№ 409
гр. Варна, 26.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно
търговско дело № 20213001000607 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.122 от ГПК, образувано по повдигната с
определение № 6482 от 19.10.2021г. по гр.дело № 4896/21г. по описа на ВРС,
16 състав, препирня за подсъдност относно съда, компетентен да се произнесе
по въпроса, повдигнат с частна жалба вх.№ 18058 от 06.07.2021г., предмет на
разглеждане по в.ч.гр.дело № 1911/21г.
Въззивният съд намира производството по делото за недопустимо
поради следното:
Гр.дело № 4896/21г. е образувано пред родово компетентния районен
съд по иск с правно основание чл.439 от ГПК. С определение № 2483 от
16.06.2021г. районният съд се е произнесъл по искане на ищцата по чл.83 ал.2
от ГПК за освобождаване от държавна такса и е оставил искането без
уважение. По реда на инстанционния контрол Окръжен съд – Варна,
търговско отделение, с определение № 2826 от 10.08.2021г. по в.ч.гр.дело №
1911/21г., се е произнесъл по частна жалба срещу първоинстанционното
определение. Обжалваното определение на районния съд е отменено и
делото е върнато за ново произнасяне по искането на ищцата за
освобождаване от държавна такса след определяне на размера на дължимата
1
по делото държавна такса.
След връщане на делото от районния съд е повдигнат спор за това, кой
е компетентният съд да се произнесе по искането за освобождаване от
държавна такса, при положение, че първоинстанционният съд вече е изразил
становище по съществото на тези въпроси и актът му е отменен от Окръжен
съд - Варна.
Съставът на въззивния съд, намира, че в случая не е налице спор за
подсъдност. Последният предполага противоречиво разрешение между два
съда /след като вече единият е приел, че спорът не му е подсъден и е
прекратил производството пред себе си и е изпратил спора за разглеждане
пред другия съд/ на въпроса на кой от тях е подсъден спорът, с който е
сезиран. В случая този въпрос би стоял, ако е налице противоречие между
ВРС и ВОС, кой е компетентният измежду тях да се произнесе като
първоинстанционен съд по искането за освобождаване от държавна такса,
каквото противоречие очевидно не съществува.
Мотивировката на ВРС в определението, с което сезира апелативния
съд по-скоро насочва към несъгласие с даденото разрешение по частната
жалба и по-конкретно засяга правомощията на въззивния съд в
производството по чл.274 ал.2 от ГПК, а именно че след отмяна на
обжалваното определение той следва сам да реши въпроса по жалбата, в
какъвто смисъл е нормата на чл.278 ал.1 изр.първо от ГПК.
Независимо от това, апелативният съд в рамките на настоящето
производство по реда на чл.122 от ГПК не може да проверява правилността
на въззивното определение, включително и дали то противоречи на чл.278
ал.1 изр.първо от ГПК. В случая намира приложение нормата на чл.278 ал.3
от ГПК и постановеното определение по частната жалба е задължително за
долустоящия съд.
В този смисъл е и разрешението в подобна хипотеза, даден по
ч.търг.дело № 848/21г. с определение № 201 от 19.05.2021г. на ВКС, първо
търг.отделение.
С оглед на така изложеното, съставът на апелативния съд намира, че
искането на ВРС е недопустимо и следва да се остави без разглеждане.
2
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ повдигнатия спор за подсъдност между
ВРС и ВОС за определяне на компетентен съд, който да се произнесе по
молбата на ищцата Р. АТ. ДЖ. за освобождаване от държавна такса по реда на
чл.83 ал.2 от ГПК при отмяна на постановен първоинстанционен акт по този
въпрос
ВРЪЩА делото на ВРС за произнасяне по искането.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3