№ 442
гр. Пловдив, 10.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Галина Гр. Арнаудова
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Стефани К. Черешарова
Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно
частно наказателно дело № 20245000600467 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:35 часа се явиха:
Жалбоподателят – обвиняем С. И. И., се явява лично и с адв.З. К., с
пълномощно по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ С. И.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, намира, че са налице основанията за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик с прочитане частната
жалба от адв. К. - защитник на обвиняемия С. И. И., срещу определението от
04.10.2024г., постановено по ЧНД № 693/2024г. по описа на Окръжен съд –
Хасково, с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за
неотклонение на обвиняемия С. И. от „Задържане под стража“ в по-лека.
РАЗЯСНИХА се на страните правата по чл.274 и чл. 275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Нямам искания за събиране
на нови доказателства.
1
АДВ. К.: Нямам искания за отводи. Нямаме искания за доказателства.
Поддържаме изцяло частната жалба.
ОБВИНЯЕМИЯТ С. И.: Също нямам искания за отводи. Нямам искания
за събиране на нови доказателства. Поддържам жалбата на адвоката ми.
С оглед заявеното от страните, съдът, след съвещание, намира, че делото
е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход по същество, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, считам, че жалбата на защитника на
обвиняемия И. срещу определението на Окръжен съд - Хасково е
неоснователна и ви моля да я оставите без уважение. В мотивите на своето
определение окръжният съд е взел отношение абсолютно по всички
възражения, направени от защитата. Аз се солидаризирам изцяло с тях. На
първо място считам, че обоснованото предположение е налице. От събраните
по делото доказателства същото не само не е разколебано, а напротив,
изводът, че обвиняемият И. е извършил престъплението, за което е обвинен, е
затвърдено с още по-голяма сила. Правилно съдът е определил, че законовата
презумпция с оглед размера на наказанието, предвидено за обвинението, за
което е привлечен И., не е оборена. Извън тази законова презумпция е налице
и ново обстоятелство, а именно одобрено от съда споразумение за
престъпление по чл.354а НК, тоест отново за престъпление, свързано с
наркотични вещества.
Обстоятелствата за влошено здравословно състояние на бащата на
обвиняемия и бременност на жената, с която живее, не са нови такива. Те са
били налице както към момента на производството по чл. 64 НПК -
първоинстанционното и въззивното, така и към момента на извършване на
деянието. Нито бременността и очакваното бебе, нито болестта са спрели
обвиняемият да извърши престъплението, за което е привлечен.
Предвид всичко изложено, считам че и към настоящия момент целите на
мерките за неотклонение могат да бъдат постигнати единствено с най-тежката
мярка за неотклонение, която е „Задържане под стража“.
Ще ви моля да потвърдите определението на Окръжен съд – Хасково
2
като правилно, законосъобразно и мотивирано.
АДВ. К.: Уважаема госпожо председател, поддържаме изцяло частната
жалба, депозирана пред вас, както аргументите и съображения, изложени в
нея. Макар и към настоящия момент апелативният прокурор да заяви, че
Окръжен съд - Хасково много подробно в мотивационната част на своя
съдебен акт е обследвал всички аргументи и доказателства, посочени от
защитата и е направил съответните изводи, с настоящата частна жалба съм
посочил точно в какво греши Окръжен съд – Хасково, издавайки своя съдебен
акт.
Към настоящия момент обвинението не е събрало никакви нови
доказателства, освен, че се множи броят на томовете и очевидно
прокуратурата счита, че с бройката на томовете са събрани необходимите
доказателства, от които да се изведе обосновано предположение за
съпричастност в извършването на престъпление, за което е с обвинение
подзащитният ми С. И..
За съжаление, това не е така. Тази сутрин имах възможност да се
запозная, ако не с всички, то с по-голяма част от събраните от прокуратурата
доказателства, като отношението ми към събраните доказателства е крайно
критично и считам, че събраните към момента доказателства са под
установения от законодателя минимум, за да се обоснове предположение за
съпричастност.
Това предположение изначално, още при определяне на първоначалната
му мярка за неотклонение не е било налице, за съжаление, не е налице и към
настоящия момент.
Извън обясненията, дадени от обвиняемия С. М., на практика
прокуратурата не е предоставила нито едно годно доказателство, от което да
се обоснове такова предположение за съпричастност, за възможност лицето да
се укрие или да извърши други престъпления.
Доказателствата, предложени от защитата, са неоспорими. Както
заболяването на бащата, така и бременността на жената, с която живее на
семейни начала, те са очевидни. Те са очевидни, за същите са представени на
съда писмени доказателства, изхождащи от лекари-специалисти. И двамата са
били хоспитализирани в болница, бащата – във връзка с провеждане на
лечението, а във връзка с жената, с която живее на семейни начала – В., тя
3
изкарва изключително тежка бременност и съгласно не само моята пледоария,
съгласно медицинските документи, реално тя трябваше да роди между 1-ви и
10-ти октомври този месец. Днес е 10-ти календарно число на месеца. Не
случайно съм написал, че прокуратурата всячески се стреми да омаловажи
значението на тези неоспорими факти по делото.
Що се отнася до тежестта на обвинението - тежестта на обвинението,
макар и изключително висока, при условие, че прокуратурата не представя
годни доказателства за съучастието и за помагачеството на подзащитния ми И.
в извършване на престъплението, се обезсмисля спрямо него. Ако реално са
събрани доказателства за извършено престъпление, то те касаят само и
единствено обвиняемият С. М. М.
Докато се занимавах с разчитане на делото, установих, че същият
обвиняем – С. М., е изложил мотиви защо той е извършил престъплението,
макар че той не си е признал, че го е извършил и тези мотиви са заеми към
банки, задлъжнялост към различни лица – нещо, което не е налично у
подзащитния ми С. И..
Нещо повече, тези обяснения, доколкото са в полза на обвинението и
реално държавното обвинение злоупотребява с тях, влизат в противоречие с
показанията на разпитани по делото свидетели, визирам свидетелите Визирам
свидетелите К. Д. и С. А. А.
Двамата разпитани свидетели от това, което е представило обвинението
пред вас, твърдят, че процесният лек автомобил, с който е осъществен опитът
за извършване на престъпление и е изготвено пълномощното, касае
изключително обвиняемият С. М. М. както и хората, спомогнали той да се
сдобие с процесния автомобил, а именно С. А. и К. Д.
Нещо повече, в техните показания фигурира факта, че С. М. е
предоставил един път казва 2 000 лв, а втори път казва – 3 000 лв, като
депозит за колата, която е искал да придобие и с която е осъществено
престъплението.
Ако трябва да се търси наказателна отговорност, то тя трябва да се търси
в правилната посока, а правилната посока е именно на кого е принадлежал
автомобилът, как точно се е озовал у обвиняемия С. М. и каква е
съпричастността на всеки един от тях в изработване на тайника, изготвяне на
нужната документация, съпътстваща автомобила, в конкретния случай –
4
изработване на пълномощно и легализирането му.
Лично аз не можах да срещна доказателства, касаещи пряко
подзащитния ми С. И., както при закупуване на автомобила и оставяне на
депозит от страна на обвиняемия С. М.. В това време той е стоял в колата,
дори не е присъствал при оставянето на депозит.
Според същия този обвиняем С. М., който прокуратурата изгодно
използва, не само в настоящото производство, но и в миналите такива, като
във всеки един момент сочи него. Той реално не може да бъде свидетел, тъй
като е основен обвиняем по повдигнатото и предявено обвинение, но винаги
се е възползвал от дадените от него обяснения, които влизат в противоречие с
показания на свидетели-очевидци за част от подготовката по извършване на
престъпление. Току- що ги изброих, няма да им повтарям имената.
Окръжен съд - Хасково заяви, че по делото има използвани специални
разузнавателни средства, но предвид късния час, тоест след свършване на
работния ден на съда, реално нямах възможност да се запозная с тях, въпреки,
че ми беше предложено. Днес, идвайки в 8,30ч. сутринта в Апелативен съд -
Пловдив, освен 9-те тома, които са на разположение на съда, попитах за ВДС-
та и ми бе отговорено, че такива не са изпратени от Окръжен съд - Хасково,
респективно от Окръжна прокуратура - Хасково.
Когато подзащитният ми С. И. пожела да даде подробни обяснения по
обвинението, той бе лишен от тази възможност, лишен е и до настоящия
момент, тоест използват се само обясненията, дадени от основния обвиняем С.
М..
Не случайно съм задал въпросът в какво точно се изразява
помагачеството на подзащитния ми С. И., защото въпреки обема на 9-те тома,
аз не видях смислени аргументи, които да обосновават такова помагачество от
страна на И..
Към момента на извършване на престъплението от страна на
обвиняемия С. М., подзащитният ми С. И. е бил неосъждан и този факт съвсем
умишлено се игнорира от Окръжна прокуратура - Хасково. За съжаление, той
е натежал и на везната на Окръжен съд – Хасково.
Напротив, редовно се експлоатира факта на последващо осъждане на И.
по текст на чл.354а, ал.1 НК, като пред Окръжен съд - Хасково посочи как
5
точно се получи това осъждане. Реално по делото не бяха разпитани
свидетели, не беше разпитан потенциален втори обвиняем. Всички те са зад
граница и по изрична молба на *, поради преместването му на длъжност във *,
бе сключено споразумение. Споразумението е влязло в сила и вече фигурира в
свидетелството за съдимост на подзащитния ми, но то първо няма никакво
пряко отношение, за да бъде цитирано постоянно, както от Окръжна
прокуратура - Хасково, така и от Апелативна прокуратура - Пловдив. Пак
казвам, няма никакво отношение към конкретния случай и към момента на
извършване и на това деяние подзащитният ми И. също не е бил осъждан.
Подзащитният ми И. е имал реалната възможност да се укрие и да
извърши ново престъпление, тъй като реално е задържан няколко дни след
задържането на С. М., бил си е през цялото време у дома, бил е на
разположение, не е оказал съпротива при задържането му, не е избягал
никъде.
По чисто житейска и правна логика, ако той наистина бе наблюдавал
прегледа на автомобила на скенер и задържането на С. М., точно това е бил
подходящият момент да се укрие, ако е съпричастен към извършване на
престъплението, за което е обвинен. Нищо подобно, той не го е сторил, защото
не е имал причина да го стори. Съвсем човешко е един баща да очаква
раждането на детето си, да се вълнува и да желае посрещането на това
раждане да стане в негово присъствие и да бъде полезен с каквото може, както
на родилката, така и на болния си баща.
Изводите, направени от Окръжна прокуратура - Хасково и в частност от
Окръжен съд - Хасково, най-вече от прокуратурата, меко казано приемам за
неприемливи – че бащата можел добре да се грижи за себе си и какво пък
толкова станало, че съпругата му щяла да ражда. Говорим за човек с
необременено съдебно минало. Не може само от тежестта на обвинението,
умишлено съм сложил доказателства и обвинение в кавички, да се правят
изводи, които да гарантират престоя му в рамките на година и половина в *
Това, че прокуратурата е квалифицирала по този начин обвинението, все
още не значи и по никой начин не е доказано, че подзащитният ми И. е
съпричастен по какъвто и да било начин в извършване на престъплението, за
което е обвинен.
Тоест, тежестта на санкцията по никакъв начин не определя
6
възможността той да се укрие или да извърши нови престъпления. Пак казвам,
той имаше удобен момент, ако беше съпричастен, напускайки
местопрестъплението, което касае само С. М., да се укрие и да излезе зад
граница, тъй като той е потърсен след повече от 3 календарни дни от органите
на Министерство на вътрешните работи.
Разпитани са множество служебни лица - ** и т.н., но извън
твърдението, че тази проверка е извършена по сигнал, реално няма
представени доказателства, които да ни покажат в какво се изразява
съучастието на обвиняемия И. в извършване на престъплението. От самото
начало на задържането му той не е скрил факта, че е придружил С. М. и е
слязъл от колата на 1000 или 500 метра от самата граница.
Доколко са достоверни обясненията на С. М. или представляват само
някаква защитна версия, можем да съдим и от факта, че той заявява, че С. И. е
слязъл от колата, за да не буди подозрение, тъй като бил вече осъден за
шофиране след употреба на наркотични вещества. Подзащитният ми С. И.
действително беше осъден със споразумение, но не и за шофиране след
употреба на наркотични вещества.
Няма да се спирам детайлно на това, което успях да прочета. Визирал
съм основните неща, поради които считам, че мярката за неотклонение спрямо
подзащитния ми С. И. следва да бъде изменена в по-лека такава, като съм
предложил тя да бъде евентуално „Домашен арест“ с електронна наблюдение
или парична „Гаранция“ в подходящ размер, определена от уважаемия съд.
Ако спрямо подзащитният ми С. И. бъде изменена мярката за
неотклонение, например в „Домашен арест“ с електронно наблюдение, не
виждам с какво би навредил той на разследването, тъй като не може да се
отдалечава от мястото, от периметъра, на който е настроена електронната
гривна. Ако той беше толкова необходим на държавното обвинение, досега
щяха да бъдат проведени някакви процесуално-следствени действия с негово
участие. Такива не са проведени в рамките на 3 месеца.
Ако подзащитният ми И. бъде оставен в ареста, със същия успех след
година и половина държавното обвинение ще изтъкне същите аргументи, без
да добави нито един нов положителен елемент, доказателство, което да
подкрепя твърдението на прокуратурата за съпричастност на подзащитния ми
в извършване на престъпление.
7
Съдебната зала не е място за упражняване на реторика и за повтаряне на
клишета. Съдебната зала е място, където се представят доказателства, които
съдът оценя. Моля за съдебен акт в искания от мен и от подзащитния ми
смисъл, благодаря ви.
ОБВИНЯЕМИЯТ С. И. И. (за лична защита): Съгласен съм с това, което
каза моят защитник. За добавяне аз съм казвал, сега не съм давал обяснения,
само така, пред съдия. Извинявам се, ако ще се повторя. Не знаех, че в колата
се внасяни наркотични вещества и не съм се опитвал да се укривам, дори 3
дена след случая, когато беше случаят на местопрестъплението, 3 дни след
това, когато дойдоха полицаите в нас и ме взеха криминалните, бях си
забравил телефона и в полицейското управление им казах, че аз нямам какво
да крия, да отидат до нас и да ми вземат телефона и те отидоха, взеха ми
телефона и така. Преди границата се скарахме със С. М. и аз слязох и си
тръгнах, отказах се просто да се возя при него и се прибрах.
Съдът след съвещание
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ОБВИНЯЕМИЯТ С. И.: Моля за по-лека мярка, каквато вие решите.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.65, ал.8 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.З.К., защитник на С. И. И.,
обвиняем по досъдебно производство № 63/2024г. по описа на **, срещу
протоколно определение № 625/04.10.2024г. на Окръжен съд гр.Хасково,
постановено по ЧНД № 693/2024г. по описа на същия съд, с което е оставено
без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение „задържане
под стража“, взета спрямо неговия подзащитен. Прави се искане за отмяна на
съдебния акт и определяне на по-лека мярка за неотклонение спрямо
обвиняемия.
В съдебно заседание защитникът на последния поддържа горното
искане. Излага доводи, че не са налице основанията за продължаване на тази
мярка на процесуална принуда. Поддържат тезата, че целите на чл.57 от НПК
8
могат да се постигнат и с друга мярка за неотклонение, различна от
„задържане под стража”.
Обвиняемият И. се присъединява към казаното от неговия защитник и
иска мярката му за неотклонение да се измени в по-лека.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив намира, че
жалбата, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а атакуваният
съдебен, като законосъобразен и обоснован, да се потвърди. Счита, че не са
настъпили нови обстоятелства, които да налагат промяна на взетата мярка за
неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия.
Съдът, след като анализира доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, изложеното в жалбата и заявеното от страните, намира за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си Окръжен съд гр.Хасково е приел, че
първоначално взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо
обвиняемия е законосъобразна и не са настъпили нови обстоятелства, които да
налагат нейното изменение.
Този извод се споделя изцяло от въззивния съд.
И към настоящия момент са налице всички предпоставки на чл.63 от
НПК за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“.
При преценка на събраните по делото доказателства - гласни, писмени
и веществени, заключението на изготвената експертиза, Окръжен съд
гр.Хасково правилно е приел, че не може да се направи извод, различен от
първоначално направения, че е налице обосновано предположение, че
обвиняемият И. е съпричастен към вмененото му престъпление по чл.242, ал.4
вр. ал.2 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.20, ал.3 и 4 вр. ал.1 от НК. Касае се за тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода и глоба.
Настоящият съдебен състав споделя виждането на първоинстанционния
съд, че е налице и другата задължителна предпоставка, а именно реална
опасност от укриване и извършване на престъпление. Обвиняемият не е
осъждан към инкриминираната дата, но с влязъл в сила съдебен акт е признат
9
за виновно извършил на 07.12.2023г. престъпление по чл.354а, ал.1 вр. чл.26,
ал.1 от НК
Контролираният съд е отговорил на оплакванията на защитата. Относно
тези за неизвършване на процесуално-следствени действия с обвиняемия И.,
правилно е посочено, че в хода на разследването се извършват действия по
събиране и проверка на доказателства.
Неоснователни са доводите на защитата, че липсват доказателства за
съпричастността на неговия подзащитен към повдигнатото му обвинение.
Такива се съдържат в събраната доказателства съвкупност.
Семейното положение, постоянният адрес на обвиняемия,
здравословното състояние на неговия баща, бременността на неговата
приятелка, не са новонастъпили обстоятелства. Те са били налице и при
първоначалното определяне на мярката за неотклонение „задържане под
стража“. Тези фактори не са го възпрели от деятелността му.
Срокът на задържане /от 14.06.2024г./ е в рамките на разумните срокове.
Мярката за неотклонение не е придобила репресивен характер или такава на
наказание лишаване от свобода. С нея не се нарушават международните и
вътрешни нормативни атове, гарантиращи правата на личността.
С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд намира, че
определението на първоинстанционния съд е законосъобразно и обосновано и
като такова следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави
без уважение.
Поради горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 625/04.10.2024г. на
Окръжен съд гр.Хасково, постановено по ЧНД № 693/2024г. по описа на
същия съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката
за неотклонение „задържане под стража“, взета спрямо С. И. И., ЕГН
**********, обвиняем по досъдебно производство № 63/2024г. по описа на
**.
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
10
Заседанието се закри в 15:09 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11