РЕШЕНИЕ
№ 262417
гр. Варна, 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Величка Велчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3750 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от С.Г.Н., Б.В.Н., В.В.Н. и И.В.Н. срещу Л.М.К., Л.Б.К., Р.С. Т. и С.Т.И. иск с правно
основание чл. 34 ЗС за делба на
недвижим имот - магазин, представляващ самостоятелен обект с идентификатор **
по КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед РД-18-98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК, последно изменение със Заповед
КД-14-03-539/26.02.2013г. на началника на СГКК- Варна, находящ
се в гр. Варна, **, с площ от 181,30 кв.м., при граници: на същия етаж: няма,
под обекта: няма, над обекта: ** и **, ведно с принадлежащото му избено
помещение и съответните прилежащи ид. части от
дворното място, представляващо недвижим имот с идентификатор **.
В исковата молба ищците излагат, че
между страните е налице съсобственост, възникнала
както следва:
През 1946 г. С.Д.Б.дарил
на съпругата си М.С.Д.Б.и на трите си дъщери – Р.С.Г., И.К.П.и А.С.Н..
двуетажна къща, находяща се в гр. Варна, **. Р.С.Г.
починала на 09.02.1950г. и оставила за наследници съпруг С.Н.Г., дъщеря М.С.В.и
син С.С.Г.. През 1954г. М.С.Г.., по време на брака си
с К.Е.Г.закупил от собствениците половин идеална част от застроеното и
незастроено дворно място, а от двуетажната къща – само втория жилищен етаж.
През 1955г. наследниците на Р.С.Г. - С.Н.Г., М.С.В.и С.С.Г.
продали на М.С.Г.. ¼ ид.ч. от партерния етаж,
представляващ магазин и от избеното помещение под него и 1/8 ид.ч. от дворното място. През 1966г. починала М.С.Б., като
нейни наследници били И.К.П.и А.С.Н.. – дъщери, както и М.С.В.и С.С.Г. – внуци по заместване от Р.С.Г.. През 1973г. починала А.С.Н..,
чиито насленици били С.М.Н.. и В.Н.С.. През 1976г. по
реда на ПМС 60/75г. процесният магазин бил отчужден,
ведно с принадлежащото му избено помещение и ½ ид.ч.
от дворното място. По реда на ЗВСВНМСРА имотът бил реституиран, като със
Заповед №733/29.05.1992г. бил деактуван. Сочи се, че
К. Г. е завещала на Л.К. цялото си движимо и недвижимо имущество, а през 1997г.
М. Г. продал на дъщеря си Л.К. по време на брака й с Л.К. притежаваните от него
¼ ид.ч. от магазина. В полза на В.С.Н. има
завещание от леля му И. Г., обявено на 20.03.2003г. През 2013г. Р. Б. Ц. продал
на Л.М.К. собствените си идеални части от процесните
имоти. Излага се, че по отношение на квадратурата на избеното помещение
съществува неяснота, тъй като в различните документи за собственост и съдебни
актове, се сочи различна площ на избеното помещение. Сочи се, че по отношение на
магазина, ведно с избеното помещение под него, е налице съдебно решение по
предходно дело, с което магазинът е изключен от делба. Моли се за допускане и
извършване на делбата.
В срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба депозират
ответниците Р.С.Т. и С.Т.И., с който заявяват, че не оспорват заявените
основания, на които е възникнала съсобственост върху процесния
имот и между посочените като съделители лица.
Оспорват се заявените размери на притежаваните от ответниците идеални части.
Поддържат, че делбата на магазина и прилежащото към него избено помещение е
несъвместима с естеството и/или предназначението на вещта. В тази връзка се
сочи, че сградата притежава статут на недвижима културна ценност с
предварителна категория „ансамблово значение”, като имотът попада в границите
на групова недвижима културна ценност „ансамбъл бул. Княз Борис I” и имотът попада в границите на „Античен град Одесос – Варна”. Излага се,
че от целия магазин с площ от 181.30 кв.м. фактически и без строителни книжа и
без съгласие на всички съсобственици, са обособени два броя магазини със
самостоятелни входове. Поддържат, че избените помещения не са прилежаща част
към процесния магазин, нито са самостоятелен обект,
поради което се счита, че искът за делбата им е недопустим. Оспорват се
посочените в исковата молба идеални части за съделителите
Р.Т. и С.И.. Сочат, че след смъртта си, К. П. Г. /с фамилия след трети брак Т./
е оставила единствени свои законни наследници дъщерите си Р.С.Т. и С.Т.И..
Излагат, че придобивайки шведско гражданство, майка им е следвало да декларира
само непълнолетни низходящи, но тъй като двете ответници са били пълнолетни към
него момент, те не биха фигурирали в издавания в Швеция документ – „персондевиз”, издаван от данъчната служба, а национален
документ в Швеция, еквивалентен на българското удостоверение за наследници
няма. Молят да им бъде дадена допълнителна възможност да представят
доказателство за наследственото правоприемство от С.
Г. и К. Г..
В срока по чл.131 ГПК
отговор на исковата молба депозират и ответниците Л.М.К. и Л.Б.К., с който не
оспорват заявените основания, на които е възникнала съсобствеността върху процесния недвижим имот. Оспорват квотите на
съсобствениците. Заявяват, че не е ясно основанието, на което С.И. е станала
съсобственик поради липса на представено удостоверение за наследници на К. Т..
Сочи се, че при закупуването на идеалните части от процесния
имот, Л.К. е била в брак с Л.К., сключен на 25.05.1974г. Излага се, че Л.К.
притежава по завещание лично за себе си 3/24 ид.ч. от
магазина, ведно с избените помещения, а заедно Л.К. и Л.К. притежават 4/24 ид.ч. в режим на СИО. Сочат, че от представените писмени
доказателства не може да се установи кои са наследниците на Стойчо Гайтанджиев, както и кога е сключен гражданският му брак с
К. Т.. Считат, че липсата на удостоверение за наследници на К. Т. е пречка за
започване на производството по делба. Излагат, че няма твърдения ответницата Т.
да е придобила имота по давност. Също поддържат, че делбата е недопустима, тъй
като е несъвместима с естеството и/или предназначението на вещта доколкото
сградата е със статут на недвижима културна ценност. Сочат, че избеното помещение
е прилежащо само към процесния магазин. Твърдят, че
считано от 2009г. наследодателят на ищците, а впоследствие ищците отдават под
наем процесния имот без да заплащат на
съсобствениците Кръстеви получените граждански плодове. Предявяват претенции по
сметки, както и претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, както
изслушаните заключения на назначените съдебно-техническа и съдебно-оценителна
експертизи, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна следното:
Районен съд – Варна, 8
състав, е бил сезиран с иск за делба с правно основание по реда на чл. 34, ал.
1 ЗС.
С договор за дарение, обективиран в нотариален акт №**/1946г., С.Д.Б.е дарил на М.С.Б.,
Р.С.Г., И.К.П.и А.С.Н.. (първата негова съпруга, останалите три негови дъщери)
по ¼ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ** (понастоящем **), представляващ
дворно място с площ от 320 кв.м., ведно с изградената в него двуетажна къща, на
партерния етаж на която се намира процесният делбен имот – магазин с площ от 181,30 кв.м.
Видно от удостоверение за
наследници от 09.12.2005 г. надарената Р.С.Г. е починала на 09.02.1950 г. и е била наследена от
съпруга си С.Н.Г. и двамата си низходящи М.С.В.и С.С.Г..
С договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № **/1955
г., наследниците на Р.С.Г. – С.Н.Г., М.С.В.и С.С.Г. са продали на М.С.Г.., по време на брака му с К. Е. Г.а,
притежаваната от тях по наследяване ¼ ид.ч. от
целия партерен етаж на сградата, находяща се в гр.
Варна, **, представляващ магазин и от избеното помещение под него, както и 1/8 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 320 кв.м. Бракът
между М.С.Г.. и К.Е.Г.е сключен
на 14.02.1943 г. и е заварен по см. на чл. 103 от СК от 1968 г. (отм.).
Изяснява се от
удостоверение за наследници от 03.06.1992 г., че на 25.01.1966 г. е починала М. К. Б. и нейният дял от ¼ ид.ч.
от горепосочения магазин е бил наследен от дъщерите ѝ И. С. Г. (1/12 ид.ч.)
и А. С. Н. (1/12 ид.ч.) и от низходящите на починалата преди нея нейна
дъщеря Р.С.Г. – М.С.В.(1/24 ид.ч.) и С.С.Г. (1/24 ид.ч.). Последният е починал на 15.10.1975 г. и е бил
наследен от К. П. Г. (К. П. Т.) – 1/48 ид.ч. и Р.С.Т.
– 1/48 ид.ч., съответно преживяла съпруга и дъщеря,
съгласно удостоверение за наследници от 23.07.2019 г. Неговата преживяла
съпруга по фамилия от следващ брак Тропп е починала
на 23.06.2018 г.
Съгласно Решение №
260477/15.02.2021 г., постановено по гр.д. № 8102/2020 г. по описа на Районен
съд – Варна, 50 с-в, след смъртта си К. П. Т.е оставила двама наследници по
закон – Р.С.Т. и С.Т.И., за което е издадено Европейско удостоверение за
наследство на К. П. Т.по реда на
чл. 627е ГПК, вр. чл. 62 и сл. от Регламент (ЕС) №
650/2012 г. Правнорелевантното обстоятелство относно
кръга на наследници на К. П. Т.се установява
и от представените по настоящото дело удостоверение за съпруг/а и родствени
връзки от 26.06.2019 г., препис-извлечение от акт за смърт от 23.06.2018 г.,
удостоверение от Генерално консулство на Швеция, извлечение от регистър на
населението от Шведска данъчна агенция, в което е удостоверено, че към датата
на смъртта си наследодателката на ответниците Р.С.Т. и С.Т.И. е била вдовица от 11.02.2000 г.
С оглед гореустановеното
Р.С.Т. притежава 3/96 ид. ч. от делбения
имот (по наследство от баща си С.С.Г. – 1/48 ид.ч. и по наследство от майка си К. П.а Т. – 1/96 ид.ч.), а нейната
едноутробна сестра С.Т.И. (съгласно удостоверение за съпруг/а и родствени
връзки от 26.06.2019 г.) е наследила от своята майка К. П. Т.1/96 ид.ч. от магазина.
Установява се от
удостоверение за наследници от 28.03.2003 г., че на 14.11.1973 г. е починала А.
С. Н. и е била наследена от С.М.Н.. и В.С.Н., съответно преживял съпруг и син.
Съпругът ѝ е починал през 1981 г. и е оставил за свой единствен наследник
сина си В.С.Н.. В полза на последния е оставено саморъчно завещание от И. С. Г.
(негова леля) от 11.06.1992 г., за което е съставен нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по наследство от 24.04.2003 г. Така В.С.Н. е станал собственик на 16/24 ид.ч.
от процесния магазин (2/12 ид.
ч. е придобил по наследство от своя баща С.М.Н.., 2/12 ид.ч.
по наследство от своята майка А. С. Н. и по завещание от своята леля И. С. Г.
4/12 ид.ч.).
Според удостоверение за
наследници от 26.09.2017 г. наследници на В.С.Н., починал на 19.09.2017 г., са ищците С.Г.Н., Б.В.Н., В.В.Н.
и И.В.Н., като всеки от тях притежава по
4/24 ид.ч. от делбения
имот.
По реда на ПМС № 60/1975г.
за изкупуване на магазини, складове, работилници и ателиета от собствениците
към 1976 г. на магазина, находящ се в партерния етаж
на сградата, а именно М.С.Г.., С.М.Н.., И. С. Г., М. С. В., К П.а Г. и Р.С.Т.,
същият е бил отчужден, ведно с прилежащото му избено помещение и ½ ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 320 кв.м. Съставен
е АДС №12989/05.06.1976 г. По реда на ЗВСВНМСРА и след връщане на получената от
продажбата сума имотът е реституиран на правоимащите
лица. Със Заповед №733/29.05.1992г. имотът е деактуван.
Както бе изяснено по-горе, М.С.Г..
и съпругата му К.Е.Г.са притежавали ¼ ид.ч. от магазина и избата,
ведно с прилежащата 1/8 ид.ч. от дворното
място.
Със саморъчно универсално
завещание от 21.12.1995 г. К. Е. Г., починала на 19.05.1997 г., е избрала Л.М.К. за свой единствен наследник. С договор
за продажба, обективиран в нотариален акт № 21/1997 г., М.С.Г.. е продал на Л.М.К., по време на брака ѝ с Л.Б.К., притежаваните от него ид.ч. от
магазина.
Наследникът на М. С. В.,
починала на 20.11.2004 г. – Р.Б. Ц. (според удостоверение за наследници от
12.04.2011 г.) е продал на Л.М.К., по време на брака ѝ с Л.Б.К., притежаваните от него по наследство и реституция 1/24
ид.ч. от процесния магазин,
ведно с прилежащите избени помещения в сутерена и идеалните части от общите
части на сградата, както и 1/48 ид.ч. от поземления
имот, за което е съставен нотариален акт от 31.10.2013 г. Следователно,
ответницата Л.М.К. се легитимира като собственик на 3/24 ид.ч. лично и 4/24 ид.ч. е собствена на ответниците Л.М.К. и Л.Б.К. в условия на СИО.
При така
установените правнорелевантни обстоятелства, чрез
събраните писмени доказателствени средства, съдът приема че между страните е
налице съсобственост по отношение на процесния делбен имот, като ищците С.Г.Н., Б.В.Н., В.В.Н. и И.В.Н. са носители на по 16/96 ид.ч.
от правото на собственост върху процесния имот, ответницата Р.С.Т. притежава 3/96 ид.ч. от
магазина, ответницата С.Т.И. – 1/96 ид.ч., а ответницата Л.М.К. 12/96 ид.ч.
лично и 16/96 ид.ч. в СИО с ответника Л.Б.К..
За да се уважи искът за
делба, като се допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да
са налице следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти): 1) ищците да са носители на съответна
идеална част от правото на
собственост върху процесния имот; 2) предметът на делбата
да бъде годен
обект на правото на собственост
и 3) в производството по делба да участват
като страни всички съсобственици, тъй като допускането
и извършването на делбата без участието
в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно
– арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
Релевираното от ответниците възражение за недопустимост на
делбата, тъй като е несъвместима с естеството и/или предназначението на вещта
доколкото сградата е със статут на недвижима културна ценност, настоящият
съдебен състав намира за неоснователно. Не се спори между страните, а и от
представените писмени доказателства – писмо от Община Варна – Район „Одесос“ от
19.07.2018 г., писмо от Главния архитект на Община Варна от 25.07.2018 г.,
Заповед № 2399/27.06.2018 г., издадена от Кмета на Община Варна, Списък на
определените с предварителни категории архитектурно-строителни паметници на
културата в обхвата на групов паметник на културата – система от ансамбли „Бул.
Княз Борис I“ – Бул. „Сливница“ гр. Варна и
Протокол № 27/13.10.2005 г., изготвени от Национален институт за паметниците на
културата - Министерство на културата, се установява, че сградата, в която се
намира делбеният имот притежава статут на недвижима
културна ценност. Няма пречка да се извърши делба на недвижим имот, който
попада в защитена територия за опазване на културното
наследство,
като изрично в чл. 83, ал. 1 от Закона за културното наследство е предвидено,
че в този случай инвестиционните проекти се одобряват след съгласуване от
министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица по реда на чл.
84 от същия закон. Изискванията за осъществяване на административната
процедура, предвидена в Закона за културното наследство относно тези обекти с
посочения специален статут, се отнася до втората фаза на делбата, а именно
фазата на извършването ѝ. В този смисъл – Определение № 162 от 12.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4004/2016 г., II
г. о.
Тъй като ищците са носители
на право на собственост в съотношение всеки по 16/96 ид.
част върху процесния имот, те притежават потестативното право имотът да бъде поделен съобразно
квотите, които съделителите притежават от общата вещ.
След като бе установено от представените по делото доказателства, че в
настоящото съдебно производство участват като страни всички съсобственици на имота,
следва да се допусне упражняването на предявеното потестативно
право на делба с предмет – магазин, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.1507.369.1.5 по КККР на
гр. Варна, одобрена със Заповед
РД-18-98/10.11.2008 г. на изп. директор
на АГКК, последно изменение със Заповед
КД-14-03-539/26.02.2013 г. на началника на
СГКК- Варна, находящ се в гр. Варна,
бул. „Княз Борис I“ № 17, ет. 1, с площ от 181,30 кв.м., при граници:
на същия етаж: няма, под
обекта: няма, над обекта: 10135.1507.369.1.7 и
10135.1507.369.1.6, ведно с принадлежащото
му избено помещение и съответните прилежащи ид. части
от дворното място, представляващо недвижим имот с идентификатор 10135.1507.369, при следните дялове: 16/96 ид. част за С.Г.Н., 16/96 ид. част за
Б.В.Н., 16/96 ид. част за В.В.Н., 16/96 ид. част за
И.В.Н., 3/96 ид.
част за Р.С.Т., 1/96 ид. част за С.Т.И., 12/96 ид. част за Л.М.К. и 16/96 ид. част за Л.М.К. и Л.М.К. в режим
на СИО
от правото на собственост върху общата недвижима
вещ.
По релевираните претенции с
правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК:
1.
В първото съдебно заседание ответниците Л.К. и Л.К. претендират по реда на чл.
344, ал. 2 ГПК следните суми, представляващи обезщетение за ползване на делбения имот:
1.1. От Л.М.К. се претендират следните суми:
-
за избените помещения претендира всеки един от съделителите С. Б. Н.,
В.В.Н., Б.В.Н. и И.В.Н., да и заплащат сумата от 252,87
лв. месечно, считано от влизане в сила на решението по допускане на делбата до
окончателното извършване, с падеж 20-то число на месеца за който се дължат,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
-
за офис, попадащ в задната част на магазин № 1, претендира всеки един от съделителите
С. Б. Н., В.В.Н., Б.В.Н. и И.В.Н., да и заплащат
сумата от по 349,71 лв. месечно, считано
от влизане в сила на решението по допускане на делбата до окончателното
извършване, с падеж 20-то число на месеца за който се дължат, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска.
1.2.
Л.М.К. и Л.Б.К. заедно претендират следните суми:
-
за избените помещения всеки от съделителите С.
Б. Н., В.В.Н., Б.В.Н.
и И.В.Н. да им заплаща сумата от 337,16 лв. месечно, считано от влизане в сила на решението по допускане
на делбата до окончателното извършване, с падеж 20-то число на месеца за който
се дължат, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска.
-
за офис попадащ в задната част на магазин № 1, претендират всеки от съделителите, С. Б. Н., В.В.Н., Б.В.Н.
и И.В.Н. да им заплаща сумата от по 662,28
лв. месечно, считано от влизане в сила на решението по допускане на делбата до
окончателното извършване, с падеж 20-то число на месеца за който се дължат, ведно
със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
2. С молба от 20.01.2020 г.
ищците заявяват, че фактически от процесния обект е
обособен и трети магазин, който се използва от ответниците К. и се отдава от
тях под наем, считано от м. 03.2016 г., като в съдебно заседание, проведено на
23.01.2020 г. уточняват, че по представената с молбата от тях схема, това
представлява помещение обозначено с номер 2. По устна договорка между страните
ищците са ползвали магазин 1, а ответниците магазин 2 и 3, както и свободната
площ на двора, като понастоящем не признават извършеното разпределение на
ползването. Ищците заявяват самостоятелни претенции по чл. 344, ал. 2 ГПК за
обезщетение за ползването на избени помещения 2,3,4,5,6 и 7 (л. 83 от делото) и на
обособения магазин обозначен под 2 по приложена схема (л. 248 от делото), както
следва:
За избени помещения
2,3,4,5,6 и 7:
2.1. Л.М.К. да заплаща разделно, съразмерно
на притежаваните от нея общо 5/24 ид.части (на лично
основание 3/24 ид. части и в съпружеска имуществена
общност 2/24 ид.части) както следва:
2.1.1.
На С.Г.Н. да заплаща сума от 421,45 лева месечно, за периода, считано от
влизане в сила на Решението по допускане на делбата до окончателното ѝ
извършване, с падеж 20-то число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от влизане в сила на
Решението по чл. 344, ал. 2 от ГПК.
2.1.2. На Б.В.Н. да заплаща сума от 421,45 лева месечно,
за периода, считано от влизане в сила на Решението по допускане на делбата до
окончателното ѝ извършване, с падеж 20-то число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от влизане в сила
на Решението по чл. 344, ал. 2 от ГПК.
2.1.3 На В.В.Н. да заплаща сума
от 421,45 лева месечно, за периода, считано от влизане в сила на Решението по
допускане на делбата до окончателното ѝ извършване, с падеж 20-то число
на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска, считано от влизане в сила на Решението по чл. 344, ал. 2 от ГПК.
2.1.4. На И.В.Н. да заплаща сума от 421,45 лева месечно,
за периода, считано от влизане в сила на Решението по допускане на делбата до
окончателното ѝ извършване, с падеж 20-то число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от влизане
в сила на Решението по чл. 344, ал. 2 от ГПК.
2.2.
Л.Б.К. да заплаща разделно,
съразмерно на притежаваните от него общо 2/24 ид.ч.,
както следва:
2.2.1.
На С.Г.Н. да заплаща сума от
168,58 лв. месечно, за периода, считано от влизане в сила на Решението по
допускане на делбата до окончателното й извършване, с падеж 20-то число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска,
считано от влизане в сила на Решението по чл. 344, ал. 2 от ГПК.
2.2.2 На Б.В.Н. да заплаща сума от 168,58 лв.
месечно, за периода, считано от влизане в сила на Решението по допускане на
делбата до окончателното й извършване, с падеж 20-то число на месеца, за който
се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от
влизане в сила на Решението по чл. 344, ал. 2 от ГПК.
2.2.3. На В.В.Н. да
заплаща сума от 168,58 лв. месечно, за периода, считано от влизане в сила на
Решението по допускане на делбата до окончателното й извършване, с падеж 20-то
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, считано от влизане в сила на Решението по чл. 344, ал. 2 от ГПК.
2.2.4.
На И.В.Н. да заплаща сума от
168,58 лв. месечно, за периода, считано от влизане в сила на Решението по
допускане на делбата до окончателното й извършване, с падеж 20-то число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска,
считано от влизане в сила на Решението по чл. 344, ал. 2 от ГПК.
2.3.
Предявяват се претенции от ищците срещу Л.М.К. и Л.Б.К., с правно основание чл.
344, ал. 2 от ГПК, за ползване на обособен магазин под № 2 (площта обозначена в
зелено), по представена от ищците схема (л.
248 от делото) с площ от 50 кв.м.
2.3.1. Л.М.К. да заплаща разделно, съразмерно
на притежаваните от нея общо 5/24 ид.части (на лично
основание 3/24 ид. части и в съпружеска имуществена
общност 2/24 ид.части) месечно обезщетение за
ползването на Магазин № 2 в размер на 2100 лв., както следва:
2.3.2. На С.Г.Н. да заплаща сума от 375 лв. месечно, за
периода, считано от влизане в сила на Решението по допускане на делбата до
окончателното й извършване, с падеж 20-то число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от влизане в сила
на Решението по чл. 344, ал. 2 от ГПК.
2.3.3. На Б.В.Н. да заплаща
сума от 375
лв. месечно, за
периода, считано от влизане в сила на Решението по допускане на делбата до
окончателното й извършване, с падеж 20-то число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от влизане в сила
на Решението по чл. 344, ал. 2 от ГПК.
2.3.4 На В.В.Н. да заплаща сума
от 375
лв. месечно, за
периода, считано от влизане в сила на Решението по допускане на делбата до
окончателното й извършване, с падеж 20-то число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от влизане в сила
на Решението по чл. 344, ал. 2 от ГПК.
2.3.5 На И.В.Н. да заплаща сума от 375 лв. месечно, за
периода, считано от влизане в сила на Решението по допускане на делбата до
окончателното й извършване, с падеж 20-то число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от влизане в сила
на Решението по чл. 344, ал. 2 от ГПК.
2.4. Л.Б.К. да заплаща разделно, съразмерно
на притежаваните от него общо 2/24 ид.части от
месечно обезщетение за ползването на Магазин № 2 в размер на 2100 лв., както
следва:
2.4.1. На С.Г.Н. да заплаща сума от 150 лв. месечно, за
периода, считано от влизане в сила на Решението по допускане на делбата до
окончателното й извършване, с падеж 20-то число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от влизане в сила
на Решението по чл. 344, ал. 2 от ГПК.
2.4.2. На Б.В.Н. да заплаща сума от 150 лв. месечно, за
периода, считано от влизане в сила на Решението по допускане на делбата до
окончателното й извършване, с падеж 20-то число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от влизане в сила
на Решението по чл. 344, ал. 2 от ГПК.
2.4.3. На В.В.Н. да заплаща
сума от 150
лв. месечно, за
периода, считано от влизане в сила на Решението по допускане на делбата до
окончателното й извършване, с падеж 20-то число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от влизане в сила
на Решението по чл. 344, ал. 2 от ГПК.
2.4.4.
На И.В.Н. да заплаща сума от
150 лв. месечно, за периода, считано
от влизане в сила на Решението
по допускане на делбата до
окончателното й извършване,
с падеж 20-то число на месеца, за
който се дължи, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла
вноска, считано от влизане в сила
на Решението по чл. 344,
ал. 2 от
ГПК.
Доказателствената тежест
по така заявените претенции по чл. 344, ал. 2 ГПК се разпределя по следния
начин:
В тежест на всяка от
страните, заявила претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК е да установи, че
помещенията, за които заявява претенцията си, се ползват изцяло от съделителите, срещу които насочва претенцията си, както и претендираните суми по размер. В тежест на ищците е да
докажат и че по устна уговорка между страните, ползването на процесния обект е било разпределено между съделителите.
Представен е по делото
договор за наем на недвижим имот от 06.03.2018 г., по силата на който ищците
отдават под наем на „Х.“ АД реално обособена за ползване част от процесния имот – самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.369.1.5, която част представлява Магазин № 1 (съгласно Техническа
експертиза на инж. С. Д. от 05.01.2017 г., ведно със скица към нея, както и
Обяснителна записка на инж. Р. П., ведно със скица към нея), със с. (чиста
търговска) площ на тази част от 88,60 кв.м., разположен в западната и северозападната
част на обекта, ведно с избени помещения № 8, 9, 10 и 11 (съгласно Техническа експертиза на инж. С. Д. от 05.01.2017 г., ведно със скица към
нея),
разположени срещу стълбището с обща с. (чиста търговска) площ от 37,82 кв.м., находящи се на избения етаж с обща площ от 101,15 кв.м. В
чл. 2.1 от договора е уговорено наемният срок да е 5 години, считано от
06.03.2018 г.
Съгласно заключението на
назначената по делото и неоспорена от страните комплексна съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено и подробно
отговорило на поставените въпроси, по кадастрална карта първият /партерен/ етаж
от сградата е с площ от 189 кв.м., а процесният
магазин е с площ от 181,30 кв.м., заснета на място актуалната реална площ на
първия етаж на сградата е 189 кв.м., а по строителна документация магазинът е с
площ от 171 кв.м. заедно със стълбище от 15 кв.м. (общо 186 кв.м.). Изяснява
се, че към настоящия момент първият етаж е разделен на три магазина, условно
означени в заключението като № 1, 2 и 3, съответно с площ: магазин № 1 – 107,11
кв.м. на ниво партер и 40,77 кв.м. на междинно ниво над магазина (достъпно от
вътрешната стълба в магазина), магазин № 2 – 23,01 кв.м. и магазин № 3 – 42,41
кв.м. Установява се, че прилежащото избено помещение към делбения
имот е находящо се на подземния етаж, достъпно само
от Магазин № 1 чрез вътрешна стълба и е с площ от 68,22 кв.м. Според
направеното архитектурно заснемане на всички обекти по всички етажи на сградата
и изготвеното в тази връзка площообразуване
прилежащите към делбения имот идеални части от
дворното място включват съответните идеални части към условно разделените
магазин № 1, 2 и 3 или общо 88,80 кв. м. (Приложение № 10 към
съдебно-техническата експертиза – л. 375 от делото).
Между страните е безспорно
и изрично се признава от техните процесуални представители, че ищците ползват
помещението обособено фактически като магазин № 1, а ответниците Л.М.К. и Л.Б.К.
ползват помещенията обособени като
магазин № 2 и магазин № 3 в процесния делбен имот. Изяснява се по делото от заключението на
комплексната съдебно-техническа експертиза, че единствено от ползвания от
ищците магазин № 1 има достъп до прилежащите избени помещения на подземния
етаж, което обстоятелство се потвърждава и от свидетелските показания на
разпитания свидетел Х. К. А., като видно от представения договор за наем от
06.03.2018 г. ищците отдават под наем част от тези избени помещения с обща площ
от 37,82 кв.м. Липсват обаче каквито и да е доказателства, че ответниците Л.М.К. и Л.Б.К. ползват останалата част от избените помещения,
посочени от ищците като избени помещения № 2,3,4,5,6 и 7, съгласно представена от тях Техническа експертиза на инж.
С.Д. от 05.01.2017 г., ведно със скица
към нея – л. 83 от делото.
По делото е изслушано и заключението
по назначената съдебно-оценителна експертиза, съгласно което средната пазарна
наемна цена за ползвания от ищците магазин № 1 е 4565 лв., а за ползваните от
ответниците Л.М.К. и Л.Б.К. магазин № 2 – 920
лв. и магазин № 3 – 1466 лв. или общо 2386 лв.
Съобразно
разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК, в решението по допускане на делбата или
по-късно, ако всички наследници не използват наследствените
имоти съобразно правата си, съдът
по искане на някой от
тях постановява кои от наследниците
от кои имоти
ще се ползват
до окончателното извършване на делбата
или какви суми едните трябва
да плащат на другите срещу
ползването.
Касае се за привременна мярка, като произнасянето на съда по този ред е
допустимо само занапред, считано от влизане в сила на решението по допускане на
делбата, до окончателното ѝ извършване.
Успешното провеждане на
тази претенция е обусловено от установяване по делото на неравностойно ползване
на наследствените имоти от съделителите съобразно
правата им в съсобствеността.
Както бе изяснено по-горе,
всеки от ищците притежава по 16/96 ид. ч. от правото
на собственост върху делбения имот и прилежащото му
избено помещение с площ от 68,22 кв.м. или общо 64/96 ид.
ч., като същите ползват фактически общо 147,88 кв.м., включващи магазин № 1 с
площ от 107,11 кв.м. на ниво партер и 40,77 кв.м. на междинно ниво над
магазина, както и 37,82 кв. м. от прилежащото избено помещение, които отдават
под наем, като по този начин надвишават с 5,68 кв.м. съответстващите им права в
съсобствеността по отношение на процесния делбен имот. Не бе установено по категоричен начин, че
ответниците Л.М.К. и Л.Б.К. са възпрепятствани
да ползват останалата част от избените помещения. Напротив, от свидетелските
показания на свидетеля А.в, който е наемател на ответниците, се изяснява, че му
е осигуряван достъп до подземния етаж през ползвания от ищците магазин.
От друга страна, ответниците Л.М.К. и Л.Б.К. ползват фактически общо 65,42 кв.м., включващи
магазин № 2 и магазин № 3, с което надхвърлят своята квота в съсобствеността с
3,21 кв.м., притежавайки 3/24 ид.ч. лично от Л.М.К. и 4/24 ид.ч. в условията на
СИО с Л.Б.К.. Съдът достигна до тези фактически изводи,
съобразявайки действително ползваната от съделителите площ от процесния магазин, обособен в три отделни магазина,
съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза. С така обособеното
ползване на имота от тези съделители се накърняват
собственическите права на ответниците Р.С.Т. и С.Т.И., доколкото те не ползват
никаква част от магазина, но същите обаче не са заявили претенции по чл. 344,
ал. 2 ГПК. В този смисъл претенциите на ищците и ответниците Л.М.К. и Л.Б.К. с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този
изход на спора във фазата по допускане на делбата разноски не следва да се
присъждат на страните, като такива следва да бъдат определени при извършване на
делбата, съгласно чл. 355 ГПК, съобразно стойността на дяловете на съделителите – арг. т. 9 от ППВС №
7/28.11.1973 г. Правилата за присъждане разноски
по чл. 78 ГПК намират приложение в делбеното производство във връзка с предявени
претенции по сметки във втората фаза на делбата и в случай на отхвърляне
на иска за делба – в този смисъл Определение № 335/01.07.2015 по дело № 2020/2015
на ВКС, ГК, I г.о. и Определение № 197/04.10.2017 по дело № 3472/2017 на ВКС,
ГК, I г.о.
Така мотивиран, Районен съд –
Варна
Р Е Ш И :
ДОПУСКА извършване
на съдебна делба между С.Г.Н., ЕГН **********, Б.В.Н., ЕГН **********, В.В.Н., ЕГН **********, тримата с адрес ***, И.В.Н., ЕГН **********, с адрес ***, Л.М.К., ЕГН **********,
Л.Б.К., ЕГН **********, двамата с адрес ***, Р.С.Т., ЕГН **********, и С.Т.И.,
ЕГН **********, двете с адрес ***, на следния недвижим имот: магазин, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор ** по КККР на
гр. Варна, одобрена със Заповед РД-18-98/10.11.2008г. на изп.
директор на АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-03-539/26.02.2013г. на
началника на СГКК – Варна, находящ се в гр. Варна, **,
с площ от 181,30 кв.м., при граници: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над
обекта: ** ведно с принадлежащото му избено помещение с площ от 68,22 кв.м. и
съответните прилежащи 88,80 кв.м. ид. части от
дворното място, представляващо недвижим имот с идентификатор **, ПРИ КВОТИ между съделителите:
16/96 ид. част за С.Г.Н., ЕГН **********,
16/96 ид. част за Б.В.Н., ЕГН **********,
16/96 ид. част за В.В.Н., ЕГН **********,
16/96 ид. част за И.В.Н., ЕГН **********,
12/96 ид. част за Л.М.К., ЕГН **********,
16/96 ид. част за Л.М.К., ЕГН **********, и Л.Б.К., ЕГН **********, в условията на СИО,
3/96 ид. част за Р.С.Т., ЕГН **********, и
1/96 ид. част за С.Т.И., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.М.К., ЕГН **********, с адрес ***, срещу С.Г.Н., ЕГН **********,
Б.В.Н., ЕГН **********, В.В.Н., ЕГН **********, тримата
с адрес ***, и И.В.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, претенции с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК всеки един от тези
съделители да заплаща за избените помещения сумата от
252,87 лв. месечно, както и за офис, попадащ в задната част на магазин № 1,
сумата от 349,71 лв. месечно, считано от влизане в сила на решението по
допускане на делбата до окончателното извършване, с падеж 20-то число на месеца
за който се дължат, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Л.М.К., ЕГН **********, и Л.Б.К., ЕГН **********, двамата с адрес ***, срещу
С.Г.Н., ЕГН **********, Б.В.Н., ЕГН **********, В.В.Н.,
ЕГН **********, тримата с адрес ***,
и И.В.Н., ЕГН **********, с адрес ***, претенции с правно основание чл. 344,
ал. 2 ГПК всеки един от тези съделители да заплаща за
избените помещения сумата от 337,16 лв. месечно, както и за офис, попадащ в
задната част на магазин № 1, сумата от 662,28 лв. месечно, считано от влизане в
сила на решението по допускане на делбата до окончателното извършване, с падеж
20-то число на месеца за който се дължат, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от С.Г.Н., ЕГН **********, Б.В.Н., ЕГН **********, В.В.Н.,
ЕГН **********, тримата с адрес ***,
и И.В.Н., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Л.М.К., ЕГН **********, с адрес ***,
претенции с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК да заплаща на всеки един от
тези съделители за ползването на Магазин № 2 сумата от по 375 лв. месечно, както и за
ползването на избени помещения 2, 3, 4, 5, 6 и 7 сумата от по 421,45 лв.
месечно, за периода, считано от влизане в сила на Решението по допускане на
делбата до окончателното й извършване, с падеж 20-то число на месеца, за който
се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от
влизане в сила на Решението по чл.344, ал.2 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от С.Г.Н., ЕГН **********, Б.В.Н., ЕГН **********, В.В.Н.,
ЕГН **********, тримата с адрес ***,
и И.В.Н., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Л.Б.К., ЕГН **********, с адрес ***,
претенции с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК да заплаща на всеки един от
тези съделители за ползването на Магазин № 2 сумата от по 150 лв. месечно, както и за
ползването на избени помещения 2, 3, 4, 5, 6 и 7 сумата от по 168,58 лв.
месечно, за периода, считано от влизане в сила на Решението по допускане на
делбата до окончателното й извършване, с падеж 20-то число на месеца, за който
се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от
влизане в сила на Решението по чл.344, ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО, в частта по допускането на делбата,
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО, в частта, в която са отхвърлени
претенциите по чл. 344, ал. 2 ГПК, имаща характер на определение, може да бъде
обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в 1-седмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: