№ 20619
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110140222 по описа за 2025 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.59, ал. 1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК,
вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация-София” ЕАД
против Областна администрация на област София за установяване съществуването на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 32443/2025 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ответника и ищеца не е
подписан договор за продажба на топлинна енергия по отношение на процесния
недвижим имот, за който е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, а именно: ***************, поради което е налице обогатяване без
основание за сметка на ищеца, съответно длъжникът – настоящ ответник дължи да му
върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Поддържа се още, че
за процесния период са били в сила ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр.София, одобрени с Решение № ОУ-
033/08.10.2007 г. на ДЕКВР. Сочи се, че съгласно чл.139 ЗЕ, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост, се извършва по
системата за дялово разпределение, при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл.139а ЗЕ. В конкретния случай, сградата-етажна собственост,
в която се намира и процесния топлоснабден имот, е сключила договор за извършване
на услуга дялово разпределение с „Далсия Елвеко“ ЕООД. Сумите за процесния имот
1
са начислявани от ищеца съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ – по прогнозни месечни вноски,
като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение в сградата. Поддържа, че съгласно чл.40, ал.1 от
глава IV от ОУ купувачите /в т.ч. и ответника/ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката,
след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. С изтичането на
последния ден от този срок ответникът е изпаднал в забава, но дължимите суми не са
заплатени. В исковата молба ищецът твърди още, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, но издадената
заповед била оспорена от длъжника. По изложените в исковата молба доводи и
съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искови претенции, като бъде
признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 1478,93 лева,
представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода
от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София,
***************, с която сума ответникът се е обогатил без основание за сметка на
ищеца, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2025 г. до окончателното
изплащане; сумата от 334,78 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 27.05.2025 г.; сумата от
46,99 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г., както и сумата от 11,26 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.07.2022 г. до 27.05.2025 г. Претендирана и направените по
производствата разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Оспорват се
твърденията на ищеца за доставена топлинна енергия през исковия период, като се
твърди, че през процесния период имотът не е обитаван. Оспорват се твърденията на
ищеца за отправена покана за сключване на договор, но не се оспорва липсата на
облигационно правоотношение между страните. Сочи се още, че през процесния
период ответникът не е получавал фактури, като се поддържа, че такива не са и
издавани, а дори да е било обратното, то не е имало основание за това. Оспорва се
наличието на предпоставките на нормата на чл.59 ЗЗД, поради липса на доказателства,
че през процесния исков период ответникът е ползвал недвижимия имот, съответно е
консумирал предоставената от ищеца топлинна енергия, съответно е спестил разходи
за това. Възразява се и по претендираните суми за дялово разпределение и
основанието, на което са изготвяни изравнителни сметки за имота. Прави се
възражение за погасителна давност. Възразява се срещу привличането на трето лице-
помагач на страната на ищеца с доводи, че ответникът няма никакви отношения с
посоченото от ищеца дружество. Възразява се срещу доказателствените искания на
2
ищеца за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. По
изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявения иск и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице - помагач на страната на ищеца - “Далсия Елвеко” ЕООД не
изразява становище. Представя писмени доказателства във връзка с извършваното
дялово разпределение в процесния недвижим имот и изготвяните изравнителни
сметки.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 32443/2025 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът –
настоящ ответник да заплати на заявителя сумите, както следва: сумата от 1478,93
лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през
периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София,
***************, с която сума ответникът се е обогатил без основание за сметка на
ищеца, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2025 г. до окончателното
изплащане; сумата от 334,78 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 27.05.2025 г.; сумата от
46,99 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г., както и сумата от 11,26 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.07.2022 г. до 27.05.2025 г., както и направените разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 23.06.2025 г. по ч.гр.д.№ 32443/2025 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило
възражение от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може
да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок
ищецът е подал исковата молба.
По делото е приложен договор за извършване на услуга дялово разпределение
на топлинна енергия по чл.139в от ЗЕ, който съдът не обсъжда, тъй като не касае
процесния исков период.
По делото е приложен Акт за частна държавна собственост № 02605 от
29.01.2001 г., от който се установява, че процесния недвижим имот е с предоставени
права на Областния управител на Област София, на основание чл.18 ЗДС.
По делото е представен протокол от 27.05.2022 г., от който се установява, че
процесния недвижим имот е предаден на ответника от трето за спора лице – Г.Д..
По делото е приложено писмо от ответника до ищцовото дружество от
3
16.07.2024г., с което го уведомява, че процесния недвижим имот е бил отдаден под
наем още през 1998 г. на 27.05.2022 г. владението е било предадено на ответника
поради прекратяване на наемното правоотношение. Ето защо ответникът ще заплаща
дължимите суми за ТЕ считано от датата на влизане във владение.
По делото е приложено писмо от 24.02.2025 г. от ищеца до ответника относно
дължими суми за топлинна енергия в общ размер на 233 918,96 лева, без данни за
имотите и периода, за който се отнасят. Видно от приложената разписка е, че писмото
е връчено на адресата на 10.09.2021 г.
Видно от приложения по делото договор от 02.09.2002 г. е, че ЕС, където се
намира и процесния недвижим имот, има сключен договор за извършване на услуга
„топлинно счетоводство“ с „МХ Елвеко“ ООД. Видно от приложеното по делото
уведомление до ищеца е, че МХ Елвеко ООД е с променено наименование – Далсия
Елвеко ЕООД.
В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило,
че през процесния исков период недвижимия имот е бил с непрекъснато
топлоснабдяване и ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер
за потребена ТЕ. През исковия период топлинния счетоводител е извършил дялово
разпределение в съответствие с нормативната уредба. Вещото лице е посочило още, че
в имота има монтирани два топлинни разпределители върху два присъединени към
разклоненията на общата отоплителна инсталация радиатори, а през банята преминава
щранг-лира. За исковия период ТЕ отдадена от отоплителните тела е начислена по
максимална мощност – като отоплителни тела без уреди, поради неосигурен достъп за
отчет на уредите за дялово разпределение. ТЕ за БГВ е определена при норма за
разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател, отново поради неосигурен
достъп за отчет. Вещото лице е констатирало още, че извършените измервания в АС,
начисления, дялово разпределение и остойностяване на потребената ТЕ за аб.№
355285, са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени на ТЕ,
действащи през процесния период. Ищецът редовно е приспадал ТЕ за технологични
разходи /загуби в АС/ от отчетената ежемесечна енергия, а общият топломер е
преминал периодичен метрологичен контрол.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото
дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на
процесния недвижим имот, са както следва: 1525,92 - главница, в т.ч. сумата от 46,99
лева – за дялово разпределение и сумата от 346,04 лева – обезщетение за забава, в т.ч.
сумата от 11,26 лева - обезщетение върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
4
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД е
да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената
стойност, с която ответникът се е обогатил, тъй като се явява потребител на енергия в
процесния имот и за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.
Съгласно разпоредбите на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до
17.07.2012 г.) и § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия
или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за небитови
нужди. Това е предвидено и в чл.1, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди, действащи към исковия период. Липсва спор между
страните, че договор между тях не е сключен, поради на което ищецът не може да
претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения. В този
случай той разполага с иск по чл.59 ЗЗД (в този смисъл са решение № 2914 от
28.04.2017 г. по в. гр. д. № 12505/2016 г. по описа на СГС, както и решение № 3687 от
26.05.2017 г. по в. гр. д. № 15934/2016 г. по описа на СГС).
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
В конкретния случай ответникът оспорва доставката на топлинна енергия, но не
и правото на собственост върху процесния недвижим имот. Видно от приложения по
делото Акт за частна държава собственост е, че имотът е предоставен за управление
именно на областния управител.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, което
не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие
с действащата нормативна уредба, като ищецът е приспадал технологичните разходи в
абонатната станция от доставяната топлинна енергия в абонатната станция. Установява
се също, че топломерът в абонатната станция е сертифицирано и годно търговско
5
измервателно устройство, отговарящо на изискванията на закона и минало редовни
периодични прегледи за годност. Следва да се отбележи, че заключението на СТЕ се
базира не само на изходящи от ищеца документи, но и на база ежемесечните отчети на
общия топломер и годишните отчети на уредите за дялово разпределение, изготвени
от ФДР, срещу които по делото няма данни за подавани възражения от страна на
ответника във връзка с отчетените показания. Съдът дава вяра на заключението на
СТЕ, тъй като вещото лице изготвя същото на база на своите знания и опит, както и
въз основа на събрания по делото доказателствен материал и на предоставените му от
страните писмени доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д.
№4267/56г., II г.о. на ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил
върху обективни данни, а не върху предположения.
В случая e извършено служебно начисляване на топлинна енергия в
съответствие с нормативните изисквания, доколкото в чл.70, ал.4 от Наредба № Е-РД-
04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването (Наредбата) е предвидено, че на клиентите,
неосигурили достъп за отчет на индивидуалните уреди за дялово разпределение, за
всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 от
приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, т.е. прилага се
екстраполация по максимален специфичен разход на сградата. Аналогично е
процедирано и по отношение на топлинната енергия за подгряване на вода, поради
липса на осигурен достъп за отчет. Съгласно чл.69, ал. 2, т. 2, пр.1 от Наредбата,
изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за
разход на потребление на гореща вода от 140 литра на обитател за едно денонощие,
когато не е осигурен достъп за отчитане, а съгласно чл.70, ал.4 от Наредбата на
клиентите, които не са осигурили достъп за отчет, топлинната енергия за битово
горещо водоснабдяване се начислява също по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2. В случая са
възникнали основания за прилагане на компенсаторните механизми за определяне на
потреблението на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване.
Предвид гореизложеното и въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, настоящият съд намира, че по делото е установено по категоричен
начин, че потребената в процесния имот топлоенергия е в количество и в посочената
стойност за исковия период. По този начин ответникът се е обогатил чрез спестяване
на имуществени разходи, които е следвало да направи за доставените от ищеца услуги,
а ищецът се е обеднил, не получавайки цената на услугата, т.е. налице е обогатяване
без основание, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат
от едни и същи факт.
С оглед предходното претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия в размер на 1478,93 лева за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г.
е основателен и доказан. Върху главницата се дължи законна лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 30.05.2025 г. г. до окончателното
6
изплащане.
Неоснователно е възражението на ответника, че вземането е погасено по
давност. Вземанията за неоснователно обогатяване не се погасяват с тригодишната
давност на периодичните плащания, каквито ответникът би дължал при сключен
писмен договор с ищеца. Погасяват се с общата петгодишна давност. В случая
изискуемостта на вземането настъпва след обогатяването (в този смисъл ППВС
№1/28.05.1979 г.- в случаите на чл. 59, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече
от деня на получаването на престацията, тъй като неоснователността на
преминаването на блага от имущество на едно лице в имущество на друго съществува
при самото преминаване, а не в някой последващ момент). В случая заявлението по
чл.410 ГПК е постъпило в съда на 30.05.2025 г., т.е. в рамките на петгодишния
давностния срок.
Съдът намира за неоснователна и недоказана претенцията на ищеца за
заплащане на сума за главница за извършена услуга дялово разпределение. Това е така,
тъй като по делото няма данни, че ищецът, в качеството си на възложител по договор с
ФДР, е превело на последното, в качеството на изпълнител цената на извършената от
последния услуга. Доколкото по делото липсват доказателства, че за ищеца е
възникнало задължение към трето лице, извършило услуга „дялово разпределение“ в
претендирания размер, което да е платено, исковата претенция за сумата от 46,99 лева
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД:
Съдът намира за неоснователни претенциите за установяване на акцесорните
претенции за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
главниците, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, като съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая вземането
на ищеца произтича от неоснователно обогатяване и задължението не е с определен
срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава след покана от страна на
кредитора. Претенцията относно вземане за обезщетение за забава чл.86, ал.1 ЗЗД би
била основателна само за периода от поканата по чл.84, ал.2 ЗЗД, а не от деня на
който е била дължима месечната вноска за топлинна енергия. Ищецът, чиято е
доказателствената тежест в процеса да установи, че е отправил до ответника покана за
плащане на процесните задължения преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, не е ангажирал доказателства в тази насока,
въпреки изричните указания на съда с доклада по делото. Приложеното по делото
писмо от 24.02.2025 г. не представлява покана за плащане, а и посочената в нея сума
не може да се отнесе към исковия период и за процесния недвижим имот.
7
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение, с оглед изводите за неоснователност на главния иск,
неоснователна се явява и обусловената от нейното уважаване акцесорна искова
претенция.
Предвид гореизложеното, претенциите за заплащане на обезщетение за забава
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете. Съгласно доказателствата по
делото в исковото производство ищцовото дружество е направило разноски в общ
размер на 851,72 лева /171,72 лева – внесена държавна такса и по 340,00 лева – депозит
за СТЕ и ССчЕ/. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултското
възнаграждение в размер на 100,00 лева, отчитайки обстоятелството, че делото не е от
фактическа и правна сложност, и е приключило само в едно открито съдебно
заседание. С оглед предходното, съразмерно на уважената част от исковете ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 751,90 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
юрисконсултското възнаграждение в размер на 100,00 лева при съображения изложени
по-горе при определяне на дължимото юрисконсултско възнаграждение на ищеца.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът следва да заплати на ответника
сумата от 21,00 лева.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Видно от
издадената по ч.гр.д.№ 32443/2025 г. по описа на СРС е, че в заповедното
производство ищецът е направил разноски в общ размер на 87,44 лева – за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно на уважената част от искове
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 69,08 лева.
Съдът не присъжда разноски на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК за
заповедното производство, тъй като не се съдържат доказателства за направени
такива. Видно от възражението по чл.414 ГПК е, че същото е подписано лично от
областния управител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал.1
8
ГПК, във вр. чл.59, ал.1 ЗЗД предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б срещу
ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ на ОБЛАСТ СОФИЯ, ЕИК *********, с адрес:
гр.София, ул.Алабин № 22, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1478,93 лева,
представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода
от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София,
***************, с която сума ответникът се е обогатил без основание за сметка на
ищеца, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2025 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 334,78 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 27.05.2025
г.; сумата от 46,99 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г., както и сумата от 11,26
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 31.07.2022 г. до 27.05.2025 г.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ на ОБЛАСТ СОФИЯ, ЕИК
*********, с адрес: гр.София, ул.Алабин № 22 да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец
23Б на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 751,90 лева, представляваща направените
разноски по исковото производство съразмерно с уважената част от исковете и сумата
от 69,08 лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №
32443/2025г. по описа на СРС, 43-ти състав съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б да заплати на ОБЛАСТНА
АДМИНИСТРАЦИЯ на ОБЛАСТ СОФИЯ, ЕИК *********, с адрес: гр.София,
ул.Алабин № 22 на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 21,00 лева, представляваща
направените разноски по исковото производство съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице “Далсия Елвеко” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Братя Бъкстон”
№ 85, помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9