Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 272 от 23.11.2020 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 63 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с
чл. 53б, ал. 7 от Закона за кадастъра и имотния
регистър (ЗКИР).
Делото
е образувано по жалба с рег. № 06-38/24.01.2020 г., допълнена с жалба с рег. № 06-492/17.02.2020 г. по описа на
Службата по геодезия, картография и кадастър
(СГКК) – Кюстендил, от Ю.В.М., с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез процесуалния му представител по пълномощие
адвокат И.Ч., срещу Заповед № 18-13600/31.12.2019 г., поправена
със Заповед № 18-937/27.01.2020 г., на
началника на СГКК – Кюстендил, с която основание чл. 53б, ал. 5, т. 1 във вр. с чл. 53б, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР е
одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. Крайници,
община Дупница, ЕКАТТЕ 39339,
одобрена със Заповед № 300-5-57/30.07.2004
г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър,
и съгласно Скица-проект № 15-955000/21.12.2018
г., представляващо отстраняване на явна фактическа грешка в одобрената кадастрална карта, нанасяне на имоти по одобрен парцеларен план и одобрен проект, съгласуван
на основание чл. 81, ал. 8 от Наредба №РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., състоящо се
в: нанасяне на нови обекти в КККР – поземлен имот (ПИ) с
идентификатор 39339.117.73, с площ 7903 кв. м, начин на трайно ползване
– за друг вид производствен, складов обект; ПИ с идентификатор 39339.117.74 – с площ 3616 кв. м, начин на трайно ползване: за стопански
двор; сграда с идентификатор 39339.117.74.1, с площ 443 кв. м, предназначение –
селскостопанска сграда, и сграда с идентификатор 39339.117.74.2 , с площ 190
кв. м, предназначение – селскостопанска сграда; промяна в границите на
съществуващи обекти в КККР – ПИ с идентификатор 39339.117.43, с площ 3180 кв.
м, начин на трайно ползване – нива, собственост на В.А.Л., като площта на имота
е намалена на 3096 кв. м; ПИ с идентификатор 39339.117.48, с площ 1576 кв. м,
начин на трайно ползване – нива, собственост на Ю.В.М. и Асен П. И., като
площта на имота е намалена на 299 кв. м; и ПИ с идентификатор 39339.117.49, с
площ 1576 кв. м, начин на трайно ползване – друг вид нива, собственост на В. П.
И., като площта на имота е намалена на 1531 кв. м; и заличаване на обект от
КККР – ПИ с идентификатор 39339.117.67, с площ 10 113 кв. м, собственост
на Държавен поземлен фонд. Изложени са доводи
за незаконосъобразност на обжалваната заповед,
като издадена при липса на мотиви, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се направените разноски по производството на делото.
Ответникът
– началникът на СГКК – Кюстендил, чрез
процесуалния си представител по пълномощие адвокат К. П.,
оспорва жалбата като неоснователна. Претендира направените
разноски по производството на делото и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, платено от жалбоподателя.
Заинтересованата страна Т.В.А., чрез процесуалния си
представител по пълномощие адвокат М. П., поддържа
жалбата.
Заинтересованата страна Й.К.П., чрез процесуалния си
представител по пълномощие адвокат З.В., оспорва жалбата.
Заинтересованата страна Държавата, представлявана от министъра на
земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител по
пълномощие юрисконсулт Д.Д., представя заявление с вх. №
2588/19.06.2020 г., с което оспорва жалбата.
Особеният представител на заинтересованата страна Ж.А.И. – адвокат Й.Т.,
оспорва жалбата.
Заинтересованите страни И.А.И. и В.А.Л. не изразяват становище по жалбата.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Административното
производство е започнало по заявление с вх. № 01-492302/12.12.2018 г. от Й.К.П.,
с искане за изменение на КККР на с. Крайници чрез нанасяне на установени
непълноти или грешки или явна фактическа грешка за обекти ПИ с идентификатор
39339.117.43, ПИ с идентификатор 39339.117.48, ПИ с идентификатор 39339.117.49
и ПИ с идентификатор 39339.117.67 и нанасяне на настъпили промени за същите.
Жалбоподателят
е собственик на 788/1576 идеални части от ПИ с идентификатор 39339.117.48 въз
основа на договор за дарение и договор за покупко-продажба, сключени на 19.12.2017 г. с И.А.И., обективирани съответно в
Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижими имоти № 4, том IV, дело
№514/2017 г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 5, том IV,
дело № 515/2017 г., двата по описа на нотариус с рег. № 293 по регистъра
на Нотариалната камара. Във връзка с подаденото искане и след получаване на
уведомление по чл. 26 от АПК, в
което е посочено, че изменението се изразява в нанасяне на имот с проектен
идентификатор 39339.117.74 в контура на ПИ с идентификатор 39339.117.67,
промяна на контурите на ПИ с идентификатор 39339.117.43, ПИ с идентификатор
39339.117.48 и ПИ с идентификатор 39339.117.49, и нанасяне на сгради в проектния
имот, в съответствие с направено контролно геодезическо заснемане на място и
представени документи за собственост, Ю.М. е подал възражение с вх. №
02-1297/01.11.2019 г., с което е изразил несъгласие площта на ПИ с
идентификатор 39339.117.48 да бъде намалена на 299 кв. м. На 31.12.2019 г. началникът на СГКК – Кюстендил е издал процесната Заповед
№ 18-13600/31.12.2019 г., в която е посочил, че възражението на М. не се уважава,
тъй като собствениците на засегнатите имоти подлежат на обезщетяване от
Общинска служба по земеделие – Дупница. Тази заповед е променена със Заповед
№ 18-937/27.01.2020
г., като на стр. 1, ред 3, тексът: „На основание чл. 54,
ал. 4 във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и
имотния регистър” се чете: „На основание чл. 53б, ал. 5, т. 1 във връзка с чл. 53б, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 3 от
Закона за кадастъра и имотния регистър”, и на стр. 1, ред 16, след текста „Отстраняване на явна фактическа грешка”, се слага
запетая и се допълва „нанасяне на имоти по одобрен
парцеларен план и одобрен проект, съгласуван на основание чл. 81, ал. 8 от
Наредба №РД-02-20-5 от 15.12.2016 г.”. Съдът
намира, че независимо от посочването в Заповед № 18-937/27.01.2020
г. на основанието по чл. 91, ал. 1 от АПК, в случая е налице поправка на
очевидна фактическа грешка по реда на чл. 62, ал.
2 от АПК и тази заповед няма самостоятелно правно значение, а заедно с
първоначалната (поправената) заповед– Заповед № 18-13600/31.12.2019 г., представляват едно цяло (в случая не е налице
изменение на правното основание за издаване на заповедта, тъй като още в
първата заповед е посочено, че с нея се отстранява явна фактическа грешка в
одобрената кадастрална карта, а в уведомлението по чл. 26, ал. 1 от АПК до
жалбоподателя и заинтересованите страни е посочено, че е започната процедура за
изменение
на КККР на с. Крайници с цел отстраняване на явна фактическа грешка в КК по реда на чл. 53б, ал. 5, т. 1 от ЗКИР).
По
делото е назначена съдебна техническа експертиза, вещото лице по която е изготвило
заключение с вх. № 4454/14.10.2020
г. по описа на съда. В заключението е посочено, че ПИ с
идентификатор 39339.117.43, ПИ с идентификатор 39339.117.48, ПИ
с идентификатор 39339.117.49 и ПИ с
идентификатор 39339.117.67 са отразени в КККР на землището на с. Крайници, като е
запазена тяхната кадастрална информация, касаеща площ, съседи, местоположение,
начин на трайно ползване и предназначение. Към датата на издаване на Заповед
№ 18-13600/31.12.2019 г. в КР на недвижимите имоти са отразени следните документи
за собственост на
ПИ с идентификатор 39339.117.48: Решение на ПК – Дупница № 0101/25.09.1998 г., Нотариален акт
за дарение на идеални части от недвижими имоти № 4, том IV, дело № 514/2017 г.
и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 5, том IV, дело №
515/2017 г., двата по описа на нотариус с рег. № 293 по регистъра
на Нотариалната камара. Според КККР за землището на с. Крайници имотите,
засегнати от процесната заповед, попадат извън урбанизирана територия. След
извършени справки в Областна дирекция „Земеделие” – Кюстендил е установено наличието на одобрен парцеларен
план за стопански двор „Овчарници при Свилен Крекманов”, частично касаещ процесния обхват. Обоснован е извод, че
е налице съществено разминаване между границите на имотите от неурбанизираната
и урбанизираната (стопанския двор) територия. При извършения анализ на изготвения цифров модел е констатирано
несъответствие извън допустимите норми за точност относно местоположението на
топографските обекти според наличните одобрени карти и планове, и това,
установено при извършеното геодезическо заснемане.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт,
който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от
оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата
на служебната проверка по чл. 168 от АПК, същата е основателна по следните
съображения:
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия. Заповедта е издадена
в предвидената от закона писмена форма, но в нарушение на изискванията за
форма, тъй като не съдържа задължителен реквизит по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба
индивидуалният административен акт следва да съдържа фактическите и правните
основания за издаването му, т.е. мотиви, които обуславят постановения от органа
правен резултат в разпоредителната част на акта. Това изискване е изключително
важно, защото само при наличието на фактически и правни основания адресатът на
акта може да осъществи ефективно конституционното си право на защита – чл. 56 от Конституцията, а съдът може да изпълни
конституционното си задължение да осъществи контрол за законност – чл. 120, ал. 1 от Конституцията. С оглед на това значение на
мотивите на акта трайно съдебната практика приема, че липсата на фактически и
правни основания е основание за отмяна на оспорения акт. В обжалваната заповед
извън посочване на заявлението, подадено от Й.П., приложения към него проект по
чл. 75 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба №
РД-02-20-5/15.16.2016 г.), Скица-проект № 15-955999/21.12.2018 г. и постъпилото
възражение с вх. № 02-1297/01.11.2019 г. от Ю.М. липсва изложение на
фактите, дали основание на административния орган да прецени, че е налице явна
фактическа грешка, и като резултат от това, че следва да нанесе нови обекти в
КККР, да промени границите на съществуващи обекти в КККР и да заличи обект от
КККР. Само позоваването на горепосочените документи не може да се приравни на
изложени от административния орган фактически основания за издаването на акта –
съответните установени в административното производство обстоятелства и
подкрепящите ги доказателства, които очертават хипотезата на приложения
материален закон. Непосочването на фактическите основания за издаването на
административния акт е особено съществено нарушение, тъй като препятства както
защитата на негативно засегнатите от него лица, така и извършването на съдебния
контрол за законосъобразността на този акт. За разлика от непосочването или
погрешното посочване от административния орган на правните основания за
издаване на индивидуалния административен акт, което е поправимо при съдебния
контрол, непосочването на приетите за установени и относими факти, какъвто е
разглежданият случай, цялостно препятства този контрол и представлява достатъчно
основание за отмяната на акта.
В
оспорената заповед не се съдържат мотиви относно възраженията на Ю.М.
срещу исканото изменение, респ. не се излагат доводи относно това защо
административният орган не зачита действието на
представените пред него нотариални актове, видно
от които той е собственик на 788/1576 идеални части
от ПИ с идентификатор 39339.117.48. В този смисъл, съдът намира, че в
производството по издаване на заповедта е
допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените
правила, тъй като административният орган не е преценил всички събрани
доказателства съгласно чл. 36, ал. 1 от АПК и
не се е съобразил с наличните релевантни факти и данни за спор за собственост
между страните. Ако го беше направил, той
би могъл да стигне и до друг, противоположен извод, за съдържанието на акта си.
В производството по глава VI от ЗКИР наред
със задълженията на собствениците за доказване правото им
на собственост съществуват и задължения на административния орган за установяване
на правнорелевантните факти.
Съдът намира, че въпреки приетото от
административния орган, че се касае за явна фактическа грешка, в случая е
приложима хипотезата на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР – изменение в КККР поради непълноти или грешки, с оглед легалните дефиниции
на тези използвани в ЗКИР понятия. Съгласно § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКИР „явна фактическа грешка” е
несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и
неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1,
както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена)
трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана
територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и
карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от
горския фонд,
когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от
допустимите в наредбата по чл. 31, а
според § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР „непълноти
или грешки”
са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в
кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им
състояние. В случая не е ясно защо административният
орган приема наличието на явна фактическа
грешка, а не на грешки или непълноти по смисъла на цитираната по-горе
разпоредба. Несъответствието с регулацията и
записванията в кадастралния регистър не съставляват явна фактическа грешка, а
попадат в приложното поле на чл. 53, ал. 1, т. 1 от
ЗКИР. За
отстраняване на тези непълноти и грешки редът е този по ал. 3 във
вр. с ал. 2 на чл. 53 от ЗКИР.
Това е така, защото несъответствията в
основни кадастрални данни за недвижимите имоти (граници и площ), които са
съществували към момента на одобряването на КККР, спрямо претендираното
действително състояние, представляват „непълноти
и грешки”
в одобрената КК по смисъла на § 1, т. 16 от ДР
на ЗКИР. Тези несъответствия не са „явна
фактическа грешка” по определението на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, тъй като
не са несъответствия между съществуващите на местността трайни топографски
обекти, заснети съгласно изискванията на закона, и данните за тях в картата или
плана. Промяната в имотните граници на поземлените имоти и произтичащата от
това промяна в данните за площта е свързано винаги с изменение на основни
кадастрални данни, което може да се извърши само на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР и
при спазване на специалната процедура по ал. 3 и 2 на чл. 53 от ЗКИР (вж.
в т. см. Решение № 12851/29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7814/2014 г., II о.,
Решение № 8330/19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4004/2014 г., II о. и Решение
№8867/18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5205/2013 г., II о.). Възприемането от
органа на приложимост в случая на чл. 53б, ал. 5, т. 1 от ЗКИР – отстраняване
на явна фактическа грешка, предопределя неприложимост на забраната по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за
отстраняването на непълнотата или грешката, когато тя е свързана със спор за
материално право, до решаване на спора по съдебен ред, доколкото посочената законова норма
е приложима само за непълнота и грешка, а не и за явна фактическа грешка.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна
и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК следва да бъде
отменена.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК Агенцията по
геодезия, картография и кадастър – юридическото лице, в чиято структура е
органът ответник, следва
да бъде осъдена да заплати на Ю.М. направените от него разноски по
производството на делото в размер на 1430,00 лева, в това число: 10,00 лева –
платена на 23.01.2020 г. държавна такса (внесената от жалбоподателя на
13.02.2020 г. държавна такса в размер на 10,00 лева е недължимо платена,
доколкото, както бе посочено по-горе, Заповед №18-937/27.01.2020
г. няма самостоятелно правно значение, а заедно със Заповед №
18-13600/31.12.2019 г. представляват едно цяло), 250,00 лева – внесена сума за платеното възнаграждение
на особения представител на Ж.И., 450,00 лева – внесена сума за платеното
възнаграждение на вещото лице, и 720,00 лева – платено адвокатско
възнаграждение с ДДС. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в размер на 720,00 лева с ДДС е неоснователно, доколкото е
уговорено и заплатено минимално по размер възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004 г.), в редакцията ѝ към момента на
договаряне и заплащане на адвокатското възнаграждение, съгласно която за
процесуално представителство, защита и съдействие за дела по ЗКИР минималното адвокатско възнаграждение
е в размер на 600,00 лева. На основание § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004
г.
и по арг. от Решение на Съда на ЕС от 23 ноември
2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 към
адвокатското възнаграждение следва да се присъди и начисленият ДДС.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
18-13600/31.12.2019 г., поправена със Заповед № 18-937/27.01.2020
г., на началника на СГКК – Кюстендил.
ОСЪЖДА Агенцията по
геодезия, картография и кадастър да заплати на Ю.В.М., с ЕГН ********** и
адрес: ***, сумата в размер на 1430,00 (хиляда четиристотин и тридесет) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: