№ 204
гр. Нова Загора, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20232220100473 по описа за 2023 година
Производството е по чл.439 във вр.с чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от Г. Р. Г., ЕГН ********** с
постоянен адрес: ***, чрез процесуалния си представител адв.М. М. - АК Сливен, със
служебен адрес: гр.Нова Загора ул.”Диньо Нойков“ № 39, офис 2, срещу М. П. С., ЕГН
********** с постоянен адрес: *** като майка и законен представител на детето Р.Г.Р.. ЕГН
**********, е предявен иск с посочено правно основание чл.439 вр с чл.124, ал.1 от ГПК и
цена на иска 2 972.62 лева.
Ищецът е бил в граждански брак с ответницата, който е бил прекратен с Решение №
260024/ 26.02.2021г. по гр.дело № 1326/2019г. на НЗРС, влязло в законна сила на 01.09.2022
година. От брака си имат родени две деца, по отношение на които са били предоставени
родителските права на майката и е имало присъдена месечна издръжка в размер на по 200
лева. Преди влизане на бракоразводното решение в сила са били определени привременни
мерки с протоколно определение от 30.10.2019г. по гр.дело № 1326/ 2019г., с което са е
било предоставено упражняването на родителските права на бащата и бил определен режим
на контакти за другия родител. Съгласно протоколно определение № 260028/ 19.03.2021г. по
гр.д.№ 1326/ 2019г. са били изменени привременни мерки и родителските права следвало да
се упражняват от майката, а бащата бил осъден да заплаща месечна издръжка за всяко от
децата в размер на по 162,50 лева. Тези привременни мерки са действали в периода от
19.03.2021г. /датата на постановяването им/ до 01.09.2022г. /влизане на решението по делото
в сила/. Детето Р.Г.Р.. отказал да отиде да живее при майка си и останал в дома на баща си,
където от датата на привременни мерки 19.01.2021г. до настоящия момент получавал грижи
и издръжка единствено от баща си. Въпреки тези обстоятелства на основание Определение
№ 2060028/ 19.03.2021г. ответницата поискала издаване на изпълнителен лист по гр.дело №
1326/ 2019г. и поискала образуване на изпълнително дело, по което да получи присъдената й
издръжка за детето Р., а именно изп.дело № 20212220400140 по описа на ДСИ при РС Нова
Загора. През май месец 2023 годинаищецът получил покана за доброволно изпълнение за
следните суми: 2 762,50 – издръжка за периода от 19.03.2021г – 01.09.2022г., 210.12 лева –
общ размер на мораторна лихва и 309.37 лева – разноски по изпълнителното дело. Ищецът
счита, че с осигуряването на издръжката на детето, предоставяна в натура, се е погасило
правото поради изпълнение. Това прави претенцията на ответницата неоснователна и моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Г. Р. Г. не дължи сумата от
2762.50 лв.- издръжка за периода от 19.03.2021г.-19.08.2022г. , както и сумата от 210.12 лв. –
1
мораторна лихва върху главниците по изп.д.№ 20212220400140 по описа на ДСИ при РС
Нова Загора, като погасено чрез предоставяне в натура.
Горното обуславяло правния интерес на ищеца от завеждане на делото.
Ищеца с исковата си молба моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответницата М. П. С., ЕГН ********** с постоянен адрес: ***,
в качеството на майка и законен представител на детето Р.Г.Р.. ЕГН **********, че
ищецът Г. Р. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес: ***не дължи сумата от 2762.50лв.-
издръжка за периода 19.03.2021г.- 19.08.2022г., както и сумата от 210.12лв. – мораторна
лихва върху главниците, за принудителното събиране на които ответницата е образувала
Изпълнително дело № 20212220400140 по описа на ДСИ при РС Нова Загора, по издаден
изпълнителен лист от 07.04.2021год., въз основа на Определение № 260028/ 19.03.2021г. по
гр.д.№ 1326/ 2019г. по описа на РС нова Загора, като погасено чрез предоставяне в натура.
Претендират се и разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
С него се изразява становище, че предявеният иск е процесуално допустим с оглед на
обстоятелствата, на които се основава той. По отношение на основателността на иска, счита,
че е неоснователен и недоказан. Издръжката е парично задължение, което се изплаща на
родителя, полагащ грижи за детето и се дължи в пари, освен ако няма споразумение да се
предоставя в натура. И въпреки предоставянето й в натура има ежедневни и обичайни
нужди на детето, които се покриват с осигуряването на определена сума пари. В конкретния
случай ищецът не е представил доказателства, от които да става видно, че е изпълнявал
точно задължението за издръжка ежемесечно, а именно: да е плащал определената от съда
сума в размер на 162.50 лв. или да е предоставял същата в натура.
В съдебно заседание по делото на 14.09.2023г. процесуалния представител на ищеца
адв. М. заявява следното становище по хода на делото, а именно, че въпреки, допустнатите
от съда по тяхно искане трима свидетели при режим на довеждане, предвид
обстоятелството, че във вчерашния ден разговаряли с ответницата и тя изразила пред тях и
адв.М. становище, че ще изрази позиция за признаване на иска, в днешното съдебно
заседание не водят свидетели, но в случай че при изслушване становището на колегата
ответницата вече е на друго мнение, моли съда да им даде възможност в следващото
съдебно заседание да сесъберат допуснатите гласни доказателства при режим на довеждане,
както и правят доказателствени искания, а именно да бъде изслушано детето Р. Г. при
условията на чл.15 от Закона за закрила на детето, както и правят искане съдът да изиска и
приложи по настоящото дело Изпълнително дело № 140/2021г. по описа на ДСИ при РС-
Нова Загора
В съдебно заседание процесуалния представител на ответника адв. Т.П. от АК Стара
Загора упълномощен от ответника М. П. С. прави признание на предявения иск изцяло, като
заявява че са наясно, че съдът може да се произнесе с решение по признание на иска и
заявява, че относно разноските постигнали съгласие с ищцовата страна същите да бъдат
заплатени от ответницата на ищеца в срок до 30.11.2023г.
След направаното признание на иска от ответната страна адв. М. проц. представител
на ищеца Адв.М. прави искане съда да се произнесе с решение по признание на иска, като
заявява, че с ответната страна са постигнали съгласие за разноските, които следва да се
възложат в тежест на ответницата, доказани с представения договор за правна защита и
съдействие и държавна такса,за което изрично представя списък на разноските по чл.80 от
ГПК,и излага че е постигнато между страните споразумение те да бъдат заплатени от
ответницата на доверителят в срок до 30.11.2023г., като при неплащане до този срок
доверителят ще има право да се снабди с изпълнителен лист и да търси разноските по
принудителен ред, като моли съдът да се произнесе по отношение на разноските с което
разноските да бъдат възложени в тежест на ответницата, но да бъдат заплатени до
30.11.2023г. след което да се издаде изпълнителен лист поради липса на доброволно
плащане.
Съдът, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира
за установено следното :
Съгласно чл. 237, ал. 1 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца
съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
2
Съдът намира, че предвид направеното в съдебно заседание от процесуалния
представител на ответника признание на исковата претенция и искането на ищеца за
произнасяне с решение при признание на иска, както и липсата на пречките по чл. 237, ал. 3
от ГПК, че са налице условията по чл. 237 от ГПК за уважаване на искането.
С оглед горното съдът намира, че исковата претенция следва да бъде уважена
съобразно направеното признание на иска, като съгласно чл. 237, ал. 2 от ГПК не е
необходимо съдът да излага мотиви по същество за основателността й.
С оглед изхода на делото съдът счита, че следва да осъди ответника да заплати на
ищеца направените по настоящото дело разноски, съгласно представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК, както следва: 118.90лева – държавна такса за образуване на
делото и 630.00 лева – адвокатско възнаграждение.
По тези съображения и на основание чл. 237 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата М. П. С., ЕГН
********** с постоянен адрес: ***, в качеството на майка и законен представител на
детето Р.Г.Р.. ЕГН **********, че ищецът Г. Р. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес: ***
не дължи сумата от 2762.50лв.- издръжка за периода 19.03.2021г.- 19.08.2022г., както и
сумата от 210.12лв. – мораторна лихва върху главниците, за принудителното събиране на
които ответницата е образувала Изпълнително дело № 20212220400140 по описа на ДСИ при
РС Нова Загора, по издаден изпълнителен лист от 07.04.2021год., въз основа на
Определение № 260028/ 19.03.2021г. по гр.д.№ 1326/ 2019г. по описа на РС Нова Загора,
като погасено чрез предоставяне в натура.
ОСЪЖДА М. П. С., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** ДА ЗАЗПЛАТИ НА Г. Р.
Г., ЕГН ********** с постоянен адрес: *** направените по настоящото дело разноски,
както следва: 118.90/сто и осемнадесет лева и деветдесет стотинки/лева – държавна такса за
образуване на делото и 630.00/шестстотин и тридесет лева/ лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
3