О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1646
гр.Пловдив,14.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно
гражданско отделение, в закрито
заседание на четиринадесети август,през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
като
разгледа докладваното от председателя
ч.гр.д.№ 1854/19г.по описа на
ПОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 121
от ГПК, образувано по частна жалба на Р.Д. Я., против протоколно
определение,постановено в открито съдебно заседание на 14.03.19г.,с което е
оставено без уважение искането на ответницата Р.Д. Я. за прекратяване на производството по делото
поради липса на международна компетентност на българския съд да разгледа спора.
Частната жалбоподателка
твърди незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение. Счита,че
след като страните по делото,макар и български граждани,трайно са отседнали и
пребивават в Турция,като ищецът е с регистриран постоянен адрес в ФРГермания,а
непълнолетното дете на страните е с трайно местопребиваване в
Турция,където живее и учи,то българският
съд не е компетентен да разгледа предявеният иск за развод,като е изключена
компетентността му,уредена в чл.7 от КМЧП.Моли въззивния съд да отмени
атакуваното определение и да прекрати производството по гр.д.№ 1644/18г.по
описа на РС-Асеновград.
Въззиваемият по частната
жалба Н.Й.Я. чрез пълномощника си адв.М.П. е изразил становище за
неоснователност на частната жалба по съображения,изложени в писмен отговор.
Съдът,като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в срок и е
процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна.
РС-Асеновград е сезиран с иск
за развод,съединен с искове за предоставяне на родителските права,определяне на
лични контакти и за заплащане на издръжка,предявени от Н.Й.Я. против Р.Д. Я. и
с насрещен иск за развод по вина на съпруга,предявен от Р.Д. Я. против Н.Й.Я..
От изложените твърдения в исковата молба и приложените към ИМ доказателства
става ясно, че страните са български граждани,сключили граждански брак в
Турция,като бракът е регистриран в България под № 0200/04.10.11г.От брака си
страните имат две деца,едното от които пълнолетно,а другото-дъщеря А. Я. е
непълнолетно,родено в Турция.Твърди се,че понастоящем ищецът има адресна регистрация в Германия,а ответницата живее
в Истанбул,като непълнолетното дете в
момента също живее с нея.От представените по делото писмени доказателства е
видно,че действително ответницата и непълнолетната А. пребивават в Турция,в Истанбул,където
детето учи.
С атакуваното определение
РС-Асеновград е приел,че доколкото и двамата съпрузи са български граждани,то
българският съд е компетентен да разгледа правния спор.
При така установените факти
по делото, съдът намира следното:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по брачен иск с правна квалификация чл.49,ал.1 от СК
– за прекратяване на брака с развод по исков ред. С този главен иск са
обективно съединени небрачни искове за уреждане положението на непълнолетното
дете, които по силата на чл.
322, ал. 2 ГПК задължително се съединяват за съвместно разглеждане в
брачния процес.
С оглед на установеното по
делото обстоятелство,че страните са български граждани,но имат обичайно местоживеене
съответно за ответницата-Турция,а ищецът-Германия,следва изводът,че
образуваното гражданско дело има международен елемент.Съдът е задължен да следи
служебно за своята международна компетентност, независимо дали тази
компетентност се урежда от регламент на Европейския съюз (ЕС),от международна
конвенция,приета от Република България или от Кодекса на международното
частно право /КМЧП/. Поради това първият от въпросите,на които е следвало
да отговори районният съд е за приложимото към настоящия казус процесуално
право, уреждащо компетентността на съда да реши брачния иск и свързаните с него
искове за уреждане положението на роденото от брака непълнолетно дете.
Съдът счита, че доколкото
главният иск е този за развод,то той е определящ при преценка на международната
компетентност на съда да го разгледа.Повдигнатият спор попада в
териториалния,времеви и предметен обхват на Част Втора
от КМЧП,която именно съдържа процесуалните норми,за разлика от Част
Трета,която определя приложимото материално право при решаване на спора по
същество.
Международна компетентност на
българския съд по брачни искове,(в това число за развод),е уредена в чл.7 от КМЧП. Съгласно тази норма, брачните
искове са подведомствени на българските съдилища,ако един от съпрузите е български
гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България.В разглеждания
казус и двете страни са български граждани, т. е. налице е една от предвидените
в чл. 7 КМЧП хипотези, които са дадени като
възможности за избор, а не кумулативно.
В случая не са приложими
правилата на Регламент
(ЕО) № 2201/2003г. на Съвета относно компетентността,признаването и
изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата,свързани с родителската
отговорност, доколкото страната по обичайното местопребиваване на ответницата и
детето не е държава-членка на ЕС. За споровете по искове за упражняване на
родителски права и режим на лични контакти на детето (без тези за издръжка),
при наличие на международен елемент в правоотношението в случай на обичайно
местопребиваване на детето в страна, която не е членка на ЕС,се прилага Конвенцията за
компетентността,приложимото право,признаването, изпълнението и сътрудничеството
във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от
1996г.(Конвенцията).Република България е страна,която е ратифицирала
Конвенцията със закон,приет от 40-то НС
на 18.01.06г.,обн.ДВ,бр.15/16.02.07г.,в сила от 01.02.07г.,но Република Турция
не е страна по тази Конвенция,поради което тя е неприложима по отношение на
настоящия спор.
Когато не е приложимо правото
на Европейската общност,(защото Турция не е страна-членка) и международен
акт,какъвто е Конвенцията
за компетентността,приложимото право,признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на
децата,защото Република Турция не е страна по нея,е приложим КМЧП.За
отношенията между родители и деца е предвидена компетентност на българския
съд,когато поне единият родител е български гражданин съгл.чл.9,ал.2 от КМЧП.В
случая и двете страни са български граждани,което определя международната компетентност на българския съд.
По изложените съображения
обжалваното определение е правилно и като такова същото следва да се потвърди.
Разноски не са претендирани и
не се присъждат.
Водим от горните мотиви,съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение,постановено в открито съдебно заседание на 14.03.19г.по гр.д.№ 1644/18г.по описа на АРС,с което е
оставено без уважение искането на ответницата Р.Д. Я. за прекратяване на производството по делото поради
липса на международна компетентност на българския съд.
Определението подлежи на
касационно обжалване съгласно чл.28 от КМЧП в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: