Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 27.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 6487/2020година по описа на Варненски
районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД предявен от „Е.П.” АД, *** срещу Т.П.К.,
ЕГН ********** с адрес *** да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4082,53лева, представляваща главница за неплатена електрическа
енергия за периода 25.10.2017г. до 24.10.2018г. за остойностяване, на която е
издадена фактура № *********/01.10.2019г. за аб. № ********** и кл.
№ **********, за обект находящ се в гр. Варна, ул. „Мур” № 22, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-
25.02.2020г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 125,88лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода от 12.10.2019г. до 30.01.2020г., за което
вземане е издадена заповед № 1149/27.02.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2613/2020г. на ВРС, 20 състав.
Ищецът основава исковата си
претенция излагайки следните фактически твърдения в исковата си молба: С ответницата са в договорни отношения по
продажба на ел. енергия. Същата има качество на потребител, като собственик на
процесния обект на потребление с аб. № ********** и кл.
№ ********** находящ се в гр. Варна, ул. „Мур” № 22. На 24.10.2018г. в
присъствието на двама свидетели е била извършена проверка на обекта на
потребление, за което е бил съставен констативен протокол с № 1105109. При
проверката е извършено замерване с еталонен уред и са отчетени показанията по регистри,
както следва: регистър 1.8.1- 2905кВтч, 1.8.2- 10039кВтч, 1.8.3- 21517кВтч,
1.8.0- сумарен регистър- 34462кВтч. Електромерът е бил демонтиран и изпратен на
БИМ, РО Варна за експертиза. Такава е била извършена и е изготвен протокол №
2234/25.09.2019г., в който е документирано, че при софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на електромера, регистрирана ел. енергия в
регистър 3, която не е невизуализирана тарифа. На 30.09.2019г. е изготвено
становище за начисляване на ел. енергия, с което така отчетеното количество по
скрития регистър е било конкретизирано по размер и период, и е издадена
фактурата остойностяваща така допълнително начисленото количество енергия.
Падежът на задължението за плащане на така потребената ел.енергия е настъпил на
11.10.2019г., поради което и от следващия ден, ответницата е изпаднала в забава
и дължи обезщетение за това. За събиране на вземането си ищецът се е снабдил
със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 32613/2020г. по
описа на ВРС, срещу която ответницата възразила в срок. Искането е за уважаване
на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответницата. С
него искът се оспорва като неоснователен. Оспорва да има качество на потребител
за обект, в който потребената ел.енергия се измерва от СТИ с ф. №
1114021666180487. Оспорва да е потребила процесното
количество ел.енергия, поради което и счита, че не дължи плащане на цената му.
Твърди, че всъщност това количество касае служебно начислена ел.енергия, а не
реален отчет на показания на СТИ. Сочи да липсва основание за начисляването й и
оспорва да е правилно определена по размер, вкл. цената да е определена
съобразно решение на КЕВР. Посочва, че към датата на извършване на проверката липсва
основание ЕРП да извършва корекции, тъй като с влязло в сила на 14.02.2017г.
решение № 1500/06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г.
на ВАС са били отменени ПИКЕЕ с изключение на чл. 48, 49, 50 и чл. 51. Счита,
че останалите като действащи разпоредби на ПИКЕЕ не покриват изискването за
наличие на действащи правила съгласно изискването на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ,
тъй като са недостатъчни да регламентират основните положения, които законът
изисква да бъдат нормативно определени. Твърди, че останалите като действащи
разпоредби единствено регламентират начина на изчисление на ел.енергията при
неизмерването й, неправилно и/или неточно измерване. Същевременно, с влезли в
сила решения на ВАС по адм.д. № 3068/2016г. и адм.д. № 2719/2016г. е било отменено и решение №
ОУ-06/21.07.2014г. на КЕВР, с което са били одобрени ОУ на дружеството
ответник, както и тези на електроразпределителното дружество. Т.е действащи към
проверката са били ОУ на дружеството от 2007г., които обаче не били съобразени
с изискванията на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и поради това като неравноправни се
явяват нищожни. Оспорва приложението на чл. 50 ПИКЕЕ, защото в случая липсва
разлика между данни на СТИ за дневна и нощна тарифа и въведеното в
информационната база данни на дружеството. Сочи да е налице неизпълнение от ЕРП
на задължението му да извършва периодични проверки на СТИ съгласно чл. 43, ал.
4 ЗИ, поради което и липсва основание да се приеме, че неизправността му се
дължи на поведение на потребителя. Искането е за отхвърляне на исковата претенция
и присъждане на разноски.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат от
процесуалните представители на страните.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становището на страните и съобразно приложимия закон, съдът
намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 422 ГПК. Предмет на исковата претенция са суми, представляваща
неплатени главница и лихва за забава, дължими за потребена и неплатена ел. енергия.
Правният интерес от търсената защита се извежда от развило се предхождащо го
заповедно производство по ч.гр.д. № 2613/2020г. по описа на ВРС, по което е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК, срещу която длъжникът
е подал в срок възражение по чл. 414 ГПК. Налице е обективен и субективен идентитет между вземането, заявено в настоящото
производството и това, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
За успешното му
провеждане, предвид разпределянето на доказателствената тежест, ищецът следва
да докаже, че с ответницата се намират в договорни отношения за доставка на ел.
енергия в посочения период и обект на потребление, и в качеството му доставчик
на ел. енергия е доставил посоченото във фактурата количество ел. енергия за
периода 25.10.2017г. до 24.10.2018г., което е фактурирано съобразно одобрените
и приети общи условия и правила, и съответства на доставеното и потребено,
размер и падеж на задължението, и размер на вземането за обезщетение за забава.
От представената справка от Служба по вписванията се установява, че ответницата е собственик от
1994г. на имот- жилище на адм. адрес гр. Варна, ул.
Мур № 22. Процесната фактура касае начислено
количество ел. енергия за обект гр. Варна, ул. Мур № 22 и получател на същата е
лицето Христина Николова Жекова, явяваща се праводател
на ответницата по повод собствеността върху обекта на потребление. В чл. 4, ал.1 ОУ на дружеството понятието „потребител на енергия” се
определя като физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва
ел. енергия за домакинството си. С ТР 2/17.05.2018г.
на ОСГК на ВКС се прие, че ЗЕ свърза качеството на длъжник за цената на
доставена топлинна енергия с качеството на собственик на имота, респ. носител
на ограничено вещно право на ползване. В настоящия казус също е приложим ЗЕ,
доколкото той урежда договора за продажба на ел. енергия и то по сходен с този
за топлинната енергия, начин. Законът свързва качеството на задължено да плаща
цената на потребяваната ел. енергия с качеството на
собственик на имота. Следователно, ответницата има качество на потребител и
страна по договора по чл. 97, ал.1, т. 4 ЗЕ. Възражението в този смисъл е
неоснователно. Съответно, регламентацията на договорните отношения между
страните се съдържа в ОУ на ДПЕЕ, издадени на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени с
решение ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР и публикувани в
сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител,
без изрично писмено приемане.
От констативен протокол №
1105109/24.10.2018г. се установява, че на посочената дата е извършена проверка
на СТИ отчитащо потреблението в обекта на ответника. Записани са показанията в
регистри 1.8.1- 002905, 1.8.2- 010039, 1.8.3- 021517, 1.8.4- 000000 и 1.8.0- 034462.
Отразено е, че СТИ се демонтира, изпраща се за експертиза в БИМ. Подменено е с
ново при налични показания по всички регистри. Протоколът е бил подписан от служителите
извършили проверката и двама свидетели. Изготвена е метрологична експертиза на
СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Варна, за която е съставен констативен протокол № 2234/25.09.2019г.
В него е документирано, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната
схема на електромера, който трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2.
Действително потребената ел. енергия се разпределя и върху невизуализирана
тарифа- Т3- 021517,3 кВтч. Електромерът не съответства на техническите
характеристики, но съответства на метрологичните характеристики и изискванията
за точност при меренето. При направените замервания не е констатирано измерване
с грешка над допустимата, нито пък наличие на механични дефекти на кутията,
клемите и клемния блок на СТИ, като липсва и
осъществен достъп до вътрешността на СТИ.
Със становище от 30.09.2019г.
е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия в размер на
общо 21517квтч., от което 14679кВтч за периода 25.10.2017г. до 30.06.2018г. и 6838кВтч
за периода 01.07.2018- 24.10.2018г. Корекцията е извършена на основание
софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество
неотчетена ел. енергия. Въз основа на това становище по партидата на абоната е
било начислено допълнително количество ел. енергия за периода 25.10.2017- 24.10.2018г.
в размер на 21517квтч. за остойностяване, на която е издадена фактура с № **********/01.10.2019г.
за сумата от 4082,53лева.
По делото е представена
процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че начисленото количество
ел. енергия е с посочено основание- служебно.
Процесното СТИ е било монтирано да отчита потреблението в имота на ответника
на 16.05.2016г. при нулеви показания по дневна и нощна тарифа, което е видно от
протокол за монтаж № 1093941.
От заключението на в.л.
инж. К.М. по изслушана СТЕ, вкл. с поясненията дадени в с.з. при изслушването
му се установява, че СТИ е в метрологична годност, монтиран като нов в обекта
през 2016г., което би следвало да означава, че показанията по всички десет
тарифи на СТИ са били нулеви. В КП е налице документиране налично количество
ел. енергия в тарифа 3. В КП липсва констатация за установена намеса или
промяна в схемата на свързване на СТИ, от което в.л. прави извод, че отчетените
в тарифа 3 количества са доставени и преминали през СТИ. В протокола на БИМ е
документирана намеса в тарифната схема на електромера, която е софтуерна
посредством специализирана техника и парола за достъп до второ ниво и се
изразява във въвеждане на още една тарифа- Т3 към заводските Т1 и Т2, в която
става отчитане на част от преминаващата през СТИ ел. енергия. Така определеното
количество в.лице посочва, че е математически точно определено, но то касае
потребление за период от повече от една година.
Ищецът е
твърдял, че така начисленото за доплащане количество ел. енергия е реално
доставена и потребена ел. енергия. Ответникът е оспорил да е потребил това
количество. Спорният между страните въпрос касае наличието на основание
обосноваващо дължимост на сумата и в частност- реална доставка на фактурираното
количество ел. енергия, респ. потребяването му от абоната. Установяването на
твърденията за реална доставка е нужно, доколкото договорните отношения между
страните почиват на правилата на договора за покупко- продажба, а купувачът дължи заплащане на цена само за реално предоставена стока.
Позовавайки се на това
основание, ответникът е следвало да докаже, че в този период това количество е
реално потребено от абоната. Безспорно
СТИ е било от одобрен тип, метрологично годно. Начисляването е
извършено на основание становище изготвено на база прочитане показанията на
регистър 1.8.3 на СТИ и касае минал период 25.10.2017- 24.20.2018г. СТИ е
правилно отчитало консумираната ел. енергия и не е документирано да е налице
неточно измерване дължащо се на неправомерна намеса в схемата му, или схемата
на свързване към електроразпределителната мрежа. Така начисленото за доплащане
количество ел. енергия не е отчитано, което според в.л. е резултат на софтуерна
намеса в тарифната схема на СТИ, в който смисъл е и констатацията на БИМ. Т.е СТИ не съответства на техническите
характеристики. Липсват обаче доказателства относно момента на извършване на
сочената намеса в тарифната му схема, още по- малко такива, от които да следва
извод, че тя е резултат на виновни действия на потребителя при положение, че
при монтажа на СТИ в протокола за това са отразени единствено показанията му по
дневна и нощна тарифа. Становището на в.лице, че количеството ел. енергия по
тарифа Т3 е преминало през СТИ като доставено и потребено почива на
предположение, без налични подкрепящи го обективни данни това да е така. Ако и
да е преминало е неясно кога е станало това. Когато се касае за договорна
отговорност, какъвто е случаят, наличието на виновно неизпълнение на договорни
задължения, не може да бъде презюмирано. Неясно е за
какъв период и в кой часови диапазон е натрупвано това количество ел. енергия.
От заключението на в.л. става ясно и че така начисленото количество касае
потребление за период от повече от една година. Начисляването в случая обаче е сторено на основание
отчетените показания на СТИ, обхваща период до една година и изчисления по цена
за компенсиране на разходи по чл. 94 ЗЕ и по ДДИЕЕ. Т.е ползвана е процедурата на чл. 50 ПИКЕЕ, с цел да се компенсира
неточното отчитане от СТИ, което е ставало в предходен продължителен период от
време, който е неясно какъв е и чия е вината за това. ОУ вменяват като
задължение периодични проверки и отчитане на СТИ, и периодът на доставката е
част от основанието, въз основа на което се твърди да е възникнало правото да
се получи цената. Липсата на проведено доказване
относно точния период на доставката и дали това количество е потребено по
дневна или нощна тарифа, имащо значение за дължимата за него цена, налагат
извод, че ответникът не доказва основанието, на което сумата е дължима от
потребителя. От друга страна, Правилата, по които реално е извършено
начисляването на това количество ел.енергия, са обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013г., в сила от 16.11.2013г. Издадени са по
законова делегация и затова имат характер на подзаконов нормативен акт, който е
задължителен за страните. Следва
да се има предвид и че проверката е изначално лишена от правно основание,
защото с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. /обн. ДВ,
бр. 15/14.02.2017г./ нормите на чл. 1- 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени.
Останалите като действащи разпоредби настоящият състав преценява, че макар и да
регламентират възможните хипотези на извършване на корекцията, се явяват
недостатъчни с оглед покриване изискванията на чл. 83 ЗЕ, защото не разписват
ред за извършване на корекционната процедура. На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на
съдебното решение, което в случая е станало на 14.02.2017г. Затова и нормата на
чл. 47 ПИКЕЕ е неприложима към съдебно предявения спор, доколкото техническата
проверка в обекта на потребление е извършена след нейната отмяна, на 21.11.2018г.
Предвид отмяната на тези правила, приложение следва да намерят ОУДПЕЕ. В тях
обаче също липсват норми, разписващи процедура по извършване на проверка на СТИ
и нейното документиране. С изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/2012г. е въведено законово основание крайният снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в
общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за
извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия. По въпроса
относно наличие на основание за извършване на корекцията по реда на ОУ е налице
константната съдебна практика на ВКС, последователно следвана, вкл. след
приетите изменения с ДВ бр.54/17.07.2012г. в
ЗЕ, приемаща клаузата от ОУ, регламентираща тази възможност за нищожна /в
този смисъл са напр. Решение № 79/11.05.2011г. на ВКС, постановено по т.д.
№ 582/2010г., Решение № 189/11.04.2011г. на ВКС по т.д. № 39/2010г.,
Решение № 29/15.07.11г. по т.д. № 225/10г. на ВКС, ІІ Т.О., решение №
12/11.02.2013г. по т.д. № 1080/11г. на ВКС Т.О.,
решение № 201/21.12.13г. по т.д. № 799/12г. на ВКС, ІІ Т.О., докладчик
съдията Камелия Ефремова и много други/.
Предявеният иск за главницата е неоснователен, а оттам и акцесорният му иск за обезщетение за забава. В заключение исковата претенция следва
да се отхвърли в цялост.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на присъждане на разноски. Искането е направено
своевременно, представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират
разноски за адв. възнаграждение от 520лева по договор за правна защита и
съдействие от 17.09.2020г. Направено е възражение за прекомерност. Изчислен по
реда на чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв.
възнаграждения, минималният му размер е 524,59лева, т.е възражението за
прекомерност е неоснователно. Претендират
се и разноски за адв. възнаграждение от 380лева за осъществено процесуално
представителство по заповедното производство по сключен договор за правна
защита и съдействие от 08.03.2020г. Предвид формиращата се
трайна съдебна практика относно размера на адв. възнаграждение дължимо за
подаване на възражение по чл. 414 ГПК
/пр. определения по в.ч.т.д. № 14/2017г. на Апелативен съд – Варна,
в.ч.т.д. № 1854/2019г. на ВОС, в.ч.т.д. № 199/2017г. на ВОС и др./ съдът
намира, че с оглед принципите за правна сигурност и предвидимост,
следва да я съобрази, като възнаграждението се определи в размер на 50лева,
съгл. чл. 6, ал. 1 вр. пар.1
от ДР към Наредба 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения. Приложението
на чл. 7, ал. 7 от Наредбата е изключено в казуса, тъй като тази разпоредба
намира приложение в случаи, когато се касае за разпределяне отговорност за
разноски сторени от заявителя в рамките на заповедното производство и не намира
такова относно защитата на длъжника. Още повече, че в рамките на заповедното
производство тази защита се ограничава до подаване на възражение по образец, за
попълване, на което принципно не е необходима квалифицирана правна помощ.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Е.П.” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** предявен срещу Т.П.К., ЕГН ********** с адрес *** за приемане за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника в размер на сумите, както следва: 4082,53лева, представляваща главница за неплатена електрическа
енергия за периода 25.10.2017г. до 24.10.2018г. за остойностяване, на която е
издадена фактура № *********/01.10.2019г. за аб. № ********** и кл.
№ **********, за обект находящ се в гр. Варна, ул. „Мур” № 22, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-
25.02.2020г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 125,88лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода от 12.10.2019г. до 30.01.2020г., за което
вземане е издадена заповед № 1149/27.02.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2613/2020г. на ВРС, 20 състав, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго– Про Продажби” АД, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на Т.П.К., ЕГН ********** сумата от общо
570лева, представляваща сторени по делото пред първа инстанция съдебно-
деловодни разноски, от които 520лева, направени разноски за исковото производство и 50лева, направени разноски
в производството по ч.гр.д. № 2613/2020г. по описа на ВРС, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: