Определение по дело №514/2012 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството по делото е въз основа на предявен иск от С. “. Т. С., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: град С., район „С.”, бул. „В. Л.” № 75, представлявано от Председателят К. С. П., срещу С. "Т. Д. "Е.,ЕИК.,със седалище и адрес на управление:град С., п.к.2800, ул.”. Ш. №1, представлявано от Председателя на Управителния съвет В. С. У., ЕГН *.

Във връзка с актуалното състояние на сдруженията страни по настоящото дело се сочи в исковата молба, че С. “. Т. С., ЕИК . е регистрирано на 31.08.1957г. по ф. д. №7/1957г. с решение на Софийския народен съд по реда на чл. 134-154 от Закона за лицата и семейството/ЗЛС/, обнародван ДВ бр.182 от 1949г. и отменен с ДВ бр.81 от 2000г. С Решение от 25.11.1991г. по гр.д. №7381/1991г. на Софийски градски съд са регистрирани нов Устав на С. “. Т. С./БТС/, както и нови ръководни органи и нов председател на съюза. С Решение № 11/13.07.2012г. фирмено отделение на Софийски градски съд, 4-ти състав е вписал промени в Устава на Сдружението, както и нов управителен съвет. Съгласно Устава на БТС, приет на Учредителния конгрес на БТС/29.12.1957г.,допълван на Втория/27.05.1961г./, Третия/27.11.1965г./, Четвъртия/17 и 18.06.1972г./и Шестия конгрес-събор/17.12.1982г./, в структурата на БТС са включени и Окръжните съвети на БТС/чл.26-32 от Устава, приет на учредителния конгрес/. С Решение, взето с Протокол № 9/07.12.1987г., Председателството на ЦС на БТС е закрило окръжните съвети на Българския Т. съюз, считано от 01.12.1987г., като съгласно Указание с изх. № ОК-2269/24.11.1987г. всички основни средства, стопанисвани от Окръжните съвети на БТС/хижи, домове, заслони, транспортни средства и други движими и недвижими имоти/се прехвърлят на БТС. Ответникът С. „Т. Д. „Е., гр.С. е вписано в пети регистър на юридическите лица към Окръжен съд Благоевград с Решение от 10.02.1994г. по фирмено дело №3546 от 1993г.

С исковата молба са наведени от ищеца фактически твърдения за това, че със Заповед №194/09.02.1984г. на Министъра на горите на основание чл. 9 от Закона за горите/обнародван в „Известия" бр.89 от 1958г., отм. ДВ бр.125 от 1997г./е разрешено на Окръжния съвет на Български Т. съюз, гр.Благоевград да построи Национален възстановителен център върху 1дка. и 60кв.м. залесена горска площ в землището на гр. С., Благоевградски окръг, част от подотдел 202 „и" на горско стопанство гр. С., при граници съгласно приложените протокол, списък и скица, като е отбелязано, че БТС си запазва правото на собственост върху извършения от него строеж. С Разрешение за строеж №75/25.05.1984г., Общински народен съвет С., Кметство гр. С., е разрешил на Български Т. съюз, гр.С., да застрои в гр. С., извън регулация, съгласно одобрени проекти от 06.07.1983г. и одобрен архитектурен и конструктивен проект със застроена площ от 926кв.м. и застроен обем от 10 075.00 куб.м., Национален възстановителен Т. център. Твърди се в обстоятелствената част на исоквата молба, че строежа е финансиран и осъществен със средства на ищеца БТС, в периода от 1984г. до 1993г., като към настоящия момент построения Национален възстановителен Т. център съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-80/11.11.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК,с адрес на поземления имот- гр.С., п.к.2800, м. "Банята" представлява Сграда с идентификационен номер 63334.102.655.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., която е разположена в поземлен имот с идентификационен номер 63334.102.655 с предназначение на сградата: Сграда за обществено хранене, брой етажи 5, със застроена площ 1013кв.м.

Твърди се от ищеца по делото, че ответника по делото- С. „Т.Д. „Е., гр. С. се е снабдил с Нотариален акт за установяване право на собственост № 20,том 3,дело № 568/1998г. на Районен съд С. с който е признат за собственик на: Четириетажна масивна сграда със застроена площ от 926кв.м. и застроен обем от 10 075куб.м., представляващи Възстановителен Т. център гр. С., построен върху терен с обща площ от 7 339кв.м., от които 2 740кв.м. попадат в регулацията на гр.С., а 659кв.м. са в строителните граници на гр.С., при граници на парцела: на запад-път гр.С.-с.Лиляново, на север парцел на ресторант „Ш.", на юг-земеделски земи и на изток-земеделски земи.

Твърденията на ищцовата страна са, че към момента на депозирането на настоящия иск пред съда, ищеца- С. “. Т. С. е собственик на Националния възстановителен център гр. С., който съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-80/11.11.2009г. на ИД на АГКК,с адрес на поземления имот: гр. С., п.к.2800, м. "Б.",представлява: Сграда с идентификационен номер 63334.102.655.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., която е разположена в поземлен имот с идентификационен номер 63334.102.655 с предназначение на сградата: Сграда за обществено хранене, брой етажи 5, със застроена площ 1013кв.м.

Правното основание на претендираното от ищеца право на собственост върху описания в исковата молба недвижим имот се основава на отстъпенота право на строеж по реда на чл. 63 ал. 1 от ЗС, във връзка с чл. 9 от Закона за горите/отм./ в редакцията му, която е действала към 1984г. Отново се застъпва становището, че строежа е реализиран със средства на ищеца и съгласно одобрени архитектурни проекти от 1984г. до 1993г. Съгласно посочените законови текстове Министъра на горите е имал право да предоставя площи от държавния горски фонд на обществени организации за задоволяване на техни нужди. В конкретния случай със Заповед №174/09.02.1984г. Министъра на горите е предоставил площ от държавния горски фонд на Окръжния съвет на БТС за построяване на Национален възстановителен Т. център, като в заповедта изрично е посочено, че Окръжния съвет на БТС си запазва правото на собственост върху извършения строеж. Съгласно взетото решение от Председателството на ЦС на БТС с Протокол №9/07.12.1987г. окръжните съвети на Българския Т. съюз са закрити, а съгласно Указание изх. №ОК-2269 от 24.11.1987г. всички основни средства, стопанисвани от Окръжните съвети на БТС/хижи,домове,заслони,транспортни средства и други движими и недвижими имоти/ стават собственост на БТС.

Ищецът оспорва правото на собственост на ответника, като твърди че С. ТД "Е. гр. С. не е придобил правото на собственост върху описания имот/сграда/, тъй като към датата на отстъпване правото на строеж 09.02.1984г. това Д. не е съществувало като юридическо лице / регистрирано е през 1994г./ и не е могло да придобива каквито и да било права. Издаденият констативен нотариален акт за установяване право на собственост № 20, том 3, дело № 568/1998г. на РС не доказва правото на собственост на ответника върху процесния имот, тъй като документите, които са послужили за доказване правото на собственост са описаните и издадени в полза на Окръжния съвет на С. „БТС" от 1984г. и на БТС гр.С.: Заповед №1748/09.02.1984г. на Министъра на горите, Разрешение за строеж №75/25.05.1984г., Протокол за приемане и предаване на площ от ДГФ, съгласно Заповед № 174/09.02.1984г., Писмо-съгласуване №61-00-15/1983г. на Министерството на горите, са издадени на името на Окръжния съвет на БТС и не е възможно да се издадат на ответника ТД "Е., гр.С., тъй като към 1984г. то не е съществувало.

Ищецът С. „БТС" е отправил покана до ответника за възстановяването на собствеността му върху имота/сграда/, но последния е отказал да предаде владението на имота и е поискал въпроса да се разреши от съда. Това е мотивирало ищеца да предяви пред съда настоящия иск за собственост и иск за отмяна на констативния нотариален акт, с който С. "Туристическо Д. "Е., е признато за собственик на описания в исковата молба недвижим имот.

Въз основа на изложените фактически твърдения и наведените правни съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на С. "Туристическо Д. "Е., ЕИК ., със седалище и адрес:гр.С.,п.к.2800,ул.”. Ш. №1,представлявано от председателя на Управителния съвет В. С. У.,ЕГН *, че С. “. Т. С., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: град С., район „С.”, бул. „В. Л.” № 75, представлявано от Председателят К. С. П., е собственик на основание отстъпено право на строеж по реда на чл. 63 ал.1 от Закона за собствеността и чл. 9 от Закона за горите/отм./ на недвижим имот, който съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-80/11.11.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК,с адрес на поземления имот -гр.С.,п.к.2800,местност "Б." представлява: Сграда с идентификационен номер 63334.102.655.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С.,която е разположена в поземлен имот с идентификационен номер 63334.102.655 с предназначение на сградата:Сграда за обществено хранене,брой етажи 5 ,със застроена площ 1013кв.м.

Ищецът моли съда да отмени констативен нотариален акт за установяване право на собственост № 20,том 3, дело №568/1998г. на Районен съд С., с който ответникът С. „Туристическо Д. „Е. гр.С. е признат за собственик на: Четириетажна масивна сграда със застроена площ от 926кв.м. и застроен обем от 10 075куб.метра, представляващи Възстановителен Т. център гр.С., построен върху терен с обща площ от 7 339кв.м., от които 2 740кв.м. попадат в регулацията на гр.С., а 659кв.м. са в строителните граници на гр.С., при граници на парцела: на запад-път гр.С.-с.Лиляново, на север парцел на ресторант „Ш.", на юг-земеделски земи и на изток-земеделски земи.

След като съдът е приел исковата молба за редовна и е счел че на същата следва да даде ход, е разпоредил на основание чл. 131 от ГПК на ответника да бъде изпратен препис от нея заедно с приложените писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор от С. “. Т. С., чрез пълномощника му адв. Г. П. А..

Към всеки момент от развитието на производството, съдът е длъжен да следи за редовността на исковата молба, както и за надлежната процесуална легитимация във връзка с предявените искове, която е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за правото на иск.

Съобразно утвърдената теория и съдебна практика, обектът на спорното право се индивидуализира от ищеца в исковата молба, като когато се касае за недвижим имот, индивидуализацията включва посочване на местонахождението му, границите, градоустройствения статут, площта на имота. С първоначалната искова молба и с изправената такава, ищецът е посочил недвижимия имот, по отношение на който се отнася претенцията му за правото на собственост, но с представените с исковата молба писмени доказателства, за съда възниква неяснота относно спорния между страните недвижим имот. В Удостоверение с изх. № 70-00-851/05.09.2013г. от Община С. до съда по делото, първоначално е посочено, че имот с описание: гр.С., местност "Б.", с идентификационен номер 63334.102.655.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С., със застроена площ 1013кв.м., брой етажи 5, която е разположена в поземлен имот с идентификационен номер 63334.102.655 с предназначение на сградата: Сграда за обществено хранене, няма регистриран в информационната система на дирекция ФБСМД, в отдел „Местни данъци” към Общината. В друго Удостоверение с изх. № 94-30-13-86/25.06.2013г. от Община С. до С. "Т. Д. "Е.- град С., приложено по делото с оглед удостоверяване на данъчната оценка на имота, същият е описан по следния начин: поземлен имот в град С., м. „Банята”, представляващ сграда с идентификационен номер 63334.102.655.2 по кадастралната карта, която е разположена в поземлен имот, собственост на „С. ВВ” , с идентификационен номер 63334.102.655 с предназначение на сградата: търговски обект хотел „П.” с РЗП 960 кв.м. От представената скица на сграда № 14205/20.08.2013г., с идентификационен номер 63334.102.655.2 по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД- 18-80/11.11.2009г., е посочено че сградата е със застроена площ от 1013кв.м., състои се от 5 етажа и съставлява „сграда за обществено хранене”, като е посочено че както земята, така и сградата са собственост на „С. ВВ” .

На съда по настоящото дело е известно, че за индивуализацията на един недвижим имот, придобит по твърдение на ищеца назад във времето, е достатъчно да бъде установена идентичността му с помощта на вещо лице, за което по настоящото дело е поискана съдебно техническа експертиза, но за да се осъществи това, следва ясно и точно да се посочи актуалното състояние на имота към момента на депозирането на исковата молба, а по настоящото дело са наведени писмени доказателства от които не се заявява ясно и точно какво е точното местоположение и предназначение на недвижимия имот, предмет на предявените искове по настоящото дело, което съставлява нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127 т. 4 и 5 от ГПК. Не е ясна неговата индивидуализация и с оглед на последния актуален кадастрален план.

Ищецът е насочил исковата си претенция за правото на собственост на спорния недвижим имот, основан на твърдението че е придобил собствеността върху него на основание на отстъпеното право на строеж по реда на чл. 63 ал. 1 от ЗС, във връзка с чл. 9 от Закона за горите/отм./ в редакцията му, която е действала към 1984г., както и на твърдението че имота е изграждан със средствата на ищеца и съгласно одобрени архитектурни проекти от 1984г. до 1993г. Оспорва се правото на собственост на ответника С. "Т.Д. "Е.- град С., като се твърди че същото неоснователно се легитимира като собственик на имота по силата на оспорения констативен нотариален акт за установяване право на собственост № 20,том 3, дело №568/1998г. на Районен съд С.. Представените по делото с исковата молба писмени доказателства обаче сочат косвено, че правото на собственост както на спорния недвижим имот, така и на земята върху която имота е изграден е на друго Д., което не е привлечено като ответник по настоящото дело- „С.ВВ” . Изложеното дава основание на съда да се съмнява в интерес на ищеца - С. “. Т. С., да иска да установи правото си на собственост по отношение на С. "Т. Д. "Е., след като представените удостоверение за данъчна оценка на имота и скица за същия, сочат че собственик на имота е трето, неучастващо в делото лице. За съда е задължително в хода на гражданското производство, във всеки един момент да следи за надлежната пасивна легитимация във връзка с предявения иск, тъй като постановяване на едно решение по отношение на ненадлежен ответник, е ненужно за ищеца по делото. Според съда неясни са аргументите на ищеца- С. “. Т. С., какъв е правния интерес за ищцовото С., да предяви иска си срещу друго С.- С. "Т. Д. "Е., ако собственик на имота към момента на предявяването на иска е трето, неучастващо в делото лице - „С. ВВ” . В този смисъл под съмнение е пасивната легитимация във връзка с предявения иск с правно основание чл. 124 ал 1 от ГПК, както и неговата допустимост, доколкото в исковата молба не е посочено кой е във владение на имота, дали същият не се ползва от ползувател и ако е така на какво основание.

Не на последно място, спора за правото на собственост е между сдружения с нестопанска цел, регистрирани по реда на чл. 18 от ЗЮЛНЦ, а тъй като става въпрос за придобиване на правото на собственост от сдружения с идеална цел, с оглед установяването на правото им да придобиват имущество, следва да бъдат задължени както ищеца, така и ответника по настоящия иск, да представят по делото Устава на двете сдружения, за ищеца както към момента на придобиване на правото на собственост, така и към момента на завеждането на исковете пред съда, а за ответното С., актуалния устав, действащ към момента на легитимирането на сдружението като собственик на спорния имот по силата на атакувания констативен нотариален акт за установяване право на собственост № 20,том 3, дело №568/1998г. на Районен съд С., с който ответникът С. „Т.Д. „Е. гр.С. е признато за собственик на: Четириетажна масивна сграда със застроена площ от 926кв.м. и застроен обем от 10 075куб.метра, представляващи Възстановителен Т. център гр.С., построен върху терен с обща площ от 7 339кв.м., от които 2 740кв.м. попадат в регулацията на гр.С., а 659кв.м. са в строителните граници на гр.С., при граници на парцела: на запад-път гр.С.-с.Л., на север парцел на ресторант „Ш.", на юг-земеделски земи и на изток-земеделски земи.

Изложените съображения налагат извода за нередовност на исковата молба, поради което същата следва да бъде оставена от съда повторно без движение, като се даде възможност на ищцата на основание чл. 129 ал. 2 от ГПК, в едноседмичен срок от получаването на съобщението за настоящото определение от съда, да отстрани нередовностите на исковата молба, като извърши по-подробна индивидуализация на процесния имот, към момента на предявяването на исковете пред съда, както и да посочи кой е във владение към настоящия момент на спорния недвижим имот и какво е неговото предназначение, както и за какво се ползва процесния имот. Ищецът следва ясно и точно да обоснове правния си интерес от завеждане на иск за собственост срещу С. "Туристическо Д. "Е., след като от писмените доказателства по делото, косвено се навеждат данни, че като собственик на имота към настоящия момент е посочено „С. ВВ” . Следва да му се укаже, че в случай на несвоевремонно отстраняване на посочените нередовности, в посочения от съда и закона срок и съобразно дадените от съда указания, исковата молба ще бъде върната, а производството по образуваното гражданско дело прекратено.

Водим от горното и на основание чл. 129 ал.2 от ГПК във връзка с чл. 127 т. 2, 3 и 4 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ ИСКОВАТА МОЛБА БЕЗ ДВИЖЕНИЕ за по-подробна индивидуализация на процесния имот, към момента на предявяването на исковете пред съда, както и да посочи кой е във владение към настоящия момент на спорния недвижим имот и какво е неговото предназначение, както и за какво се ползва процесния имот, както и за уточняване на пасивната легитимация по предявените искове и правния интерес от тяхното завеждане пред съда.

ДАВА възможност на ищеца да отстрани нередовностите на депозираната пред съда исковата молба съгласно подробните указания на съда, като в случай че не стори това в едноседмичен срок от получаването на съобщението за настоящото определение на съда, съгласно чл. 129 ал.2 от ГПК, производството по делото ще бъде прекратено, а исковата молба ще бъде върната на ищеца.

ЗАДЪЛЖАВА С. “. Т. С. и С. "Т. Д. "Е., да представят по делото Устава на двете сдружения, за ищеца- както към момента на придобиване на правото на собственост, така и към момента на завеждането на исковете пред съда, а за ответното С., актуалния устав, действащ към момента на легитимирането на сдружението като собственик на спорния имот по силата на атакувания констативен нотариален акт за установяване право на собственост № 20,том 3, дело №568/1998г. на Районен съд С..

Определението на съда не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :