№ 468
гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И. Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Ц. П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от И. Хр. Родопски Въззивно гражданско дело №
20251800500662 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, депозирана
от първоначалния ответник и настоящ въззивник Община Копривщица,
БУЛСТАТ .............., с адрес: гр. К., ул. „Л. К." № .., представлявана от кмета М.
Т., чрез пълномощника адвокат Ч. П. от САК срещу решение № 53/ 21.05.2025
г., постановено по гр. д. № 865/2024 г., по описа на Районен съд Пирдоп, с
което съдът е признал, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на
ищцата Ц. Х. Х., ЕГН **********, извършено със заповед № ЧР-480/
29.11.2024 г., на кмета на Община Копривщица за незаконно и го е отменил;
възстановил е, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ ищцата Ц. Х. Х., ЕГН
********** на длъжността Главен специалист „Общинска собственост“ в
Община Копривщица и е осъдил, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 от КТ Община Копривщица да заплати на Ц. Х. Х., ЕГН **********
сумата от 8 640.00 (осем хиляди шестстотин и четиридесет) лева - главница,
представляваща обезщетение за период от шест месеца, считано от 13.12.2024
г. до 13.06.2025 г., през който ищцата е останала без работа, в резултат на
незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху присъдената сума,
1
считано от 16.12.2024 г. до окончателното й изплащане.
С решението си РС Пирдоп е възложил разноските в тежест на ответника.
С въззивната жалба се изразява несъгласие с обжалвания съдебен акт в
неговата цялост. Излагат се твърдения за неправилност и незаконосъобразност
на съдебното решение, като въззивникът счита, че първоинстанционния съд е
установил еднопосочно фактите по казуса и твърденията само на ищеца.
Счита, че издадената от него заповед за уволнение е в съответствие с фактите,
изложени в нея, мотивирана е и е изцяло съобразена със законовите
изисквания. В настоящия случай, ищецът не притежава изискуемата
образователна квалификация, както е предвидено в длъжностната
характеристика за заеманата позиция. Това обстоятелство обективно изключва
възможността за продължаване на трудовото правоотношение.
Твърди, че кмета, в качеството си на работодател притежава оперативна
самостоятелност да прекрати трудов договор, поради липса на необходимото
образование, без да е необходимо да провежда предварително
административно производство за констатиране на този факт. Излага, че
измененията за изискванията на заеманата длъжност били направени още през
2014 г., като тези промени били въведени с оглед нуждите на работния процес
и за осигуряване на ефективното изпълнение на служебните задължения.
Работодателят е действал напълно добросъвестно при прилагането на тези
изисквания, като е осигурил достатъчно време за адаптация към новите
условия. Уволнението на ищцата било извършено при спазване на закона и в
съответствие с утвърдените квалификационни стандарти.
Счита за недоказан и иска по чл.225, ал.1 от КТ, като в тежест на ищцата
било да докаже, че след уволнението си е останала без работа, в тази насока не
била представила нито трудовата си книжка, нито доказателства за
регистрация в Бюрото по труда, нито редовно заверяване от Бюрото по труда
регистрационна книжка/картон на безработен.
Претендира разноски.
В срока за подаване на писмен отговор от въззиваемата страна и първоначален
ищец Ц. Х. Х., чрез адвокат И. А., не е депозиран такъв.
Преди съдебно заседание се изразява становище за неоснователност на въззивнаата
жалба, представят се и са приети от въззивния съд констатация от трудовата книжка на
работника и справка от Бюро по труда, установяващи, че за исковия шестмесечен период
касателно иска по чл.225 КТ лицето не е полагало труд по друго ТПО.
2
За да постанови решението си, Районен съд Пирдоп е приел следното,
като е отделил безспорното от спорното, както следва:
Не се спори, че ищцата е работила по трудов договор № 9 в Община
Копривщица на длъжност: Главен специалист „Общинска собственост“,
считано от 19.05.2014 г.; че с предизвестие № 1/29.10.2024 г. ответникът
Община Копривщица е отправил предизвестие до ищцата Ц. Х., на основание
чл. 326 от КТ, във вр. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ за прекратяване на трудовия й
договор; че със заповед № ЧР-480/29.11.2024г. на кмета на Община
Копривщица е прекратен трудовия договор на ищцата Ц. Х. Х. за длъжността
Главен специалист „Общинска собственост“ при Община Копривщица,
считано от 01.12.2024 г.
Прието е за спорно и нуждаещо се от доказване че процесната заповед № ЧР-480 от
29.11.2024 г., на кмета на Община Копривщица е незаконосъобразна, тъй като не са налице
основанията, посочени в заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.6,
предл. 1 от КТ - поради липса на необходимо образование на ищцата; че така издадената
заповед противоречи на разпоредбите на КТ, немотивирана е и незаконосъобразна.
Районният съд е приел, че по делото безспорно е установено, че в настоящия казус
касателно въведените изисквания от кмета на Община Копривщица за образование и
квалификация на длъжността „Главен специалист Общинска собственост“ и в двете
длъжностни характеристики - от 20.06.2014 година и от 13.02.2020 година, ищцата изцяло
отговаря на поставените в тях изисквания за образователен ценз и притежава необходимата
квалификация за заемане на длъжността.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Софийски окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, Софийски окръжен съд намира следното :
Обжалваното решение не се явява нищожно. Същото е постановено от
съдия от Самоковски районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Обжалваното решение се явява процесуално допустимо. Налице е
гражданскоправен спор, между процесуално правоспособни и дееспособни
3
страни, подведомствен на съда, като родово и местно компетентен да разгледа
делото, се явява Районен съд Пирдоп. При предявяването на иска са били
налице положителните процесуални предпоставки за това и не са били налице
отрицателни процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване.
Районният съд се е произнесъл именно по предявения иск.
Софийският окръжен съд следва да отбележи, че съгласно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното
решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от РС Пирдоп, тъй като фактическите и
правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от
районния съд в атакувания съдебен акт.
При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по
делото доказателства, изложил е мотиви, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата
съдебна инстанция намира, че към изложените правни и фактически
констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:
Видно от процесната заповед за уволнение, от дипломата на ищцата от 10.02.2005
година, на МГУ „Св.Иван Рилски“ – гр.София за завършено висше техническо образование
и от представените два броя длъжностни характеристики за заеманата от ищцата
длъжност от 20.06.2014 година и от 13.02.2020 година, с изискуем ценз по (раздел VI,
т.1), същата отговаря на поставените в тях изисквания за образователен ценз и притежава
необходимата техническа квалификация и диплома за завършено висше образование за
заемане на длъжността през целия процесен период.
При предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ работникът или
служителят е достатъчно само формално да направи оспорване на законността
на уволнението, като в хода на съдебния процес работодателят носи цялата
доказателствена тежест да установи и обоснове при условията на успешно
проведено пълно и главно доказване посоченото в заповедта за уволнение
основание за налагане на най-тежката дисциплинарна мярка срещу работника.
В трайно установената практика на ВКС – решение № 321 от 31.10.2011
4
г., постановено по гр. д. № 13/2011 г. на ВКС, III г. о., решение № 66 от
19.03.2013 г., постановено по гр. д. № 870/2012 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение №
192 от 14.06.2013 г., постановено по гр. д. № 680/2012 г. на ВКС, IV г. о.,
решение № 71 от 24.07.2013 г., постановено по по гр. д. № 284/2012 г. на ВКС,
IV г. о., решение № 345 от 6.03.2014 г., постановено по гр. д. № 3868/2013 г. на
ВКС, IV г. о., решение № 55 от 16.04.2015 г., постановено по гр. д. №
3086/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 216 от 23.06.2015 г., постановено по
по гр. д. № 6331/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 58 от 30.07.2015 г.,
постановено по гр. д. № 2600/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 118 от
11.05.2016 г., постановено по гр. д. № 5696/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение №
60276 от 6.01.2022 г., постановено по гр. д. № 4103/2020 г. на ВКС, IV г. о.,
решение № 97 от 18.08.2022 г., постановено по гр. д. № 2820/2021 г. на ВКС,
ІV г. о., решение № 65 от 30.06.2023 г., постановено по гр. д. № 3701/2022 г. на
ВКС, IV г. о. и др., която настоящият съдебен състав изцяло споделя, се
приема, че работодателят има право да променя с щатното разписание и с
длъжностните характеристики изискванията за образование и/или
квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в
нормативен акт, какъвто е и процесният случай. Преценката на работодателя в
тези случаи е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол в
рамките на контрола за законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т.
6 КТ, освен ако по този начин не се нарушава императивна правна норма, не
се злоупотребява с право или не се установява дискриминационен подход.
Съдът има задължение да изследва проява на злоупотреба с права от
работодателя, когато такива факти, съответно възражения са въведени в
преклузивните срокове по ГПК. В случаите, когато ищецът работник или
служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, той
трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни
факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи /така
решение № 192 от 04.11.2016 г., постановено по гр. д. № 674/2016 г. на ВКС,
III г. о. /.
Злоупотреба с право е налице, когато въведените от работодателя изисквания
не са свързани по никакъв начин с характера на работата /в този смисъл
5
решение № 235 от 04.10.2017 г., постановено по гр. д. № 4531/2016 г. на ВКС,
ІV г. о., решение № 66 от 19.03.2013 г., постановено по гр. д. № 870/2012 г. на
ВКС, ІІІ г. о. / или когато се установи, че чрез предоставените му от закона
средства работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с конкретен
работник или служител; че въведените нови изисквания не са с оглед интереса
и нуждите на работата, а единствено с цел да се прекрати трудовия договор с
определен работник или служител или да се заобикалят изискванията за
подбор по чл. 329, ал. 1 КТ или предварителната закрила по чл. 333 КТ /в този
смисъл решение № 734 от 11.01.2011 г., постановено по гр. д. № 449/2010 г. на
ВКС, III г. о., решение № 71 от 24.07.2013 г., постановено по гр. д. № 284/2012
г. на ВКС, IV г. о., решение № 192 от 04.11.2016 г., постановено по гр. д. №
674/2016 г. на ВКС, III г. о., решение № 58 от 30.07.2015 г., постановено по гр.
д. № 2600/2014 г. на ВКС, ІV г. о. /.
Както вече беше посочено, преценката на работодателя за промяна на изискванията
за заемане на дадена длъжност е суверенна и е по целесъобразност, като не подлежи на
съдебен контрол.
За да бъде законно уволнение, поради промяна в изискванията за образование е
достатъчно да се докаже изискването за съответното образование, което работника не
притежава.
В случая обаче се установи противното, а именно, че през целия трудов период –
от датата на назначаване до прекратяване на ТПО, ищцата е притежавала
необходимия образователен ценз, съответстващ на изискванията и на двете
длъжностин характеристики от 2014 година и от 2020 година - (раздел VI, т.1), а
именно: висше техническо образование, степен „бакалавър“, отговарящо и за
длъжността „строителен техник“.
В случая не може да намери приложение и тълкуването по т. 1а и т.1б от ТР №
4/01.02.2021 година, постановено по тълк. д. № 4/2017 година на ОСГК на ВКС, тъй
като то се отнася до случаите когато работникът или служителят не отговоря на
изискванията за образование и квалификация за заемане на длъжността, към момента
на сключване на трудовия договор, което не е налице в конкретния случай.
Горното обуславя неоснователност на оплакванията във въззивната жалба касателно
неоснователността на този иск.
По отношение на втори обективно, кумулативно съединен иск по чл.344, ал. 1, т.
2 КТ, с оглед признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, ищцата следва да
бъде възстановена на предишната й работа.
Същият е предявен на 16.12.2024 г. - в законоопределения двумесечен дъвностен срок
от датата на уведомление на работника за заповедта за уволнение – 02.12.2024 г., съгл.чл. по
чл.358 ал.1 т.2 предл. последно от Кодекса на труда, според възприетото и в Тълкувателно
решение № 1/2014 г., постановено на 12.05.2015 г., по описа на ОСГК на ВКС.
Касателно третия осъдителен иск - по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, същият следва да
6
бъде изцяло уважен, като доказан по основание и размер, за присъждане на
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ – за времето, през което ищцата е останала без работа,
поради незаконното уволнение, като правилно районният съд е приел, че ищцата има право
на обезщетение в размер на сумата от 8 640.00 (осем хиляди шестстотин и четиридесет) лева
- главница, представляваща обезщетение за период от шест месеца, считано от 13.12.2024 г.
до 13.06.2025 г., през който ищцата е останала без работа, в резултат на незаконното
уволнение, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 16.12.2024 г. до
окончателното й изплащане.
В тази насока от представените пред въззивния съд извлечение от трудовата книжка
и удостоверение от Бюрото по труда е видно, че през процесния шест месечен период след
уволнението ищцата не е полагала труд по друго правоотношение или такъв с по-ниско
възнаграждение, с оглед извършване на редукция на исковата претенция до размера на
дължимия паричен остатък.
В тази насока първоинстанционният съд, разпределяйки доказателствената тежест
между страните, е указал на ищцата (л.51, абзац 1 и 2 в протокол от о.с.з., проведено на
29.04.2025 г.) да ангажира доказателства за твърденията си в исковата молба по оспорените
от ответника с отговора по чл.131 ГПК обстоятелства, но без да ги конкретизира, като е
могъл и служебно да го направи, но не го е сторил, поради което не се явява пречка
въззивният съд да събере доказателства в тази насока.
С оглед гореизложеното се налага извода, че въззивната жалба се явява
неоснователна, а решението на районния съд – правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на въззивникът не следва да се дължат
разноски, нито на въззиваемия, тъй като не е е депозирал отговор на
въззивната жалба, нито е претендирал такива пред СОС.
На осн.чл.280, ал.3, т.3 от ГПК решението на СОС подлежи на
касационно обжалване.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 53/ 21.05.2025 г., постановено по
гр. д. № 865/2024 г., по описа на Районен съд Пирдоп.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване чрез Софийски
окръжен съд пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
7
съобщението до страните, че е изготвено, съгл.чл.283 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8