Решение по дело №9143/2018 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

24.04.2019г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

          При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№9143/2018г по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

          Иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от ЗАД ”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, гр. София, чрез адв. Пл. А., против А. ”П.И.”***, с която се твърди се, че на 12.10.2017г., ищецът, като застраховател, е сключил договор за застраховка „Каско Стандарт”, с „***ТРАНС” ЕООД, гр. ***, по силата на който, е застрахован за всички рискове, лек автомобил, марка Рено ***, с рег.№ ***, със срок на действие на застраховката 27.10.2017-27.10.2018г., за което е издадена застрахователна полица №4704170600001674/12.10.2017г. Твърди се, че на 28.04.2018г. с. *** - гр. ***, на ок. 4 км. от с. ***, лицето А.Х.К., управлявайки застрахования л.а, е попаднал в необозначена и необезопасена неравност- дупка на пътното платно, стопанисвано от ответника, в резултат на което са нанесени материални щети по автомобила- увредени  предна и задна леви джанти и  гуми. Твърди се, че мястото на ПТП, не е посетено от органите на МВР и протокол за ПТП не е съставен. Твърди се, че в застрахователното дружество, е образувана щета №4704171822529/референтен № 50-07000-00799/18, по която, е изплатена щета в размер на 590,48лв., с преводно нареждане, на 25.07.2018г., на сервиза, отремонтирал увреденото МПС- „***” ЕООД гр. ***. Твърди се, че до ответника е изпратено писмо, получено на 05.10.2018г, с което застрахователят го е уведомил, че встъпва в правата на увреденото лице и е поканен да заплати доброволно сумата, но сумата не е заплатена. Твърди се, че на основание нормата на чл.410 от КЗ, платилият застраховател е встъпил в правата на застрахованият срещу причинителя на вредата. Твърди се, че на основание чл. 30, ал.1 от ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища, се осъществява от АПИ. Твърди се, че в случая, ответникът не е обезопасил и обозначил, по съответния начин, препятствието на републиканския път, като с бездействието си е станал причина за настъпване на ПТП. Моли съдът да постанови решение, с което, на основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ да осъди ответника А. ”П.И.”***, да заплати сумата от 590,48лв съставляваща заплатено застрахователно обезщетение по щета №4704171822529/референтен №50-07000-00799/18 по описа на ищеца, по застрахователна полица №4704170600001674/12.10.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.

          В срока по чл.133 от ГПК, ответникът А. ”П.И.”***, чрез юрк. М. ***, изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Посочва се, че от представените с ИМ доказателства не се установява, че вредите по застрахования л.а., са действително претърпени, в резултат от описаното ПТП. Посочва се също, че не се установява причинно- следствената връзка между действията или бездействията на служители на ответника и настъпилите увреждания. Оспорва се  факта на изплащане на сумата.

          Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото се установява, видно от представената по делото застрахователна полица №4704170600001674/12.10.2017г., факта на сключването и съществуването на договор за застраховка “Каско Стандарт”, със страни: ищецът-ЗАД „БУЛСТРАД ВИГ”, в качеството му на застраховател, и „***ТРАНС” ЕООД, гр. ***, като застрахован, въз основа на който е застрахован- пълно каско- следният лек автомобил - Рено ***, с рег.№ ***, със срок на действие на застраховката от 00,00ч. на 27.10.2017г.- до 00,00ч. на 27.10.2018г. Установява се също, че от страна на застрахованото лице- „***ТРАНС” ЕООД, гр. ***, е депозирано до застрахователя, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, в което е посочено, че на 28.04.2018г., на 4 км от с. ***, посока гр. ***, при движение, автомобила е попаднал в голяма дупка и е увредил предна и задна лява джанта и гума. Представени са декларации за настъпване на застрахователно събитие, от участника в ПТП- А.Х.К., и от свидетеля на ПТП- Т.Г.К.- разпитани по делото като свидетели.

Видно от представената опис на претенция №50-07000-00799/18/30.04.2018г., се установява, че от застрахователя е установена щета на предна и задна лява гуми и джанти, на застрахования автомобил, като щетата е оценена на стойност 590,48лв., по представеното опис- заключение. Установява се също факта на изпращане на възлагателно писмо до автосервиз „***” ООД, за отстраняване на щетите по автомобила, в тази връзка по делото е представен приемо- предавателен протокол от 16.05.2018г, между „***транс” ООД и автосервиза. Установява се също, че сумата от 590,48лв, е изплатена на автосервиз „***” ООД, с платежно нареждане от 25.07.2018г, по фактура №20000060358/14.06.2018г., издадена от  автосервиз *** ООД, гр. ***.

По делото се установява също факта на изпращането на регресна покана до Областно пътно управление- гр. ***, получена на 05.10.2018г., за заплащане на сумата от 590,48лв. По делото няма доказателства за  изплащане на  претендираната сума.

По делото безспорно се установява също, че ПТП не е посещавано от органите на КАТ и съответно не е съставен протокол за ПТП, което е в съответствие с нормите на Наредба №Із-41/12.01.2009г.

По делото, като свидетел е разпитан А.Х.К., който посочва, че в края на м. април.2018г., е пътувал с процесния автомобил,  от с. ***, посока към гр. ***, когато попаднал на път с дупки, като при попадане в една от дупките, е спукал задна лява гума и е изкривил джанта. Посочва, че е позвънил в кол- център на застрахователя, от където му казали, да се обади на тел. 112. Св. К. посочва, че на мястото на ПТП са пристигнали полицаи, но са му казали, че не могат да му дадат бележка за произшествието. Свидетелят посочва, че с помощна на приятели от с. ***, е успял да смени гумата и да отпътува. Св. К. посочва, че  е пътувал в светлата част на деня, било е слънчево, със скорост ок. 65-70 км/ч. Посочва, че  участъкът от пътя, който е бил отсеян с дупки, е с дължина ок. 200 метра, като конкретно дупката, в която е попаднал е била между 1,5 и 2 дълга, широка ок 40 см. и с дълбочина ок.14-16 см. Посочва също, че на пътя не е имала означение за  неравности.

По делото като свидетел е разпитан Т.К., който  посочва, че е работил по трудов договор с „***Транс” ЕООД, и задължение на служителите е да  го уведомят за настъпили пътни инциденти на територията на страната. Посочва, че А. К. го е уведомил за настъпило ПТП край с. *** и му е изпратил снимки от пътната обстановка и щетите по автомобила. Посочва, че след завръщането му, е видял лично автомобила и е установил щети по гумите и джантите.

По делото, е изслушана СТАЕ, от заключението по която се установява, че ВЛ се е запознало с приложените по делото писмени доказателства  и 20 бр. снимки, от които е установил деформации по предна и задна леви гуми и джанти, с означение на гумата 215/40R17, с 40% износеност, при което 215 е ширината на гумата, а 40- височината на профила на гумата, изразено в процентно  съотношение спрямо ширината; в случая 215х0,55=118,25 mm. ВЛ е установило, че за да се получат наличните деформации по предна и задна леви гуми, е необходимо косо преминаване на тези гуми,  спрямо външна лява стена на участък с низходяща денивелация, спрямо основната пътна повърхност. ВЛ е посочило, че този участък трябва да е с широчина по- голяма от 24см., с дължина по- голяма от контактната повърхност на гумата, с пътната настилка и с дълбочина по- голяма от 12 см. ВЛ е посочило, че при наличие на данни, за аналогично увреждане на пътната настилка, е технически възможно, уврежданията по автомобила, да възникнат по начина, описан в опис- претенцията и същите могат да са в причинна връзка с реализираното ПТП. ВЛ е установило също, че действителната стойност на вредите е в размер на 487,20лв, с овехтяване., и сумата от 736лв.- без овехтяване.

 При така установеното от фактическа страна, съдът намира за  установено от  правна страна следното:

С оглед на събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за установен факта на съществуването на валидна застраховка „Каско”, спрямо увреденият лек автомобил, към датата на настъпване на посоченото в ИМ, ПТП- 28.04.2018г., на републикански път, стопанисван от ответника. По делото, от страна на ответника няма оспорване на факта, че пътя, на който е реализирано процесното ПТП, се стопанисва от него. Съдът намира за установен и факта на изплащане на застрахователното обезщетение-сумата от  590,48лв, в полза на автосервиз „***” ООД- фактически осъществил ремонта на процесния автомобил, с платежно нареждане от 25.07.2018г, по фактура №20000060358/14.06.2018г. Съдът намира за безспорно установен, факта на настъпване на посоченото в ИМ, ПТП, на 28.04.2018г., на републикански път с. *** - гр. ***, за което са категорични показанията на св. К.- водач на автомобила и св. К.. По делото се установи също, че ПТП не е посещаван от органите на КАТ и съответно не е съставен протокол за ПТП, което е в съответствие с нормите на Наредба №Із-41/12.01.2009г. за документите и реда на съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, Комисията за финансов надзор и информационният център към Гаранционният фонд, издадена въз основа на чл.125а от ЗДвП, съобразно която, не се посещават от органите на сектор ПП към МВР и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС. Съдът намира за установен факта на съществуването на неравност на пътното платно- дупка, и съществуването на причинно- следствена връзка между ПТП и настъпилите щети по автомобила, за която е категорично заключението по САТЕ.

Въз основа на изложеното, съдът намира за безспорно установен фактическият състав, водещ до основателност на заявената претенция с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, от страна на ищеца- застраховател, а именно: съществуването на валидно застрахователно правоотношение, въз основа на договор за застраховка; наличие на изпълнение по договора от страна на застрахователя- извършване на плащане на застрахователното обезщетение на застрахованото лице, и наличие на предпоставките по чл. 49 от ЗЗД, в кумулативна даденост: 1. противоправно поведение на лица- изпълнители на работа, при или по повод изпълнението на възложената от ответника работа; 2. наличие на вреди от бездействия-в случая- неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите правила и характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея; 3. причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на виновно поведение. С изплащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди, по чл. 49 от ЗЗД. В полза на застрахователя възниква едно регресно право, да получи платената от него сума, което той може да упражни срещу възложителя, по смисъла на чл.49 от ЗЗД- в случая ответника АПИ, която следва да поддържа пътищата от републиканската пътна мрежа в изправност, с необходимата маркировка и сигнализация. Съобразно нормата на чл.3, ал.2 от ЗП, Републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа, като на основание чл.30, ал.1 от ЗП, АПИ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В случая съдът намира, че ответникът- като лице, под чийто надзор се намира вещта- по смисъла на чл.49 от ЗЗД, не е изпълнил задължението си по чл.30 ал.2 от ЗП, за ремонт и поддържане на пътя, което от своя страна е станало причина за настъпването на процесното ПТП и възникването на щетите по автомобила. Както бе посочено по- горе, по делото не се установи и по категоричен начин,  съществуването на причинно- следствена връзка между ПТП и щетите по процесния автомобил.

По отношение на размерът на претенцията, съдът намира за установено следното: Размерът на сумата, платена на застрахованото лице, няма отношение към правоотношението застраховател- пряк причинител, респ.-в случая АПИ, като лице, под чиито надзор се намира. Съдът намира, че в случая следва да  се вземе предвид вторият вариант на заключението, или сумата от  736лв.- стойност на щетите, без овехтяване / с оглед нормата на чл. 410, ал.1 от КЗ, съобразно която, платилия застраховател встъпва правата на увредения до размера на платеното обезщетение. Следва обезщетението да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, без прилагане на обезценка. в т. см. решение № 115/2009- ІІ т. о., решение № 52- 2010- І т. о., решение № 209- 2012- ІІ т. о./.

С оглед на гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл.410, ал., т.1 от КЗ, е основателен и следва да бъде изцяло уважен изцяло, като в полза на ищеца бъде присъдена сумата от 590,48лв съставляваща заплатено застрахователно обезщетение по щета №4704171822529/референтен №50-07000-00799/18 по описа на ищеца, по застрахователна полица №4704170600001674/12.10.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

Съобразно изхода на делото, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК,  ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 600лв., съобразно представеният списък по чл. 80 от ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА, на основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, А.П.И. БУЛСАТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЗАД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***- изп. директори, заедно, чрез адв. П.А., сумата от 590,48лв. съставляваща заплатено застрахователно обезщетение по застраховка Каско със застрахователна полица №4704170600001674/12.10.2017г., по щета №4704171822529/референтен №50-07000-00799/18, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ- 19.12.2018г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.П.И. БУЛСАТАТ *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ НА „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЗАД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***- изп. директори, заедно, чрез адв. П.А., сумата от 600лв., съставляващи направени деловодни разноски.

 

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението, пред ПлОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: