Решение по дело №3094/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 14.08.2019 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на седемнадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                

                                             Съдия: Евгени  Георгиев

                                   

при секретаря Йоана Петрова, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 3 094 по описа за 2017 г. и

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД да заплати на Сдружение „Т.ическо дружество Р.Т.“:

- 37 600,00 лева на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС плюс законната лихва от 09.03.2016 г. до окончателното плащане. Тази сума представлява 4/5 от наема, който „Т.“ ЕООД е получил за периода 20.01.2015 г.-20.01.2016 г. по договор за наем с „Т.Г.“ ООД от 12.11.2014 г. Тя съответства на квотата от 4/5 идеални части на „Т.ическо дружество Р.Т.“ в собствеността на сграда с идентификатор 65231.920.543.1., от която са били отдадени под наем следните обекти: бистро от 90,13 кв. м.; салон ресторант от 283,98 кв. м.; жилище-апартамент от 94,78 кв. м.; жилище-апартамент от 68,85 кв. м.; магазин от 47,00 кв. м.

- 5 741,32 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Сдружение „Т.ическо дружество Р.Т.“ е със съдебен адрес - адвокати И.С.и Е.В.,***, офис 305. „Т.“ ЕООД е със седалище и адрес на управление ***, офис 105.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове на Сдружение „Т.ическо дружество Р.Т.“  срещу „Т.“ ЕООД:

- иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждане на ответника да заплати 4 553,25 лева обезщетение за това, че в периода 27.08.2015 г.-09.03.2016 г. е ползвал два апартамента в сградата с идентификатор 65231.920.543.1. – тези с последни цифри в идентификатора по кадастралната карта 3 и 4.

- иска по чл. 30, ал. 3 от ЗС за разликата над 37 600,00 лева до 43 330,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Сдружение „Т.ическо дружество Р.Т.“ да заплати на „Т.“ ЕООД 773,12 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвяне на решението.

 

[5] Ако някоя от страните обжалва решението, тя следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.           На ищеца

 

[6] В искова молба от 09.03.2016 г. Сдружение „Т.ическо дружество Р.Т.“ (Т.) заявява, че заедно с ответника „Т.“ ЕООД (АКТИВ) са съсобственици на сграда, като първият притежава 4/5 идеални части от нея, а вторият 1/5 идеална част. В периода 27.08.2015 г.-09.03.2016 г. АКТИВ е ползвал самостоятелно два апартамента в сградата – тези с последни цифри в идентификатора по кадастралната карта 3 и 4. Така АКТИВ е лишил Т.от ползването на двата имота, като не е заплатил обезщетение за това. Затова Т.моли съда да осъди АКТИВ да му заплати 4 553,25 лева обезщетение за лишаване от ползването – по 137,00 лева на ден за 195 дни.

 

[7] Т.твърди, че в периода 20.01.2015 г.-20.01.2016 г. АКТИВ е отдал под наем на трето лице други пет обекта от същата сграда. Това са обекти с последни цифри в идентификатора 1, 2, 5 и 6, както и магазин с площ от 47,00 кв. метра. АКТИВ не е заплатил на Т.частта от наема, която се е припадала на Т.. Затова Т.моли съда да осъди АКТИВ да му заплати 43 330,00 лева - 4/5 от наема за процесните пет обекта за посочения период. Т.търси и обезщетение за забава от подаването на исковата молба до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-4 от делото на СОС; уточнителната молба, л. 44-45 от делото на СОС; определението на СОС, л. 57 от делото на СОС; уточнителната молба, л. 6 от ч. гр. д. 5 575/2017 г. на САС и молба, л. 16-19 от настоящото дело).

 

2.           На ответника

 

[8] АКТИВ е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:

1. не е сключвал договор за наем с трето лице за процесните обекти;

2. такива обекти не съществуват в процесната сграда;

3. дори те да съществуват, между страните е било уговорено те да се ползват само от АКТИВ. Затова АКТИВ моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 73-84 от делото на СОС).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.    Обстоятелства, които съдът установява

 

[9] На 03.09.2008 г. Т.е отдал под наем на „Г.З.“ ООД (З.) северната част на Т.ическа спалня Боровец, която се е намирала в курортен комплекс „Боровец“ (договор, л. 9-14 от делото на СОС). Тя е представлявала сграда с идентификатор 65231.920.19 и е имала две крила – северно и южно (доказателствата от делото на СОС: скица, л. 8; схеми, л. 46-51; доказателствата от настоящото дело: удостоверение, л. 83; удостоверения, л. 39-41, както и изявленията на страните в съдебно заседание от 05.10.2018 г., л. 47).

 

[10] Т.е имал задължения, за събирането на които е било образувано изпълнително дело. З. и АКТИВ са предложили на Т.да погасят задълженията му от общо 149 347,90 лева с лихвата. Срещу това, на 30.11.2012 г. Т.се е съгласил да прехвърли на АКТИВ 1/5 от сградата на Т.ическата спалня (договор, л. 85-90 от делото на СОС). Т.се е съгласил да предаде на АКТИВ северната част от недвижимия имот, която е съответствала на 1/5 от целия имот. Страните са уговорили, че АКТИВ е имал право на приходите от използването на предадената му част (чл. 6, ал. 1 и 4 от договора, л. 85-90 от делото на СОС). На 14.03.2014 г. Т.е продал на АКТИВ 1/5 от Т.ическата спалня, която е била с идентификатор 65231.920.543.1, а е останал собственик на 4/5 от нея (доказателствата от делото на СОС: нотариален акт, л. 6-7; скица, л. 8; удостоверение от АГКК, л. 83 от настоящото дело).

 

[11] На 12.11.2014 г. АКТИВ е отдал под наем на „Т.Г.“ ЕООД (Т.) самостоятелни обекти, които са се намирали в Т.ическата спалня, съсобствена с Т.. При сключването на договора АКТИВ е бил представляван от неговия пълномощник С.К.(пар. 14-26 по долу и - а) доказателствата от делото на СОС: договор за наем и приложение, л. 20-25; информации за движения по сметка, л. 26-28; нотариален акт, л. 6-7; скица, л. 8; б) заключението на вещото лице, л. 86-89 и пълномощното, л. 81-82 от настоящото дело). Тези обекти са били: бистро от 90,13 кв. м.; салон ресторант от 283,98 кв. м.; жилище-апартамент от 94,78 кв. м.; жилище-апартамент от 68,85 кв.м. и магазин  от 47 кв. м. (доказателствата от делото на СОС: чл. 1, ал. 1 и преамбюла от договора за наем, л. 20-23; приложението към договора за наем, л. 24-25; схемите, л. 46-47 и л. 50-51). АКТИВ е получил 47 000,00 лева по договора за наем с Т. (заключението на вещото лице С., л. 88-89 от настоящото дело; извлечението от сметка, л. 26-28 от делото на СОС).

 

[12] В периода от 2015 г. до 2016 г. С.К.е ползвал цялата Т.ическа спалня (показанията на свидетелите К.и Ч., л. 48-50 от настоящото дело). Т.е изготвил няколко писма до АКТИВ, с които е уведомявал АКТИВ да освободи северното крило на Т.ическата спалня, защото Т.е взел такова решение, а той е притежавал повече от половината от общата вещ (писмо, л. 30-31 от делото на СОС). В друго писмо Т.е заявил, че след 19.01.2015 г. АКТИВ е ползвал неправомерно цялото северно крило на сградата и неправомерно го е отдавал под наем, а 4/5 от наемната цена (43 330,00 лева) са се дължали на Т.(покана, л. 32-33 от делото на СОС). АКТИВ не е получил тези писма (пар. 27-28 по-долу).

 

[13] Т.е направил общо 5 746,32 лева разноски по делото: 2 811,32 лева държавни такси (л. 55 от делото на СОС и л. 14 от ч. гр. д 5575/2017 г. на САС); 220,00 лева на вещо лице (л. 43 от настоящото дело); 15,00 лева за съдебни удостоверения (л. 44-45 и л. 96 от настоящото дело); 2 700,00 лева за адвокат (договора за правна помощ, л. 5 от делото на СОС и платежно нареждане, л. 67 от настоящото дело). АКТИВ е заплатил: 3 600,00 за адвокат (л. 112-113 от настоящото дело).

 

2.           Спорни по делото обстоятелства

 

2.1.    По делото е било спорно дали АКТИВ е отдал под наем имотите на Т.

 

[14] С исковата си молба Т.е представил като доказателство копие на договор за наем от 12.11.2014 г., сключен между АКТИВ и Т.. Ответникът е заявил, че не е страна по посочения договор и е поискал от съда да задължи ищеца да представи оригинал на документа (стр. 3 от писмения отговор, л. 75 от делото на СОС, и т. 2 от писмения отговор, л. 84 от делото на СОС).

 

[15] Съдът е приел този договор като доказателство и е задължил ищеца да го представи в оригинал (пар. 3 и пар. 18 от определение, л. 10 от настоящото дело).

 

[16] Съгласно чл. 183 от ГПК, когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото.

 

[17] Целта на разпоредбата е да облекчи страната, която представя доказателство по делото. Тя може да представи заверен препис от него, вместо да го представя задължително в оригинал, който впоследствие да изисква обратно. Правилото на чл. 183 от ГПК цели също да предпази другата страна от опасността да ѝ се противопостави документ, който е създаден за целите на производството, и оригинал, от който не съществува.

 

[18] Изключването на неофициалните копия от документи не е безусловно и е преодолимо. Такъв е случая например, когато страната не може да представи искания документ по причина, че оригиналът му е приложен като доказателство по разглеждано наказателно или гражданско дело и са налице доказателства, че насрещната страна знае за това. Тогава е налице злоупотреба с право, която цели този документ да се изключи от доказателствения материал по делото (Решения на ВКС: 335-2010-II Г. О. по гр. д. № 4764/2008 г.[1]; 260-2010-II Г. О. по гр. д. № 91/2009 г.; 335-2010-II Г. О. по гр. д. № 4764/2008 г.).

 

[19] Основен принцип на правото е, че никой не може да черпи права от свое противоправно поведение. Той е застъпен и в ГПК. Съгласно чл. 3 от ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.

 

[20] Израз на този принцип е също и правилото на чл. 161 ГПК, съгласно което с оглед на обстоятелствата по делото, съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Това правило се прилага и когато едната страна иска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, но последната не го представи (чл. 190, ал. 1 ГПК).

 

[21] Ето защо в случай, че едната от страните по делото представи документ, а другата го оспори с твърдението, че той не съществува в оригинал, въпросът дали този документ да се изключи от доказателствата следва да се разреши и в зависимост от процесуалното поведение на двете страни. Страната, представила документа, може да е злоупотребила с дадената ѝ процесуална възможност за облекчено представяне на писмени доказателства в заверен от нея препис и да се е опитала по този начин да представи копие на несъществуващ документ. Другата страна пък може да е злоупотребила с правото си да поиска представяне в оригинал на документ, за който знае, че не се намира такъв у първата страна, и така да постигне изключването му като доказателство.

 

[22] В случая ищецът е заявил, че оригиналът на договора за наем не се намира у него (стр. 5 от становището, л. 18 от настоящото дело). Затова той е поискал от съда:

1. да задължи и двете страни по договора за наем да предоставят оригинала (стр. 2 и 6 от становището, л. 16-гръб и л. 17-гръб);

2. да събере експертиза за това дали страните по договора за наем са осчетоводили задължения, като описаните в него (стр. 2 от становището, л. 16-гръб);

 3. да събере писмени доказателства за това, че между двете дружества е имало договор за наем (извлечения от сметка, л. 26-28 от делото на СОС и писма, л. 22-23 от настоящото дело);

4. да издаде съдебно удостоверение за снабдяване с документи за това, че договорът за наем е подписан за ответника от пълномощник (л. 81-82 от настоящото дело).

 

[23] Ответникът е заявил, че не разполага с оригинал на договора за наем (становище, л. 37 от настоящото дело и изявлението на адв. К., л. 46-гръб от настоящото дело). Той не е направил други твърдения, нито искания за събиране на доказателства.

 

[24] Съдът е събрал поисканите от ищеца доказателства (доказателствата от настоящото дело: заключението на вещото лице С.; писмата,  л. 22-23 от настоящото дело; извлечението от сметка, л. 26-28 от делото на СОС). В тях има данни, че между АКТИВ и Т. е имало договор за наем. Освен това от доказателствата се установява, че договорът за наем между същите страни е бил в сила по същото време като оспорения и със сходни задължения за плащане – цена и падеж. Тези доказателства са достатъчни съдът да приеме, че съществува оригинал на договора за наем от 12.11.2014 г. и той се намира у АКТИВ.

 

[25] Ищецът не е страна по договора за наем от 12.11.2014 г. Той не е и свързано лице с някоя от страните по него. Затова е нормално Т.да не разполага с оригинала на този документ и да няма как да се снабди с него. Ето защо в случай, че ищецът е упражнявал добросъвестно правата си в производството, той не би могъл да представи такъв оригинал.

 

[26] В случая Т.е бил активен. Той е поискал събирането на множество доказателства. От тях се установява, че между АКТИВ и Т. е имало договор за наем. Следователно АКТИВ недобросъвестно е оспорил наличието на оригинал на представеното копие от договора за наем. Затова съдът приема, че оригинал на договора има, но той се намира у АКТИВ. Ето защо съдът не изключва копието на договора за наем от доказателствата по делото и го цени.

 

2.2. Спорно по делото е било дали АКТИВ е получил поканите от Т.[27]  Т.е изпратил покани до „оли консулт“. Поканите са били изпратени на адрес в гр. София, ул. Позитано“ 9б, а адресът на управление *** (писма, л. 30-35; разписки, л. 29 и л.36 и справка от ТР, л. 38 от делото на СОС). Те са били получени от О.С.и З.С..

 

[28] АКТИВ е обявил електронна поща по партидата на дружеството в търговския регистър. Този електронен адрес е ***************@*****.***. Това обаче не е достатъчно, за да приеме съдът, че АКТИВ е получил поканите. Още повече, че Т.сам е посочил, че получател е „оли консулт“. Липсват други доказателства поканите да са били връчени на АКТИВ. Затова съдът приема, че поканите не са му били доставени.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[29] Ищецът е предявил искове по чл. 31, ал. 2 и чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността (ЗС).

 

1.           По иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС

[30] Съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Следователно предпоставките за уважаване на този иск са: 1. ищецът и ответникът да притежават в съсобственост недвижима вещ; 2. тази вещ да се използва лично само от единия от съсобствениците; 3. ищецът да е поискал писмено от ответника да го обезщети за лишаването от ползването на имота; 4. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

 

[31] Съсобственикът ползва лично съсобствената вещ, когато:

- упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, препятстващ достъпа на друг съсобственик;

- за задоволяване на свои нужди или потребности се ползва от нейните полезни свойства, съобразно предназначението ѝ. За личното ползване е без значение по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство, или чрез трето лице, на което безвъзмездно той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират (Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС № 7/02.11.2012 г. по т. д. № 7/2012 г.).

 

[32] Съдът установи, че страните по делото са съсобственици на процесните имоти. Затова е налице първата предпоставка за уважаване на иска.

 

[33] Съдът установи също, че цялата Т.ическа спалня се е ползвала от С.К.. Той е пълномощник на АКТИВ. Липсват данни и твърдения С.К.да е ползвал сградата на различно основание от упълномощаването му от ответника. Затова съдът приема, че С.К.е ползвал сградата като пълномощник на АКТИВ.

 

[34] Съдът обаче не установи Т.да е поканил АКТИВ да му даде възможност да ползва сградата съобразно правото му на собственост. Затова не е налице предпоставка за уважаване на иска и съдът го отхвърля.

 

2.           По иска по чл. 30, ал. 3 от ЗС

 

[35] Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите от вещта съразмерно с частта си. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът и ответникът да притежават в съсобственост недвижима вещ; 2. ответникът да получава сам ползите от тази вещ, в случая наема; 3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца, равно на припадащата му се част от наема.

 

[36] Съдът установи, че страните са съсобственици на Т.ическата спалня. Съдът установи също, че АКТИВ е отдал под наем имота и е получил наемната цена. АКТИВ не е изплатил обезщетение на ищеца. Налице са предпоставките за уважаването на иска.

 

[37] Т.търси 43 330,00 лева. Съдът установи, че АКТИВ е получил 47 000,00 лева по договора за наем. Частта, която съответства на квотата на Т.в собствеността, е 37 600,00 лева (47 000,00х4/5). Ето защо съдът уважава иска за 37 600,00 лева, а го отхвърля за разликата над тази сума до 43 330,00 лева.

 

3. По разноските

 

[38] Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 5 746,32 лева.

[39] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника, съразмерно с уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 37 600,00 лева при предявен размер от 47 883,25 лева. Затова съдът осъжда АКТИВ да заплати на Т.4 512,26 лева разноски по делото (37 600,00/47 883,25х5 746,32).

 

[40] Ответникът също търси разноски. Той е направил такива за 3 600,00 лева.

 

[41] Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 32 816,75 лева при предявен размер от 47 883,25 лева. Затова съдът осъжда Т.да заплати на АКТИВ 773,12 лева разноски по делото (47 883,25-37 600,00)/47 883,25х3 600,00).

 

Съдия: