Производството е по реда на глава ХХІІ-ра от НПК и е образувано по постъпил частен протест от Районна прокуратура Момчилград срещу разпореждане № 59/02.11.2007 година по н.о.х.д. № 263/2007 година на Момчилградския районен съд, с което на основание чл. 249 от НПК е прекратено съдебното производството и делото е върнато на Районна прокуратура Момчилград за допълнително разследване. Разпореждането на съда се протестира като незаконосъобразно. В обстоятелствената част на обвинителния акт били посочени всички факти от значение за съставомерността на деянието; били посочени както времето, така и мястото на извършване на престъплението. Тези обстоятелства се съдържали и в диспозитива на обвинителния акт, и правото на защита на обвиняемия да научи в какво е обвинен, не било нарушено. С протеста се предлага на въззивния съд да отмени разпореждането като незаконосъобразно и да върне делото за даване на по-нататъшен ход. Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид: Производството по н.о.х.д. № 304/2007 година по описа на Момчилградския районен съд е образувано въз основа на внесен от Районна прокуратура Момчилград обвинителен акт срещу Николай Григоров Джангалов от гр.Златоград по обвинения за извършени в съвкупност престъпления по чл. 149, ал.1 във вр. с чл.2 от НК, по чл. 151, ал.1, във вр. с чл.2 от НК и по чл. 159, ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с чл. 2 от НК. С разпореждане № 59/02.11.2007 година, постановено по образуваното дело от общ характер, на основание чл. 249 от НПК, в разпоредително заседание в изпълнение на правомощията си по чл. 248 и сл. от НПК след образуване на делото, съдията- докладчик е проверил и намерил, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник. На основание чл. 249 от НПК е прекратил съдебното производство и върнал делото на Районна прокуратура Момчилград за допълнително разследване, като в разпореждането са посочени допуснатите нарушения. Предвид тези данни по делото, въззивният съд намира частния протест срещу разпореждането на първоинстанционния съд за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за допълнително разследване за недопустим. Това е така, тъй като актовете на съда, които подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата са изброени в разпоредбата на чл. 341 от НПК, като в ал.1 на същата са изчерпателно посочени тези актове, които се разглеждат по реда на глава двадесет и първа, а в ал.2- по реда на глава двадесет и втора от НПК. Съобразно разпоредбата на чл. 341, ал.3 от НПК, всички останали определения и разпореждания на съда не подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата. Разпореждането на съдията- докладчик, постановено в разпоредително заседание по реда на чл. 248 и сл. от НПК /включително прекратяване на съдебното производство и връщане на прокурора за допълнително разследване на основание чл. 249 от НПК/ е от категорията актове на съда, които не подлежат на обжалване отделно от присъдата. Разпореждането не подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа, тъй като със същото не се прекратява наказателното преследване /основанията за последното във фазата на разпоредителното заседание се съдържат в разпоредбите на чл. 250, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, препращащи към чл. 24, ал.1, т.2,3,4,6,7,89 и 10, както и когато деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление; а в съдебно заседание- в случаите по чл. 289 от НПК. Само тогава, когато се прекратява наказателното производство /т.е. туря се край на наказателното преследване изобщо срещу лицето/, е предвиден инстанционен контрол на съответния съдебен акт. На основание ч(л. 249 от НПК се прекратява единствено съдебното производство, като наказателното такова продължава в досъдебната фаза за отстраняване на съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на обвиняемия или неговия защитник и то от категорията на отстранимите. Разпореждането също така, не представлява акт на съда, постановен по чл. 306, ал.1, т. 1-3, чл. 431, чл. 46 и чл. 457, ал. 2 от НПК. Т.е. разпореждането на съда не попада в хипотезите по ал.1 и ал.2 на чл. 341 от НПК, е от категорията актове, които съобразно чл. 341, ал.3 от НПК не подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата, макар, че с разпореждането на съдията –докладчик в нарушение на закона е дадена възможност за обжалване и протестиране. В подкрепа на този извод на съда са разпоредбите на чл. 250, ал.4, във вр. с ал.1 от НПК, както и на 289, ал.4, във вр. с ал.1 от НПК, /съдържащи хипотези на прекратяване на наказателното производство/, при които изрично е предвидена възможност за въззивна проверка по реда на глава двадесет и първа. Ето защо, частният протест срещу разпореждане № 59/02.11.2007 година по н.о.х.д. № 263/2007 година на Момчилградския районен съд, с което е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на Районна прокуратура Момчилград за допълнително разследване се явява недопустим поради липса на право на протест, поради което същият следва да бъде оставен без разглеждане, а въззивното съдебно производство- прекратено. Мотивиран от горното, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ разпореждане № 59/02.11.2007 година по н.о.х.д. № 263/2007 година на Момчилградския районен съд, с което е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на Районна прокуратура Момчилград за допълнително разследване ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.н.д. № 304/2007 година по описа на Кърджалийския окръжен съд. Определението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
|