№ 9186
гр. София, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110118820 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от Р. Г. Г. срещу Б. Ч. К. обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл. 127, ал. 2, изр. първо, вр. с чл. 127,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че
с ответницата са в процес на развод по исков ред, считано от лятото на 2022 г.
Твърди, че в хода на процеса съдът е постановил привременни мерки, съгласно
които в полза на ответницата е било предоставено ползването на семейното
жилище. Сочи, че от момента, в който е напуснал жилището на 17.12.2022 г., с
ответницата се намират във фактическа раздяла. Твърди, че на 19.03.2021 г., бил
закупен недвижим имот – Апартамент № 64, находящ се в гр. София, ж.к. ...,
който имал характеристиките на семейно жилище, в което към настоящия момент
живеели ответницата с малолетния им син и новия й приятел. Излага доводи, че
жилището е придобито със средства, предоставени по силата на сключен договор
за жилищен кредит № ... от 18.03.2021 г. с „...“ АД, за погасяването на който с
ответницата били солидарно задължения. Твърди, че за ремонта на жилището бил
сключен и договор за потребителски кредит № ..... от 25.08.2021 г. с „...“ АД за
предоставяне в заем на сума в размер на 41 800 лева. Поддържа, че и двата
договора за кредит са използвани изцяло за нуждите на семейството, а именно за
1
закупуване на семейно жилище и ремонт на същото. Твърди, че единствено той е
заплащал задълженията по кредитите, като дължимата ежемесечна погасителна
вноска по потребителския кредит била в размер на 445 лева, а тази по ипотечния
била на стойност 777 лева, с включени средства за застраховка. Сочи, че ремонтът
на апартамента бил на обща стойност, 1 равняваща се на 110 000 лева, като
разходите били заплатени с негови лични средства, средства от родителите му и
стойността на потребителския кредит. Твърди, че на 13.03.2023 г. е заплатил
изцяло остатъка от потребителския кредит със собствени средства, като погасил
сумата от 37 110,26 лева. Поддържа, че продължавал да заплаща еднолично
вноските по ипотечния кредит. Счита, че доколкото ответницата е солидарно
задължена за погасяването на посочените дългове, същата му дължи стойността
на припадащата й се част от заплатените от него вноски по кредитите. Ето защо
моли съда да осъди ответницата да му заплати сума в размер на 19 222,50 лева,
представляваща половината от стойността, необходима за погасяването на дълга
по потребителския кредит, както и 1678 лева – половината от платените от ищеца
вноски по ипотечния кредит за периода от месец декември 2022 г. до месец март
2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното погасяване на претенциите му. Претендира разноски. Релевира
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба.
Твърди, че бракът им с ищеца е прекратен по силата на влязло в сила решение по
гр.д. № ... г. по описа на СРС, 149 с-в, считано от 15.08.2023 г. Оспорва
дължимостта на сумата в размер на 1678 лева за погасяването на дължимите
вноски по ипотечния кредит. Твърди че с банков превод от 08.09.2023 г. е
изплатила в полза на ищеца припадащата й се част от ипотечните вноски, както за
исковия период, така и за периода до месец септември 2023 г., включително.
Оспорва размера на претенцията за заплащане на дължимата от нея част за
задълженията по договора за потребителски кредит. Твърди, че част от стойността
на предоставения потребителски кредит била използвана от ищеца за
закупуването на автомобил, който към настоящия момент се намирал в негово
владение. Излага доводи, че за закупуването на лекия автомобил „...“, модел „...“ с
рег. № ... ищецът е сключил договор за лизинг с „...“ ЕООД, като в полза на
лизингодателя била заплатена първоначална вноска в размер на 15 000 лева,
усвоена от предоставения потребителски кредит. Отбелязва, че собствеността
върху лекия автомобил ще бъде изцяло в полза на ищеца, поради което същият ще
се обогати неоснователно за нейна сметка. В тази връзка, счита че от общата
2
стойност на заплатения остатък от договора за потребителски кредит, в размер на
37 110,26 лева, следва да бъдат приспаднати първоначалната вноска по
лизинговия договор на стойност 15 000 лева, както и последващите вноски,
дължими за периода от месец декември 2021 г. до месец декември 2022 г., когато е
настъпила фактическата раздяла помежду им. Оспорва твърденията на ищеца
относно обстоятелството, че единствено той е изплащал ремонтните дейности в
жилището.
Ищецът е депозирал писмено становище по отговора на исковата молба, с
който оспорва твърденията на ответницата, че част от средствата по договора за
потребителски кредит са използвани за изплащането на вноските по договора за
лизинг. Поддържа, че вноските по лизинга били погасявани от банковата сметка,
по която получавал трудовото си възнаграждение.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
С доклада по делото, съдът е отделил като безспорни между страните
следните обстоятелства: 1/ сключен по време на брака между страните договор за
жилищен кредит № ... от 18.03.2021 г., за закупуване на семейно жилище; 2/
сключен по време на брака между страните договор за потребителски кредит №
..... от 25.08.2021 г. за извършване на ремонт на семейното жилище; 3/
прекратяването на гражданския брак между страните по силата на влязло в сила на
15.08.2023 г. съдебно решение по гр.д. № ... г. по описа на СРС, 149 св; 4/
погасяването на остатъка от потребителския кредит, в размер на 37 110,26 лева, от
страна на ищеца; 5/ изплатената в полза на ищеца на 08.09.2023 г. сума в размер
на 3890,63 лева за погасяване на вноските по ипотечния кредит, дължими от
ответницата; 6/ сключен от ищеца по време на брака му с ответницата договор за
лизинг на лек автомобил марка „...“, модел „...“.
Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени
доказателства както, следва:
1/ По отношение на сключването на брака, момента на настъпване на
фактическата раздяла между страните и прекратяването на брака: удостоверение
за граждански брак №... на Столична община, Район Средец, определение от
11.12.2022г. за постановени привременни мерки в производството по
прекратяване на сключения брак по исков ред, решение от 20.07.2023г. по гр.д.
№...г. на СРС, 149 състав, влязло в сила на 15.08.2023г.
3
2/ По отношение на сключения договор за жилищен кредит № ... от
18.03.2021г. – същият е приложен на лист 13 от делото, като с оглед посочената
дата, същият е сключен по време на брака между страните, а от нотариален акт за
покупка не недивжим имот от 19.03.2021г. се установява, че с предоставения
кредит страните са придобили по време на брака си недвижим имот.
3/ По отношение на процесния потребителски кредит - договор за
потребителски кредит № ..... от 25.08.2021 г., приложен на лист 14-17 от делото.
4/ По отношение пълното погасяване на потребителския кредит –
установява се от представена по делото банкова референция от 23.03.2023г., лист
18-19 от делото. От същата е видно, че кредитът е погасен изцяло на 13.02.2023г. с
плащане в размер на 37110,26 лева, като не се спори между страните, че същото е
извършено от ищеца. Това обстоятелство се установява и от представено
извлечение от банкова сметка с титуляр Р. Г. Г. в .... ЕАД за периода 01.02.2023г.
до 28.02.2023г., издадено на 28.02.2023г.
5/ По отношение, извършено в хода на процеса плащане от страна на
ответницата на претендираната от ищеца сума в размер на 1678 лева – половината
от платените от ищеца вноски по ипотечния кредит за периода от месец декември
2022 г. до месец март 2023 г. – Представено е платежно нареждане от 08.09.2023г.,
с което Б. Ч. Г. е наредила сумата от 3890.63 лева в полза на Р. Г. с основание
ипотека за апартамент ..., от м. Декември 2022г. до м. Септември 2023г.
6/ сключен от ищеца по време на брака му с ответницата договор за лизинг
на лек автомобил марка „...“, модел „...“ – Представен е договор за поръчка №
IP...г. и план на плащанията към лизингов договор №30478 за автомобил марка
„...“, модел „...“, сключен на 08.12.2021г. със срок на лизинга 60 месеца,
първоначална вноска в размер на 6 305,93 евро и сума на финансиране 25 233,74
евро.
От представените доказателства се установява, че ищецът Р. Г. е нареждал
плащанията по лизинговия договор за периода от 01.12.2021г. до 05.09.2023г. от
своята банкова сметка с IBAN: ..... Установява се от Служебна бележка от
09.10.2023г., издадена от САП ... ЕООД, че трудовото възнаграждение на ищеца се
превежда по същата банкова сметка с IBAN: ..... От служебна бележка, издадена
от .... ЕАД от 03.01.2023г., се установява, че ищецът е титуляр на сметки с
IBAN:.... и IBAN:....
От представени извлечения по сметка за периода от м. Март 2021г. до м.
Февруари 2023г. за банкова сметка IBAN:... /лист 20-42 от делото/ се установява,
4
че от тази сметка на ищеца са погасявани месечните вноски по сключения по
време на брака потребителски кредит.
Представени са доказателства за извършени разходи за ремонт и
обзавеждане на закупеното от страните жилище, както от ищеца, така и от
ответника, които съдът намира, че нямат отношение към спорния предмет,
доколкото обстоятелството, че ответницата също е заплащала разходи във връзка
с ремонта не оборва празумпцията, че изтегления по време на брака ипотечен
кредит е разходван за нужди на семейството.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Няма спор по обстоятелството, че през време на брака си страните са
сключили договор за ипотечен кредит с банка като съкредитополучатели, както и
потребителски кредит, по който ищецът е кредитополучател.
Според чл. 32 ал. 2 от СК, която норма е императивна, съпрузите отговарят
солидарно за поети от тях задължения за задоволяване на нужди на семейството,
като според съдебната практика тези нужди представляват общите потребности на
членовете на семейството (храна, материали, разходи), за задоволяването на които
се изисква семейна солидарност и взаимопомощ. Потребителският кредит по
презумпция е за задоволяване на битови (жилищни) нужди, а при положение, че
страните са били в брак, следва да се приеме, че процесният кредит е задоволявал
нужди на семейството. Тази законова презумпция е оборима, но в тежест на
оспорващия съпруг е да докаже, че кредитът не е бил изразходван за нужди на
семейството, доколкото както законодателят в текста на разпоредбата, така и
съдебната практика, приемат, че заетите по време на брака от съпрузите парични
средства са предназначени и използвани за общи семейни нужди.
В конкретния случай ищецът претендира заплащане на половината от
платените от него суми по предсрочно изплащане на потребителския кредита след
настъпване на фактическата раздяла помежду им. По смисъла на чл. 21 ал. 2 от СК
съвместният принос се изразява във влагане на средства, на труд, в грижи за
децата и работа в домакинството, поради което дори не е необходимо докато
страните са били в брак да се изследва въпросът дали парите от кредита са били
изразходвани за семейни нужди, защото при всички положения платилият съпруг
не може да търси от другия за този период връщане на половината от средствата,
послужили за погасяване на дълга. Съдебната практика допуска изключение от
този принцип- че през цялото време, докато трае бракът, не може да се претендира
5
връщане на платените от единия съпруг средства, поети за общи семейни нужди и
подобно изключение представлява трайната фактическа раздяла. Тя е такова
обективно състояние в отношенията между съпрузите, което се характеризира с
липса на всякаква духовна, физическа и икономическа връзка между тях и
наличието й е основание да се приеме, че презумпцията за съвместен принос е
оборена и съответно придобитите имущества от съпрузите в този период са техни
лични. Въз основа на тази постановка, отнесена към спора по настоящото дело,
следва да се направи извод, че погасените от ищеца за периода след фактическата
раздяла със средствата от трудовите му възнаграждения вноски по договора за
кредит следва да се считат заплатени с негово лично имущество, а не с общи
средства на двамата съпрузи. По отношение на фактическата раздяла, в исковата
молба е посочена конкретна дата- 17.12.2022 г., като това обстоятелство не е
оспорено с отговора, а и то се установява от представеното по делото определение,
с което съдът е постановил привременни мерки до приключване на делокото за
преткратяване на брака. При това положение, следва извода, че до този момент
СИО е съществувала между страните, като след това те се разделят,
преустановяват този тип общи отношения в домакинството, които са имали до
момента и продължават самостоятелно, макар и формално още бракът между тях
да не е бил прекратен. Така общият принос на двамата съпрузи при погасяване на
кредита след датата 17.12.2022 г. следва да се счита оборен поради безспорно
установения по делото факт на настъпила между тях трайна фактическа раздяла и
липса на общо домакинство.
Както по- горе беше посочено, докато между страните е имало общо
домакинство и съвместно съжителство през време на брака им, презумпцията за
използване на кредита за нуждите на семейството е налице. В тежест на
оспорващия съпруг - в случая ответницата, е да докаже, че с кредита не са
удовлетворявани семейни нужди, поради което е без значение дали ищецът е
ангажирал доказателства в тази връзка и какво е установено от тях, защото
презумпцията действа в негова полза, а оборващият я трябва да докаже обратното.
Ответницата не оспорва дължимостта на ½ от дължимите суми по договора
за ипотечен кредит, като е заплатила в хода на производството освен
претендираните суми за м. Декември 2022г. до м. Март 2023г., припадащата й се
част от вноските до м. Септември 2023г. Не оспорва и че дължи част от
задълженията по изтегления по време на брака потребителски кредит, като прави
възражение за намаляване на отговорността си като въвежда твърдения, че част от
сумата по кредита е използвана за лични нужди на ищеца, а именно за сключване
6
на договор за лизинг на автомобил марка „...“, модел „...“. Възразява, че като
заплатил по договора за лизинг сума в общ размер от 28211,08 лева за периода
05.01.2022г. до 05.12.2022г., преди настъпване на фактическата им раздяла,
ищецът погасил свое лично задължение, тъй като само той е страна по договора за
лизинг, като с оглед спецификата на този вид договор, щял да придобие правото
на собственост върху автомобила лично, въпреки че стойността му е заплатена със
средства от семейния бюджет.
Съдът намира направеното възражение за неоснователно по следните
причини: От една страна не се събраха доказателства, които да установяват, че
сумите по договора за лизинг са заплащани от наличната сума от процесния
потребителски кредит, напротив установи се от представените от ищеца писмени
доказателства, че плащанията по договора за лизинг са постъпвали от неговата
лична сметка, по която е превеждано трудовото му възнаграждение, което също се
установява от доказателствата по делото. От друга страна характерът на договора
за лизинг действително е специфичен и до настъпване на предпоставките за
възмжността предметът на същия да бъде придобит от лизингополучателя,
същият има характеристиките на договор за наем. Лизинговите вноски не
съставляват авансова платена цена за придобиване на собствеността върху вещта,
а наемна цена. Разпоредбата на чл. 342, ал.2 от ТЗ дава легална дефиниция на
договора за финансов лизинг - лизингодателят се задължава да придобие вещ от
трето лице и да я предостави за ползване на лизингополучателя срещу
възнаграждение. Съгласно съдебната практика (постановеното по реда на чл. 290
ГПК решение № 102/ 03.08.2010 г. по т.д. № 897/ 2009 г. на ІІ т.о., ТК на ВКС на
РБ) финансовият лизинг съчетава мандатен елемент - поръчката да бъде
придобита вещта и финансово-кредитен елемент - придобиването на вещта от
лизингодателя с негови средства и последващото изплащане на вещта от
лизингополучателя под формата на възнаграждение за ползването /лизингови
вноски/. Общият размер на лизинговото възнаграждение по договора за финансов
лизинг се калкулира така, че да бъде покрита както първоначалната стойност на
вещта, така и разноските на лизингодателя и неговата печалба, поради което
финансовият лизинг съдържа и клауза за закупуване на вещта от
лизингополучателя.
Тъй като договорът за лизинг е сключен по време на брака на страните и
автомобилът е ползван за задоволяване на нуждите на семейството /независимо от
това кой го е управлявал/, на основание чл. 32, ал.2 от СК двамата съпрузи са
носили солидарна отговорност спрямо лизингодателя за дължимите лизингови
7
вноски, като на основание чл. 127, ал.1 от ЗЗД платеното следва да се понесе от
тях по равно. За него и за задължението по получения потребителски кредит,
съпрузите са били задължени солидарно, поради което съдът намира, че
възражението на ответника е неоснователно. А от представените по делото
доказателства се установи, че ищецът е изплатил предсрочно сумата от 37 110,26
лева след настъпване на фактическата раздяла между страните със собствени
средства.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че искът по отношение на сумата от
1678 лева – половината от платените от ищеца вноски по ипотечния кредит за
периода от месец декември 2022 г. до месец март 2023 г. следва да бъде
отхвърлена като погасена чрез плащане в хода на производството. По отношение
на иска за сумата, представляваща половината от стойността, необходима за
погасяването на дълга по потребителския кредит, съдът намира, че се установи
дължимостта на същата. Относно претендираният размер на същата съдът намира,
че с оглед диспозитивното начало и така формулирания петитум от ищеца, искът е
основателен до размер от 18 555,13 лева, която сума аритметически пресметнато
представлява ½ от сумата от 37 110,26 лева, заплатена от ищеца за предсрочно
погасяване на процесния потребителски кредит, както се претендира в исковата
молба, а искът следва да бъде отхвърлен до пълната претендирана сума от 19
222,50 лева като неоснователен.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски, съобразно
уважената част от исковете. Съдът намира, че възражението на ищеца, че му се
дължат разноски и за предявения иск за сумата от 1678 лева, който ще бъде
отхвърлен като погасен чрез плащане, е основателно. От събраните по делото
доказателства се установи, че плащането е извършено в хода на производството.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторени от него разноски
в размер на 3035,88 лева. На основание чл.78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника разноски, съобразно с отхвърлената като
недоказана част от иска, които разноски са в размер на 63,86 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 127, ал. 2, изр. първо, вр. с чл. 127, ал. 1 ЗЗД Б.
Ч. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ...., ДА ЗАПЛАТИ на Р. Г. Г., ЕГН
8
**********, с адрес гр. София, ж.к. ... сумата от 18 555,13 лева, представляваща ½
от заплатената от ищеца сума за погасяване на потребителски кредит № ..... от
25.08.2021 г., изтеглен по време на брака, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 19 222,50 лева като неоснователен, както и иска за заплащане
на сумата от 1678 лева – половината от платените от ищеца вноски по ипотечния
кредит за периода от месец декември 2022 г. до месец март 2023 г., като погасен
чрез плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б. Ч. К., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. ...., ДА ЗАПЛАТИ на Р. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. ... разноски по делото в размер на 3035,88 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Р. Г. Г., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. ... ДА ЗАПЛАТИ на Б. Ч. К., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. ...., разноски по делото в размер на 63,86 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9