№ 13.02.2023 г., гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Добрич, в открито съдебно
заседание на първи февруари през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
при
секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя
адм. д. № 727/2022 г. по описа на Административен
съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на глава Х от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО.
Образувано е по жалба от
Е. И.С., ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Т.Г.,***, срещу Решение № 123/
17.11.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №
**********/18.08.2022 г. на
ръководител "ПО" при ТП на НОИ – Добрич, с което му е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО,
поради липса на 15 - годишен действителен осигурителен
стаж.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане
поради неправилно приложение на материалния закон.
Оспорват се изводите на административния
орган, с които не е зачетен за действителен осигурителен стаж периодът, през
който жалбоподателят е отбивал редовната си военна служба.
Навежда се, че съобразно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, действителният стаж е изслуженото календарно време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, като се набляга, че нормата е приета с измененията на КСО, обнародвани с
ДВ бр. 107/2014 г. и в сила от 01.01.2015 г., а в настоящия казус се претендира
осигурителен стаж за периода от 1973 г. – 1975 г., поради което неговата
действителност следва да се преценява съобразно действащото тогава
законодателство, според което наборната военна служба са зачита за трудов стаж
от трета категория и съответно действителен осигурителен стаж при пенсиониране
съгласно сега действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия.
Жалбоподателят се позовава и на нормите на чл. 9, ал. 7 от КСО и на чл. 44
от Наредбата за пенсиите и осигурителен стаж, където при пенсиониране за
осигурителен стаж се зачита периодът на наборна и мирновременна алтернативна
служба.
Ответникът по жалбата - директорът на ТП на
НОИ - Добрич, твърди,
че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Счита,
че стажът, който е положен като
военна служба, не представлява действителен осигурителен стаж съгласно
разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на
КСО, поради което правилно и законосъобразно
административният орган не го е зачел за целите на чл. 68, ал. 3 от КСО.
Административен съд – Добрич, като взе предвид
становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, в
съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в
срок и от лице с надлежна активна процесуална легитимация. Разгледана по същество жалбата е и основателна.
От събраните по делото
доказателства се установява, че жалбоподателят със заявление с вх. № 2113-24-1063/27.07.2022 г. в ТП на НОИ – Добрич е инициирал производство за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
С разпореждане № **********/18.08.2022 г. на ръководителя "ПО" при ТП на НОИ – Добрич е отказало отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя поради липса на
предпоставките по чл. 68, ал. 3 от КСО. Съгласно мотивите към разпореждането, за да се придобие право на пенсия по цитираната разпоредба, е необходимо
лицето да притежава 15 - годишен действителен осигурителен стаж и навършени 67
години. Прието е, че лицето има 15 години, 10 месеца и 24 дни осигурителен стаж
от трета категория, от който действителният осигурителен стаж е в размер на 13
години и 9 месеца. Според длъжностното лице периодът на военната служба не съставлява действителен
осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Изложеното обусловя извода,
че лицето няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.
Е.И.С. е обжалвал това
разпореждане пред директора на ТП на НОИ - Добрич, който с атакуванато решение е отхвърлил
жалбата му, споделяйки изводите на ръководителя на пенсионното осигуряване, че
военната служба не попада в хипотезата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и следва да бъде изключена
от общия действителен осигурителен стаж на лицето.
Решението на директора на ТП на
НОИ - Добрич е постановено на 17.11.2022 г. На 28.11.2022
г. е постъпила жалбата – предмет на разглеждане в тази инстанция, поради което
съдът приема оспорването за направено в законноустановения срок.
При тази фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Оспореното решение е постановено
от компетентен административен орган по чл. 117, ал. 3 КСО, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени
процесуални нарушения, но при неправилно приложение на материалния закон.
За да откаже отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО,
административният орган е приел, че жалбоподателят няма изискуемия по закон действителен
осигурителен стаж, като не е зачел за такъв времето, през което той е отбивал редовната си военна
служба.
Контроверсният въпрос в производството е дали наборната военна служба на жалбоподателя в размер на 2 години, 1 месец и 24 дни се приравнява на действителен осигурителен стаж по
смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО в
случай, че лицата нямат право на пенсия
по ал. 1 и ал. 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при
навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15
годишен действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67 - годишна
възраст.
Към момента на подаване на заявлението – 27.07.2022 г., Е.С., роден на ***г.,
има навършени 67 години.
По силата на чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба, като съгласно чл. 44 от НПОС за
осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна
служба до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно
действащото законодателство, независимо кога са положени.
С тези норми законодателят ясно е
изразил волята си да се зачете за осигурителен стаж при пенсиониране наборната
военна служба, аргумент за което е и препращането към действащото по време на
изпълнението ѝ
законодателство. Съгласно приложимата редакция на чл. 24 от ЗВВСНРБ (отм.) срокът на редовната
военна служба за релевантния период във всички родове войски е 24 месеца, а за
специалностите, определени със заповед на министъра на народната отбрана - три
години.
С оглед на това положената задължителна
военна служба от Е.И.С. в размер на 2 години, 1 месец и 24 дни следва да бъде зачетена за осигурителен стаж от трета
категория.
С разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО (обн. ДВ, бр.
107/2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) е дадена легална дефиниция на понятието
"действителен стаж", съгласно която това е действително изслуженото
време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е
работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на
задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни
вноски. В случая е налице стаж, придобит за времето от 16.09.1974 г. до 10.11.1976 г., поради което и на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО той следва да се
преценява и квалифицира съобразно действащите до 31 декември 1999 г.
разпоредби. Съгласно действащата към този период разпоредба на чл. 81
от ППЗП (отм.) изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от трета категория. Наборната служба е
задължителна и действителна служба във въоръжените сили съгласно чл.
9 от ЗВВСНРБ (отм.). Времето на изслужена наборна
служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд
по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за трудов стаж при
пенсиониране по действащото законодателство до 31.12.1999 г., поради което се
признава за осигурителен стаж по КСО съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на същия кодекс. В този
смисъл е и трайната съдебна практика - решение № 12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6255/2020 г. ; решение № 4930 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1961/2016 г.;
решение № 11681 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10591/2017 г.; решение
№ 9471 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7470/2016 г., решение №
15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018 г., VI о. ; решение
№ 6234/24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1300/2019 г. ; решение №
15587/13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13944/2017 г., VІ о.; решение №
266 от 08.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2856/2018 г., VІ о. и др.
Следователно периодът на редовна
военна служба се зачита за трудов и осигурителен стаж при пенсиониране и при отменения ЗП и сега действащия КСО, поради което неправилно административният орган е
отказал да я зачете за действителен осигурителен стаж.
След признаване на периода на
наборната военна служба ( 2 г. 1 м. 24 дни)
общият действителен осигурителен стаж на жалбоподателя надвишава 15 години към датата на подаване на
заявлението. С оглед на това и предвид навършената възраст от 67 години, следва да се приеме,
че по отношение на него са
налице предпоставките за отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.
Като е приел обратното,
директорът на ТП на НОИ - Добрич е постановил неправилен и незаконосъобразен акт, който противоречи
на приложимите материалноправни разпоредби. Това налага обжалваното решение и потвърденото с него
разпореждане да бъдат отменени, а преписката да бъде изпратена на административния
орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите към настоящото решение.
Жалбоподателят претендира направените от него разноски. Съобразно изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 120, ал. 2 от КСО, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя сторените от него разноски в размер на 500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, както и на
основание чл. 172, ал. 2, във вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 123/ 17.11.2022
г., издадено от директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е потвърдено Разпореждане № **********/18.08.2022
г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ – Добрич, с което на Е. И.С., ЕГН ********** *** е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията
на чл. 68, ал. 3 от КСО, поради липса на 15 години действителен осигурителен
стаж.
ИЗПРАЩА делото като преписка на
длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Добрич за ново произнасяне
по заявление на Е. И.С., ЕГН ********** *** за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст
по чл. 86, ал. 3 от КСО
при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите към решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - Добрич да
заплати на Е. И.С., ЕГН ********** ***, сумата от 500 лв.(петстотин лева), представляваща сторените разноски за първата инстанция.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:…..