Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260248
гр.Русе, 15.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд IV граждански състав
в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора
…………………
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело
№ 47 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът Г.П.П.
твърди, че се е снабдил срещу ответника със заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 7000/2019 г. за сумата от 1 132 лв.,
представляваща неоснователно събрано на 23.10.2019 г. вземане в полза на
взискателя по изп.дело № 201989140400900 по описа на ЧСИ рег.№ 914 на КЧСИ,
образувано въз основа на издаден в полза на ”Топлофикация-Русе” ЕАД
изпълнителен лист от 07.01.2016 г. по ч.гр.дело № 5403/2015 г. по описа на РРС.
Длъжникът възразил срещу акта във визирания в закона срок.Счита доводите на
насрещната страна за неоснователни.
Твърди, че на
07.01.2016 г. в полза на ответника срещу него бил издаден изпълнителен лист по
ч.гр.дело № 5403/2016 г. по описа на РРС, образувано въз основа на заявление по
чл.410 от ГПК, за сумата от 381,61 лв.-главница за доставена топлинна енергия
за периода 26.03.2014 г.-22.05.2015 г. по 18 бр. фактури, 22,87 лв.-лихва за забава, със
законната лихва от 15.09.2015 г. и 325
лв.-разноски за него производство.
На 03.10.2019
г. по искане на “Топлофикация-Русе” ЕАД срещу него било образувано изп.дело №
20199140400900 по описа на ЧСИ рег.№ 914 на КЧСИ.
През 2019 г.
сума от 1 132 лв. била събрана в хода на принудителното изпълнение по
посоченото изпълнително дело, от която в
полза на взискателя била разпределено вземането за главница, възлизащо на
381,61 лв., натрупана лихва и разноски. Били заплатени и такси на ЧСИ.С това
било прието, че задължението по изпълнителното дело е напълно погасено.
Счита, че е
заплатил на ответника 381,61 лв. без правно основание, след като правото на
принудително изпълнение е било погасено, поради изтичане на 3-годишната
погасителна давност.Взискателят е имал право да получи сумата единствено при
доброволно плащане от негова страна, каквото в случая не е налице, тъй като
вземането е събрано принудително хода на изпълнителното дело, поради което
дружеството неоснователно се е обогатило за негова сметка.
Намира, че
след депозиране на молбата пред ЧСИ, в която са били посочени различни
изпълнителни способи за събиране на вземането и възлагане на правомощията по
чл.18 от ЗЧСИ, от взискателя не са били предприемани други изпълнителни
действия в двугодишен период от 07.01.2016 г.Такива действия не били
предприемани и по инициатива на ЧСИ.
В тази връзка
счита, че всички суми, събрани след 28.03.2016 г. са били разпределени в полза на ответното
дружество без основание.
Иска да се
признае за установено по отношение на ответника, че му дължи присъдена сума по
ч.гр.дело № 7000/2019 г. по описа на РРС в размер на 381,61 лв.Претендира
разноски за двете производства.
Ответникът
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-РУСЕ“ ЕАД оспорват иска.Сочат, че вземането не е погасено по
давност, като считат, че в случая приложим е чл.110 от ЗЗД.Твърдят, че по техен
почин първоначално е било образувано изп.дело № 20168320400234 по описа на ЧСИ
рег.№ 832 на КЧСИ.То било перемирано на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.Дружеството изтеглило изпълнителния лист, издаден в тяхна полза по
ч.гр.дело № 5403/2016 г. по описа на РРС и образувало изп.дело № 20199140400900
по описа на ЧСИ рег.№ 914 на КЧСИ.Считат, че правото на принудително изпълнение
по издадения изпълнителен титул към датата на събиране на дълга от ЧСИ не е
било погасено по давност, тъй като не са изминали пет години от издаването на
заповедта за изпълнение.Претендират отхвърляне на иска.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Видно от
приложеното ч.гр.дело № 7000/ 2019 г. по описа на РРС, в полза
на ищеца в
настоящото производство е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
ответното дружество за сумата от 1 132 лв., представляваща неоснователно
събрано на 23.10.2019 г. вземане в полза на “Топлофикация Русе“ ЕАД в хода на
изп.дело № 900/2019 г. по описа на ЧСИ рег.№ 914 на КЧСИ, със законната лихва
върху нея от 19.11.2019 г., както и 325 лв.-разноски.В срока по чл.414 от ГПК
длъжникът подал възражение.На ищеца било указано да предяви претенцията си по
общия исков ред.Разпореждането е връчено на страната на 10.12.2019 г.Исковата
молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е подадена на
07.01.2020 г.Спазен е преклузивният 1-месечен срок, предвид което претенцията е
допустима, като въведеният предмет на спора по настоящото дело е само за
главница от 381,61 лв.
Страните не
спорят по изложените в исковата молба факти.
От
представените в производството доказателства става ясно, че на 16.09.2015 г. в полза на ответника била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а на 07.01.2016 г. и изпълнителен
лист по ч.гр.дело № 5403/2015 г. по описа на РРС, образувано въз основа на
заявление от дружеството за сумата от 381,61 лв., представляваща главница за
доставена на ищеца топлинна енергия за
периода 26.06.2014 г.-22.05.2015 г. по 18 бр. фактури, 22,87 лв.-лихва за забава, със
законната лихва от 15.09.2015 г. и 325 лв.-разноски
за него производство.
На 01.02.2016
г. по искане на “Топлофикация-Русе” ЕАД било образувано изп.дело № 20168320400234
по описа на ЧСИ рег.№ 832 на КЧСИ.В молбата взискателят е посочил
изпълнителните способи за събиране на вземането-запор на трудово възнаграждение
или пенсия па длъжника, запор на собствени МПС, възбрана на недвижими имоти,
запор на банкови сметки и опис на движимото имущество на длъжника.Дружеството
възложило на ЧСИ правомощията, предвидени в чл.18 ЗЧСИ.
На 14.03.2016
г. на длъжника било изпратено уведомление за насрочен опис на 03.05.2016 г. на
движими вещи.Документът е връчен на 28.03.2016 г.В уведомлението се съдържа и
покана за доброволно плащане.
На 12.06.2019
г. било издадено постановление за прекратяване на изпълнителното производство в
хипотезата на чл.433 т.8 от ГПК.На 18.09.2019 г. дружеството поискало да им
бъде върнат издадения в тяхна полза изпълнителен лист.
На 03.10.2019
г. по искане на “Топлофикация-Русе” ЕАД било образувано изп.дело № **********
по описа на ЧСИ рег.№ 914 на КЧСИ.В молбата взискателят е посочил способи за
събиране на вземанията по изпълнителния
лист от 07.01.2016 г., включително е възложил на ЧСИ правомощията,
предвидени в чл.18 ЗЧСИ.ПДИ била връчена на длъжника на 15.10.2019 г., на
16.10.2019 г.-наложен запор на банкова сметка.***.10.2019 г. ЧСИ прекратил
изпълнителното дело, поради плащане на дълга на 23.10.2019 г.
При тези
данни, съдът намира претенцията за неоснователна.
Спорът между
страните се свежда до това каква е давността по отношение на периодично вземане,
каквото безспорно се явява цената на незаплатена топлинна енергия, установено с
влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.По въпроса са налични противоречиви виждания на съдилищата. Настоящият
състав, съобразявайки формираната задължителна практиката на ВКС, че длъжникът
в заповедното производство не може да оспори вземането с възражения, основани
на факти или обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му
станат известни до изтичане срока за възражение по чл.414 от ГПК, поради което
влязлата в сила заповед за изпълнение има установително и преклудиращо
действие, както и изпълнителна сила, аналогична на тази на влязло в сила
решение, приема, че приложение в процесния случай ще намери текстът на чл.117
ал.2 от ЗЗД.Тя регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години.Заповедта за изпълнение замества съдебното
решение като изпълнително основание, като при оспорването й от длъжника чрез
възражение по реда на чл.414 от ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в
общия исков процес.По силата на чл.416 от ГПК, когато възражение не е
подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза
в сила.Макар да липсва изрична законова разпоредба, указваща, че съществуването на
вземането в този случай се счита установено със сила на пресъдено нещо, този извод
се налага от систематичното и логическо тълкуване на правните норми.Ако длъжникът не възрази в
рамките на установения в чл.414 ал.2 от ГПК преклузивен двуседмичен срок,
заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено
нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията
по иска, основан на чл. 424 от ГПК - при новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства. Извън иска по чл. 424 от ГПК длъжникът не може да се ползва
от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато
длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от
въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл. 423 от ГПК, което е
своеобразен извънреден, а не редовен способ за защита.Стабилитетът на заповедта за изпълнение
по
сега действащия ГПК произтича от това, че тя влиза в законна сила, за разлика от
несъдебните изпълнителни основания по чл.237 от ГПК /отм./.В този смисъл актът формира
сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува
към момента на изтичане на срока за подаване на възражение.С оглед изложеното,
този състав приема, че нормата на чл.117 ал.2 от ЗЗД следва да намери приложение и
по отношение на вземания, за които е налице постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, влязла в сила поради неподаване на възражение от страна на длъжника в
срока по чл.414 ал.2 от ГПК.В процесния случай към датата на принудителното събиране
на сумата, предмет на спора, не е изтекло предвиденото време в чл.117 ал.2 от ЗЗД.Искът трябва да се отхвърли.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.П.П., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***8, чрез адв.С.В. ***, да се признае за установено по отношение на ”ТОПЛОФИКАЦИЯ-РУСЕ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”ТЕЦ-Изток” № 1, че му дължат сумата от 381,61
лв., представляваща част от неоснователно събрано, поради изтекла погасителна
давност, вземане на 23.10.2019 г. в полза на дружеството, взискател по изп.дело
№ 201989140400900 по описа на ЧСИ рег.№ 914 на КЧСИ, образувано въз основа на
издаден в тяхна полза изпълнителен лист
от 07.01.2016 г. по ч.гр.дело № 5403/2015 г. по описа на РРС, за което е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 3357
от 27.11.2019 г. по ч.гр.дело № 7000/2019 г. по описа на РРС, като
неоснователен.
Решението подлежи
на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/