Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 09.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на осми
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 7870 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба на С.Т. Н.-Б. срещу Прокуратурата на РБ (съгласно
уточнителна молба от 05.03.2019 г.) за осъждането й да му заплати сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в силен емоционален стрес, влошаване на
здравословното състояние и претърпяно унижение и засегнат авторитет и добро име
в обществото от повдигане и поддържане на обвинение, по което е постановена
оправдателна присъда и 20 000 лева имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени адвокатски хонорари, ведно със законните лихви
съответно от 04.08.2008 г. и 06.02.2018 г. до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че на с постановление от 04.08.208 г. срещу него било образувано
досъдебно производство по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК. С постановление от
28.09.2009 г. прокурор при СРП прекратил наказателното производство, отменено
по подадена жалба от М.А.. След неколкократно удължаване на срока за
разследване, спиране на досъдебното производство и прецизиране на обвинението,
на 04.07.2016 г. било образувано НОХД № 11979/2016 г. по описа на СРС, НО, 10
състав. Производството приключило на 01.12.2017 г. с оправдателна присъда,
влязла в сила на 06.08.2018 г.
В
продължение на десет години С. Н. бил подложен на психически и морален тормоз,
включително при публичен арест пред дома му, след като бил обявен за
общодържавно издирване. С това авторитетът му пред съседите в квартала бил
напълно сринат.
С
действията си служители при ответника му нанесли неимуществени вреди, които
оценява на 200 000 лева.
Претърпял
и имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорари на
стойност 20 000 лева.
Моли
съдът да осъди Прокуратурата на РБ да му заплати исковите суми, ведно със
законните лихви: върху сумата от 200 000 лева – от 04.08.2008 г., а върху
сумата от 20 000 лева – от 06.02.2018 г. до окончателното им изплащане.
Ответникът
Прокуратурата на РБ оспорва исковете по основание и размер. Счита, че не следва
да се съобразява продължителността на наказателното производство, доколкото за
ищеца е налице друг процесуален ред за обезщетяването му от бавно правосъдие, а
в случая иск по чл. 2б от ЗОДОВ не бил предявен.
По
отношение на С. Н. не била прилагана мярка за процесуална принуда. Обявяването
му за общодържавно издирване сочело на съпричиняване на вредите от страна на
ищеца.
Възразява
за прекомерност на претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди и за присъждане на законни лихви преди датата на влизане в сила на
оправдателната присъда.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, произтича от общото задължение на
нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и
юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично
предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл.
45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4
от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищеца имуществени и неимуществени
вреди от действия на органите на Прокуратурата – повдигане и поддържане на
обвинение за извършване на престъпление, за което С.Т. Н. - Б. е оправдан, като
доказателствената тежест за установяване на предпоставките за възникване на
отговорността е на ищеца.
В
доказателствена тежест на ищцовата страна е и установяване на предпоставките за
ангажиране на отговорността на ПРБ – претърпени от ищеца вреди и
причинно-следствена връзка между тях и незаконното действие от страна на представители
на ответника.
Не се
спори между страните и от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че срещу С.Т. Н. е било образувано досъдебно производство с
постановление на прокурор при СРП на 04.08.2008 г. за извършено престъпление по
чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК.
С
постановление от 23.01.2009 г. на СРП наказателното производство е било спряно
поради необходимост от установяване на лицето С.Т.Б..
С.Т.Б. е
обявен за общодържавно издирване с постановление от 03.07.2009 г. и след
установяването му, на 08.07.2009 г. е проведен разпит.
Въз
основа на събраните по делото доказателства с постановление на прокурор при СРП
наказателното производство срещу С.Б. за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308,
ал. 1 от НК е било прекратено.
Постановлението
е отменено на 27.11.2010 г. и досъдебното производство е върнато за
допълнително разследване и евентуално повдигане на обвинение по чл. 209 и сл.
от НК.
След
многократно удължаване на срока на разследването, на 30.10.2013 г. разследването
е било предявено на обвиняемия С.Т. Н. – Б., а на 29.12.2014 г. в СРС е внесен
обвинителен акт, с който Б. е бил привлечен към наказателна отговорност за
престъпления по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК и чл. 314 от НК.
На обвиняемия е била определена мярка за неотклонение „подписка“.
След
проведени пет съдебни заседания, на четири от които С.Б. се е явявал лично, с
определение от 15.01.2016 г. производството пред СРС е било прекратено и делото
върнато на СРП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения и повдигане
на прецизно обвинение.
На
04.07.2016 г. е бил внесен нов обвинителен акт в СРС, с който на С.Т. Н. - Б. е
повдигнато престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
На всяко
от проведените осем съдебно заседания по НОХД № 11979/2016 г. по описа на СРС в
периода 06.10.2016 г. – 01.12.2017 г. обвиняемият се е явявал лично. На
01.12.2017 г. е постановена присъда, с която С.Т. Н. – Б. е бил признат за
невиновен в това, че на неустановена дата през месец март 2006 година, в гр.
София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Г.Л.Р.–
представител на фирма „Г.Р.Е.“ ООД, като го убеждавал, че е единствен наследник
и собственик на поземлен имот № 206024, находящ се в землището на Долни Лозен,
община Лозен, местност „Алитица”,като му показал
оригинал на удостоверение за наследници № 475/28.01.2005г. и предоставил
последното за осъществяване на покупко–продажба на същия имот и поддържал това
заблуждение чрез разговори и срещи, проведени помежду им до 13.04.2006 г.,
когато в гр. София, ул. „**********************, в канцеларията на Д.И.Т.,
нотариус с рег. № 041 е осъществена покупко–продажба на същия имот и е
изплатена последната дължима вноска по договорената цена, с което причинил на „Г.Р.Е.“
ООД с представител Г.Р.имотна вреда в размер на 120 000 (сто и двадесет хиляди)
лева и причинената вреда е в големи размери, както следва: 1. на 12.04.2006 г.
в гр. София сумата от 10 000 (десет хиляди) лева са изплатени на ръка от Г.Л.Р.-
представител на „Г.Р.Е.“ ООД, за което е съставен разходен касов ордер и 2. на
13.04.2006 г. в гр. София сумата от 110 000 (сто и десет хиляди) лева са
изплатени от Г.Л.Р.- представител на „Г.Р.Е.“ ООД чрез вносна бележка по
банкова сметка *** Б. и е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 210, ал.
1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
Подаденият
срещу оправдателната присъда протест е върнат с разпореждане от 23.01.2018 г. и
поради липса на жалба срещу връщането, на 06.02.2018 г. оправдателната присъда
е влязла в сила.
При така
събраните по делото доказателства съдът приема за доказано деянието, от което
ищецът твърди да са му причинени вреди, с което са осъществени две от
предпоставките за уважаване на предявения иск за обезщетяване на
неимуществените вреди - повдигнато обвинение в извършване на престъпление от
общ характер и влязла в сила оправдателна присъда.
Ищецът
следва да докаже и наличие на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване
се претендира и обвинението в престъпление, за които е бил оправдан.
Паричният
еквивалент на претърпените неимуществени вреди се определя от личността на
увредения, настъпилите промени в обществения статус и репутацията на лицето,
негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху
душевното състояние на обвинения, извън неизбежно следващите се по човешка
презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и
достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот
(решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС). В случая
продължителността на наказателното преследване (досъдебната фаза и поддържането
на обвинение в съдебната) съдът не съобразява при определяне размера на
обезщетението, тъй като ищецът не предявява иск по чл. 2б от ЗОДОВ и са налице условията
за провеждане на процедура по глава ІІІ „а“ от ЗСВ за обезщетяване на ищеца от нарушаване
на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
При
наличие на оправдателна присъда по воденото срещу С.Б. наказателно
производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто
размер съдът следва да определи по справедливост, съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ
вр. чл. 52 от ЗЗД. Негативните последици върху личността и психиката на
обвинения в извършване на престъпление се подразбират от естеството на
извършените спрямо него наказателно-процесуални действия. Определянето на
размер на обезщетението обаче следва да бъде съобразен само с онези
обстоятелства, посочени в обстоятелствената част на исковата молба (така
решение № 29/05.03.2012 г., гр.д. № 170/2011 г., ІІІ ГО на ВКС). В случая това
са фактите, свързани с причинените от незаконното обвинение вреди - засегнати
човешко достойнство и чест, включително при публичен арест пред дома му,
изживян стрес, влошено здравословно състояние, невъзможност да води нормален
начин на живот.
Събраните
по делото гласни доказателства обосновават извод за настъпила съществена
промяна в начина на живот на ищеца.
Свидетелят
Неделков разказва, че С.Б. е бил задържан пред дома му, който се намирал в
центъра на с. Лозен. Отвеждането на Б. с белезници в районното управление
видели голяма част от хората в селото. В резултат на това съседите му започнали
да го отбягват. С. строял къщата преди задържането, но след това го
преустановил. Страхувал се е и спял при приятели. Споделял, че не може да живее
с мисълта да лежи в затвора и че иска да се самоубие. Все още не се отърсил от
стреса. Бил променен и изнервен, а хората в селото го избягвали, тъй като го
мислили за престъпник.
При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
вземе предвид тежестта на обвиненията. Престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5
от НК е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като за него се е
предвиждало наказание лишаване от свобода от една до осем години. Въпреки че
деянието по чл. 314 от НК представлява леко престъпление, обвинението е
причинило на Б. допълнителен психически стрес и душевен дискомфорт.
Наказателното производство се е развило и в съдебна фаза, като ищецът се е
явявал, а това е било свързано с допълнително напрежение и неудобство. През
целия период на воденото срещу ищеца разследване и поддържане на обвинението в
съдебна фаза той е имал проблеми със съня. Изпитвал е чувство на безсилие и
страх, а авторитетът му е бил сринат от създаденото у съседите му убеждение, че
е престъпник.
Същевременно,
по отношение на С.Б. е била взета най-леката мярка на процесуална принуда –
подписка, а съдебното производство е приключило след произнасяне на оправдателната
присъда от състав на СРС.
Що се
отнася до накърняване на човешкото му достойнство при принудителното задържане
на ищеца, възприето от значителен кръг от хора, съдът съобразява
обстоятелството, че то не би се случило, ако Б. е могъл да бъде намерен в дома
по адресната му регистрация. Недоказано остана и твърдяното от ищеца влошаване
на здравословното му състояние и причинната връзка с повдигане и поддържане на
обвинение в измама и документно престъпление.
Целта на
присъденото обезщетение е да се репарират действително претърпените
неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице. Справедливият
размер на обезщетението съдът определя на 10 000 лева. До този размер ще
бъдат репарирани в относително пълен размер търпените от С.Б. неудобства и
притеснения. За горницата до пълния предявен размер от 200 000 лева искът
следва да бъде отхвърлен.
Законната лихва
върху сумата се дължи от датата на влизане в сила на присъдата – 06.02.2018 г.
По приложеното НОХД № 11979/2016
г. се намират два договора за правна защита и съдействие. Според сключения на
25.03.2013 г. договор с адв. М. П.договореното възнаграждение е в размер на 500
лева, като е отбелязано по него да са заплатени 270 лева. По договор от
04.03.2015 г. С.Б. и адв. Б. Р.са се споразумели за
адвокатски хонорар от 1 200 лева, които също е отбелязано, че са
заплатени. Съгласно т. 1 на ТР № 6/2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, което съдът намира за приложимо и в конкретния случай, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е
вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В
случая в нито един от двата договора за правна защита и съдействие не е
отбелязан начина на плащане на хонорарите от 270 лева и 1 200 лева. За
разликата до 20 000 лева липсват каквито и да било доказателства да са
сторени разходи от С.Б.. Поради това тази претенция подлежи на отхвърляне
изцяло.
При този изход на спора и съгласно чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца разноските за производството и възстановяване
на заплатената държавна такса. Следва
да се разгледа направеното от представителя на ответника възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар от 20 000 лева. Възнаграждението е
прекомерно, тъй като според чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. неговият
размер е 5 530 лева. До този размер следва да се намали претендираният
адвокатски хонорар. Броят на проведените съдебни заседания и извършените
процесуални действия не обосновават определяне на възнаграждение в по-висок размер.
Съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца се дължат разноски за
адвокатски хонорар в размер на 276.50 лева и 10 лева държавна такса.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, П. на Р. Б., с адрес гр. София,
бул. „****** да заплати на С.Т. Н. - Б., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 10
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение
в престъпления по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК и чл. 314 от НК,
за което била постановена оправдателна присъда, ведно със законната лихва от
06.02.2018 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до
пълния предявен размер от 200 000 лева и за заплащане на законна лихва за
периода от 04.08.2008 г. до 05.02.2018 г. и за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 20 000 лева, представляващи разходи за
процесуална защита в наказателното производство.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 1 от ГПК, П. на Р. Б., с адрес гр. София,
бул. ****да заплати на С.Т. Н. - Б., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 286.50
лева разноски за производството.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: