№ 12616
гр. София, 17.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20251110102535 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 14251/ 16.01.2025 г.
на „Топлофикация София“ ЕАД против И. П. С., роден на ********** г., гражданин на Р.
Финландия.
С исковата молба са заявени обективно съединени осъдителни претенции с правна
квалификация по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. Иска се от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца изрично посочените в исковата
молба суми, дължими по договор за продажба на топлинна енергия.
Настоящият състав приема, че следва да обяви, че спорът между страните не му е
международно подсъден и прекрати производството по делото, при следните аргументи:
Видно от съдържанието на исковата молба, в случая се касае за потребителски спор,
свързан с качеството на ищеца като страна по облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия. Предвид това несъмнено е, че по същия ответникът има
качеството на потребител, на основание § 13, т. 1 от ДР на Закона за Защита на
потребителите /ЗЗП/, поради което и приложение следва да намерят специалните
съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в това число и уредената местна
подсъдност по чл. 113 ГПК.
Не се спори, че ответникът е гражданин Р. Финландия. От извършената справка в
НБД „Население“ се установява, че за това лице няма данни за ЕГН, както и какъвто и да е
запис в НБД „Население“.
Видно от Нотариален акт № 149 от 12.07.2022 г. за покупко - продажба /на л.9 от
делото/, по силата на който И. П. С. се е разпоредил с правото си на собственост върху
процесния топлоснабден имот /ап. 12 в гр. София, ж.к. „Гео Милев“, бл. 115, ет. 3/ в полза на
трети лица, същият се е легитимирал пред нотариуса, изповядал сделката, като гражданин
на Р. Финландия, роден на ********** г. в гр. Пюхяярви, Финландия, притежаващ паспорт
№ FP3694247, издаден на 25.11.2019 г. от властите във Финландия, с Булстат номер
*********, постоянно живущ в Р. Финландия, град Еспоо, ул. „Койвуховинтие“ 8, ап. Б
6 /така е отразено в Нотариалния акт/.
Горното дава основание да се приеме, че ответникът И. П. С. няма обичайно
местопребиване в държавата ни. По аргумент от чл. 19, ал. 1 ГПК, в случаите на спор с
потребител, какъвто е настоящият случай, не е допустимо спорът да бъде решен от
арбитражен съд.
По смисъла на чл. 113 ГПК – исковете на и срещу потребители се предявяват пред
съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ
1
адрес – по постоянния. Съгласно чл. 117, ал. 1 ГПК определената от закона подсъдност не
може да бъде изменяна по съгласие на страните, а договор за избор на съд, по смисъла на чл.
117, ал. 3 ГПК, не се твърди, нито установява.
Установява се, че ответникът няма регистриран постоянен и настоящ адрес в
Република България.
Съгласно Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, другата
страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата
членка, където потребителят има местоживеене. Понятието „местоживеене на потребителя“,
посочено в член 18, § 2 от Регламент № 1215/2012 на ЕП и на Съвета, трябва да се тълкува в
смисъл, че означава местоживеенето на потребителя към датата, на която искът е предявен в
съда – така определение на СЕС от 03.09.2020 г. по дело С-98/20.
С оглед на горното и като се има предвид, че съгласно чл. 28 КМЧП международната
компетентност се проверява служебно от съда, настоящият съдебен състав приема, че
предявените искове не са му международно подсъдни. В разглеждания случай, ищецът е
българско юридическо лице, ответникът – потребител, който няма обичайно местопребиване
в страната ни, между страните не е налице договор за избор на съд след възникване на
спора, поради което спорът не е подведомствен на българския съд. В този смисъл и
съдебната практика – Определение № 349 от 29.07.2022 по ч.т.д. № 449/ 22 г., ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА, че българският съд не е международно компетентен по исковете,
предявени с искова молба с вх. № 14251/ 16.01.2025 г. на „Топлофикация София“ ЕАД
против И. П. С., роден на ********** г., гражданин на Р. Финландия, с местоживеене в Р.
Финландия, град Еспоо, ул. „Койвуховинтие“ 8, ап. Б 6, въз основа на която е образувано
гр.д. № 2535/ 2025 година по описа на Софийски районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2535/ 2025 година, по описа на Софийски
районен съд, 138 – ми състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2