Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 20.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
50 по описа за 2019година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „П.Г.“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** срещу Лев инс“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 497, ал.1 КЗ за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 100лева частичен иск от целия в
размер на 668,01лева, представляваща обезщетение за забава начислено
за периода 17.10.2016- 09.01.2017г. върху главница от 23941лева и за периода
09.01-29.01.2017г. начислено върху главница от 17603,12лева, представляваща
присъдено с влязло в сила решение по гр.д. № 1264/2017г. по описа на ВРС
застрахователно обезщетение за имуществени вреди на л.а «Ауди А6 Allroad», с номер на рама WAUZZZ4F08N065331 причинени по вина на водача на л.а. „БВМ 740Д“ с рег. № А 1750 МВ
застрахован при ответника по сключен договор за застраховка «Гражданска
отговорност», полица № BG/22/116002674606 вследствие
настъпило застрахователно събитие на 17.10.2016г.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на
сезиралата съда искова молба: Собственик е на л.а «Ауди
А6 Allroad», с номер на рама WAUZZZ4F08N065331. На 17.10.2016г. автомобилът му- нововнос, бил
натоварен на специален автомобил и следвало да бъде придвижен до гр. София. По
пътя Варна- София настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „БВМ 740Д“ с рег. № А
1750 МВ застрахован при ответника по сключен договор за застраховка «Гражданска
отговорност», полица № BG/02/116002851239. На
09.01.2017г., получил плащане на застрахователно обезщетение от ответника в
размер на 6337,88лева. На 30.01.2017г. предявил иск с правно основание чл. 432 КЗ в РС- Варна. С решение № 3938/06.10.2017г. по гр.д. № 1264/2017г. по описа
на ВРС му било присъдено застрахователно обезщетение в размер на 17603,12лева
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба-
30.01.2017г. до окончателното погасяване на задължението. Твърди, че
застрахователят е изпаднал в забава в плащането на застрахователното
обезщетение считано от датата на увреждането. Ето защо понастоящем претендира
обезщетение за забава за периода от датата на увреждането- 17.10.2016г. до
09.01.2017г.- датата на частичното плащане в размер на 565,32лева изчислено
върху дължимото обезщетение от 23941лева и за периода 09.01- 29.01.2017г.-
датата предхождаща подаване на исковата молба, по която е било образувано гр.д.
№ 1264/2017г. ВРС в размер на 102,69лева изчислено върху дължимото обезщетение
от 17603,12лева. Искането е за уважаване на исковата молба и присъждане на
разноски.
Извън срока по чл. 131 ГПК, изчислен по реда на чл. 60, ал. 3 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който искът се оспорва по основание и размер. Твърди липса на
данни решението по гр.д. № 1264/2017г. по описа на ВРС да е влязло в законна
сила. Оспорва да е изпаднал в забава считано от увреждането, предвид че в чл.
405 КЗ и чл. 108, ал.1-3 или ал. 5 КЗ е регламентиран срокът, в който следва да
извърши плащането. Извън това, нямало и покана. Искането е за отхвърляне на
исковата молба и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба се поддържат. Ответникът
редовно уведомен не е изпратил представител и не е изразил становище.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа страна и достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на
така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 497 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД. За да бъде уважен искът и предвид правилата
за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът
да докаже при условията на пълно и главно доказване, наличие на главен дълг,
настъпил падеж на задължението за плащане на застрахователно обезщетение и
размер на лихвата за забава.
Ангажирани са писмени
доказателства, от които се установява, че: С влязло в сила решение № 3938/06.10.2017г.
по гр.д. № 1264/2017г. по описа на ВРС, ответникът е бил осъден да заплати на
ищеца застрахователно обезщетение в размер на 17603,12лева за причинени
имуществени вреди на собствения му лек
автомобил марка Ауди А6 Allroаd с номер на рама
WAUZZZ4F08N065331, причинени в резултат на реализирано ПТП на 17.10.2016г. на
първокласен път 1-4 при 25+000км., посока Варна - София, настъпило по вина на
водача на лек автомобил БМВ 740 Д, с peг. № А 1750
MB, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество. Ищецът е уведомил
ответното дружество като застраховател по полица Гражданска отговорност на
виновния водач за настъпилото застрахователно събитие, който на 07.11.2016г. е
извършил оглед на увредения автомобил и изготвил опис- заключение по щета №
2701-5060-16. Липсват доказателства по делото относно датата на уведомяване на
застрахователя, която предвид образуваната щета при него, безспорно предшества
или поне съвпада с извършването на огледа и опис- заключението. На 09.01.2017г.
ищцовото дружество е получило плащане на застрахователно обезщетение в размер
на 6337,88лева. Този факт не е оспорен, а и е безспорно установен в предходно
развилия се между страните спор.
Процесният застрахователен
договор по застраховка „Гражданска отговорност“
е сключен при действието на КЗ /Обн., ДВ, бр.
102 от 29.12.2015г., в сила от 1.01.2016г./. В хипотезата на непозволено
увреждане началният момент на обезщетението за забава е разпореден
от законодателя с нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, като лихвите имат компенсаторен
характер и по силата на закона вземането към деликвента
става изискуемо и без покана- от деня на настъпилото увреждане. В този случай лихвите се явяват компенсаторни, а не
мораторни и се дължат като допълнение на
обезщетението от деня на увреждането, поради което същите са част от
обезщетението за обезвреда. Затова и се дължат като
допълнение на обезщетението от деня на увреждането. Забавата на делинквента е в пряка и непосредствена причинна връзка с
поведението му до датата на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на
прекия иск срещу последния за присъждане на застрахователно обезщетение по изричната
разпоредба на чл. 429, ал. 2 и ал. 3 КЗ, регламентиращи компонентите на
застрахователното обезщетение, вкл. в него и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря пред увредения за тях в рамките на лимита на
отговорността. Затова и следва да се приеме, че разрешението на чл. 429 КЗ има
отношение единствено относно вътрешните отношения между застрахован и
застраховател по повод застраховка „Гражданска отговорност“. В разпоредбата на
чл. 497, ал. 1 КЗ пък е регламентирана дължимостта от застрахователя на законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по- ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Тази норма касае собствената забава на застрахователя по повод определяне и
изплащане на застрахователното обезщетение и тя не е свързана със забава на
застрахования. Приложното й поле в отношенията със застрахования е в рамките на
имущественото застраховане по договор „Каско“. Следователно,
регламентацията на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“, като договорна и функционално обусловена от деликтната
отговорност на причинителя на вредата по чл. 45 ЗЗД, е възприета и в КЗ от
2016г./така решение по т.д. № 3717/2014г. на ВКС, Първо ТО/. Затова и покана в случая
не е необходима.
Предвид горното следва извод, че обезщетението за мораторна лихва се дължи от застрахователя от датата на
увреждане, така както би отговарял делинквента. В
казуса застрахователят е извършил плащане на част от дължимото застрахователно
обезщетение на 09.01.2017г. в размер на сумата от 6337,88лева. С влязлото в сила решение по гр.д. 1264/2017г. на ВРС съдебно е
присъдено допълнително застрахователно обезщетение от 17603,12лева. Т.е
съдът е приел, че общо дължимото застрахователно обезщетение е 23941лева. Изчислено по размер от съда с
помощта на програмен продукт Апис финанси, дължимото
обезщетение за забава върху главницата от 23941лева за периода 17.10.2016г. до 08.01.2017г.
вкл. възлиза в размер на сумата от 558,62лева, а
върху сумата от 17603,12лева за периода 09- 29.01.2017г.вкл
възлиза в размер на сумата от 102,68лева, или общо 661,30лева.
В заключение исковата
претенция е доказана по основание и размер от 661,30лева.
И тъй като е заявена частично в размер на 100лева, то следва да се уважи в
цялост.
По разноските:
Съобразно изхода на
спора, разноски се дължат в полза на ищеца.
Ищецът е представил
списък по чл. 80 ГПК, съобразно който размерът на претендираните разноски
възлизат на сумата от 410лева, от които 50лева- платена ДТ и 360лева платено
адв. възнаграждение с ДДС, съобразно представен договор за правна помощ от 17.04.2019г.,
което е в минималния размер по чл.7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните
адв. възнаграждения. Предвид изхода на спора, в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 410лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.и.“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на
„П.Г.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 100лева частичен иск от целия в размер на 668,01лева, представляваща
обезщетение за забава начислено за периода 17.10.2016- 09.01.2017г.
върху главница от 23941лева и за периода 09.01-29.01.2017г. начислено върху
главница от 17603,12лева, представляваща платено и присъдено като остатък с
влязло в сила решение по гр.д. № 1264/2017г. по описа на ВРС застрахователно
обезщетение за имуществени вреди на л.а «Ауди А6 Allroad», с номер на рама WAUZZZ4F08N065331 причинени по вина на
водача на л.а. „БВМ 740Д“ с рег. № А 1750 МВ застрахован при ответника по
сключен договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № BG/22/116002674606, вследствие настъпило застрахователно събитие на
17.10.2016г., на
основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Л.и.“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ
на „П.Г.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** сумата от 410лева,
представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчване препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: