РЕШЕНИЕ
№ 1298
гр. Пловдив, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330113146 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец,
бул. „Никола Вапцаров“ № 55, с която е предявен иск срещу А. Д. В., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ул. „***“ № **, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1561,85 лева – падежирали главници, дължими по Договор за потребителски
кредит № *** от ***г., 53,57 лева - изискуема редовна лихва за периода
15.12.2018 г. – 15.12.2019 г., 137,16 лева - изискуема наказателна лихва за
периода 15.01.2019 г. – 12.01.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата 13.01.2020 г. до окончателното й погасяване, за
които суми е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № ***г. по описа на ПРС, * бр.с.
В исковата молба се твърди, че издадената в полза на ищеца, като
кредитор по заповедно производство, заповед за изпълнение била връчена на
ответника, като длъжник, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което били
дадени указания на ищцовото дружество да предявяване на установителен
иск. Поради това бил предявен и настоящия иск в указания едномесечен срок.
Твърди се, че между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и А. Д. В., като
кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № *** от
*** г., с който бил отпуснат на ответника кредит в размер на 3 027 лв. Срокът
на договора бил до 15.12.2019 г., като задълженият на кредитополучателя
следвало да бъдат погасени на 24 анюитетни месечни вноски. Поддържа се че
кредитът бил усвоен на 06.12.2017 г. и било възникнало валидно кредитно
1
правоотношения между страните. В чл. 4.1 от договора била уговорена
възнаградителна лихва във фиксиран размер за първите 12 месеца от 6,40 %
на годишна база, като след изтичането на този срок се прилагал променлив
лихвен процент, представляващ 6-месечен SOFIBOR +6,140 пункта годишна
надбавка върху непогасената главница. Твърди се, че ответникът не бил
заплатил дължимите месечни вноски, включващи главница и лихва, за
периода 15.01.2019 г. – 15.12.2019 г., като изискуемостта на задължението
била настъпила с изтичане на крайния срок на погасяване на кредита –
15.12.2019 г. Дължимите понастоящем суми били 1 561,85 лв. падежирала
главница за периода 10.06.2019 г. до 15.12.2019 г. и 53,57 лв. възнаградителна
лихва, начислена за периода 15.12.2018 г. – 15.12.2019 г. В чл. 4.5 от договора
била уговорена мораторна неустойка – наказателна лихва, дължима при
забава в заплащането на дължимите вноски по кредита в размер на 10 пункта
годишно върху забавената вноска. Поради настъпилата забавата в плащането
била начислена за периода 1501.2019 г. – 12.01.2020 г. и наказателна лихва в
размера на 137,16 лв. По изложените съображения се моли за уважаване на
иска. Представени са писмени доказателства по опис. Претендират се
разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника
А. Д. В.. Ответникът или негов представител не се явява в откритото съдебно
заседание. Същият не е направил и искане делото да се разгледа в негово
отсъствие, като той е уведомено за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца с писмена молба, депозирана за
проведеното първо открито съдебно заседание по делото е направил изрично
искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно
призовано за датата на първото съдебно заседание – л. 44 от делото. Препис
от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна, като
ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно:
ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1
ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото
съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е
изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от
представените към исковата молба писмени доказателства – договор за
2
потребителски кредит, погасителен план към него и справка за извършени
плащания по кредита, се прави извод за вероятна основателност на исковата
претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му,
следва предявеният осъдителен иск да се уважи изцяло. Като законна
последица от уважаването на иска за заплащане на главницата е
присъждането на законна лихва върху същата за периода от депозиране на
заявлението в съда – 13.01.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят
в полза на ищеца сторените от него разноски съобразно представения списък
в размер на 92,37 лв. за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25, ал. 1 от НЗПП. Следва да се присъдят и сторените разноски в
заповедното производство, а именно – 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение и 35,05 лв. за държавна такса, като на основание т.12 от ТР
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с
осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.
Д. В., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ № **, дължи на
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Лозенец, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, следните
суми: сумата от 1561,85 лева – падежирали главници, дължими по Договор за
потребителски кредит № *** от ***г.; 53,57 лева – изискуема редовна лихва
за периода 15.12.2018 г. – 15.12.2019 г.; 137,16 лева – изискуема наказателна
лихва за периода 15.01.2019 г. – 12.01.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата 13.01.2020 г. до окончателното й
погасяване, за които суми е издадена Заповед №*** г. за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС, * бр.с.
ОСЪЖДА А. Д. В., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ № **, да
заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, бул. „Никола Вапцаров“ № 55,
сумата от 92,37 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, както и сторените разноски в заповедното производство, от
които 50 лева за юрисконсултско възнаграждение и 35,05 лева за държавна
такса
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен
срок от връчването му.
3
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
4