О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….
град Велико Търново, 13.08.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд, в закрито заседание на тринадесети август, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов
при секретаря
…….…….. и в присъствието на прокурора ……………….. разгледа докладваното
от съдията Данаилов гр. дело № 1248 по описа
2020 год. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от А.С.С., чрез пълномищник
адвокат К.И.П., против Г.Б.Х.-С., с която се иска да бъде унищожен съгласно чл.
43 от СК вр. чл. 31 от ЗЗД брачен договор, сключен между ответницата и
починалия баща на ищеца – Стефан Симеонов С.. След коригиране на исковата молба
се претендира брачния договор да бъде унищожен за 1/6 от брачния договор, чрез
който се прехвърлят два имота, подробно идентифицирани, и МПС в изключителна
собственост на ответницата. Ищецът обосновава своя правен интерес от завеждане
на иска въз основа на факта, че е наследник по закон от първи ред и в случай,
че брачния договор бъде унищожен, то въпросните два недвижими имота и МПС биха
се възвърнали в патримониума на неговия наследодател, а така и ищецът би
наследил своята част от тях.
Ответницата
Г.Б.Х. – С. прави възражения
по допустимостта и основателността на иска. Твърди, че липсва правен интерес за
завеждане на настоящия процес, тъй като съгласно СК брачните договори се
унищожават само за в бъдеще, което изключва възможността ищецът да наследи част
от имотите, а това от своя страна води до липса на правен интерес. Оспорва
алтернативно и факта, че Стефан Симеонов С. не е могъл да разбира или ръководи
действията си при сключването на брачния договор.
Съдът намира предявения иск по чл. 43
от СК вр. чл. 31 от ЗЗД против Г.Б.Х.-С. е процесуално недопустим, като възраженията на ответника
за това са основателни.
Правният интерес е обективна
категория, абсолютна положителна предпоставка за възникване на правото на иск.
Преценката си относно наличието на правен интерес съдът извършва единствено въз
основа на твърденията на ищеца, които той е изложил в исковата си молба, т.е.
на обективни факти. За да бъде разгледан иск с правно основание чл. 31 ЗЗД,
е необходимо да е налице правен интерес от унищожаването на сделката,
страдаща от недостатъци. Ищецът основава интереса си на факта, че е наследник
по закон и при евентуално уважаване на иска за унищожаване на брачния договор,
недвижимите имоти и МПС биха се върнали в патримониума на наследодателя и така
той би ги наследил. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗЗД унищожение може да иска само
страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта, който в настоящия
случай е починал, но е безспорно, че унищожаване по чл. 31 от ЗЗД може да се
иска и от наследниците на лицето. Такъв аргумент може да се извлече от
логическото тълкуване на ал. 2 на чл. 31 от ЗЗД.
Важно в настоящия случай е да се
изясни какво действие има унищожаването на брачния договор – обратно действие (ex tunc) или
действие занапред (ex nunc), с оглед настъпване на твърдения резултат от ищеца,
обосноваващ неговия интерес. Съгласно изричната разпоредба на чл. 43, ал. 1 от СК, към брачния договор се прилагат съответно общите правила относно
недействителността на договорите. Ал. 2 на същия член обаче въвежда едно
съществено отклонение, а именно, че унищожаването има действие за в бъдеще, за
разлика от общия ред по ЗЗД, където унищожаването по правило има обратно
действие. Действието на унищожаването на процесната сделка за в бъдеще изключва
правния интерес на ищеца от водене на настоящия спор. Това е така, тъй като
дори и искът да бъде уважен, сделката ще се счита за унищожена от момента на
влизане в сила на съдебното решение, а наследодателят на ищеца е починал на
17.02.2020 г., при което брачният договор е бил прекратен на основание чл. 42,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 44, т. 1 от СК. При така изяснената правна страна,
недопустимо се явява унищожаването за в бъдеще на брачен договор, който е
преустановил своето съществуване поради прекратяване на брака въз основа на
смърт на един от съпрузите и претендирания от ищеца резултат – наследяване от
него на въпросните два имота и МПС, не би настъпил дори искът да бъде уважен.
Съдът не споделя и доводите
относно това, че се иска унищожаване на договора само относно 1/6 част, която
съответства на наследствените права на ищеца, което обосновавало неговия правен
интерес. Дори и ищецът действително да има право да наследи 1/6 от имуществото
на наследодателя си, и при условие, че унищожаването на брачния договор има
обратно действие (което не е така), и съдът да допусне така исканото
унищожаване, то ищецът не би автоматично придобил унищожената 1/6 част от
имотите и МПС предмет на брачния договор, а би ги наследил. Така в тази
хипотетична ситуация в неговия патримониум биха постъпили 1/6 от 1/6 от двата
имота и МПС. Тези аргументи и краен извод не опровергават направеното по-горе
заключение за недопустимост на предявения иск.
По
изложените съображения се налага извода, че предявеният иск с правно основание
чл. 43 от СК вр. чл. 31 от ЗЗД против Г.Б.Х.-С. е процесуално недопустим, поради което следва да бъде
оставен без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения
иск по чл. 43 от СК вр. чл. 31 от ЗЗД от А.С.С., чрез пълномощника
адвокат К.И.П., против Г.Б.Х.-С., като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМ.
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д. № 1248/2020 г. на ВТРС.
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН: **********,
адрес: ***, да заплати на Г.Б.Х.-С., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 1000 лв. /хиляда лева/ представляващи направените в производството
разноски за правна защита и съдействие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване от ищеца с частна жалба пред ВТОС в едноседмичен срок от връчването
му.
Районен съдия: