МОТИВИ : Подсъдимия В.В.А. е предаден на съд по обвинение
за престъпление по чл.343 ал.1 б.”в” във вр. с чл.342 ал.1
предл.3 от НК,за това,че на 06.12.2015г. около
21.00 часа на главен път І-4, посока *****-***** при км 53+300 в района на с.*****,
Ловешка област при управление на л.а. „**** 6”, рег.№В 7667 НС, негова собственост нарушил
правилата за движение – чл.21 ал.1 ред втори от ЗДв.П
– при избиране скоростта на движение въпреки забраната да превишава стойността
на скоростта от 90 км/ч
за извън населено място се движил със скорост от 117,04 км/ч и по
непредпазливост причинил смъртта на А. М.И., ЕГН **********, б.ж. на с.****,
Ловешка област.
В съдебно заседание представителя на
Окръжна прокуратура Ловеч поддържа изцяло обвинението,така,както е предявено на
досъдебното производство.Прокурора сочи в пледоарията си,че установено безспорно, че на 06.12.2015 г., около 17.30
часа, подсъдимият А. е тръгнала с личния си автомобил и е пътувал от гр. *****
за гр. *****, заедно със свидетелката И.С., която е била на предната седалка до
шофьорът. Подсъдимият не еднократно е пътувал по този маршрут в последните
години. От гр. ***** взели още двама свидетели за така нареченото споделено
пътуване. Хора, които пътуват в една посока и си поделят разходите, се возят в
един и същи автомобил. Към момента времето е било добро.Сочи,че Около 21.00
часа автомобилът е бил управляван между с. ***** и с. *****, Община-Ловеч,
тогава в този момент пътуващите трима свидетели в колата са забелязали, че има
човек на пътното платно в тяхната посока и секунди след това е последвал удар
между автомобила, управляван от подсъдимия А. и намиращия се на пътя
пострадал.
Счита,че назначените
по делото съдебно-медицинска експертиза
на трупа на пострадалия и автотехническата експертиза установяват механизма на
произшествието, така и уврежданията на пешеходеца в резултат на което е
настъпила смъртта му. Пострадалият пешеходец е бил А. М.И. ***. В резултат на
сблъсъка с автомобила е получил разкъсно-контузни рани в областта на челото,
охлузвания по носа и скулите двустранно, охлузвания в областта на гръдния кош,
счупване на двете подбедрици, счупване на гръбначния
стълб, прекъсване на главния от продълговатия мозък, разкъсване на белия дроб, слезка и тънки черва, излив на кръв в гръдната и коремна
кухина. Вещото лице дава заключение, че непосредствената причина за смъртта на
пострадалия е съчетаната гръдна и коремна травма, като прекъсването на главния
от продълговатия мозък само по себе си води до смъртен изход.
Представителя на обвинението приема,че по отношение механизма на станалото
произшествие, от тройната автотехническа експертиза се установява, че в момента непосредствено
преди настъпване на произшествието подсъдимият е управлявал автомобила на къси светлини,
съгласно показанията на пътуващите свидетели с него, тъй като непосредствено
преди това се е разминал с друго МПС в другата лента за движение. Максимално
разрешената скорост за този пътен участък е била 90 км/ч., а скоростта на автомобила на подсъдимия към
момента на удара с пешеходеца е 117.04 км/ч. Обвинението счита,че
непосредствената причина за произшествието е управлението на автомобила със
скорост, която е по-висока от разрешената за този пътен участък. Следва да се
отбележи, че и пострадалото лице, като участник в движението- пешеходец, същият
е нарушил разпоредбите на ЗДвП и именно чл. 108, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която
разпоредба пешеходците следва да се движат по тротоара или банкета, и когато
няма нито тротоар, нито банкет съгласно
ал. 2 на същия член, в такива случаи
пешеходците могат да се движат по пътното платно, но в противоположна
посока на движение на автомобилите, най-близко до лявата му граница.
Пострадалият пешеходец в случая противно на тази разпоредба се е движил по
пътното платно, където не е следвало да се движи.Счита,че това следва да се има
предвид при определяне индивидуалния размер на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия. По отношение размера и вида на наказанието, което следва
да бъде наложено на подсъдимия, следва да се има предвид, че се е провело на съкратено съдебно следствие, съгласно което
размерът на наказанието се определя при условията на чл. 58 а от НК, като
предвидено в НК наказание за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” от НК
следва се редуцира с 1/3, като се отчете и чистото съдебно минало на
подсъдимия, допринасянето за настъпилия обществено опасен резултат от
страна на пострадалия, посочих в какво се изразява това. Смята, че следва да
бъде наложено наказание при определените граници лишаване от свобода, което да
бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години и
съответно бъде определено и наказание лишаване от право да управлява МПС, което
е задължително за тези случаи. Моли за присъдата в този смисъл.
Представителя на пострадалите по делото А.М.И. и Р.М.И. частни обвинители в процеса, представлявани
от адв. К. се присъединява изцяло към пледоарията на Окръжна прокуратура-Ловеч.Сочи,че
делото се гледа по реда на глава 27 от НПК. Подсъдимият признава всички факти и
обстоятелства, подробно изложени в обвинителния кат. Признава и превишената
скорост, с която се е движил от 117.04 км/ч., вместо разрешената за извънградски
условия от 90 км/ч.,
с което е нарушил разпоредбите на закона и му е повдигнато обвинение по чл. 343, ал. 1, б.
"в", във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК. Скоростта
му на движение е установена от приетата по делото тройна съдебно-автотехническа
експертиза. Счита, че следва да се обсъди размера на наказанието за извършеното престъпление. Моли съда за
осъдителна присъда, като присъдата бъде съобразена с практиката на съдилищата, както и по справедливост.
Подсъдимия А. в хода
на проведеното предварително изслушване,заявява,че е запознат и разбира правата
си в производството по реда на съкратеното съдебно следствие.Заявява,че се
признава за виновен,признава фактите и обстоятелствата в обвинителния
акт.Наясно е с последиците от направеното самопризнание.
Защитника на
подсъдимия адв.С.Г. прави искане,делото да се разгледа по реда на глава ХХVІІ
от НПК. Счита,че правните изводи обаче от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се различават от тези на обвинението.Сочи,че обвинителния акт е прието и не оспорва това
обстоятелство, че подзащитният му е управлявал МПС със скорост от 117.04 км/ч., т.е.
движил се е на това място по пътното платно с около 20 и няколко километра
по-висока скорост от разрешената 90 км/ч. за съответния пътен участък.
Позовава се на вещите
лица по съдебно-автотехническата експертиза които дават заключение, че при
движение с максимално допустимата скорост в съответния пътен участък 90 км/ч. опасната зона за спиране е 78.4 метра.Сочи,че в
своето заключение отразяват също така, че
осветеността пред автомобилът управляван от подсъдимия на къси светлини,
при разминаване е около 60
метра. Т.е. дори
да се беше движил с разрешената за
пътния участък скорост от 90
км/ч. пешеходецът пак щеше да попада в опасната зона за
спиране и пътното произшествие със спиране нямаше да може да бъде
предотвратено. Законът го задължава когато възниква опасност за неговото движение да намали
скоростта и да спре.Изразява становище,че
дори и да беше се движил с 90 км/ч, при възникване на препятствие на
границата на осветения участък от 60 метра тогава пострадалият щеше да попадне в
опасната зона за спиране и подсъдимият нямаше да може да спре. По този начин
счита,че е налице случайно деяние.Алтернативно
пледира,че ако все пак се приеме, че е доказана тезата на
обвинението, моли да се прецени обстоятелствата по делото свързани с
приложението на чл. 343, ал. 1, б. „в” от НК, оказване на всичко зависещо от
подзащитния му след извършване на деянието за оказване помощ на пострадалия.Сочи,че в обвинителния акт се признава, че подзащитният
му след произшествието се е върнал до пострадалия, видял е какво е състоянието
му и се е обадил по телефона да съобщи за станалото. Няма спор,според защитата,
че съдебната практика прие едно такова обаждане като оказване на помощ на
пострадалия.
От съвкупната преценка на събраните в хода
на досъдебното производство писменни и гласни доказателства,от становищата на
страните,изразени в съдебно заседание и приобщените заключения на изготвените
на досъдебното производство експертизи.съдът приема за установена следната
фактическа обстановка :
Подсъдимият В.В.А. имал постоянен адрес ***, но живеел и
работел в гр.*****. Няколко пъти през годината пътувал от ***** до ***** и обратно.
Бил правоспособен водач от 2003г. и притежавал СУ на МПС /л.58/. Имал и
собствен лек автомобил – „**** 6”,
***** /л.143/. На 06.12.2016г. около 17.30 часа обв.А.
тръгнал с личния си автомобил от гр.***** за гр.*****. На предната седалка до
него била свид.И.С.С. /л.87/, която също е от гр.*****,
но работела в гр.***** и пътувала с него за втори път, за да си поделят
разходите за гориво. Около 18.10 часа били в гр.*****, откъдето взели
свидетелите В.С.С. и Н.С.С. /л.88-л.89/, които също пътували за гр.*****.
Двамата братя седнали на задните седалки в автомобила. Времето било с много добра видимост за сезона, сухо, с
температура на въздуха около 5 градуса, със слаб вятър /л.41/. Било тъмно,
обвиняемият често превключвал на къси светлини, т.к. имало трафик на коли в
насрещното платно. Около 21.00 часа били в района между с.***** и с.*****,
община Ловеч при км 53+300 по главен път І-4. След като се разминал с насреща
движещ се автомобил, пътуващите в автомобила трима свидетели забелязали пред
колата фигура на човек с тъмни дрехи, след което последвал удар. Подсъдимият
блъснал движещият се по пътното платно пешеходец, който след първоначалното
съприкосновение с автомобила бил преметнат на предния капак и след удар в
предното стъкло, изпаднал на пътя. А. спрял автомобила, отишъл до пострадалия,
след което се обадил на тел.112 /л.35/. След като спрял, А. изместил колата
възможно най-вдясно, за да не последва ново ПТП. Няколко минути след
произшествието на мястото дошъл екип на „Спешна помощ” и служители на
полицията. Медицинският екип констатирал смъртта на пешеходеца. Свид.И.С. имала върху лицето си парченца от счупеното
предно стъкло, охлузване на лявата ръка /л.53-л.54/, но не се нуждаела от
лечение /л.87/. Установена била самоличността на пострадалия – това бил А. М.И.,
ЕГН **********, б.ж. на с.****, Ловешка област /л.81/. Видно от заключението на
съдебно-медицинската експертиза /л.101-л.104/ А. М.И. е получил
разкъсно-контузни рани в областта на челото, охлузвания по носа и скулите
двустранно, охлузвания в областта на гръдния кош, счупване на двете подбедрици, счупване на гръбначния стълб, прекъсване на
главния от продълговатия мозък, разкъсване на белия дроб, слезката и тънки
черва, излив на кръв в гръдната и коремна кухина. Непосредствена причина за
смъртта на пострадалия е съчетаната гръдна и коремна травма, като прекъсването
на главния от продълговатия мозък само по себе си води до смъртен изход.
Травмите по трупа са получени в резултат на блъскане от превозното средство в
областта на двете подбедрици, което е довело до
счупването им, подхвърляне на пострадалия и удар в гърба, предизвикващ счупване
на гръбначния стълб и прекъсване на мозъка. Контузиите и охлузванията се дължат
на падането на тялото върху твърда настилка и влаченето му без прегазване. И. е
бил употребил алкохол с концентрация в кръвта от 2,4 промила /л.105/.
Обвиняемият А. е бил изпробван с техническо средство – Дрегер Алкотест 7510,
фабричен номер 0041, с отчетен отрицателен резултат /л.90/ видно от показанията
на свид.Н.П.Н., служител при сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР – Ловеч.
От констатациите и
заключението на тройната автотехническа експертиза /л.108-л.131/, протокола за оглед на местопроизшествието,
протокола за повторен оглед на л.а. „**** 6”, рег.№В 7667 НС и фотоалбумите към тях
/л.6-л.26/ се установява, че ПТП е станало на 06.12.2015г. около 21.00 часа на
главен път І-4 /посока *****-*****/ при км 53+300 в района на с.*****, Ловешка
област. Управляваният от А. л.а. „**** 6” се е движел в своето платно, посока *****, в
тъмната част на денонощието. Непосредствено преди ПТП е бил на къси светлини
съгласно показанията на свидетелите, които са били в автомобила му. В същото
платно за движение и посока се е движел като пешеходец и пострадалият И..
Скоростта на движение на автомобила към момента на удара с пешеходеца е била 117,04 км/ч
/л.117-л.121/ при максимално разрешена за този пътен участък от 90 км/ч. Необходимото
разстояние за спиране при тази скорост на движение и при пълното използване
ефективността на спирачната система е 116, 94 м., а при скорост от 90 км/ч – 78,4 м. Обвиняемият е имал
техническа възможност да възприеме пешеходеца най-малко на 60 м. преди мястото на удара с
оглед осветеността на пътя от включените светлини на автомобила. ПТП е
започнало с първоначален удар между челната част на колата и пострадалия в
областта на долните крайници, който е предизвикал ударен импулс и счупване на
двете подбедрици. В резултат на контакта между тялото
и автомобила, както и продължаващото движение на превозното средство е
започнало пропадане на горната част от тялото към предния капак с едновременно
въртене през масовия център , като в резултат на продължаващото движение на
автомобила напред, неговата предна част е навлязла под тялото на И.. Това е
предизвикало удар между тялото на пострадалия първо в областта на предния
капак, а след това в предното панорамно стъкло. В този момент е реализирана
най-голямата част от удара, като в резултат на спирането на колата е последвал
летеж на тялото към асфалтовата настилка, при което след триене и преобръщане
върху пътя, пострадалият се е установил на мястото, където е намерен при
огледа. Ударът е станал в платното за движение на автомобила на обв.А.. Така описаният механизъм на ПТП се подкрепя от
обективните факти по делото – установените деформации по автомобила в предната
му част, счупване на предно панорамно стъкло. Констатираните от
съдебно-медицинската експертиза травматични увреждания по трупа на И. са
резултат именно на този начин на съприкосновение между колата на обвиняемия и
пешеходеца. Настъпилият общественоопасен резултат се
дължи основно на управлението на обвиняемия със скорост, по-висока от
разрешената за този пътен участък. Пострадалият също е нарушил разпоредби от ЗДв.П – съгласно чл.108 ал.1 от ЗДв.П
пешеходците трябва да се движат по тротоара или банкета. Съгласно ал.2 на същия
текст когато няма тротоар или банкет, както и ако е невъзможно да се ползва,
тогава пешеходците могат да се движат по пътното платно, но в противоположна
посока на движение на превозните средства, възможно най-близко до лявата му
граница. В конкретния случай пострадалият е следвало да се движи в другото
платно за движение, т.к. в този пътен участък не е имало обособен тротоар или
банкет, позволяващ безопасно движение на пешеходци. Това обстоятелство не
изключва наказателната отговорност на обвиняемия и нарушаването от негова
страна на разпоредба от ЗДв.П.
Настъпилият общественоопасен резултат – смъртта на А. М.И. е в пряка
причинна връзка с допуснатото от обвиняемия нарушение на правилата за движение
– чл.21 ал.1 ред втори от ЗДвП. Налице е престъпна небрежност като форма на
вина, т.к. макар и да не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. По така описания начин обв.А. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.343 ал.1 б.”в” във вр. с чл.342 ал.1 предл.3 от НК – на 06.12.2015г. около 21.00 часа на главен път І-4, посока *****-***** при км
53+300 в района на с.*****, Ловешка област при управление на л.а. „**** 6”, рег.№В 7667 НС, негова
собственост нарушил правилата за движение – чл.21 ал.1 ред втори от ЗДв.П – при избиране скоростта на движение въпреки
забраната да превишава стойността на скоростта от 90 км/ч за извън населено
място се движил със скорост от 117,04 км/ч и по непредпазливост причинил
смъртта на А. М.И., ЕГН **********, б.ж. на с.****, Ловешка област.
Така приетата за
установена фактическата обстановка се доказва от показанията на разпитаните на
досъдебното производство свидетели, приложените писмени доказателства,
констатациите и заключенията на назначените експертизи.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия А.
за виновен по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.343 ал.1 б.”в” във вр. с чл.342 ал.1
предл.3 от НК,за това,че на 06.12.2015г. около
21.00 часа на главен път І-4, посока *****-***** при км 53+300 в района на с.*****,
Ловешка област при управление на л.а. „**** 6”, рег.№В 7667 НС, негова собственост нарушил
правилата за движение – чл.21 ал.1 ред втори от ЗДв.П
– при избиране скоростта на движение въпреки забраната да превишава стойността
на скоростта от 90 км/ч
за извън населено място се движил със скорост от 117,04 км/ч и по
непредпазливост
причинил смъртта на А. М.И., ЕГН **********, б.ж. на
с.****, Ловешка област,поради
което и на основание чл. 343, ал. 1, б. "в", във вр. С чл. 342, ал.
1, предл. 3 от НК го осъди на 3 /три години/ лишаване от свобода.На основание
чл. 58 а от НК съдът редуцира така определеното наказание с 1/3, като
подсъдимия В.В.А. с гореснетата самоличност следва да изтърпи наказание в
размер на 2 /две/ години лишаване от свобода,което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК,чието изпълнение съдът отложи за срок от 3 /три/ години от влизане на
присъдата в сила. На основание чл. 343 г от НК съдът наложи на В.В.А. с гореснетата
самоличност, наказание по чл. 37, т. 7 от нк лишаване
от право да управлява мпс за срок от 1 /една/ година
от влизане на присъдата в сила.
При определяне размера на
наказанието съдът отчете,от една страна чистото съдебно минало на подсъдимия,проявеното
съдействие от страна на А. във всички стадии на наказателното производство,а от
друга страна,високата степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия. Както е установено още
на досъдебното производство,
пострадалият се е движил неправомерно по пътното платно, и при липсата
на тротоар в тази част на пътя той е следвало да се движи в лявата част на
пътното платно по посока на своето движение, по банкета. Той се е движил в
дясната част, като дори не е известно дали не е
бил и на самото пътно платно. Пострадалият е бил с над 2 промила алкохол
в кръвта си, което означава, че неговите движения и действия са били
некоординирани и това дава основание да се приеме, че при едни такива движения
повлияни силно от тази алкохолна употреба е възможна внезапната му поява на
пътя. Движил се е в тъмната част на денонощието и в неосветена част от пътното платно, видно от протокола за оглед и от фотоалбума,
в тъмни дрехи, които са водили до едно сливане с околната тъмнина и неговият
принос за това пътно произшествие е изключително висок.
Съдът постанови вещественото
доказателство по делото : лек автомобил марка „****", модел „6" с peг.
табели № *****; и 1 бр. ключ с дистанционно управление за л. а. „****",
модел „6" с peг. табели № ****, предадени за съхранение в база към ОД МВР
–Ловеч след влизане на присъдата в сила да се върне на
подсъдимия В.В.А..
При този изход на процеса съдът осъди подсъдимия
А. с гореснетата самоличност да заплати по сметката на РУ „Полиция”-Ловеч
сумата от 1365.54 лева /хиляда триста шестдесет и пет лева и петдесет и четири
стотинки/ лева разноски за експертизи,като на основание член 309 от НПК
потвърди и мярката за неотклонение „ Подписка „взета на досъдебното
производство.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ ДОКЛАДЧИК…………………………….