Решение по дело №137/2019 на Окръжен съд - Шумен

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ .....63......./ гр. Шумен, 24.06.2019год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Шуменският окръжен съд,                                            наказателно отделение

На петнадесети април                      през две хиляди и деветнадесета година

В публично съдебно заседание,  в следния състав:

 

                         Председател : Мариана Георгиева

                                                                  Членове: 1.Светлин Стефанов                                                                                  2.Румяна Райкова

                                                                   

Секретар: Станка Ангелова

като разгледа докладваното от съдия Светлин Стефанов

ВНЧХД   № 137 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

      Производството е по чл. 341 от НПК.

 

        С присъда № 11 от 27.02.2019г. по НЧХД № 2576/2018г. Шуменският районен съд е признал за виновна подсъдимата М.Т.М.Р. ЕГН **********, за това, че на 11.01.2018 г. в гр. Шумен, е разгласила пред полицейски служител Х.П.Х., работещ в Районно управление на МВР гр. Шумен, позорни обстоятелства за Ю.С.Р. ***, а именно, че „не е добре психически“, че „ще я съсипе“ и „бил агресивен“ и му преписала престъпление, твърдейки, че „ще се саморазправи с нея“ и че „е замахнал с брадва към нея“– престъпление по чл. 147, ал. 1, предл. първо и предл. второ от НК, като на основание чл. 78А от НК я освободил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание “глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

Осъдил подсъдимата М.Т.М.Р. да заплати на Ю.С.Р. ЕГН **********,*** сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на извършеното от подсъдимата престъпление по чл. 147, ал. 1, предл. първо и предл. второ от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието – 11.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като частично уважен граждански иск, предявен от пострадалото лице в хода на съдебното производство, като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.  

         Осъдил я и да заплати направените по делото разноски, както и държавна такса върху размера на уважения граждански иск.

         Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимата, чрез упълномощения защитник – адв.С.Т. от ШАК. В жалбата се изразява становище, че присъдата е неправилна,постановена при нарушение на закона, несъобразена със събраните по делото доказателства. В допълнението към жалбата са изложени подробно съображенията относно незаконосъобразността и необосноваността на обжалваният съдебен акт. Моли да бъде отменен,а подсъдимата призната за невиновна.

         В съдебно заседание жалбоподателката М.Т.М.Р., редовно призована, се явява лично и с редовно упълномощения си защитник от първоинстанционното производство – адв.С.Т. ***.  Защитата поддържа жалбата и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Счита, че първоинстанционният съд е извел неправилна фактическа обстановка, касаеща друг предходен случай във влошените между семейството на подзащитната й и Ю.Р., а въз основа на това и до грешни правни изводи относно деятелността на М.Р.. Подробно се мотивира, като прави анализ на събраните по делото доказателства. Моли подзащитната й да бъде оправдана, и да и бъдат присъдени направените по делото разноски.

         Подсъдимата М.М.Р. изразява съгласие с изложеното от адвоката й и моли да бъде оправдана.

         Въззиваемият Ю.Р., редовно призован,  се явява лично и с адв. П.Х. ***, редовно упълномощен. Процесуалният представител на тъжителя намира първоинстанционният съдебен акт за законосъобразен и мотивиран. От своя страна също прави анализ на събраните в хода на съдебното следствие. Прилага договор за правна защита. Моли присъдата да бъде потвърдена и присъдени разноските, направени за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

         Тъжителят Р. изразява съгласие с изложеното от адвоката му.

        

Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи  следното:

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че:  

 

През инкриминирания период подсъдимата М.Т.М.Р. и Й. И.Р., понастоящем съпрузи живеели в кооперация /блок № 2/, находяща се на ул. „******в гр. Шумен. Тъжителят Ю.С.Р. живеел под наем в общинско жилище, намиращо се в посочената кооперация на ул. „******в гр. Шумен, като жилището било разположено на първия етаж, а жилището на подсъдимата на втория етаж срещуположно на жилището на тъжителя т.е били съседи, като отношенията им били до известна степен изострени поради конфликт с паркирането на притежаваните от семейството автомобили в близост до кооперацията, като тъжителят по този повод многократно сигнализирали органите на Община Шумен и на Полицията.

Около средата на месец декември 2017 г. – преди обяд частният тъжител Ю.Р. цепел дърва за огрев през входа на кооперацията. По това време подсъдимата М.Р. бидейки на терасата на жилищния си балкон му направила забележка, че вдига голям шум и го помолила да прекрати това свое начинание, като му заявила, че няма това право да цепи дърва пред входа на блока. Тъжителят обаче и отговорил, че съгласно Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред в Община Шумен на Общински съвет - Шумен има това право да цепи дърва за огрев. След направената забележка от страна на подсъдимата, свидетеля Й. Р. позвънил на Единен европейски номер за спешни повиквания 112. Сигнала бил приет и предаден на дежурен полицейски екип. Пристигналите на адреса трима полицейски служители видели тъжителя да цепи дърва и влезли в разговор с него от който разговор той разбрал, че идват на проверка по повод получен сигнал от свидетеля Й. Р., че се нарушава обществения ред и спокойствие. Подалия сигнала свид. Р. бил извикан да слезе при полицаите и след  установяване самоличността им, снели писмени сведения от частният тъжител Ю.Р. и свидетеля Й. Р.. След като дали сведения за инцидента, полицейските служители предприели действия по служба – била образувана предварителна проверка по преписката заведена под № УРИ 172900-639/2017г. Тази преписка приключила с изготвяне на протокол за предупреждение по чл. 65, ал. 2 от ЗМВР от полицейския служител Х.П.Х. спрямо тъжителя. Преди този предупредителен протокол на 11.04.2018г., същият полицейски служител снел сведение от подсъдимата Р. в което сведение тя писмено заявила, че тъжителя не е добре психически, че замахнал с брадва спрямо нея, че се страхува, че може да посегне на живота и, въпреки че до сега не се е саморазправял с нея. Впоследствие, разбирайки и запознавайки се с написаното от подсъдимата в снетото от нея сведение, тъжителят счел, че посредством това сведение са разгласени позорни обстоятелства за него, тъй като счита, че изложеното не отговаряло на истината, поради което подал процесната тъжба до ШРС.

Въз основа на посочената жалба първоначално било образувано НЧХД №     1467/2018 г. по описа на ШРС. Съдията – докладчик преценил, че описаната в тъжбата деятелност на М.Р. има признаците на престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК и доколкото посоченото престъпление е от общ характер, прекратил съдебното производство по цитираното дело и изпратил същото на Районна прокуратура – Шумен за произнасяне по компетентност. Впоследствие, прокурор при Районна прокуратура – Шумен разпоредил извършването на проверка за престъпно посегателство по чл. 286, ал. 1 от НК, след което на 29.08.2018 г. е  постановен отказ да се образува наказателно производство, като преписката е прекратена, а материалите по делото са изпратени по компетентност на Районен съд –  Шумен, въз основа на които е образувано производство по настоящото НЧХД.

Изложената фактическа обстановка, съдът приел за установена въз основа на показанията на  разпитаните в съдебно заседание свидетели Х.П.Х., Х. А.Х., отчасти от показанията на свидетелите Н.Й.Е.и Й. И.Р., отчасти от обясненията на подсъдимата М.Р., както и от събраните в хода на съдебното производство доказателства, които са приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Настоящата инстанция намира, че са налице основания за отмяна на постановения от ШРС съдебен акт. Приетата фактическа обстановка е изведена, особено в частта в която са описани действията / като място, време и начин/, с които подс. М.Р. е реализирала престъплението за което е предадена на съд, единствено въз основа на свидетелските показания на Х. А. и изложеното в тъжбата.Тези доказателства са приети безкритично от първоинстанционният съд и кредитирани изцяло. Макар и правилно да е посочил, че най-голямо значение за разкриване на обективната истина е съдържанието на Сведение от М.Т.М., снето от свидетеля Х.П.Х. при извършване на проверка по преписката заведена под № УРИ 172900-639/2017г., то същото е обсъдено, като от текста му са извадени отделни фрази, като по този начин се дава възможност за различни интерпретации от вложеният смисъл в цялостният текст. Самите показания на св.Х. А. и тези на св.Х.П.са еднопосочни и вътрешнопротиворечиви съпоставени с рамката на частното обвинение.

Безкритично е прието писмено доказателство по делото Медицинско удостоверение Амб. № 225/16.01.2018г.  издадено от ДПБ- с.Царев брод, без да е обсъдено и съпоставено с останалия доказателствен материал.

 Анализа на доказателствата, е повърхностен, не са отчетени времето, мястото и начина, причината и формата на извършеното от М.Р..

Горното обосновава извод на наличие на вътрешни противоречия в мотивите по отношение на едни и същи факти в приетата от районният съд фактическа обстановка.

 Съдът намира, че е допуснато нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК.  Налице е противоречие между диспозитивната част на съдебния акт и изложените мотиви. Налице е противоречие и в самите мотиви. Същите макар и обемни, са неясни и не дават възможност да се проследи както фактологията на събитията времето, така и вътрешното убеждение на първоинстанционният съд. В рамките на установената фактическа обстановка, настоящата инстанция, намира, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не изпълнил задължението си да направи задълбочен анализ на доказателствата. Разпоредбата на чл.305 от НПК, изисква при наличие на противоречиви доказателствени материали да се изложат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.  Съдебният акт съставлява единство между мотиви и диспозитив, поради което противоречието между тях винаги съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените. Неяснотата в съдебния акт води и до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата М.Р., което е още едно съществено процесуално нарушение обуславящо приложението на чл.334 т.1 от НПК.

В този смисъл е и съдебната практика – Р. № 305/2011г. на ВКС по н.д. 1675/2011г., ІІІ н.о., Р. № 579/2007г. на ВКС по н.д. № 313:2007г., ІІІ н.о.

Ето защо настоящата инстанция намира, че жалбата и допълнително изложение е основателна, поради което ще следва атакуваната присъдата на ШРС да бъде отменена изцяло и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.

Водим от горното и на основание чл. 348, ал.3, т.1 и 2 във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл. 334 т. 1 от НПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ  присъда № 11/27.02.2019г. постановена по НЧХД №2576/2018г. по описа на Шуменският районен съд.

И ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав от ШРС.

 Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                 

   

      

 

 

                                                                                      2.