О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение ,в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова-
Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски-мл.с.
като разгледа
докладваното от съдията Мишонова- Хальова
въз.ч. гр. дело
N`160 по описа
за 2020 г.,за да се произнесе взе
предвид:
”Агенция за контрол на просрочени
задължения”ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София
ул.”Панайот Волов”№29 ет.3 п.к.1527,представлявано от И.Ц.К. и Я.Б.Я.,чрез юк.И.К.Т.
са подали частна жалба против
разпореждане №579 от 21.01.2020 г по ч.гр.д.№ 1126/20 г, с което е отхвърлено заявлението им за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК против М.Н.М. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** за:
-34,85
лв договорна лихва за периода
27.06.2017 до 06.10.2018 г,
-94,13
лв неустойка за неизпълнение на
задължение за периода 06.07.2017 г до 06.10.2018 г и
-186,82
лв разходи и такси за извънсъдебно
събиране на вземането всички дължими по договор за кредит ”Бяла карта” №
508137/23.06.2017 г. между ”Аксес Файнанс”ООД гр. София и М.Н.М.
от гр. Криводол.
В
ч. жалба се навеждат довод ,че
разпореждането на ВРС е незаконосъобразно, тъй като решаващият съдия е следвало при коментиране неравноправност на клаузи при потребителски договори с оглед чл.
143 от ЗПП, да съобрази комплексно положителните материални предпоставки и
обстоятелствата свързани със сключването на процесния потр. договор и тогава да преценява имали
неравноправни такива, което не бил
сторил.
Освен това
се твърди ,че неоснователно заявлението е отхвърлено в частта
за дължима договорена лихва,тъй като при изпадане на кредитополучателя в забава той
продължава да ползва заетата сума и неблагоприятната последица от
това не е върху него като неизправна страна, а върху кредитодателя, при което
отказа на ВРС по заявлението в тази част било в противоречие с основния принцип
,че всеки отговаря за собственото си
виновно поведение и вредите от него.Определения
% на договорна лихва бил уговорен между страните свободно както и
размера на самия кредит, затова нямало
противоречие с добрите нрави на този
договорен лихвен процент.
Твърди се още, че неустойката по
договора била изчислена следствие
неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя да
представи в срок - обезпечение или
банкова гаранция на получения кредит
т.е. неустойката обезпечавала изпълнението на задължението на длъжника и служела за обезпечение на вредите от
неизпълнението без те да се доказват. Същата не била прекомерна за да накърнява добрите нрави.
В същия дух в ч.ж. се коментира и
претендираната сума за разходи за извънсъдебно събиране на задължението като се
твърди ,че за нея е постигнато съгласие по т.9 от процесния договор и в
нея са включени такси за доп. услуги,
които кредиторът извършвал с цел напомняне на длъжника за изпълнение поетото
задължение. Тази сума била предвидена
като възможност от законодателя, с оглед факта ,че в чл. 19 ал.3 т.1 от ЗПК
тези разходи по кредита са изключени при изчисляване на ГПР.
Моли
се разпореждането на ВРС да бъде отменено и се постанови ново , с
което бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите
претендирани по заявленито ,но отказани от решаващият съд.
Частната
жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките
на законоустановения едноседмичен срок и срещу обжалваем съдебен акт,
разгледана по същество е ч а с
т и ч н о о с н о в а т е л н а.
За да се произнесе по основателността на
жалбата, настоящият съдебен състав приема следната фактическа обстановка:
Производството
пред Районен съд-Враца е образувано по заявление на ”Агенция за контрол на
просрочени задължения”ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София ул.”Панайот Волов”№29 ет.3 п.к.1527,представлявано от управителя Я.Б.Я.,чрез
юк.Д. В. А., с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против М.Н.М. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***.
Не
се спори ,че между ”Аксес Файнанс”ООД гр.София и длъжника,вземанията по договора
са били прехвърлени на заявителя”Агенция за контрол на просрочени
задължения”ЕООД, съгласно рамков договор за прехвърляне на парични
вземания/цесия/ от 11.11.2016 г. и приложение №1/ 25.07.2019 г
В
заявлението т.9 се сочи, че паричното вземане на заявителя включва: сумата 99,45 лв. – главница; сумата
134,85 лв. – договорна лихва за периода 27.06.2017 г.-06.10.2018 г.; сумата 94,13
лв. – неустойка за изпълнение на задължение
за периода 06.07.2017 до 06.10.2018 ,186,82 лв разходи и такси за
извънсъдебно събиране,9,22 зак. лихва от 07.10.2018 до 13.12.2019 г и зак.
лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане както и 25 лв д.т. и
200 лв възнаграждение за проц. представителство от които 150 лв по чл.26 от
НЗПП. Посочено е, че така претендираните суми произтичат от неизпълнени
задължения по Договор за потребителски кредит "Бала карта" № 508137/23.06.2017
г.
В
заявлението в т.12 е описана историята
за отпускане на кредита на длъжника Митов, който договор е подписан при Общи
условия, с които ответникът е декларирал, че е запознат и приема без забележки
като е подписал и приложение №1 към договора за кредит "Бяла карта"
което е рамков договор за предоставяне на картата с лимита в нея от 100 лв и
откриване на сметка, както и на Тарифа за
дължимите такси при използване на картата.
Към
заявлението са приложени описаните в него Договор за потребителски кредит"Бяла
карта" № 508137/23.06.2017 г., Общи
условия,приложение към договора - рамков договор и Тарифа за дължими такси за
картата.
Първоинстанционният
съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в частта за заплащане на договорната лихва за посочения период,неустойката за неизпълнение на задължение в посочения период и разходите и таксите за извънсъдебно събиране на вземането дължими по договора
за кредит ,като евентуално неравноправни, тъй като е налице нарушение на
разпоредбата на чл.10а, ал.4 ЗПК.
При гореизложените факти се налагат следните
правни изводи:
1.
1. Настоящият съдебен състав приема ,че
на този етап от развитието на производството, заповедният съд не разполага с
правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят
черпи права.Законовата разпоредба предвижда, че пречка за издаване на заповед
за изпълнение е налице, когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави. Граматическото тълкуване на тази правна норма налага извод, че
извършваната от заповедния съд проверка обхваща законосъобразността и
моралността единствено на искането за издаване на заповед за изпълнение, но не
и на договора или клаузи от същия, на които се основава това искане.
Законосъобразното осъществяване на фактите, на които искането по чл. 410 ГПК се
основава, е извън обхвата на проверката по чл.411, ал.2, т.2 ГПК.
В подкрепа на този извод е и функционалното
тълкуване във връзка с новата разпоредба на чл.411, ал.2, т.3 ГПК /обн. ДВ
бр.100 от 2019 г./, въвеждаща задължение
за заповедния съд да извършва проверка дали
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител
или е налице обоснована вероятност за това. Видно от Мотивите към ЗИД на
ГПК, необходимостта от законодателни изменения се обосновава с това, че
действащата до този момент правна уредба на заповедното производство по ГПК не
дава на съдилищата възможност за служебен контрол за наличието на неравноправни
клаузи в договорите с потребителите и необходимостта от защита на длъжника,
който е поставен в по-неблагоприятна позиция спрямо икономически по-силна
страна. Вмененото служебно задължение на заповедния съд за контролиране дали
вземането не се основава на неравноправни клаузи се мотивира и с препоръките,
дадени със становище на Европейската комисия от 24.01.2019 г., както и с
практиката на Съда на Европейския съюз.Затова
въз. състав счита ,че проверката на заповедния съд е относно валидността на основанието за
издаване на заповед за изпълнение само в случаите, когато искането се основава
на потребителски договор и се констатира наличие на неравноправна клауза в
същия или обоснована вероятност за това при прилагане нормата на чл.143 ЗЗП,
според която неравноправна е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
2. В конкретния казус е налице сключен между страните договор за кредит "Бяла карта", по
който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР
на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на и § 13, т.1 от ДР на
ЗЗП и чл.9, ал.3 ЗПК. При това положение заповедният съд следва служебно да
прецени дали искането се основава на неравноправна клауза от договора.
ВРСъд е
издал заповед за изпълнение по отношение на главницата и законната
лихва, но е отказал за договорната
лихва, заявявайки ,че уговорената годишна
лихва от 43,2 % / при дневен 0,12% според чл.4.1 от договора/надхвърляла
четири пъти законната лихва и имало обоснована вероятност за неравноправност на
тази клауза ,с оглед практиката на ВКС. Цитира се и ГПР по отпуснатия потр. кредит в размер на 45,9% ,
който % не надвишавал определения в чл. 19 ал.4 от ЗПК размер.
Въз.
съд счита, че съгласно чл. 19 ал.1 от ЗПК при определяне методиката за изчисляване % на ГПР влиза и % на лихвата, поради което не може да се приеме,
че само клаузата за договорна лихва в случая е
неравноправна, щом % ГПК е равноправна по същия ЗПК. Затова в тази част обжалваното разпореждане е
неправилно и следва да бъде отменено като се постанови издаване заповед за
изпълнение и за договорената лихва по
потр. кредит от 34,85 лв за посочения в заявлението период.
3. Въз. съд приема
,че евентуална неравноправност на клаузи от договора е налице по отношение на постигнатите договорки за
разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 186,82 лв при отпуснат кредит от 100 лв.
В
жалбата се пояснява ,че това са такси, с
цел да покрият адм. разходи на банката при предоставяне на определена услуга,
тъй като заради некоректното поведение на своя клиент банката била принудена да
направи разходи, свързани с превръщане кредита за изискуем като тези
разходи попадали в приложното поле на
чл. 10а от ЗПК, но не и в разходи по чл. 19 ал.3 т.1 от ЗПК. Тези такси и разходи обаче са основани на забавата на длъжника и са
последица от неизпълнение на потр.
договор от длъжника, поради което всяко възмездяване на кредитора свързано с
нея има характер на обезщетение за забавено плащане.
От
друга страна не може да се приеме
,че извършените разходи във връзка с извънсъдебното
изпълнение на изискуемия потр. кредит са доказани в посочения размер от 186,82 лв,доколкото не се доказва с
представяне на писмени доказателства , че такива разходи са направени.
С оглед гореизложеното жалбата в тази част е неоснователна , а разпореждането
на БРСъд в обжалваната част, следва да
бъде потвърдено.
4.Във
връзка с претендираната неустойка поради
неизпълнение съд. състав приема
като евентуална неравноправна клауза от договора за кредит.
Начисляването й е свързано след изтичане на тридневен срок за предоставяне
обезпечение до крайния срок на договора от страна на кредитополучателя.В
случая се накърняват добрите нрави при
уговорената неустойка, тъй като този 3 дневен срок е прекалено недостатъчен за намиране на поръчител или друго обезпечение
на кредита от страна на кредитополучателя Митов. Освен това така изчислена неустойката е в размер на 120% и санкционира
длъжника- заемател за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение
на кредита. Санкционната
функция на клаузата за неустойка е вън
от предмета на задължението,тъй като само по себе си непредоставянето на
обезпечение в 3 дневния посочен в договора срок не води до претърпяването на вреди.Затова следва да се приеме,че е налице вероятност за неравноправност на тази
уговорка за неустойка по процесния потр. договор.
В
жалбата алтернативно се посочва ,че ако
съдът приеме ,че неустойката е прекомерна
,то тя да бъде намалена , но не и отхвърлена изцяло като неравноправна
клауза.На този стадий на заповедното производство въз. съд не
дължи произнасяне по размера на
неустойката , евентуалното й намаляване
, само относно основателно съмнение за неравноправна клауза.
Въз. съд приема ,че след прилагане на чл. 411 ал.2 т.3 от ГПК и отхвърляне на заявлението в
частта за неустойката от 94,13 лв като
неравноправна клауза почти равна на отпуснатия кредит от 100 лв с "Бяла
карта" при изложените мотиви, жалбоподателят ще има възможност след дадените указания на основание чл.415,
ал.1, т.3 ГПК в едномесечен срок може да
предяви иск за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
При
този изход на спора, със заповедта на заявителя следва да бъдат присъдени и
разноски за заповедното производство, съобразно уважената част от заявлението,но
такива не са претендирани с жалбата.
Водим
от горното, Врачанският окръжен съд
О
П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане № 579/21.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 126/2020 г. на Районен съд-Враца В ЧАСТТА, в която е отхвърлено
заявлението на ”Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София ул.”Панайот Волов”№29
ет.3 п.к.1527 за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против М.Н.М.
от гр. Криводол, общ.Враца за сумата 34,85
лв.- /договорна лихва/ за периода 27.06.2017 г. - 06.10.2018 г и
ПОСТАНОВЯВА:
ДА
СЕ ИЗДАДЕ в полза на ”Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София ул.”Панайот Волов”№29
ет.3 п.к.1527 издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против М.Н.М.
от гр. Криводол, общ.Враца за сумата 34,85
лв.- /договорна лихва/ за периода 27.06.2017 г. - 06.10.2018 г.
ВРЪЩА
делото на Районен съд-Враца за издаване на заповедта за изпълнение за посочената
сума.
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 579/21.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 126/2020 г. на Районен съд-Враца В ЧАСТТА, в която е отхвърлено
заявлението на ”Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против М.Н.М. от гр. Криводол, общ.Враца за следните
парични вземания: сумата 186,82 лв разходи и такси за извънсъдебно
събиране и 94,13 лв неустойка за
неизпълнение на задължение за периода 06.07.2017 г до 06.10.2018 и е указано на заявителя да предяви
осъдителен иск за тези вземания.
Определението не подлежи на касационно
обжалване и е окончателно.
Председател
:
Членове:1/ 2/