Р Е Ш Е Н И Е
№34 18.02.2022
год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, в публично съдебно заседание на двадесети
януари две хиляди двадесет и втора год., в състав
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка Маринова и в присъствието на прокурора Нейка Тенева,
като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №478 по описа
за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“ Стара Загора, чрез процесуалния представител юрисконсулт Мутафова
против Решение №253 от 03.11.2021 год., постановено по
АНД №2602/2021 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно
постановление №24-003023/05.08.2021год., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – Стара Загора. С НП е наложено наказание „глоба“ в размер на 2 000лв10 000лв на Д.Т.И. за
това, че в качеството му на работодател е допуснал до работа на 01.07.2021г на
обект 6-то ОУ „Свети Никола“ град стара Загора лицето М. А. А. да работи като
общ работник СМР, без да е сключил преди това писмен трудов договор с него.
Доказателства за извършеното нарушение са проверката по спазване на трудовото
законодателство на 01.07.2021г в 13.30ч, извършена на посочения обект и
декларация по чл.402 ал.1 т.3 от КТ от М. А. А.. С действието си по допускане
на работа, съчетано с неизпълнение на задължението да се сключи трудов договор
преди началото на изпълнението на трудовото правоотношение, работодателя е
нарушил чл.61 ал.1 от КТ – Трудовия договор се сключва между работника и
служител преди постъпване на работа.
Декларацията е написана под диктовка на лицето, за
което е положен подпис от името на М. А. А., а декларирано е следното
обстоятелство, записано под диктовка : Д.Т.И. ме нае на 01.07.2021г да съборя
тухлена стена от 08.00ч до 11.00ч, срещу трудово възнаграждение е вписано – не.
При разпит на свидетелите на обвинението, установили нарушението, същите заявяват
/ св. В./, че лично наказаното лице Д.Т. е попълнило декларацията под
диктовката на А.. Последния не може да пише – неграмотен е, а Д.Т. е нает от
фирмата, която по силата на договор е трябвало да извърши ремонт на училището и
същия като физическо лице се явява под изпълнител, който от своя страна наема
още работници. Т. не е представил никакви договори – нито граждански, нито
трудови, не е възразил при съставяне на АУАН.
За да отмени НП въззивния съд е приел, че не са
установени съществените елементи от съдържанието на трудовия договор, както от
декларацията, написана под диктовката на А., така и от свидетелските показания
на актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението. Не е ясен
размера на трудовото възнаграждение, начина на плащането му, ако изобщо е било
уговорено. С оглед безспорните факти – наемане за събаряне на една тухлена
стена, съдът приема, че случаят се урежда от правната норма на договора за
поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от Закона за задълженията и договорите, но
не отговаря на признаците на трудово правоотношение по чл.1 ал.2 от КТ.
Следователно не е извършено нарушение на чл.61 ал.1 от КТ и не следва да бъде
носена административно наказателна отговорност. След отмяната на НП е постановено
осъждане на Дирекция „Инспекция по труда“ да заплати възнаграждение за един
адвокат в размер на 370лв.
С касационната жалба се твърди, че материалния
закон е приложен неправилно, а фактическата обстановка не е установена при
спазване на правилата за формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите. А.
е нает да работи като общ работник на строителен обект, а проверката е по повод
на настъпила трудова злополука точно при разрушаването на тухлената стена в
рамките на преустройство на тоалетните помещения. Смъртността при трудовите
злополуки по повод извършване на СМР е по висока в сравнение с другите трудови
дейности, поради което има значение сключването на трудов договор за защита
правата на работниците. В декларацията е посочено работно време, длъжността –
общ работник и уговорката за наемане, поради което не се споделя извода на
въззивния съд, че се касае за договор за поръчка по смисъла на ЗЗД.
От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно
решение и да се постанови друго за потвърждаване на НП с присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 120лв.
Ответника Д.Т.И., чрез редовно упълномощен адвокат
иска от съда да остави в сила въззивното съдебно решение по изложени в писмен
отговор съображения.
Представителя
на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на
касационната жалба, тъй като в решението на въззивния съд липсват мотиви, а
това е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяната му.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Трудовото
правоотношение се различава от гражданските договори за престиране на услуга с
личен труд – договор за изработка, по правоотношението, характеризиращо се с власт
и подчинение, в което властта е на работодателя, а подчинението се дължи от работника.
Това е така, защото работника не е
икономически самостоятелен за разлика от самонаетото лице, което извършва в
своя полза – получава икономическите печалби, определена дейност. Самонаетото
лице само заплаща разходите за извършването на тази дейност и поема риска –
стопански и граждански за вредите на трети лица от нейното осъществяване.
Обратно е при работника, на който се предоставят всички средства, материали и
условия, както се поемат и разходите за извършване на определената дейност,
поради което му се определя вида на работа, времето, мястото, начина на нейното
извършване и му се заплаща възнаграждение за положения труд, а ползите от този
труд, обективирани в определен трудов резултат са за работодателя. В настоящия
случай договор за поръчка не може да бъде обсъждан, тъй като по определение
този договор има за предмет възлагане извършването на правни действия.
Основната разлика между договора за поръчка и договора за изработка се състои
точно в правната природа на предмета – при изработка се дължи престация на един
трудов резултат / изработване на определен продукт, еднократно, чиято цена се
заплаща от този, които е поискал да му бъде изработен/, а при поръчката се
упълномощава дадено лице и наред с това то се задължава да извърши за сметка на
възложителя конкретни правни действия и да отчете резултата от тях / договор за
правна защита и съдействие е типичен пример/. Следователно въззивния съд
неправилно е приел, че се касае за договор за поръчка, тъй като събарянето на
тухлена стена не е правно действие. Но правно релевантно в случая е дали има
уговорка за възникване на трудови правоотношения, които се характеризират с
престация на труд, осъществяван под ръководството на този в чиято полза се
върши работата. Установените по делото факти от разпита на свидетелите на
обвинението обсъдени в написаното лично от наказаното лице под диктовката на свидетеля
А. водят на извод, че на първи юли Д.Т.И. е наел А. за времето от 08.00ч до
11.00ч да събори тухлена стена на място, което е определил, но не е доказано,
че ползите от този труд ще възникнат за
него. Свидетелите на обвинението твърдят, че наказаното лице И. е наето като
подизпълнител от фирмата, която е
сключила договор за изработка на СМР в обекта. Такива доказателства липсват по
административната преписка, а това е от значение за определяне на И. като лице,
имащо качеството на работодател, а не на посредник, който търси работници за
изпълнителя – строител на ремонтните дейности. В касационната жалба се твърди,
че И. е определен за подизпълнител, но това обстоятелство липсва в описателната
част на АУАН и в НП, като не са събрани и доказателства, които го установяват.
Съответно не може да се приеме, че наемането на А. да престира труд е в полза
на И., а не на фирмата-изпълнител на СМР на обекта. Съмнението винаги е в полза
на обвиняемия. Ответника И. в писмено становище преди последно заседание е
заявил претенция за присъждане на възнаграждение за един адвокат в размер на
450лв, заплатени в брой, съгласно разписка към договора за правна помощ и
съдействие, представен по делото.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№253/03.11.2021 год., постановено по
АНД №2602/2021 год. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Стара Загора да заплати на Д.Т.И. ЕГН ********** сумата от
450лв/четиристотин и петдесет/, представляваща възнаграждение за един адвокат
по КАНД № 478/21г по описа на АС Стара Загора.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.