№ 8772
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20231110129791 по описа за 2023 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД против Д. Т. Д. положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: сумата от 2 258,53 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 24.01.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата от 303,91 лева, представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 12.01.2023 г.,
сумата от 56,76 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
24.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 9,97 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до
12.01.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 3738/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че ответницата била клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството й на собственик на жилище в сграда - етажна
собственост, присъединен към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по
силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за процесния период до топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Манастирска“ № 7, вх. Б, ет. 2, ап. 12, аб. №
88216, като ответницата е използвала същата за процесния период и не е престирала
насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуването в интернет страницата на дружеството, като в този смисъл твърди, че
ответницата е изпаднала в забава. Във връзка с горното ищецът предявил заявление за
1
издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата. Била издадена такава заповед срещу
последната като съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен
срок.
Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор ответницата оспорва исковете по
основание и размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. "в"
от ЗЗД. Оспорва ищцовите твърдения, че е била клиент на топлинна енергия по смисъла на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, както и че между страните е налице облигационно правоотношение,
възникнало по реда на чл. 150 ЗЕ, с аргумент че по делото липсват доказателства в тази
насока. Оспорва и акцесорните претенции за лихви. Моли съда да отхвърли претенциите на
ищеца като неоснователни. Претендира направените по делото разноски.
Третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не взема становище по предявените
искове.Представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 24.01.2023год., „Топлофикация
София”ЕАД претендира издаването на заповед за изпълнение против Д. Т. Д., за вземания за
цена на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение ,мораторна лихва
,обезщетение за забава в размер на законната лихва ,от датата на депозирането на
заявлението ,до окончателното заплащане на главниците.
Съдът е издал на 30.01.2023г. Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 3472 по ч.гр.д.№ 3738/3034год. по описа на СРС,65 състав срещу
длъжника като е посочено ,че вземането произтича от доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот ,находящ се на адрес в гр.София,ул.“Манастирска 7“ ,вх.Б,ет.2,ап.12,с
абонатен № 88216.Срещу заповедта е постъпило в срок възражение по чл.414 от
ГПК,поради което разпореждане от 02.05.2023год. съдът е указал на заявителя в
едномесечен срок да предяви установителен иск за вземанията,на основание чл.415,ал.1 от
ГПК , връчено му на 04.05.2023год..
В срок ,а именно на 01.06.2023год. е постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ЕАД ,въз основа на която е образувано настоящото производство
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на
правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани
по същество.
Установява се по делото въз основа на Нотариален акт за собственост на
жилище,строено върху държавно място № 197 ,дело 2007/1976год. ,че Йосиф Николов
Добрев и Д. Т. Д. са придобили правото са собственост на ап.12,в бл.2,ет.2 , от 94,39кв.м.
Съгласно Решение от 24.07.1987год. по гр.д.№1953/1986год. по описа на Лениски
районен съд ,влязло в сила на 11.09.1987год.,бракът между Йосиф Николов Добрев и Д. Т.
Д. е прекратен,семейното жилище,находящо се в гр.София ,ул.“Васил Воденичарски“ №
7,вх.Б,ет.2 е предоставено на майката и детето ,а Д. Т. Д. става изключителен собственик на
посоченото жилище.
Видно от Удостоверение ,издадено от Столична община,район „Слатина“
,ул.“Васил Воденичарски“ е преименувана на ул.“Манастирска“ ,с решение по протокол от
11.02.1993год. на СОС.
Ето защо следва да се приеме ,че за процесния период от 01.05.2019год. до
30.04.2022год. ,потребител на топлинна енергия за топлоснабдения имот с адрес
,гр.София,ул.“Манастирска “ № 7,вх.Б,ет.2,ап.12 ,аб.№ 88216 е бил ответника Д. Т.
Д..Същата е потребител на топлинна енергия,т.е. битов клиент и между страните е
възникнало облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при условията на
2
специалните нормативни актове,тъй като същата е собственик на недвижим имот в сграда
– етажна собственост ,което е топлоснабдено.
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по
силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им
приемане от потребителя.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на
11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16
от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачът е физическо лице.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно,
независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е
длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася – чл. 32, ал. 1 ОУ от 2014год. и в 45-дневен период ,след
изтичане на периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение,
регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – 148 , Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването,действала до 24.03.2020год. , §1, т.3 от ДР към Наредба №Е-РД-04-1 за
топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год.Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
3
топломерите в отделните имоти.
От представените по делото индивидуални справки за отопление и топла вода,
главни отчети/проверка за абонатен номер № 88216 ,за отчетен период 01.05.2019год. –
30.04.2020год и 01.05.2021год. – 30.04.2022год.,подписани от клиент ,се установява, че
третото лице помагач е извършвало разпределението на ТЕ в блока след отчет на уредите за
дялово разпределение и водомерите за топла вода,монтирани в имотите на абонатите.
В периода 01.05.2019год. – 30.04.2022год. са отчитани уредите в имота като в
същия са отчитани четири уреда и водомер.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислявана на отопляем
обем .
Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ ,задълженията за топлинна енергия
за периода 01.05.2019год. – 30.04.2022год. възлизат на 2646,32лв. ,а мораторната лихва е в
размер на 340,32лв.Съответно задължението за услугата за дялово разпределение за периода
м.07.2020год. – м.04.2022год. възлиза на 56,76лв.,а мораторната лихва е в размер на 9,97лв.
Няма данни тези задължения да са заплатени от ответника.
Съдът възприема заключението на вещото лице по съдебно-счетоводна експертизи
като обективно и компетентно изготвено, от лице разполагащо с нужните специални
познания и опит в областта.
Предвид заключението на вещото лице по ССчЕ,което кореспондира с писмените
доказателства по делото ,следва да се приеме ,че за процесния период съществуват
задължения на ответника към ищеца за доставената топлинна енергия и извършената услуга
дялово разпределение ,в размерите и периода за който се претендират.
По възражението за погасителна давност.
Тъй като съдът стигна до извод за наличие на задължения към ищеца,то следва да
разгледа възражението на ответниците ,че то е погасено по давност.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия,
представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Предявяването на иска спира течението на давността. Искът се счита предявен на
24.01.2023г.,/датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК в съда/, поради което извън погасителната давност са
всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 24.01.2020г. Съгласно чл. 114, ал. 1
ЗЗД,погасителната давност е започнала да тече от деня , в който вземането е станало
изискуемо като следва да бъде взето в предвид и спирането на всички срокове,включително
и давностите ,съгласно чл.3,ал.1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
/ЗМДВИПОРНС/ до отмяната на извънредното положение и при условията на § 13 от ПЗР
към Закон за изменение и допълнение на закона за здравето ,ДВ,бр.44 от 2020год. за
периода от 13.03.2020год. ,до 20.05.2020год.,вкл./2 месеца и 7 дни/ ,погасени по давност
са всички задължения чиито падеж е настъпил преди 17.11.2019год.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане
на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
4
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие
За процесния период 01.05.2019год. – 30.04.2022год. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10. 08. 2016 г.
/арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят,т.е. падежа на всяко задължение настъпва след
изтичането на този 45 дневен срок.
Предвид изложеното са налице основания да се считат за погасени по давност
задълженията за периода 01.05.2019год. –30.09.2019год. , тъй като падежа на най-старото
задължение,което е за м.09.2019год. е настъпил на 14.11.2019год.,а от тази дата до датата на
предявяване на заявлението в съда /24.01.2023год./ е изтекъл срока по чл. 111, б. "в" от
ЗЗД,/като се има в предвид и периода от 2 м. и 7 дни,през който давност не е текла./,в размер
на 303,43лв.,изчислени от съда по реда на чл.162 от ГПК.
Или за периода 01.10.2019год. до 30.04.2022год. задълженията на ответника за
доставената й топлинна енергия възлизат на 1955,10лв.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2020год. – 30.04.2022год.,тъй
като и за тях не е налице основание за прилагане на правилата за погасителна
давност.Стойността на тази услуга съда възприема на 56,76лв.,предвид издадените фактури
за услугата дялово разпределение и заключението на вещото лице по ССчЕ.
Сумите се дължат ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
в съда,24.01.2023год. ,до окончателното им заплащане.
По претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
Предвид ,че съдът прие ,че задължението за периода 01.05.2019год. – 30.09.2019год.
в размер на 303,43лв. не съществува ,то неоснователна се явява и претенцията за мораторна
лихва върху тази сума.
За уважената част от иска от 1955,10лв.,мораторната лихва се дължи от
15.09.2020год. и до 12.01.2023год. ,изчислена от съда с помощта на електронен калкулатор
възлиза на 272,19лв.До пълния предявен размер от 303,91лв. искът е неоснователен и следва
да се отхвърли.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
5
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
размер 9,97лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото производство и заповедното
производство съразмерно с уважената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на 102,58лв. ,от
които съразмерно уважените му претенции му се дължат 89,11лв.
Съответно в исковото производство са доказани разноски в общ размер от
440,03лв. /90,03лв. д.т. ,250лв. – депозити за вещи лица и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение,определен от съда ,съобразно чл.78,ал.8 от ГПК вр. чл ЗПП.Съразмерно
уважените му претенции ,на ищеца се следват разноски в исковото производство в размер
на 382,27лв.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски ,съобразно
отхвърлената част от претенциите на ищеца.
Същият не е доказал сторени разноски в първоинстанционното исково
производство.
Доколкото ответникът е защитаван безплатно от адвокат С. К. по договор за
правна защита и съдействие, сключен на 10.10.2023год. по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, в
полза на адв.К. следва да се присъди хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
С оглед естеството на спора и защитавания по него материален интерес
съответстващият хонорар възлиза на 400 лева .Съобразно отхвърлената част се следват
разноски в размер на 52,50лв.,които следва да се присъдят пряко на адвокат К..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.86 от ЗЗД , че Д. Т. Д.,ЕГН : **********,с постоянен адрес в
гр.София,ул.“Манастирска“ № 7,,вх.Б,ет.2 ,ап.12 дължи на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата в размер на 1955,10 лева,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.10.2019 г. до
30.04.2022 г.,за топлоснабден имот с адрес гр.София,ул.“Манастирска“ № 7,,вх.Б,ет.2
,ап.12,аб.№ 88216 , ведно със законната лихва от 24.01.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането, сумата в размер на 272,19 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 12.01.2023 г., сумата в размер
на 56,76 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.01.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 3471/30.01.2023год. по ч.гр.д.№ 3738/2023год. по
описа на СРС,65 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********
срещу Д. Т. Д., ЕГН : **********,с постоянен адрес в гр.София,ул.“Манастирска“ №
7,,вх.Б,ет.2 ,ап.12 ,с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ ,за разликата от уважения размер от 1955,10лв. до пълния предявен размер от 2 258,53лв.
6
,главница за доставена топлинна енергия и за периода 01.05.2019год. до 30.09.2019год. като
погасен по давност ; с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД за разликата от
уважения размер от 272,19лв.до пълния предявен размер от 303,91лв.,мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия ,както и с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД
за признаване на установено по отношение на ищеца ,че ответника дължи сумата от 9,97
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 31.01.2020год. до 12.01.2023год., за която е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 3471/30.01.2023год. по ч.гр.д.№ 3738/2023год. по описа
на СРС,65 състав.
ОСЪЖДА Д. Т. Д., ЕГН : **********,с постоянен адрес в
гр.София,ул.“Манастирска“ № 7,,вх.Б,ет.2 ,ап.12 да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 89,11лв. ,разноски в заповедното производство и сумата в размер на
382,27лв. ,разноски по исковото производство съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец”
№ 23Б да заплати на адвокат С. К. с адрес в гр.София,ул.“Владайска“ № 35,ет.3,офис 1 ,на
основание чл.78,ал.3 от ГПК вр. чл.38,ал.2 от ЗАдв. сумата в размер на 52,50
лева,представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Д.
Т. Д. .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7