РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Златоград , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на петнадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина И. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
в присъствието на прокурора Районна прокуратура - Смолян
като разгледа докладваното от Веселина И. Димчева Административно
наказателно дело № 20215420200014 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от ЕТ „Ж. В. – Н. Б.“, ЕИК ., против
Наказателно постановление № . от . г., издадено от началник отдел „К.“ при
РД“А.а. - П., с което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на сумата от
1000 лв. за извършено нарушение по чл. 10, § 2, изр. 1 от Регламент 561/2006,
вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като се
сочи, че същото е издадено при допуснати съществени нарушения на
материалния закон и процесуалните правила.
В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и се
представлява от процесуален представител, който поддържа подадената
жалба по съображенията изложени в нея.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител .
Постъпило е становище за неоснователност на подадената жалба, по
изложени в същото съображения.
Районна прокуратура – С., ТО-З., редовно призована, не изпраща
представител в с. з. и не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
1
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното Наказателно постановление № . от . г., издадено от
началник отдел „К.“ при РД“А. а.“ - П., с което на жалбоподателя на
основание чл. 53 ЗАНН е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на сумата от 1000 лв. за извършено
нарушение по чл. 10, § 2, изр. 1 от Регламент 561/2006, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1
ЗАвП.
В описанието на фактическата обстановка в НП се сочи, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя ЕТ „Ж. В. – Н.
Б.“, се ангажира, за това, че на 31.03.2020 г., около 00,43 часа в гр. Н., ул. „Д.
Ч.“ №., обл. С., като лице с предмет на дейност международен превоз на
товари по шосе, срещу заплащане, притежаващ лиценз на Общността № 7616
е извършил следното нарушение: Не е организирал работата на водача Д. Г.
А., ЕГН .. по такъв начин, че той да е в състояние да спазва изискванията на
чл. 8, пар. 2, изр. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. За период от 24 часа,
започващ в 04,12 часа на 30.03.2020 г. и приключващ в 04,12 часа на
31.03.2020 г., след края на предходна дневна почивка, водачът не е ползвал
намалена дневна почивка от минимум 9 последователни часа. Ползваната от
водача почивка е 3 ч. и 29 мин., т.е. намалението е с 5 часа и 31 мин., която
почивка е ползвана за периода от 00,43 часа на 31.03.2020 г. до 04,12 часа на
31.03.2020 г.
Видно от приложената към него разписка, НП е връчено на
жалбоподателя на 01.02.2021 г.
Атакуваното НП е издадено въз основа на АУАН Серия., бл. № . от . г.,
съставен от Г.Д. - инспектор при РД“АА“- П. и в присъствието на свидетеля
К.К.. Описаното в АУАН нарушение, вменено на жалбоподателя, е
възпроизведено и в НП, с което е констатирано нарушение на разпоредбите
на чл. 10, § 2, изр. 1 от Регламент 561/2006, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАвП. Актът
е подписан от актосъставителя и от свидетеля, както и от нарушителя, който е
посочил, че няма възражения.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на
преклузивния 7-дневен срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като НП е
връчено на 01.02.2021 г., а жалбата е подадена на 05.02.2021 г.. Същата е
насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен
акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
2
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
атакуваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи,
съобразно чл. 91, ал. 1 и ал. 2 ЗАвП и представената по делото Заповед № РД-
08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията. В този смисъл актосъставителят – инспектор при
РД“АА“ - П. и АНО – началник отдел „Контрол“ при РД“АА“ – П. (т. 5 от
цитираната заповед) са материално и териториално компетентни да установят
нарушението и да наложат за него административно наказание.
На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена
форма, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН. Съгласно изискванията на чл.40, ал.1 ЗАНН, АУАН е съставен в
присъствието на свидетел – очевидец, присъствал при установяването му.
Настоящият съдебен състав, намира обаче, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е
обусловена от спазване на императивните разпоредби, уреждащи
съдържанието им – съответно чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Императивно
установените реквизити, които наказателното постановление задължително
следва да съдържа са изчерпателно изброени в чл. 57 ЗАНН. Фактите и
обстоятелствата, изброени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно -
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и законовите разпоредби, които са били нарушени
виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които
следва постановеният от административно-наказващия орган, резултат.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/06
транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в
параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват
Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент. Според
нормата на чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАвП при извършване на превози на пътници с
автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в
състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над, 35
тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и
водачите спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския
парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на
регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и на Европейската спогодба за
3
работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни
автомобилни превози, съставена в Женева на 1 юли 1970 г. (ратифицирана със
закон - ДВ, бр. 28 от 1995 г.) (обн., ДВ, бр. 99 от 1995 г.; изм., бр. 27 от 2012
г.). Съгласно чл. 8, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г., за всеки период от
24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка,
водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка.
На първо място, за да бъде изобщо приложима описаната
регламентация и съответно да бъде осъществен контрол по спазването на
съответните предписания е необходимо да бъде изрично индивидуализирано
превозното средство, чийто водач не е бил в състояние да спази изискванията
за дневна почивка, поради липса на създадена организация от работодателя
(превозвач). Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП е
посочено единствено, че лицето Д. Г. А. е водач, без каквато и да е
конкретизация на МПС, което същият е управлявал. Горното има за
последица непълнота на описанието на фактическата обстановка, доколкото
релевантните за административнонаказателното обвинение факти са непълни
– не се установява дали съответното МПС попада в обхвата на чл. 2, § 1 на
Регламент (ЕО) № 561/2006, респ. чл. 78, ал. 1 ЗАвП.
Налице е допуснатото нарушение на административно-
производствените правила по смисъла на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6
ЗАНН, което е съществено и според настоящия съдебен състав, само на това
основание се налага отмяна на атакуваното НП.
На следващо място съдът намира за основателно възражението на
жалбоподателя за липса на посочване на конкретните действия, които е
следвало да извърши превозвача по организация работата на водача,
неизпълнението на които да осъществява състава на твърдяното за извършено
административно нарушение. С текста на чл. 10, § 2, изр. 1 от Регламент (ЕО)
№ 561/06 г. е вменено задължение за транспортното предприятие да
организира работата на водачите, по такъв начин, че същите да са в състояние
да спазват продължителността на регламентираната почивка. От
граматическото и логическо тълкуване на разпоредбата следва, че за да бъде
нарушена същата, следва от фактическа страна да бъде установено, че
работодателят не е създал/въвел необходимата организация при работата на
водача, в резултат на което обективно е лишил същия от възможността да
спази нормативно установеното време за почивки. В случая такива факти и
обстоятелства, относно начина на организацията на работата на водача не са
изследвани. В тази връзка и доколкото административнонаказателната
отговорност на превозвача е ангажирана за неизвършване на определени
действия (бездействие) по създаване на необходимата организация, АНО
следва да посочи дължимите такива, които съответно не са предприети и от
които следва отговорността на работодателя-превозвач (например липса на
проведен инструктаж за спазване на нормативно установените почивки
съгласно Регламент (ЕО) № 561/06 г.). Такова описание изобщо липсва както
в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП. Както актосъставителят,
4
така и АНО са концентрирали своето внимание единствено и само върху
обективния факт за неспазен от водача времеви интервал за дневна почивка,
като автоматично са вменили нарушението на последния във вина на
търговеца-превозвач.
Съгласно чл. 19, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/06 г., държавата – член
оправомощава компетентните органи да налагат санкции на предприятие
и/или водач за нарушения на същия регламент, които са установени на
територията и за които не е наложена санкция. Следователно, както
транспортните предприятия, така и водачите са адресати на нормативно
установени задължения и всеки от тях носи отговорност за неизпълнението
им. За да се ангажира административнонаказателната отговорност на
съответния субект, следва неговото задължение респ. установения факт на
неизпълнението да са ясно и конкретно посочени. При липса на такава
индивидуализация е възможна хипотеза при която, превозвачът е създал
необходимата организация, но водачът въпреки това не е изпълнил
задължението си да ползва съответната почивка (така Решение № 302 от
10.03.2021 г. на АдмС - Варна по к.а.н.д. № 4/2021 г.). Както бе посочено по-
горе, тези обстоятелства не са изследвани както от актосъставителя, така и от
АНО и съответно не са залегнали като фактически констатации в АУАН и
съответно атакуваното НП.
За пълнота следва да се посочи, че именно в горния смисъл сочат
събраните в настоящото производство писмени и гласни доказателства. От
представените по делото трудов договор № 90 от 16.01.2020 г.; длъжностна
характеристика и служебна бележка № 97/16.01.2020 г. се установява, че
въпросният водач е инструктиран за спазване на нормативно установените
почивки съгласно Регламент (ЕО) № 561/06 г.
Предвид изложеното, съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, засегнали с висок интензитет правото на защита на
наказаното лице, предпоставящо отмяна на НП, предмет на настоящия
съдебен контрол.
По разноските.
Жалбоподателят претендира и доказва разноски в размер на сумата от
300 лв. – адв. възнаграждение (съобразно ДПЗС № СМ 33471 от 12.04.2021
г.), което предвид изхода на делото и на осн. чл. 143, ал. 1 АПК е основателно
и следва да бъде уважено. Размерът на адв. хонорар е в минималния размер
посочен в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, .т 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.,
поради което възражението за прекомерност на насрещната страна е
неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр.1, предл.3 ЗАНН
Районен съд- З.,
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № . от . г., издадено от
началник отдел „К.“ при РД“А.а.“ - П., с което на ЕТ „Ж. В. – Н. Б.“, ЕИК ., на
основание чл. 53 ЗАНН е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на сумата от 1000 лв. за извършено
нарушение по чл. 10, § 2, изр. 1 от Регламент 561/2006, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1
ЗАвП.
ОСЪЖДА РД "А.а." – П.да заплати на ЕТ „Ж. В. – Н. Б.“, ЕИК .
сумата от 300 лв. – разноски за производството, представляващи заплатен
адв.хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава
XII от АПК пред Административен съд - С., в 14-дневен срок от получаване
на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _____В.Д.__________________
6