Р Е Ш
Е Н И
Е
гр. София, 18.07.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 13 състав, в публично съдебно заседание на двадесети юни
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Вяра Баева като
разгледа докладваното от съдия гр.д. № 16287/2017 г., за да постанови решение, взе предвид
следното:
Предявен е
иск по чл.422, ал.1
от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК- за
съществуване на парично вземане.
В исковата молба на ищеца „Л.“ ЕООД, ЕИК
*******, представлявано от управителя В.С. претендира установяване съществуването на вземане в размер на сумата от 100
000 лв. /частична
претенция от главница в общ размер на 260 000 лв./, дължима
по сключена между „Л.“ ЕООД и ответника Б.А.Б.
спогодба с нотариална заверка на подписите от 06.07.2017 г., както и 2000 лв. –
разноски по делото, за което вземане има издадена Заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 53319/2017 г. по описа на СРС, ГО, 120
с-в в полза на „Л.“ ЕООД против длъжника Б.А.Б..
Твърди, че срещу
заповедта за изпълнение в срока по чл.415, ал.1 ГПК е подадено възражение от
ответника,
което поражда правен интерес от
предявяването на настоящия иск за установяването на вземането към длъжника.
Ето защо моли съда да постановите решение, с което да установи съществуването на горното парично
вземане срещу ответника ,дължимо по спогодба
с нотариална заверка на подписите от 06.07.2017 г. В посочения частичен размер и да му присъди разноските по делото.
Ответникът Б.А.Б. оспорва
изцяло предявения иск по основание и по размер.
Излага,
че е подписал приложената спогодба под заплаха и без да е запознат със
съдържанието й. В тази връзка прави възражение за прогласяване на нищожност на
спогодбата от 06.07.2017 г. поради липса на съгласие или евентуално за
унищожаване на спогодбата поради подписването й при заплашване.
Доказателствата са писмени.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Установено
е,че по ч.гр.д. № 53319/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 120 с-в в полза на ищеца „Л.” ЕООД, ЕИК ******* е издадена Заповед за
незабавно изпълнение срещу Б.А.Б. въз основа на спогодба от 06.07.2017 г. с
нотариална заверка на подписите за сумата от 260 000 лева.
В срока по чл.414 от ГПК е подадено възражение от длъжника, сега ответник, срещу тази заповед.
На 14.12.2017 година заявителят по горното дело е депозирал частичен положителен установителен
иск за сумата от 100 000 лв. в срока по чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.
От
представената на л.8 и 9 от заповедното производство спогодба се установява, че
на 06.07.2017
г. „Л.” ЕООД, ЕИК ******* и Б.А.Б.
ЕГН ********** са подписали спогодба с нотариална заверка на подписите
си, по силата на която последният се е задължил да
изплати по нарочна банкова сметка ***а 260 000 лв. в срок до 20.07.2017
год.
По делото са представени 35 РКО издадени на различни дати
през 2017 год. , от които е видно, че Б.Б. е получавал от „Л.” ЕООД различни по размер суми с основание „служебен аванс“.
Предвид установената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
Предявеният
е иск по чл.422,
ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК - за
съществуване на вземането е процесуално допустим.
Ищецът
основава своето вземане срещу ответника въз основа на документ визиран в
чл.417,т.3 ГПК, а именно спогодба с нотариална заверка на
подписите от 06.07.2017 г. , по силата на което Б.Б.
след като се е съгласил, че е получил от дружеството „Л.” ЕООД в периода от 04.01.2017 год. до 23.06.2017 год. парични суми в общ размер
на 260 000 лв. и не ги е върнал, е поел задължението за ги изплати в срок
до 20.07.2017 год.
По делото няма доказателства,а и твърдения от ответника
да е изплатил горната сума.
Възраженията на ответника направени в отговора на исковата молба за
нищожност на спогодбата поради липса на съгласие и за нейната унищожаемост
поради заплаха са неоснователни, тъй като не бяха подкрепени с доказателства, въпреки
указанията в тази насока и дадената на ответника възможност да ангажира
поисканите и допуснати такива-един свидетел при довеждане.
Доколкото няма спор,че подписа на ответника е положен върху процесната
спогодба, че същия е заверен от нотариус и в спогодбата ясно и категорично е изразено
задължението му да изплати в срок до 20.07.2017 год. на дружеството „Л.”
ЕООД сумата от 260 000 лв. съдът приема,че е налице ясно
установено съгласие на страните по въпросната спогодба с договореностите по
нея.
Не се установи спогодбата да е унищожаема, тъй като твърденията на
ответника ,че я е подписал при заплашване не се доказаха.
Оспорването от страна на ответника на автентичността на приложените РКО е
без значение, тъй като е налице ясно негово волеизявление, че дължи на
дружеството сумата от 260 000 лв., а в самата спогодба не са посочени тези
ордери като основание за задължението.
С оглед на
гореизложеното при наличието на валидна спогодба
с нотариална заверка на подписите от 06.07.2017 г. искът се
явява основателен и съдът следва да го уважи в претендирания размер.
При този
изход на делото ответникът следва да заплати на ищцата доказаните разноски по
делото- сумата от 2000 лв.- платена
държавна такса.
Водим от
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
признава ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1
от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК съществуване на парично вземане на „Л.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:*** към Б.А.Б., ЕГН **********, с адрес:
*** за сумата от 100 000 лева, частичен размер от
главница в общ размер на 260 000 лв. – дължима по сключена спогодба от
06.07.2017 г. с нотариална заверка на подписите , за
което вземане има издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 53319/2017 г. по описа на СРС, ГО, 120 с-в в полза на „Л.“
ЕООД против длъжника Б.А.Б., както и
разноски в заповедното производство в общ размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА на
основание чл.78,
ал.1 от ГПК Б.А.Б.,
ЕГН ********** да заплати на „Л.“
ЕООД, ЕИК ******* сумата от
2000 лв. – разноски
по настоящото дело .
РЕШЕНИЕТО подлежи на пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: