Протокол по дело №465/2025 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 555
Дата: 10 април 2025 г. (в сила от 10 април 2025 г.)
Съдия: Мирела Огнянова Кацарска
Дело: 20253100500465
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2025 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 555
гр. Варна, 10.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова

мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно
гражданско дело № 20253100500465 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:33 часа се явиха:
Въззивниците К. В. К. и Д. Б. К., редовно призовани, не се явяват,
представляват се от адв. Б. Ж., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
Въззиваемата Т. П. Д., редовно призована, не се явява, представлява се
от адв. Д. Х., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

АДВ. Ж.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Х.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 7884/28.01.2025
г. на К. В. К. и Д. Б. К. срещу Решение № 4454/09.12.2024 г. по гр.д. №
512/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, XLVI състав, с което са
отхвърлени исковете им против Т. П. Д. с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС
1
и чл. 86 от ЗЗД за осъждане последната да заплати, както следва: на К. К. – 1.
сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за периода 01.02.2019 г. –
01.02.2023 г. за ползването от страна на Д. собствената на К.и 1/2 ид. част от
следния недвижим имот, а именно: самостоятелно жилище в гр. Варна, бул.
„С.“ № 27, с идентификатор 10135.1504.124.1.1 по КККР на гр. Варна, ведно с
1/6 ид. част от поземления имот, в който е построена сградата, както и 2.
сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за периода 01.02.2019 г. –
01.02.2023 г. за ползването от страна на Д. на собствената на К.и 1/2 ид. част от
следния недвижим имот, а именно: жилищна сграда с идентификатор
10135.3516.61.1 по КККР на гр. Варна, находяща се в гр. Варна, ул. „К.Р.“ № 4,
представляваща масивна жилищна сграда на един етаж, състояща се от антре,
две стаи, салон, лятна кухня, навес и клозет, ведно с целия поземлен имот,
върху който е построена сградата с площ 400 кв. м., с идентификатор
10135.3516.61, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.01.2024 г. до
окончателното изплащане на задълженията; на Д. К. – 1. сумата 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за периода 01.02.2019 г. – 01.02.2023 г. за
ползването от страна на Д. на собствената на К.и 1/2 ид. част от следния
недвижим имот, а именно: самостоятелно жилище в гр. Варна, бул. „С.“ № 27,
с идентификатор 10135.1504.124.1.1 по КККР на гр. Варна, ведно с 1/6 ид.
част от поземления имот, в който е построена сградата, както и 2. сумата 10
000 лв., представляваща обезщетение за периода 01.02.2019 г. – 01.02.2023 г. за
ползването от страна на Д. на собствената на К.и 1/2 ид. част от следния
недвижим имот, а именно: жилищна сграда с идентификатор 10135.3516.61.1
по КККР на гр. Варна, находяща се в гр. Варна, ул. „К.Р.“ № 4, представляваща
масивна жилищна сграда на един етаж, състояща се от антре, две стаи, салон,
лятна кухня, навес и клозет, ведно с целия поземлен имот, върху който е
построена сградата с площ 400 кв. м., с идентификатор 10135.3516.61, ведно
със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 17.01.2024 г. до окончателното изплащане на
задълженията.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и
постановено при нарушение на процесуалните правила. Релевира се дадена
неправилна квалификация на предявените искове от страна на
първоинстанционния съд, като същата следва да е по чл. 73, ал. 1 от ЗС, а не
2
по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на
съда въз основа на събраните по делото доказателства. Счита, че влязлото в
сила решение по иск с правно основание чл. 108 от ЗС е достатъчно
доказателство, че ответницата владее процесните имоти. Правят се
доказателствени искания, а именно: да се допусне СОЕ, която да даде
заключение за пазарния наем на имота в гр. Варна, ул. „К.Р.“ № 4, като се
съобразят свидетелските показания, които ще се съберат и за допускане до
разпит на един свидетел в режим на водене за установяване на
обстоятелството, че към момента, в който през 2006 г. ищците придобиват
имота в гр. Варна, ул. „К.Р.“ № 4, както земята, така и сградата са били
напълно годни за ползване. Претендира се решението да бъде изцяло
отменено, като бъде постановено друго, с което предявените искове с правно
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД да бъдат уважени. Претендират се
разноски.
Въззиваемата Т. П. Д. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор
по подадената жалба, с който се отправя искане първоинстанционното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

АДВ. Ж.: Запознат съм с доклада по делото. Поддържам въззивната
жалба.
АДВ. Х.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора на
въззивната жалба. Запозната съм с доклада, нямам възражение да се приеме.
АДВ. Ж.: По доклада на делото имам искане към съда. На основание
чл.253 от ГПК, моля да преразгледате определението си с което са оставени
без уважение доказателствените искания на доверителите ми, като доводите
ми за една така молба са следните: Преди всичко неправилно е възприето, че
се твърди и се иска да се направи заключение за пазарен наем за някакъв
неотносим период към исковата молба. Напротив, искаме да се изработи
оценка за пазарен наем за периода, който е наведен в исковата молба,
включително такива доводи са изложени пред районния съд и са изтъкнати
във въззивната жалба, че е оспорено заключението на вещото лице, че за
поземления имот не може да се изготви оценка за пазарен наем.
По отношение на самия поземлен имот, то там има и празно място. Ние
3
твърдим, че там няма какво да е годно или не за ползване на поземления имот.
Заключението на вещото лице в тази насока беше оспорено пред районния съд
и беше поискано такова заключение да не се приема, защото няма нищо
професионално в него, нито отговоря на обективната истина. От всеки имот
може да се извлича някакъв доход. Например в едно празно място могат да се
паркират автомобили. То може да се отдаде под наем с тази цел. Т.е.
заключението, че поземленият имот не може да се ползва в този вид за нищо е
абсолютно непоносимо от логическа и всякаква друга гледна точка. В този
смисъл, едното основание, въз основа на което искам да се преразгледа това
определение е това, че всъщност заключението поа СОЕ е оспорено и
уточнявам, че искаме да се направи ново, но не за минал момент, а за периода
по исковата молба.
Второ, ние имаме право да докажем твърденията си. За това, ако се
приеме тезата ни след всички доводи, нека да разполагаме с данните. Тезата
ни е, че когато става въпрос за владелец на чужд имот и собственик, който не е
владял имота си няма значение в какъв период, отношенията се уреждат по чл.
72 - 74 от ЗС в зависимост от качеството на владелеца, дали той е
добросъвестен или не. Там законът формулира за дължимите доходи нещо
много важно, което следва да бъде събрано като доказателство по делото, а
именно доходът, който е могъл да бъде получен. Т.е. ние не се интересуваме
какво реално един владелец е направил имота или как го е поддържал. След
като е влязъл във владение и отрича изобщо фактическата ми власт, той ме
лишава от правото да се намеся в управлението на този имот, да имам каквато
и да е дума в поддръжката му в някакъв вид. Следователно там обезщетението
е в размер на пазарен наем, който е могъл да се получи в случай, че се полага
дължимата грижа, в случай, че имота се поддържа и т.н. Тук не зависят нещата
от конкретното състояние на имота.
Ако такава мисъл бъде продължена до край, всъщност получаването на
обезщетение ще зависи от това как владелецът се отнася към имота. Значи аз
мога да завладея чужд имот, да го преведа в безобразен вид, който изобщо не
става за ползване, след което това да го изтъкна като довод, че не дължа
обезщетение, което е абсолютно нелогично. По тази причина намирам, че е
хубаво това да се докаже, да го има като данни по делото и след това по
съществото на нещата ще спорим дали отношенията между страните до датата
на въвода, вследствие на постановено решение по иск по чл.108 от ЗС, ще се
4
уреждат по чл. 73 от ЗС или по чл.31, ал. 2 от ЗС. Аз съм посочил и много
практика, която напоследък изясни категорично този въпрос, че когато един
от съсобствениците владее целия имот, т.е. той противопоставя още от самото
начало право, което изключва правото на съсобственост изобщо. Ние
петнадесет години сме се намирали в съдебен спор за собственост, поради
което никакви покани, нищо не е необходимо. В крайна сметка петнадесет
години до датата на въвода ответницата по иска е живяла в имота не с покана,
а с предявен иск да предаде имот. Това е много по-силно от каквато и да е
покана. Основната разлика е в това. Когато съсобствеността е безспорна и
имотът се ползва само от единия от съсобствениците, предполага се, че това
състояние е позволено от всички съсобственици. Това е дълбоката логика
законът да изисква покана от единия съсобственик, за да изрази той, че иска
обезщетение, че не е съгласен без да му се плаща само един да ползва. В друг
случай, когато той държи частта на единия съсобственик и никой нищо не
казва, тогава действително не се дължи обезщетение. Но когато се владее
имотът, става въпрос за съвсем други отношения. Вече има много практика, в
която тези неща са ясно разграничени, за да не става объркване. По тази
причина, моля да бъде допусната поисканата експертиза, уточнена в днешно
с.з. Включително моля, да бъдат допуснати и свидетелски показания, за да се
докаже състоянието на имота, когато ние сме го придобили. По начало нашата
съсобственост и правата ни се отричат от ответницата в продължение на
петнадесет години, котяго имотът е бил годен за ползване. Т.е., ние не сме
придобили изначално имот, който не става за ползване. Следователно всичко
оттам нататък е и лежи в плоскостта на това, че ответницата е отговорна и за
състоянието на имота и за това, че дължи обезщетение. Имаме искане да се
направи експертиза като за годен за ползване имота в процесния период, а не
за друг период.
АДВ. Х.: Считам, че не следва да се уважава искането на процесуалния
представител на въззивниците. На първо място в първоинстанционното
производство за конкретния имот на ул. “К.Р.“ № 4 сме представили като
доказателство и е прието решение на ВОС, с което е обявена за нищожна
сделка за дарение на конкретния имот от А.В. на неговия брат В.В., тъй като
въззивниците черпят и претендират, че са собственици въз основа на замяна
от наследството на В.В..
5
На следващо място, по първоинстанционното дело сме представили
доказателства, това нещо продължават да не го споменават въззивниците, че
през сочения от тях процесен период, с две сделки те са прехвърлили част от
своите идеални части и не са собственици на ½ ид.ч. от този процесен имот
през процесния период и към настоящия момент.
Не трябва да се приема искането за поправка на определение за
допускане на експертиза за определяне на наем за конкретния имот на
ул.“К.Р.“ № 4. Считам, че не трябва да се преразглежда определението по
доказателствата. Моята доверителка през 2005 г. е предала имота на трето
лице, тя не го ползва, тя не го владее, а се претендира от нея обезщетението.
Представили сме други въводи като доказателство, от което е видно, че друго
лице го владее, трето лице. Има висящ спор за придобиване на имота по
давност от това трето лице срещу въззивниците, който към момента е на фаза
първа инстанция. Заради това считам, че не следва да се преразглежда Вашето
определение и да се допуска експертиза по начина, по който се иска.
АДВ. Ж.: В първоинстанционното производство е представен протокол
от заседание по иска по чл.108 от ЗС, в което ответницата признава, че владее
имота. Този предварителен договор представен и в други производства е
абсолютна непротивопоставим, поради това, че има недостоверна дата. Т.е.
съставен е преди една година. Второ, качеството на владелец е установено с
уважаването на иска по чл.108 от ЗС и извършване на въвода. Отхвърлена на
жалбата на третото лице, което не е доказано да владее имота от преди
завеждане на иска или когато и да е било и следователно това не е лицето,
което е отговорно по чл. 73 от ЗС.

СЪДЪТ по направените доказателствени искания на въззивниците, като
съобрази точненията в днешно съдебно заседание и като прецени тяхната
допустимост и относимост към предмета на правния спор,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА съдебно-оценителна експертиза със задача, вещото лице
след като се запознае с материалите по делото, необходимите справки и оглед
на място да даде заключение за пазарния наем на имота на ул.“К.Р.“ № 4, общо
6
и по отделно за земя и сграда за периода от 01.02.2019 г. до 01.02.2023 г., като
се презюмира годност за ползване.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещо лице в размер на 300 лева, вносим от
въззивната страна по сметка на ВОС - вещи лица в едноседмичен срок от днес,
за което същата следва да представи по делото доказателства за внасянето.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ ще бъде определено от съда в закрито заседание след
представяне на доказателства за внесен депозит.

ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да депозира заключението си в срока по
чл.199 ГПК, /най–малко една седмица преди следващото съдебно заседание/.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивниците в следващо съдебно заседание
да се ползват от показанията на един свидетел, при режим на водене за
установяване годността на имота на ул.“К.Р.“ № 4.

АДВ. Х.: Моля и на нас да ни бъде дадена възможност да водим един
свидетел за опровергаване на тези твърдения.

СЪДЪТ по направеното доказателствено искане на въззиваемата, като
прецени допустимостта и относимостта му към предмета на правния спор,

О П Р Е Д Е Л И:


ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззиваемата в следващото съдебно
заседание да се ползва от показанията на един свидетел в режим на водене за
опровергаване твърденията за годност за ползване на имота на ул.“К.Р.“ № 4.

За събиране на допуснатите в днешно съдебно заседание доказателства,
съдът
7
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане
в съдебно заседание на 03.06.2025 година от 14:00 часа, за която дата и час
страните са уведомени.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:50
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8