№ 1333
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Г.
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500825 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на В. А. И. срещу решение
№ 266915/ 13.12.2021г. на СГС, ГО, 15 състав, постановено по гр.д. №
1241/19г. в частта, в която е отхвърлен искът му по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/
за сумата над 125 000 лв. до предявения размер от 250 000 лв. за
обезщетение за неимуществени вреди.
Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба от ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД в частта, в която е уважен иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./
за сумата над 80 000 лв. до 125 000лв. за обезщетение за неимуществени
вреди.
Жалбоподателят-ищец твърди, че в обжалваната от него част
първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и постановено в
противоречие със събраните доказателства. Съдът не е обсъдил в цялост
приетата медицинска експертиза и неправилно е определил размера на
обезщетението. Не е съобразил ППВС № 4/68г. и получените травматични
увреди. Увредата в гръдния кош може да се квалифицира като тежка телесна
повреда по смисъла на чл.128, ал.2 от НК с постоянно общо разстройство на
здравето , опасно за живота. Движенията на лявата раменна става са
1
болезнени и с редуциран обем. Поддържа, че е получил пет средни телесни
повреди и една тежка и определеното обезщетение е занижено по размер.
Затова моли въззивният съд да отмени решението в атакуваната част и
постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск за неимуществени
вреди.
Жалбоподателят - ответник счита, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, необосновано и постановено при неправилно прилагане
на материалния закон. Неправилно е приложена разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД и ППВС № 4/68г. Сочи, че обезщетението не може да бъде източник на
обогатяване на пострадалите като при определянето му следва да се съобразят
както болките и страданията, но и икономическата конюктура в страна и
общественото възприемане на критерия за справедливост. Поддържа, че
изводите на съда не кореспондират с доказателствата. Вещото лице – лекар е
посочило, че няма медицинска документация за настъпили усложнения в
резултат на претърпените травматични увреждания.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от него
част и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск над 80 000лв.
до 125 000лв.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители
взаимно оспорват жалбите си.
Третото лице помагач Гаранционен фонд в депозиран писмен отговор
оспорва жалбата, подадена от ищеца. Счита я за неоснователна, както и че 55
000 лв. са достатъчни да репарират претърпените от ищеца травми.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Софийски градски съд е сезиран с искове по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/за
обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба ищецът В. И.
твърди, че на 02.02.2015г. в гр. София около 6ч. е пострадал при ПТП. На
тази дата лек автомобил „Мерцедес МЛ270 ЦДИ“ с рег. № ******** с водач
С. С. Д. се е движел по бул. „Панчо Владигеров“ в посока от бул. „Царица
Йоанна“ към бул. „Сливница“. Същото време по ул. „ Проф. Ал. Станишев“ в
посока от ляво на дясно по посоката на движението на лек автомобил
2
„Мерцедес“ се е движел лек автомобил „Ситроен Ксара“ с рег. № *******,
управляван от Д. Т. С.. Последният е навлязъл в кръстовището на ул. „Проф.
Ал. Станишев“ и бул. „П. Владигеров“, за да направи ляв завой по булеварда
в посока бул. „Сливница“ със скорост 19 км/ч. Лек автомобил „Мерцедес“,
движейки се с 91 км/ч удря от дясно лек автомобил „Ситроен“. В следствие
на удара лекият автомобил, управляван от Ст. Д. се отклонява леко в дясно
като продължава движението си и удря пешеходеца- ищец, намиращ се на
десния тротоар на ул. „Проф. Ал. Станишев“ посока бул. „Сливница“. Лекият
автомобил го удря със страничната си част като го притиска към дърво в
тревната площ след тротоара. В следствие на удара В. И. е закаран в
УМБАЛСМ „ Пирогов“ където приет за лечение. Там е установено, че е
получил следните травматични увреди: травматичен шок, контузия на
гръдния кош и корема, хемоплевмоторакс в ляво, фрактура на 1-7 ребра в
ляво и 2-6 ребра в дясно, контузия на левия бял дроб, подкожен емфизем в
ляво, фрактура на дясната ключица, фрактура на лявата ключица, фрактура на
лявата лопатка, фрактура на тялото на трети гръден прешлен. Направени са
му две тежки операции, разходите за които възлизат на 6 000лв. До
настоящият момент В. И. търпи големи по интензитет болки и страдания, не
може да си служи пълноценно с двете си ръце поради имплантите в
ключиците и лопатката, предстои му продължителна и болезнена
рехабилитация. За ПТП е съставен Констативен протокол с пострадали лица и
протокол за оглед на местопроизшествието. Образувано е досъдебно
производство и н.а.х.д. № 15802/15г. на СРС срещу водача Ст. Д.. От
допусната в досъдебното производство медико- автотехническа експертиза се
установява, че виновен за ПТП е водачът на лек автомобил „Мерцедес“, както
и че ищецът е получил травми, попадащи в хипотезата на чл.129, ал.2 от НК.
За лек автомобил „Мерцедес“ е имало сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника. Затова ищецът моли съда да
осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 250 000лв., в едно със законната лихва от 02.02.2015г. до
окончателното му изплащане, както и 6 000лв. имуществени вреди, в едно със
законната лихва, считано от 02.02.2015г. до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, ответникът
оспорва исковете. Завява, че водачът, застрахован при тях е оправдан, поради
3
което претенцията е неоснователна. Оспорва, че ПТП е настъпило по
негова вина, като счита, че то е настъпило по вина на водача на лек автомобил
„Ситроен Ксара“ и има значителен принос за настъпване на инцидента .
Оспорва размера на иска за неимуществени вреди като счита, че е прекомерно
завишен. Оспорва иска за имуществени вреди и този за законната лихва и
начална дата, от която се претендира.
Третото лице помагач Гаранционен фонд в писмено становище,
депозирано по делото, оспорва исковете. Счита, че вина за настъпване на
ПТП има само водачът на застрахованото при ответника МПС. Счита размера
на претенцията за неимуществени вреди за изключително завишен.
Безспорно е, че на 02.02.2015г. е настъпило описаното в исковата
молба произшествие. Във връзка с него са съставени констативен протокол
за ПТП и протокол за оглед от същата дата.
Не се спори, че с влязло в сила решение от 21.09.2020г. по внд №
5384/18г. на СГС водачът на лек автомобил „Мерцедес“ е признат за
виновен за ПТП, станало на 02.02.2015г. при условията на независимо
съизвършителство с Димитър Стоянов, при което на ищеца са причинени
телесни увреждания.
Във връзка с твърденията в исковата молба досежно получените
увреждания са представени и приети от съда медицински документи: 2бр.
епикриза от УМБАЛСМ „Пирогов“ и фактура от 05.02.2015г. във връзка с
претендираните имуществени вреди.
Не се спори, че за водача на лек автомобил „Мерцедес МЛ270 ЦДИ“ с
рег. № ******** е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество и е била валидна към датата на
настъпване на ПТП.
Допусната е единична медицинска експертиза, изготвена от лекар-
ортопед- травматолог. Вещото лице е установило настъпилите травми от
пътния инцидент за ищеца: фрактура на дясната ключица, фрактура на
лявата ключица, фрактура на лявата лопатка, фрактура на трети гръден
прешлен, контузия на гръден кош и корем, фрактури на 1-7 ребра в ляво,
контузия на левия бял дроб, подкожен емфизем в ляво, хемопневмоторакс в
ляво, фрактури на 2-6ребра в дясно, хемоторакс в дясно, контузия и
4
охлузване на лявата лицева област на главата. Вещото лице е пояснило какво
означава термина травматичен шок и политравма. Фрактурите на множество
ребра, особено когато са съседни, водят до нарушаване на целостта на
гръдната стена и компроментират функцията й на фиксирана структура,
необходима за дихателния процес. При ищеца фрактурите са доведи до т.нар.
„гръден капак“, характеризиращ се с паталогична подвижност по време на
дихателните движения. В резултат от счупването на ребрата при ищеца е
довело до хемопневмоторакс в ляво и хемоторакс в дясно. Нарушаването на
херметичността на гръдната клетка се стига до нахлуване на въздух под
налягане в посока отвътре на вън към подкожните меки тъкани, което води
до подкожен емфизем, какъвто има ищецът. Травматичните увреди в гръдния
кош се наложили извършването на спешни реанимационни мероприятия,
изразяващи се в интубиране на ищеца и преминаване на апаратна вентилация.
Вещото лице е посочило какво лечение е предприето за фрактурите на
ребрата. Травмата в гръдния кош е довела до постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота на пострадалия. Фрактурите на двете ключици са
довели до трайно затруднение в движенията на десния и левия горен
крайник за период по- голям от 30 дни. Лечението е било с поставяне на
метална остеосинтеза и то е правилното с оглед на нормалното
възстановяване на общото състояние на пострадалия. Фрактурата на
скапулата/лопатката/ е лекувана правилно оперативно чрез поставяне на
остеосинтеза. Всички фрактури са получени при ПТП. Вещото лице е
посочило, че в нито една рентгенографии, направени в деня на инцидента, не
се визуализира фрактура на трети гръден прешлен, но я приема априори.
Контузията и охлузването на лявата лицева област на главата са довели до
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Периодът на
възстановяване е 14-21 дни. Болките и страданията на В. И. са били най-
силни в периода между настъпването на увредите и постоперативния
период, като с времето те са намалявали по сила и интензитет поради
оздравителните процеси в организма. На ищеца е извършен личен преглед от
експерта на 21.05.2021г., за който е съставен документ, приложен по делото.
Установено е, че той е в задоволително общо състояние, контактен,
адекватен, ориентиран за време, място и собствена личност. Съобщава за
болки в лявото рамо, проявяващи се при промяна на климатичните условия.
При навеждане на торса напред към земята се регистрира болка в лявата
5
гръдна половина. Няма болка в областта на десния раменен пояс. Налага се да
приема аналгетици. Лявото рамо е по- високо разположено от дясното. Има
оперативни белези. Вещото лице е установило, че движенията в дясната
раменна става са в норма, но не и тези в лявата. Те са болезнени и с
редуциран обем спрямо нормата. Тораколумбалният отдел на гръбначния
стълб е нормално развит без паталогични кожни промени, без оток и
неболезнен при палпация. Няма клинични данни за оток, сетивни и
циркулаторни смущения в дисталните отдели на двата горни крайника.
Налице е пълна консолидация на фрактурите на дясната и лявата клавикула
по типа на първично костно срастване с наличие на остеосинтезен материал.
По отношения на фрактурата на лявата клавикула и въпреки извършената
репозиция и фиксацията се наблюдава развитие на тежка посттравматична
артроза в лявата раменна става, засягаща основно ставното лице на лопатката.
Тази артроза е причина за ограничаване на обема на движенията на лявата
раменна става. Вещото лице е дало прогноза за в бъдеще относно
здравословното състояние на ищеца. В съдебно заседание вещото лице е
допълнило заключението си.
Съдът възприема заключението като компетентно, обективно,
безпристрастно, основаващо се на научните правила и професионалния
опит.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят И. е брат на ищеца. Желае да свидетелства. Заявява, че
сутринта на 02.02.2015г. брат му е пострадал при ПТП , когато е отивал на
работа. Свидетелят го е видял два дни след това в „Пирогов“. Бил е в много
тежко състояние след операция, при която са му сложили шест импланта.
Бил е на апаратно дишане. 22 дни е бил в медикаментозна кома, защото
травмите са били тежки и не е можел да диша. След изписването му за него са
полагали грижи свидетелят и жената, с която ищецът живее на семейни
начала. Първите три-четири месеца са му помагали за всичко, дори и за душ,
за тоалетна. Ставал е с чужда помощ и с помощ е ходел до тоалетната. За
ежедневните дейности е имал чужда помощ първите 3 месеца. Възстановявал
се е три месеца докато му се възстанови мускулатурата. Жена му се е грижела
за ищеца. Той е изпитвал постоянно болки. Все още приема обезболяващи.
След три месеца е започнал да се придвижва самостоятелно, с упражнения.
6
Имал е предписана рехабилитация. С упражнения е започнал да се обслужва
сам. Ползвал е бастун от третия до деветия месец. След това не е могъл да
извършва тежка физическа работа и е бил трудоустроен. Сега има болки при
промяна на времето. Видимо лявото рамо е по- ниско от дясното. При болка
при промяна на времето приема обезболяващи.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични
впечатления за фактите, които излага. Прецени ги при условията на чл.172 от
ГПК, но ги счита за достоверни. Въззивният съд съобрази, че свидетелят е
брат на ищеца, но счита, че това не ги прави недостоврени. Те са убедителни
и не противоречат на медицинската експертиза.
Първоинстанционният съд е уважил предявения иск за обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 125 000лв., и изцяло този за
имуществени вреди. По отношения на този иск решението е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция са представени платежни документи за
изплатено обезщетение от 80 000лв. за неимуществени вреди и обезщетение
за имуществени вреди ,заедно с лихвата в общ размер от 136 419, 82лв.
Ищецът не оспорва, че е получил сумата.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на разглеждане е иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
правилността му на основанията, посочени в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ разполага увреденият от ПТП
срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият
може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя
по задължителна застраховка „гражданска отговорност”. Застрахователят по
нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е
гаранционно – обезпечителна.
7
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства. Не е
спорно, че влязлото в сила решение на основание чл.78а, ал.1 от НК, което
е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието, съгласно чл.300 от ГПК, установява, дали то е извършено,
извършителя му, притивоправността му и виновността на дееца. С това
следва да се приеме, че са доказани предпоставките от фактическият състав
на чл.45 от ЗЗД. Следва да се съобрази и частичното влизане в сила на
съдебното решение на първоинстанционното решение, което също предполага
безспорност на предпоставките за реализиране на отговорността на
застрахователя.
По делото не се спори, че за лекия автомобил с водач Ст. Д.
гражданската отговорност е била застрахована при ответника-
застраховател. Застраховката е била валидна към момента на настъпване на
произшествието. По делото е установен механизма му като по него няма
спор.
Пред въззивния съд се спори единствено по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди като застрахователят счита, че
присъденото е завишено над сумата от 80 000лв. От друга страна ищецът
поддържа, че болките и страданията, които е изпитвал и изпитва са с голям
интензитет и повече от обичайните и те изискват по- висок размер на
обезщетения, а именно от 250 000 лв.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
8
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. От приетото заключение на медицинската експертиза, се
установяват травмите, които ищецът е получил в резултата на ПТП, станало
на 02.02.2015г.: фрактура на дясната ключица, фрактура на лявата ключица,
фрактура на лявата лопатка, фрактура на трети гръден прешлен, контузия на
гръден кош и корем, фрактури на 1-7 ребра в ляво, контузия на левия бял
дроб, подкожен емфизем в ляво, хемопневмоторакс в ляво, фрактури на 2-
6ребра в дясно, хемоторакс в дясно, фрактура на трети торакален прешлен,
контузия и охлузване на лявата лицева област на главата. Според
медицинската експертиза увредата в областта на гръдния кош/ фрактури на
ребра, засягана на белия дроб, подкожния емфизем, трябва да се определи
като травма на гръдния кош. По своя медикобиологичен характер тя
представлява постоянно общо разстройство на здравето , опасно за живота по
смисъла на чл.128, ал.2 от НК. Травмите в областта на гръдния кош са
предизвикали необходимостта от реанимационни мероприятия, изразяващи
се в незабавно интубиране и поставянето му на командно дишане.
Осъществена е торакосинтеза- дрениране на гръдната кухина по вентилен
механизъм с цел евакуиране на въздух, преодоляване на колапса на белия
дроб и възстановяване на негативното налягане в гръдната клетка.
Фрактурите на двете ключици са довели до трайно затруднение на
движенията на двата горни крайника за период по- голям от 30 дни. Това се
средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Те не са били
животозастрашаващи. Фрактурата на лявата скапулата/лопатка/ също е
средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Тя е довела до по-
висока степен на увредата на лявата клавикула/ключица/. Фрактурата на
трети гръден прешлен е довела до трайно затруднение на снагата за период
по- голям от 30 дни без паталогични и трайни последици. Контузията и
охлузването на лявата лицева област на главата по своя медико- биологичен
характер е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Възстановителният период от тази травма е от 14-21 дни и представлява лека
телесна повреда. При нея е постигнато пълно възстановяване. Видно от
представените медицински документи и медицинската експертиза е
предприетото лечение на ищеца относно получените травми. Избраната
оперативна интервенция при тях с поставяне на метална остеосинтеза е
9
правилно за нормалното възстановяване на общото му състояние. При
извършения личен преглед на В. И. на 21.05.2021г. експертът е констатирал
състоянието на увредите и общото му здравословно състояние. Той е в
задоволително общо състояние, контактен, адекватен, ориентиран за време,
място и собствена личност. При проведените изследвания на двете раменни
стави е установено, че дясната при активни и пасивни движения е
безболезнена като обема им е в норма. Движенията на дясната ръка са в
норма. Движенията на лявата раменна става са болезнени и в редуциран обем.
Тук е развита посттравматична артроза, засягащо основно ставното лице на
лопатката и тя причинява ограничения обем на движенията й. Изваждането
на имплантите от лявото рамо и от лопатката, не биха допринесли за
състоянието и функцията на левия горен крайник. Ставното лице е зараснало
в състоянието, в което е било в момента на травмата и това е причината за
възникване на посттравматичната артроза. Бъдещото й лечение е чрез
подмяна на раменната става. Това ще доведе до намаляване на
болезнеността. Движенията и силата на дясната ръка не са засегнати, за
разлика от тези на лявата. Това препятства възможността ищецът да извършва
тежък физически труд, който е осъществявал преди инцидента. Получените
травми са оказали изключително негативно влияние върху начина на живот
на В. И.. След инцидента той е бил настанен в реанимация като болничният
престой е бил едномесечен. След изписването му около три месеца се е
нуждаел от чужда помощ. Такава му е оказвана от жената, с която живее на
семейни начала и неговият брат, свидетелят М. И.. С тяхна помощ е ходел до
тоалетна, вземал е душ. След този период е започнал да се придвижва
самостоятелно. Имал е предписана рехабилитация и с упражнения е започнал
да се обслужва сам. От третия до деветия месец е ползвал бастун за
придвижване. Травматичните увреждания са създали дискомфорт за ищеца в
битово отношение, като това е било съпроводено и с болки и страдания.
Най- интензивни са били те в периода между настъпване на всички
фрактури и травматични увреждания и в ранния постоперативен период като
с всеки изминал ден те са намалявали по сила. Вещото лице е посочило като
трайна последица за здравето на В. И. развилата се посттравматична
артроза в лявата раменна става, която предизвиква болезненост в
движенията и редуцира обема на движенията на лявата ръка, която ще
съпътства живота му за в бъдеще. При определяне на обезщетението за
10
неимуществени вреди следва да се съобрази, че шест години след инцидента
металния остеосинтезен материал не е изваден, но това не влия на движенията
на горните крайници. Фрактурите са зараснали. Въпреки преживяната гръдна
травма не боледува по- често от белодробни инфекции. Следва да се вземе
предвид и възрастта на ищеца към момента на настъпване на
произшествието- 49 години, тежестта на травмите, една от които е застрашила
живота му, продължителността на възстановителния период- около 9 месеца,
както и че ищецът е възстановен до възможност да се обслужва сам, да полага
труд, както и обстоятелството, че има трайна последица от увредата, а
именно промяна в обема на движенията на лявата ръка, липсата на
възможност с нея да извършва тежък физически труд, както и бъдещото
лечение, свързано с подмяната й.
С оглед на това справедливото обезщетение за неимуществени вреди е
125 000лв.
При определяне на размера на обезщетенията съдът съобрази
обществено – икономическата конюктура в страната при настъпване на
произшествието през 2015г. и минималната работна заплата за страната.
Размерът на застрахователните лимити не може да бъде водещ критерий за
съда при справедливото репариране на неимуществените вреди./ Р №
34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о. на ВКС, Р № 60090/29.07.2021г. по
т.д. № 1472/20г., ВКС, I т.о./. Обезщетението отразява степента на
уврежданията, трайните последици от тях, ако има такива, както и други
обективни факти, които са предмет на доказване и които да са доказани в
хода на съдебното дирене. Определеният размер на обезщетение
представлява 347минимални работни заплати за страната за 2015г./360 лв.
МРЗ за 2015г./ и 178 средно месечни заплати при 701,06 лв. средно
месечна работна заплата за страната за месец февруари 2015г.
Определеното обезщетение е съответно на жизнения стандарт на страната
към правнорелевантния момент. В този смисъл СГС е определил справедлив
размер като е съобразил всички травми и евентуални бъдещи последици от
тях.
Изложените мотиви дават основание на въззивната инстанция да
потвърди решението в обжалваните части.
По отношение на разноските пред САС.
11
При този изход на спора на жалбоподателя ищец не се дължат
разноски, тъй като такива той не е сторил. На основание чл.38 от ЗАдв. на
адв. Л. не следва да се присъжда възнаграждение, доколкото по делото не се
спори, че на ищеца е изплатена от застрахователя сумата от 134 419, 82 лв.
като обезщетение за неимуществени вреди. Това дерогира приложението на
горната разпоредба.
На ответника – застраховател се дължат разноски за въззивния съд
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 772, 06лв. за въззивното
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 266915/ 13.12.2021г. на СГС, ГО, 15
състав, постановено по гр.д. № 1241/19г. в частта, в която е отхвърлен искът
на В. А. И. по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за сумата над 125 000 лв. до
предявения размер от 250 000 лв., както и в частта, в която е уважен за
сумата над 80 000 лв. до 125 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА В. А. И., ЕГН********** със съдебен адрес: гр. София, ул. „
Хр. Белчев“ № 2, ет.1, офис 4 чрез адв. Е. Л. да заплати на ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Св. София“ № 7, ет.5
сумата от 772, 06лв. / седемстотин седемдесет и седем лева и шест стотинки/
разноски по делото пред САС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
Гаранционен фонд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12
13