Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. Лом, 15.06.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Ломски районен съд, четвърти състав,
в открито съдебно заседание на първи юни
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЙОРДАНОВ
при секретаря А. Рангелова, като се запозна
с докладваното от съдията Йорданов АНД № 599/20 г. по описа на ЛРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят В.М.В. ***, с ЕГН **********
е недоволен от издаденото от Началника на РДНСК гр. Монтана Наказателно
постановление № М-32-31 от 23.10.2020 г., с което на осн. чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ му е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, моли съда
да го отмени.
В с.з. жалбоподателят не се явява. Представлява
се от адв. Л.А. от МАК, която моли наказателното постановление да бъде отменено
като незаконосъобразно. Подробни съображения излага в писмена защита.
Административнонаказващият орган не се явява.
Представлява се от гл. експерт Цветомила Харалампиева, която оспорва жалбата и
моли за потвърждаване на наказателното постановление, като представя и писмена
защита.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и
във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № М-32-31 от 23.10.2020
г., на осн. чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на
1000.00 лева, за това, че като длъжностно лице – главен архитект на община Лом
на 09.09.2020 г. в гр. Лом е съгласувал и одобрил инвестиционен проект и издал
разрешение за строеж № 25/09.09.2020 г. за „Ремонт и реконструкция на църковен
храм „Свети Никола Стари“ (основна сграда, помощна сграда, камбанария) и
благоустрояване на двора“, находящ се в УПИ IX, кв. 16 по плана на гр. Лом /ПИ с ид. 44238.500.9672 по
КК/, в нарушение на
правилата и нормативите за устройство на територията.
Депозираната
жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в
предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.
По същество се явява неоснователна.
От събраните по делото доказателства
се установява следната фактическа обстановка:
В.В. е
длъжностно лице – главен архитект на община Лом. В това си качество на 09.09.2020
г. същият съгласувал и одобрил инвестиционен проект и издал разрешение за
строеж № 25/09.09.2020 г. за „Ремонт и реконструкция на църковен храм „Свети Никола
Стари“ (основна сграда, помощна сграда, камбанария) и благоустрояване на
двора“, находящ се в УПИ IX, кв. 16 по
плана на гр. Лом /ПИ с ид.
44238.500.9672 по КК/. Имотът се намира в
североизточната част на кв. „Боруна“, на територията на регистрирано от
„Геозащита Плевен“ ЕООД свлачище с № MON 24.44238.92.
На 16.09.2020 г. служители на РДНСК – Монтана
извършили проверка в община Лом. Констатирали, че разрешението за строеж е
издадено от арх. В. в нарушение на чл. 148, ал. 1 във
вр. с чл. 96, ал. 4, т. 3 и ал. 6 ЗУТ – за това, че разрешението е издадено
в свлачищен район с наложена строителна забрана при липсата на предварително
съгласие на министъра на регионалното развитие и благоустройството, което се
вписва в разрешението за строеж. Съставен бил констативен протокол за
извършената проверка, а на 23.09.2020 г. със Зaповед № ДК-11-М-2 разрешението за строеж и одобрените
инвестиционни проекти са отменени като незаконосъобразни. На 14.10.2020 г. инж.
Б.Б. – главен инспектор в РДНСК – Монтана, в присъствието на св. А.Д., съставил
АУАН № М-32 на В., за нарушение на чл. 148, ал. 1 във вр. с чл. 96, ал. 4, т. 3
и ал. 6 ЗУТ.
Впоследствие въз основа на този АУАН, АНО е издал
атакуваното НП № М-32-31 от 23.10.2020 г.,
с което на осн. чл. 232, ал. 1, т. 2 ЗУТ е наложил административно наказание „глоба”
в размер на 1000.00 лева.
Както АУАН, така и издаденото НП
притежават всички необходими реквизити, изискуеми по чл. 42, респ. чл. 57, ал.
1 от ЗАНН. Съществени процесуални нарушения при съставянето на тези актове не
са допуснати. Датата на нарушението е посочена както в АУАН, така и в НП – 09.09.2020 г. /датата, на която е издадено
съответното разрешение за строеж/. Затова и неоснователни се явяват изложените
в жалбата аргументи в тази насока.
По същество съдът намира, че жалбоподателят е
извършил нарушението, за което му е издадено наказателно постановление.
Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ: „Строежи
могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон“.
Чл. 96, ал. 4 от ЗУТ определя, че „строителство
на сгради и съоръжения в свлачищни райони, вписани в регистъра по чл. 95, ал.
2, се разрешава по реда на този закон след издаване на предварително съгласие
от министъра на регионалното развитие и благоустройството…“
В случая имотът, за който
жалбоподателят В. е съгласувал и одобрил инвестиционен проект и издал
разрешение за строеж, се намира на територията на регистрирано от „Геозащита
Плевен“ ЕООД свлачище по см. на чл. 95, ал. 2 ЗУТ. Ето защо преди да се издаде
разрешението за строеж, е следвало да се получи предварително съгласие от министъра
на регионалното развитие и благоустройството. Такова обаче няма и изобщо не е
давано (който факт всъщност не се и оспорва от жалбоподателя). От В. е
допуснато нарушение на описаните разпоредби. Вярно, предвидените в разрешението
за строеж дейности не представляват изцяло нов строеж. Но според пар. 5, т. 38
ДР ЗУТ: „Строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.
74, ал. 1
от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности,
огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и
спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и
преустройства със и без промяна на предназначението“. С издаденото от В.
Разрешение № 25 от 09.09.2020 г. се разрешава да се извърши строителство в
обект „Ремонт и реконструкция на църковен храм „Свети Никола Стари“.
Следователно предвидените дейности са именно такива, за които (при положение,
че имотът се намира в регистрирано свлачище) е необходимо да има предварително
съгласие на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Както беше
посочено, такова липсва, поради което и правилно е ангажирана
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя.
Чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ предвижда
административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. за длъжностно лице, което „съгласува,
одобри или издаде строителни книжа в нарушение на този закон, на актовете по
неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и
строителството, както и на действащите устройствени планове“. В. е длъжностно
лице и в това си качество е съгласувал и одобрил инвестиционен проект и издал
разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 във вр. с чл. 96, ал. 4, т.
3 от ЗУТ.
Административното наказание „глоба“ е
наложено в минималния размер, предвиден в чл. 232, ал. 1 ЗУТ и не може да се
приеме за несправедлива санкция.
С
оглед на гореизложеното, и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № М-32-31 от 23.10.2020
г., на Началника на РДНСК гр. Монтана, с което на жалбоподателя В.М.В. ***, с ЕГН ********** на осн. чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ му е наложено
административно наказание „ГЛОБА”, в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН В.М.В., ЕГН **********,***
разноските за процесуално представителство в размер на 80.00 лв. /осемдесет
лева/.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр. Монтана, по реда на АПК, в
14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението
препис от него да бъде изпратен на Началника на РДНСК гр. Монтана за сведение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :