РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Бургас, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20242120106300 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод исковата молба на С. В. И., със
съдебен адрес в гр. ...., срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
..., със седалище гр. ..., с която претендира приемане за установено, че поради
изтекла през периода 06.12.2016-06.12.2021 год. давност е погасена
възможността на ответника за принудително събиране срещу ищеца на
следните суми: 560,33 лева – главница по договор за стоков кредит, 84,03 лева
– възнаградителна лихва, 86,28 лева – обезщетение за забава, законна лихва за
забава върху главницата, считано от 01.09.2016 год. до окончателното й
изплащане, както и 325 лева – деловодни разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист възоснова заповед за изпълнение от 01.09.2016 год. по ч.
гр. д. № 4995/2016 год. на БсРС, и които суми са предмет на висящото изп. д.
№ .../2024 год. на ЧСИ рег. № ....
Искът е уточнен с писмени молби от 26.09. и 03.10.2024 год.
Видно от извършената служебна справка – л. 4 по описа, заповедното
дело, по което са издадени заповедта за изпълнение и изпълнителният лист за
процесните вземания, е унищожено поради изтичане срока за съхранението
му в БсРС.
Правното основание на предявения отрицателен установителен иск е
чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439, ГПК.
Ищецът е изложил следните фактически правни твърдения:
1
ответникът е легитимиран като кредитор на ищеца по изпълнителен лист,
издаден въз основа на заповед за изпълнение от 01.09.2016 год. по ч. гр. д. №
4995/2016 год. на БсРС, за следните парични вземания: 560,33 лева – главница
по договор за стоков кредит от 21.05.2015 год., 84,03 лева – възнаградителна
лихва, 86,28 лева – обезщетение за забава, законна лихва за забава върху
главницата, считано от 01.09.2016 год. до окончателното й изплащане, както и
деловодни разноски от 325 лева; за принудителното изпълнение на вземанията
е било образувано изп. д. № 442/2024 год. на ЧСИ рег. № 805; от датата на
издаване на изпълнителния лист – 06.12.2016 год., до датата на предприемане
на действия по принудително изпълнение е изтекла 5-годишна погасителна
давност; изпълнителните действия са предприети след изтичане на давността
и не произвеждат процесуални или материално-правни последици.
Ищецът е ангажирал писмени доказателства в подкрепа на твърденията
си.
С писмения си отговор по делото ответникът е оспорил
основателността на иска, навел е следните насрещни твърдения: въз основа на
издадения изпълнителен лист на 30.12.2016 год. е било образувано изп. д. №
2046/2016 год. на ЧСИ peг. № ..., по което са предприети изпълнителни
действия през периода 30.12.2016-30.06.2023 год. – подадени са молби за
образуване на изп. дело и за посочване на изпълнителни способи; по
изпълнителното дело не са постъпили плащания и то е било прекратено на
05.07.2023 год., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8, ГПК; последното извършено
изпълнително действие е от 16.02.2021 год.; въз основа на същия
изпълнителен лист е образувано изп. д. № 442/2024 год. на ЧСИ, peг. № ....., по
което на 25.07.2024 год. е наложен запор на банкова сметка; на 05.08.2024 год.
в полза на ответника е преведена сумата от 270,13 лева; по двете
изпълнителни дела са предприемани многократно изпълнителни действия,
които са прекъсвали давността; законодателят не е поставил като условие за
прекъсване на давностния срок постигане на резултат от съответно
изпълнително действие – постъпване на суми по запорно съобщение,
осребряване на описани вещи и т. н.; от значение е кредиторовата пасивност,
респективно активност, а не ефективността на поисканите изпълнителни
действия; настъпването на перемпция е основание за прекратяване на
процесуалните правоотношения в изпълнителния процес, но няма за
последица погасяване на признатото субективно материално право и правото
на принудително изпълнение; давността се прекъсва в случаите, когато
кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, дори при
бездействие на съдебния изпълнител или непредприемане на изпълнение по
причини, независещи от волята на кредитора; за висящи изпълнителни дела
след 26.06.2015 год. давността се прекъсва от всяко изпълнително действие,
извършено по изпълнителното дело след посочената дата, като водещо
значение има искането на кредитора – взискател, което дори и да не се
осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен
способ, води до прекъсване на давността, ако непредприемането му се отдава
2
на причини, независещи от кредитора, вкл. бездействие на съдебния
изпълнител; погасителната давност е материално-правна санкция за
бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права.
Ответникът моли съда да отхвърли иска и да му присъди направените
съдебно-деловодни разноски; не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по
делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за
установено:
Видно от данните по делото, на 31.08.2016 год. в БсРС е било
образувано ч. гр. д. № 4995/2016 год., по което е издадена Заповед №
..../01.09.2016 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, и
с нея на длъжника С. В. И. е разпоредено да заплати на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД следните суми: 560,33 лева – главница по договор за стоков
кредит от 21.05.2015 год., 84,03 лева – възнаградителна лихва, 86,28 лева –
обезщетение за забава, законна лихва за забава върху главницата, считано от
01.09.2016 год. до окончателното й изплащане, и 325 лева – деловодни
разноски.
Според изготвената служебна справка на БсРС, заповедта за
изпълнение е влязла в сила на 26.11.2016 год., а на 06.12.2016 год. въз основа
на заповедта е издаден изпълнителен лист.
Ищецът сочи, че за принудителното събиране на посочените вземания,
по молба на взискателя-ответник по настоящото дело е било образувано изп.
д. № ....на ЧСИ рег. № ...., по което са били предприети изпълнителни
действия, но вземанията по заповедта за изпълнение вече са били погасени по
давност, считано от издаването на изпълнителния лист на 06.12.2016 год.
В писмения си отговор по делото ответникът се е позовал на
многобройни прекъсвания на погасителната давност, настъпили въз основа на
поискани и предприети действия в рамките на определен изпълнителен
способ; ответникът твърди, че за принудителното събиране на сумите е било
образувано и изп. д. № 2046/2016 год. на ЧСИ рег. № ..., прекратено поради
перемпция.
По делото е представено запорно съобщение по изп. д. № ....на ЧСИ,
рег. № ....., изпратено до „Банка ДСК“ ЕАД, с което са запорирани вземания на
длъжника С. И..
Страните не са ангажирали доказателства за по-рано образуваното
3
изпълнително дело и за извършени по него изпълнителни действия, съгл.
произнасянето от съда по доказателствените искания, съгл. Определение №
7057/19.11.2024 год.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявения иск за основателен. Предвид въведеното от ищеца-длъжник
отрицателно твърдение, ответникът-взискател носи доказателствената тежест,
за провеждане на главно и пълно доказване липсата на предпоставки за
изтичане на погасителна давност, която е била спряна или прекъсната периода
след 26.11.2016 год. – тази дата е релевантната в казуса, тъй като на нея
заповедта за изпълнение е влязла в сила. Съдът намира, че такова насрещно
доказване по делото не е проведено. Според задължителните указания на ВКС
по правилното прилагане на закона – т. 10 от 2/2013-2012-ОСГТК,
погасителна давност започва да тече от датата, на която взискателят е поискал
или съдебният изпълнител служебно е предприел извършване на последното
валидно изпълнително действие. По отношение всички процесни парични
вземания приложение намира общата 5-годишна давност – чл. 110 и чл. 117,
ал. 2, ЗЗД, които са установени с издадената и влязла в сила заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 4995/2016 год. на БсРС. Началото на погасителната
давност не тече от издаването на заповедта за незабавно изпълнение или на
изпълнителния лист по нея, а от влизане на заповедта в сила след изтичане
срока за подаване на възражение от длъжника – в този смисъл е Решение №
80/06.02.2024 год. по гр. д. № 1862/2023 год. на IV ГО на ВКС, постановено по
чл. 290, ГПК, т. е. в настоящото производство давността е започнала да тече
от 26.11.2016 год. В тежест на ответника-взискател е установяване, че през
последващия 5-годишен период – до 26.11.2021 год. давността е била спирана
и/или прекъсната по предвидения в закона начин. Съдът намира, че
доказателства в тази насока не са ангажирани – за изложените от ответника
твърдения, които са и оспорени от ищеца, не са представени писмени
доказателства, поради което съдът не може да основе решението си на
предположения за образуването на по-ранно изпълнително дело, за страните и
предмета му и за извършените по него изпълнителни действия, прекъснали
давността.
Представеното по делото запорно съобщение по висящото изп. д. №
442/2024 год. е от 25.07.2024 год., когато давността вече е била изтекла, но
4
липсват данни за поискани от взискателя или служебно предприети от
съдебния изпълнител действия в по-ранен период, прекъсващи давността по
смисъла на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 год. по тълк. д. №
2/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Съдът намира за недоказано и твърдението на ответника, че
погасителната давност е била прекъсната поради извършеното плащане със
сумата от 270,13 лева. Делото не съдържа данни за плащане на такава сума,
нито за датата на плащане, за платеца, за получателя й и за основанието на
плащане. В проведеното открито съдебно заседание ищецът е оспорил факта,
че е платил доброволно сумата от 270,13 лева, поради което не може да се
приеме, че е налице признание на задължението му към взискателя-ЕАД по
смисъла на чл. 116, б. „а“, ЗЗД.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че
погасителната давност за процесните парични вземания е започнала да тече на
26.11.2016 год. и е изтекла на 26.11.2021 год., през който период не е била
спирана или прекъсвана, поради което приема, че отрицателният
установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
Ищецът не е претендирал присъждане на деловодните разноски,
поради което съдът не е сезиран с искане по чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 1, ГПК
и не дължи произнасяне по този въпрос в процеса.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235,
ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439, ГПК, че поради
изтекла през периода 26.11.2016-26.11.2021 год. давност е погасена
възможността на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление гр. ........................, за принудително
събиране срещу ищеца С. В. И., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. .... на
следните суми: 560,33 лева – главница по договор за стоков кредит от
21.05.2015 год., 84,03 лева – възнаградителна лихва за периода 20.06.2015-
21.03.2016 год., 86,28 лева – обезщетение за забава за периода 22.06.2015-
5
31.08.2016 год., законна лихва за забава върху главницата, считано от
01.09.2016 год. до окончателното й изплащане, 325 лева – деловодни разноски,
за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на Заповед №
2692/01.09.2016 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
и които суми са предмет на висящото изп. д. № ....год. на ЧСИ рег. № ....
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6