РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Девня, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. ИЛ. В.
в присъствието на прокурора Ж. Ст. К.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20233120100117 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 19 ал.1 от Закона за гражданската
регистрация /ЗГР/.
Образувано е по молба на С. Х. А., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. В****, чрез проц. представител - адв. Ю. Д. от АК – Варна, за
промяна на трите му имена от С. Х. А. на В. С. Д., поради наличието на важни
обстоятелства.
Молителят излага в молбата си, че е роден в гр. Пр. на **** г., като в
акт за раждане № 484/ 26.07.1983 г. е вписан с имената . С. Д.. На 29.12.1990
г. в гр. П. е съставен нов акт за раждане № 2824, съгласно който собственото,
бащиното и фамилното име на В. са променени и така той получава имена с
турско – арабско звучене - С. Х. А.. Молителят израства в с. Ст. К., където
завършва основното си образование, след което започва да учи във военното
училище «П*******» във В. Т.. По-късно преминава и двугодишна военна
практика, между 2004 - 2005 г. е на военно обучение и в гр. Т. А., Р. И., а в
периода 2005 - 2007 г. служи на военна мисия в Ислямско Емирство
Афганистан. В годините 2008 - 2016 г. С. живее с първата си съпруга, с която
в крайна сметка се развеждат. От брака си имат 2 деца. Междувременно, през
2012 г. той започва работа в Ф.Р. Г., където работи и живее понастоящем.
Преди две години се запознава с Д. Н.. Двамата започват връзка и по - късно
1
решават да заживеят заедно. До момента нямат сключен брак, но тъй като Д. е
православна християнка, за нея е пречка наличието на турско - арабски имена
на бъдещият й съпруг, чието фамилно име трябва да приеме както тя, така и
родената им през миналата година дъщеря - С.. Сочи се, че родителите на Д.
също поддържат моралната преценка, че общите православни имена на
съпрузите са белег за родова и религиозна принадлежност. С оглед на това,
молителят желае да си върне имената, с които е роден и с които етнически се
самоопределя, съобразно акт за раждане № 484/ 26.07.1983 г. - В. С. Д. Излага
се, че от години молителят живее в среда на етнически българи, сред колеги,
приятели и познати е известен повече с името В.. Твърди се, че той не се
самоопределя нито като етнически турчин, нито като етнически арабин, а е с
българско самосъзнание, почита българските традиции и обичаи. Освен това,
предвид засилващата се от години ислямофобия в цяла Европа и
съпътстващата я дискриминация, молителят желае да се представя навсякъде
с българско звучащи имена. Това се отнася и до неговите деца. Също така се
сочи, че имената му са променени не по негов личен избор, а по волята на
неговите родители по етнически, религиозни или битови съображения, които
той никога не е възприемал. Затова молителят счита, че носенето на имената
С. Х. А. е в разрез с правото му да се самоопределя по етнически или
религиозни признак, което намира за важни обстоятелства налагащи желаната
от него промяна на трите му имена.
В с.з. молителят, редовно призован, поддържа молбата чрез
процесуален представител.
Заинтересованата страна Община Вълчи дол, чрез проц.
представител, изразява становище за основателност на молбата за промяна на
собственото име на молителя и за неоснователност в частта й за промяна на
бащиното и фамилно име на молителя поради противоречие със закона.
Заинтересованата страна – Община Провадия не изпраща
представител, не ангажира писмено становище по молбата.
Контролирастата страна - РП – Варна, чрез свой представител
участва в производството, като намира молбата за основателна, а наличието
на основания за промяна в имената на молителя за доказани.
Съдът като взе предвид наведените от молителя доводи и обсъди
поотделно и в съвкупност ангажираните от него доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Видно от представено Удостоверение за раждане от ******* г.,
издадено от Община П. въз основа на Акт за раждане №484 от 26.07.1983 г.
имената на молителя са В. С. Д..
Съгласно Удостоверение за раждане от 07.12.2022 г., издадено въз
2
основа на акт за раждане №2824 от 29.12.1990 г. молителят е записан с имена
С. Х. А..
Видно от удостоверение за идентичност на имена имената В. С. Д. и
С. Х. А. са имена на едно и също лице.
В производството са изслушани показанията на свидетеля Д. П. С.,
който посочва, че познава молителя и неговата приятелка, както и общото им
дете. Заявява ,че сред приятели и колеги молителят е известен с имена В. С.
Д., с които имена той се представя в обществото.
Събрани са и доказателства, че молителят не е осъждан, няма
налагани забрани да напуска страната, не е обявяван за международно
издирване.
При така установените фактически обстоятелства се налагат
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗГР промяната на собствено,
бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на
заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
В настоящия случай, молбата се основава на последната хипотеза на
цитираната разпоредба.
Законът не дефинира кои точно обстоятелства се определят като
важни, за да е налице тази предпоставка за промяна на името. Значимостта на
обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай.
Като “важни обстоятелства” по смисъла на закона се приемат онези, които са
лично и обществено значими за личността, като такива са известността на
лицето в обществото с името, с което се идентифицира. В последователната
практика на ВКС е прието, че ако едно лице е известно с две имена и това му
създава административни пречки или трудности при идентифицирането на
самоличността, то тези обстоятелства трябва да се определят като важни по
смисъла на цитираната разпоредба. От понятието "важни обстоятелства" не
следва да се изключва субективното желание на лицето да носи определено
име, особено когато това е свързано със съображения от етнически, семеен
или религиозен характер предвид правото му на свободно самоопределяне по
тези признаци и исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на
органите на реда или определени институции / в този смисъл решение № 19
от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 486/2011 г., III г. о., ГК, както и трайната
практика на ВКС - решение № 507/22.10.2010г. по гр. д. № 227/2010г. на ВКС,
ІІІ г.о.; решение № 1426/10.12.2008г. по гр.д. № 396/2008г. на ВКС, V г.о.
решение № 145/17.042009г. по гр.д. № 4962/2007г. на ВКС, ІV г.о./
От свидетелските показания на разпитания в хода на производството
3
свидетел се установява, че молителят е известен в обществеността - сред
колеги и приятели с имена В. С. Д*. При своето раждане той е бил записан с
имена В. С. Д., като впоследствие имената са му били променени в
съответствие с неговия етнически произход и имената на неговия баща, също
променени на Х. А. А.. В документите за самоличност той е записан с имената
с турско – етнически произход, а именно С. Х. А.. Без съмнение разликата в
името, с което молителят е записан в документите за самоличност и това, с
което е известен в обществото, му създават смущения и неудобство в
нормалното общуване. Доколкото е доказал, че е известен със собственото
име Валентин, то в тази част молбата за промяна на собственото име на
молителя е основателна, респ. следва да се уважи.
Формирането на бащиното и фамилното име на лицето, съобразно
закона, налага молителят да носи като бащино и фамилно съответно личното
и фамилно име на баща си. Законът по императивен начин определя
формирането на бащиното име, следователно не съществува възможност да
бъде променено бащиното име по начин, различен от предвидения в закона. В
случая бащиното име на молителя е образувано от собственото име на
неговия баща Х., а фамилното му име – от бащиното и фамилно име на
неговия баща - А.. Освен, че са признаци на произход, имената служат за
идентификация на лицата в гражданския оборот, вкл. и пред държавни и
административни органи. Следователно промяната в имената на лицето и
особено когато се касае за трите имена, е от естеството да препятства или да
затрудни идентификацията на лицето, вкл. и за целите на наказателно
преследване. Вярно е, че имената не са единствения идентификационен
признак, но са съществен такъв, поради което тяхната промяна със сигурност
не е в обществен интерес. Името е един от основните и трайни
индивидуализиращи белези на всяко физическо лице, поради което всяка една
негова промяна води до известна дестабилизация на обществените отношения
и създава предпоставки за злоупотреба с права, чието упражняване е свързано
с проверка самоличността на субекта. За това и за да се гарантират
обществените интереси, законодателят е предвидил промяната на име да се
допуска единствено при наличие на определени предпоставки и това да става
само по съдебен ред, а не да се извършва при всяко искане от страна на
заинтересованото лице, без да са налице достатъчно значими основания за
това. Настоящият състав приема, че промяната на имената - особено и трите
едновременно на едно лице не следва да е самоцел и не трябва да зависи
единствено от субективното отношение, а само при наличието на важни
обстоятелства, които да налагат това. В настоящия случай молителят не е
посочил каквито и да било важни причини да иска промяна на трите си
имена, извън желанието му за това да носи имена с българско звучене.
Липсват доказателства за това, че името на бащата на молителя е променено
4
от Хюсеин на Севдалин, поради което промяната на бащиното име на
молителя в желания от него смисъл би противоречало на императивна
разпоредба на закона, в каквото насока е и възражението на ответната
община. Не се ангажират и доказателства, че фамилията на рода на молителя
е такава, каквато той желае да бъде – Д. С оглед на това така формулираните
причини за желанието му да промени бащиното и фамилното си имена,
настоящия съдебен състав не намира за важни обстоятелства по смисъла на
закона. Както вече се изложи по - горе, формирането на бащиното и
фамилното име на лицето, съобразно закона, налага молителят да носи като
бащино и фамилно съответно личното и фамилно име на баща си. В случая
носенето на имената на бащата не биха му причинили каквито и да било
лични или обществени неудобства, същите нито са осмиващи, нито позорящи
неговата личност. Съчетанието на собствено име с българско звучене и
бащино и фамилно с турско звучене съответства на именните традиции в
РБългария предвид съществуващото етническо многообразие в страната и не
би било по никакъв начин осмиващо за молителя или неудобно или
смущаващо. По изложените съображения съдът намира, че молбата за
промяна на име в тази й част се явява неоснователна и недоказана и следва да
се отхвърли.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА промяна на собственото име на молителя С. Х. А., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. В****** от „С.“ на „В.“, на основание чл.
19 ал. 1 от ЗГР.
ОТХВЪРЛЯ молбата на С. Х. А., ЕГН: ********** за промяна на
неговите бащино и фамилно име от Х. А. на С. Д.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския
окръжен съд в едноседмичен от съобщаването му на страните.
Да се изпрати препис от решението на длъжностното лице по
гражданско състояние при Община Вълчи дол и Община Провадия за
отбелязване на промените в съответните граждански регистри, както и на
Бюрото за съдимост при Районен съд – Провадия – за сведение.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5
6