява, защото е жена на възраст и как се е чувствал господина когато е
отишъл да тегли пари и установил, че сметката му е на нула и че дружеството е
мошеническо и по-добре дъщеря й да напусне, както и че тя е измамница.
Свидетелят Т. й казал, че добре, че е платежоспособен, за да не гладува
семейството на свидетеля Г. Подсъдимата потвърдила, че :"П. е измамница,
дружеството също е компрометирано, нека че тези пари трябва да се възстановят,
да се върнат? Къде са парите?"При идването на тъжителката, последната
помолила дошлите лица да напуснат помещението, защото има работно време,описано
на вратата, след 13,30ч. При идването на подсъдимата, тъжителката й казала:
„Вие ме наричате измамница. Нито ме познавате, за да ме наричате с такива
думи." Разговорът продължил с упълномощаването на подсъдимата и искането
за връщане на парите. Междувременно П. поискала да извика полиция, а по-рано им
казала, че разговорът се записва. Свидетелката посочва, че дъщеря й
-свидетелката Ж.С. се притеснила, защото са дошли без час и са поискали папката
с документите. На допълнително зададен въпрос от частната тъжителката
свидетелката отговаря, че подсъдимата е казала на тъжителката: „Вие сте
измамница ако не върнете парите".
Свидетелят З.К. посочва, че тъжителката го потърсила,
тъй като възникнал проблем между нея и неин клиент, който бил в офиса с още
двама и не искал да си тръгне. Докато вървели към офиса тъжителката му казала,
че някой от клиентите й я нарекъл измамница. След пристигане на подсъдимата и
устното й упълномощаване станало ясно, че спорът е за сума от 3600лв., тонът
бил висок, като тъжителката и подсъдимата говорили едновременно без да се
изслушват. Не си спомня при пристигането на подсъдимата тъжителката да й е
казала: „Здравейте, Вие ли ме наричате по телефона измамница без да ме
познавате!", не е чул думата „измамница" да е била изречена, нито от
страна на подсъдимата, нито от страна на тъжителката. По отношение на съобщение
за извършване на звукозапис в офиса, сочи че не е обърнал внимание.
Свидетелката Ж.С. работи при
тъжителката като сътрудник в „БСЧИГПДП". Свидетелката преразказва разговор
по телефона, започнал между нея и подсъдимата^ като още в самото му начало
подсъдимата е казала къде е тази измамница и мошеничка, след което подала
телефона на тъжителката. Лицето отсреща на линията се представило като адв.К.,
която искала да бъде върната сума от 3 600лв. на Г. Т., на което тъжителката
отговорила, че парите са на А. Г.и подсъдимата й казала, че ще я погне с цялата
полиция и ще съди сдружението за лъжа и измама. Около 11,30 свидетелите Т., Г.,
М.и подсъдимата отишли в офиса на сдружението и попитали къде е тъжителката,
която отсъствала. Тогава Г. Т. й казал, че по-добре да им съдейства и да не се
занимава повече с г-жа П., тъй като сдружението е мошеническо и тече проверка,
щял да се обади на телевизия „Скат" и ако не съдейства ще я влачи по
затворите и съдилищата. Впоследствие се обадила на тъжителката, която изпратила
свидетелката - адв. А. и след като пристигнала, свидетелят М.поискал да види
папка с документи, но тя отказала в отсъствието на П. Подсъдимата й поискала
личната карта , на тя я била забравила и се обадила на майка си свидетелката С.
С., която я донесла. Свидетелят Т. й записал данните. След това тъжителката
влязла в офиса със свидетеля К. и подсъдимата й казала: „Вие сте измамница и
мошеничка. Знаете, че семейството на г-н Т. гладува. Къде са тези
3600лв.", като й направило впечатление, че през цялото време наричала г-жа
П. мошеничка и измамничка. В офиса на голям шкаф с папки имало надпис, че се
извършва видеонаблюдение и телефонните разговори се записват, освен това тя
предупредила свидетелите и подсъдимата, че се извършва звукозапис и обектът е
под видеонаблюдение.
Показанията на свидетелката Ж.С. не съответстват на
останалите свидетелски показания, както в последователността на извършените
действия, така и по отношение на интензитета на отправените реплики.
Свидетелите Т., Г., М., М. не посочват, че телефонният разговор е започнал по
този начин. Никой от свидетели не сочи, че постоянно подсъдимата е повтаряла
измамница и мошеничка, никой от свидетелите не споделя, да е видял табела с
указание, че в офиса се извършва видеонаблюдение и звукозапис, още по-повече да
е бил предупреден от свидетелката С. за посочените обстоятелства. Съществува и
противоречие в показанията й, от една страна посочва, че когато е влязла в
офиса тъжителката с адв. К., подсъдимата веднага я нарекла: „Вие сте измамница
и мошеничка.", а на по-късен етап в разпита посочва, че в отсъствие на П.
подсъдимата не е казала обидни думи. От показанията на другите свидетели А., К.,
Г., М. се установява, че подсъдимата е дошла по-късно и в момента когато
тъжителката е влязла с К. в офиса, тя не е била там. Освен това на по-късен
етап в разпита уточнява, че „Обидите бяха преди 2,30 ч. и госпожа П. я нямаше в
офиса.", както и че подсъдимата не е напускала сградата, в която се намира
офиса, а е говорила със свидетелката А. в коридора, което отново се опровергава
от останалите свидетелски показания, където се сочи, че подсъдимата е излязла
от сградата, където се намира офиса и се е върнала по-късно, след като са я
повикали. Тези противоречия и несъответствието с останалия доказателствен
материал водят до извод за недостоверност на показанията на свидетелката Ж.С.
По делото е приета съдебно-психиатрична експертиза, която установява,
че свидетелката Ж.С. боледува от шизофрения, параноидна форма, но по време на
деянието 18.07.2017г. и съдебното заседание, когато е проведен разпитът й е
била в състояние на терапевтична ремисия, поради което е способна правилно да
възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания
за тях. Предвид изводите, до които води приетата експертиза, свидетелските
показания на свидетелката С. се оценят на общо основание в съответствие с
останалия доказателствен материал. Въпреки възражението на защитата, Съдът не
намира основание да не кредитира изготвената експертиза, като счита същата за
обективна и компетентна.
Свидетелката Ц. установява, че тъжителката поискала от нея да изтегли
заем до 05.05.2017г., защото й трябвала сума от 3000-4000лв. за лечение на
болен човек. След изтеглянето на заема тъжителката следвало да внася вноските,
но тя не го правила и започнали да й се обаждат от агенция за контрол на
плащанията на кредитите и накрая изплатила взетия заем. Тъжителката и
свидетелката Ц. имали предхождащи отношения, при които тъжителката била
помогнала на свидетелката, която знаела че е адвокат. По-късно разбрала, че е
медиатор. Сочи, че няма табели, докато тя е работила в офиса на сдружението,
указващи извършването на видео и звукозапис, както и не е уведомявала
посетителите за това. В обобщение се е почувствала манипулирана и измамена, тъй
като е изтеглила пари, за да помогне на болен човек, в труден момент, което не
се оказало истина. Показанията на свидетелите Е.И. и П.Н. не изясняват
съществени обстоятелства по делото, тъй като последните не си спомнят нищо. От
информационната карта за дейността на наряда и докладна записка /л.351, 352/ се
установява, че двамата служители са посетили офиса на сдружението на процесната
дата.
При последващото обсъждане на доказателствата по
делото следва да се отбележи предмета на спора, а именно на 18.07.2017г., гр.Б.,
в офиса на сдружението подсъдимата е изрекла думите „измамница и
мошеничка" и по-късно вече в присъствието на тъжителката: „Вие сте
измамница! ". Голяма част от изложените показания установяват разговори
между тъжителката и подсъдимата по телефона, които обаче не са предмет на обвинението,
съгласно тъжбата, и поради това не попадат в предмета на доказване по смисъла
на чл.102 от НПК.
В първата част на обвинението по отношение на
обвинението, когато тъжителката не се е намирала в офиса единствено в
показанията на свидетелката С. С. се посочва, че подсъдимата е казала: „Да. П.
е измамница и мошеничка. Дружеството също е компрометирано, така че тези пари
трябва да се възстановят. Къде са парите?". Тези показания не
кореспондират с нито едно друго доказателство или доказателствено средство,
поради което съдът не ги кредитира и не приема обвинението за доказано.
По отношение на второто обвинение, където се твърди,
че в присъствието на тъжителката, подсъдимата е казала: „Вие сте измамница!
". От показанията на присъствалите в офиса свидетели М., Т., Г., К. не се
установява, че подсъдимата е казала обидни думи към тъжителката. В показанията
на свидетелката С. С. се посочват думите на подсъдимата към тъжителката: „Вие
ме наричате измамница. Нито ме познавате. Вие сте измамница, ако не върнете
парите.", а в показанията на свидетелката Ж.С. се посочва, че подсъдимата
постоянно е наричала тъжителката измамничка и мошеничка, включително е изрекла
и думите: „Вие сте измамничка и мошеничка", като мошеничка я казала три
пъти. Свидетелите В. и Д. чували през прозореца, че се говори на висок тон,
като
се споменава измама. Сложността на анализа и
възприемане на определени показания за достоверни се състои във връзките на
всеки един от свидетелите, съответно с тъжителката и подсъдимата, като всяка
една от групите свидетели съответно подкрепят версия на едната или другата. От
показанията на всички свидетели се установява, че тъжителката е посредничила за
подписване на споразумение с „П. л."АД във връзка със задължение на А. Г.,
като по сметка на сдружението е преведена сума от 3600лв., но същата не е
постъпила за погасяването му, поради което на свидетеля Г. били запорирани
банковите сметки. За разрешаването на този проблем тримата свидетели се
обърнали към подсъдимата, в качеството й на адвокат. Последвалите телефонни
разговори между тъжителката и подсъдимата и посещението в офиса на сдружението
било с цел разрешаване на проблема със сумата от 3600лв. и връщането й на правоимащите.
В контекста на този разговор по връщането на сумата от разпита на
горепосочените свидетели се установява, че подсъдимата и тъжителката са си
разменили реплики на висок тон със съдържание, включващо думите измамница и
измама, включително че на подсъдимата няма да й бъде платено, а тримата
свидетели Т., Г.и М. ще бъдат измамени от поредния адвокат, съответно че
тъжителката е измамница ако не върне парите, но тъй като няма съвпадение между
отделните свидетелски показания, съдът не установява точното съдържание на
изречените думи, което с оглед вида на престъплението е задължително.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
Съдът призна подсъдимата за невинна, за това че на
18.07.2017г., гр.Б., в офиса на С. з. н. ц. з. о. д. : „Б. с. з. ч. и., г. п. и
д. п.", находящ се в гр.Б., ул. „П. Е." № ..., офис ... е приписала
на Р.С.П. престъплението измама с думите „измамница и мошеничка" и я
оправда по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.147, ал.1, предл. 2 от НК
Съдът призна подсъдимата за невинна за това, че на 18.07.2017г., гр.Б.,
в офиса на С. з. н. ц. з. о. д. : „Б. с. з. ч. и., г. п. и д. п.", находящ
се в гр.Б., ул. „П. Е." № ..., офис ... е казала нещо унизително за честта
и достойнството на Р.С.П., в нейно присъствие, а именно: „Вие сте измамница!
", като обидата е нанесена публично, като я оправда по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.146 от НК.
Непосредствен обект на престъплението по чл.147 ал.1 от НК са тези
обществени отношения, които осигуряват неприкосновеността на доброто име на човека
в обществото и положителната обществена оценка за личността. Изпълнителното
деяние се осъществява чрез действие и се осъществява чрез две форми - разгласяване
на неистински позорни обстоятелства или приписване на престъпление. В настоящия
случай обвинението е приписване на престъпление „измама" с думите
„измамница и мошеничка".
От анализа на събраните по делото доказателства не се
установи, че подсъдимата е казала думите: „измамница и мошеничка", поради
което същото е недоказано по безспорен начин.
Освен изложеното, съдът намира за необходимо да
отбележи, че престъплението „клевета" се изразява в разгласяването за
другиго на конкретни обстоятелства, определени факти, които са позорни -
неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи
еднозначна негативна оценка от обществото. В този смисъл съставомерността на
престъплението клевета е свързано с твърдение за съществуване на определен факт, конкретно обстоятелство,
конкретни прояви на засегнатия, а не до вменяване на определени отрицателни
качества, отрицателни съждения, оценки, епитети и т.н. Многократно в решенията
на ВКС е посочвано, че за съставомерността на престъплението клевета се изисква
авторът на изявлението да навежда твърдения, съдържащи в себе си информация за
конкретно обстоятелство, факт, време, място, лице, процес, които именно да имат
своя позорящ характер (Р-87-71-И н. о.; P-70-09-I н. о., P-80-98-II н. о., P-210-13-III н. о., P-104-13-III н. о. и др.) Думите „измамница и мошеничка" не
могат да бъдат квалифицирани като факт от обективната действителност, те _са с
отрицателно съдържание и представляват оценка на лицето към което са насочени.
Оценките обаче не са съставомерни по чл.147 от НК, а представляват
„обида". За пълнота следва да се посочи, че за съставомерността на
престъплението по чл.146 от НК- обида е необходимо да е извършено в
присъствието на пострадалия. В настоящия случай е безспорно, че тъжителката не
е присъствала при първоначалното посещение на подсъдимата в офиса на
тъжителката, поради което деянието е несъставомерно и по тази правна
квалификация. По посочените съображения, Съдът оправда подсъдимата по
повдигнатото обвинение.
По отношение на второто
обвинение: Съдът призна подсъдимата за невинна за това, че на 18.07.2017г.,
гр.Б., в офиса на С. з. н. ц. з. о. д. : „Б. с. з. ч. и., г. п. и д. п.",
находящ се в гр.Б., ул. „П. Е." № ..., офис ... е казала нещо унизително
за честта и достойнството на Р.С.П., в нейно присъствие, а именно: „Вие сте
измамница! ", като обидата е нанесена публично, като я оправда по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.14б от НК.
От анализа на
доказателствените източници не се установи по безспорен и категоричен начин, че
конкретните думи и изрази са казани точно по начина, посочен в обвинението.
Както бе отбелязано по-горе свидетелите Т., Г.и М.не са чули обидни думи,
свидетелят К., който е бил адвокат на тъжителката също не е чул обидни думи.
Посочените думи и израз в свидетелските показания на свидетелките С. С. и Ж.С.-майка
и дъщеря, като последната работи при тъжителката също не дават еднозначен
отговор какво точно е казала подсъдимата. В този смисъл за деятелността на
подсъдимата може единствено да бъдат изразявани предположения, а присъдата не
може да почива на предположения, съгласно чл. 303, ал.1 от НПК, поради което
Съдът оправда подсъдимата.
ВКС в
практиката си се е произнасял, че обидата, като престъпление следва да бъде
всестранно доказана, като се посочат точните думи, като в хода на съдебното
следствие тъжителят следва да докаже, че подсъдимият е употребил точно тези
изрази, които следва да се възприемат от пострадалия - вж. Решение № 1173-1954
г.първо н.о. на ВС.
За пълнота на изложението ако
се възприеме, че е казано: „Ти си измамница, ако не върнеш парите", който
израз единствено се съдържа в показанията на свидетелката С. С., или от
показанията на свидетелката Д. „Ти си една измамница, ако си се представяла за
адвокат, лъжеш клиентите и кога ще им върнеш парите", то тогава следва да
се има предвид, че думата „измамница" е резултат от цялостния разговор
между тъжителката и подсъдимата, свързан с цялото изложение и предхождащите
събития, касаещи влошени отношения между тъжителката и клиентите на
подсъдимата, допълнено с увеличеното напрежение между двете в същия ден. В този
смисъл следва да се коментира деянието от
субективната му страна. Престъплението „обида", по смисъла на
чл.146, ал.1 от НК може да бъде извършено при форма на вината „умисъл",
който би могъл да бъде както пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предл. първо
от НК, така и евентуален умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предл. второ от НК. В
разглеждания случай обаче не се установява деянието да е осъществено въобще
умишлено, в някоя от посочените две форми, тъй като както бе отбелязано по-горе
тъжителката и клиентите на подсъдимата са имали дългогодишни отношения, които
са се влошили през предходната година във връзка със сумата от 3600лв. и
последвалите спорове относно дължимостта й от страна на тъжителката. В резултат
на описаните и възприети от свидетелите Т., Г.и М. като некоректни действия,
посочени като извършени от тъжителката спрямо тях, подсъдимата си е изградила
отрицателно отношение тъжителката. Това отношение се засилило, тъй като
провокирано от отношението и реакциите на тъжителката към нея в разговорите
проведени с искане за връщане на сумата, за които действия подсъдимата е била
упълномощена. От разпита на свидетелите К., Ц. също се установяват
обстоятелства, които водят до извода за всеки един от тях, че тъжителката е
проявила и спрямо тях некоректност. Съобразявайки в цялост доказателствените
източници по делото съдът намира, че подсъдимата не е искала, нито е допускала
чрез фразата „Ти си измамница, ако не върнеш парите" да засегне честта или
достойнството на тъжителката П. Разговорите, посещението в офиса на тъжителката
от страна на подсъдимата е било с цел връщането на парите на нейните клиенти.
Емоционалността на срещите и повишаването на тона е предизвикало конфликтните
отношения между двете. В този смисъл са показанията на свидетеля К. -говореха
без да се изслушват, показанията на свидетеля Д. -словесни обиди, разговор на
висок тон, ниско ниво на риторика. По делото освен, че не се доказа деянието,
не се доказа и субективната страна, а недоказването на субективната
несъставомерност води до извод за недоказаност на извършено от подсъдимата
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.146 от НК.
Предвид изложените съображения, Съдът
оправда подсъдимата на основание чл.304 от НПК по повдигнатите
обвинения.
РАЗНОСКИ
Относно разноските на основание чл.190, ал.1 от НПК
осъди частния тъжител Р.П., да заплати на подсъдимата М.К. сумата от 1000лв.,
представляваща разноски за адвокатска защита и 11,10 лв.-заплатена държавна
такса за копиране на документи, както и да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Бургас сума в размер на 505лв.,
представляваща 500лв. за възнаграждение на вещото лице и 5 /пет/ лева държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд-гр.Бургас.
Мотивиран от горното Съдът постанови присъдата си.
Вярно с оригинала:
Р. Ж.