Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 276
гр. Сливен, 03. 12. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
двадесет и шести
ноември, две хиляди и
двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 387 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 27
от Закона за общинската собственост /ЗОС/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба, уточнена с
молба от 22.10.2020 г., подадена от И.С.П. с адрес: ***, против Заповед № РД
15-2748 от 01.10.2020 г., издадена от Кмета на Община Сливен, В ЧАСТТА й
относно размера на определеното парично обезщетение. В жалбата си оспорващият
изразява несъгласие с размера на определеното обезщетение, като твърди, че в обезщетението
не е включена стойността на трайните насаждения, които се намират в
отчуждаваната част от имота. Моли оспорената заповед да бъде изменена в частта
относно паричното обезщетение, като същото бъде увеличено със стойността на
трайните насаждения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият,
редовно призован, не се явява и не се представлява. В представена писмена молба
чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата и моли да бъде
уважена.
Административният орган – Кмета на Община Сливен, редовно
призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. Счита, че процедурата по издаване на заповедта е спазена.
Претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед № РД 15-2748 от 01.10.2020 г., издадена от
Кмета на Община Сливен, на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 21, ал. 1
от ЗОС, в съответствие с влязъл в сила План за регулация на улици, на поземлени
имоти за обществени мероприятия и устройствени зони
на СО „Изгрев“, землище Сливен, одобрен с Решение № 368 от 20.11.2008 г. на
Общински съвет – Сливен, предвиждащ реализиране на улица от о.т. 3059 до о.т.
3062 между кв. 366 и 367 по плана на м. „Гюргюнлюка“,
СО „Изгрев“, землище Сливен, е наредено: I. Да се отчуждят в полза на Община
Сливен сграда с идентификатор 67338.413.542.3, застроена площ 9 кв.м., начин на
трайно ползване – селскостопанска; сграда с идентификатор 67338.413.542.4,
застроена площ 16 кв.м., начин на трайно ползване– селскостопанска; и 46 кв.м.
земя, представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.413.542, м. „Гюргюнлюка“, СО „Изгрев“, землище Сливен, трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване,
граници на имота: ПИ 67338.413.544, ПИ 67338.413.543, ПИ 67338.413.540 и ПИ 67338.413.541;
II. Определено е дължимото парично обезщетение за предвидените за отчуждаване земя
и сгради в общ размер на 3 225 лева; III. Сумата по т. II да се изплати по
банков път на И.С.П., собственик на имота,
след влизане в сила на заповедта.
Горепосоченият поземлен имот - № 67338.413.542 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, целият с площ от 1679
кв.м., е собственост на оспорващия И.С.П.,
видно от приложения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 62,
том III, дело № 414 / 2019 г. по описа на Служба по вписванията - Сливен.
В образуваното административно производство по
отчуждаване е изготвена експертна оценка от независим оценител – „Финконсулт–Бургас“ ООД, съгласно която справедливата
стойност за оценяваните 46/1679 ид.ч. от ПИ 67338.413.542
и за две селскостопански сгради 67338.413.542.3 със застроена площ 9 кв.м. и
67338.413.542.4 със застроена площ 16 кв.м. е в общ размер на 3 225 лева, от
които: за отчуждаемите 46/1679 ид.ч.
от ПИ 67338.413.542 – 775 лева, за селскостопанска сграда с идентификатор 67338.413.542.3
– 880 лева, и за селскостопанска сграда с идентификатор 67338.413.542.4 – 1570
лева. Оценката е изготвена на 23.06.2020 г. Оценителят е посочил, че при
прилагане на Плана за улична регулация ще бъде засегната и високостеблена флора
– орехи, нар, смокиня, сливи, за които е необходимо изследване и оценка от
специалист в тази област. Изготвената експертна оценка е възприета от
административния орган.
Данъчната оценка на предвидената за отчуждаване земя е
525,10 лева, а на сграда с идентификатор 67338.413.542.3 е 168,10 лева, видно
от Удостоверение за данъчна оценка, издадено на 24.07.2020 г. от Община Сливен.
По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена
от страните по предвидения процесуален ред съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице А.Т.Н. – а. – с.
о.. Съгласно заключението на вещото лице, стойността на трайните насаждения в
предвидената за отчуждаване част от ПИ 67338.413.542, към датата на издаване на
оспорената заповед, е 828,42 лева, от които: 3 броя орехови дървета – на
стойност 788,90 лева, 1 брой овощен вид дюля – на стойност 4,34 лева, 1 брой
овощен вид слива – на стойност 9,32 лева, и 1 брой смокиня – на стойност 25,86
лева.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл.
27, ал. 1 от ЗОС 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на
основание чл. 25, ал. 2 от ЗОС. Спазена е установената от закона форма. При
издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Предмет на оспорване в настоящото производство е
размерът на определеното в заповедта за отчуждаване парично обезщетение. В
производството по принудително отчуждаване собственикът на предвидения за
отчуждаване имот следва да бъде обезщетен с равностойно парично или имотно
обезщетение /чл. 21, ал. 1 от ЗОС/. Размерът на равностойното парично
обезщетение се определя съобразно конкретното предназначение на имота преди
влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план и
въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в
близост до отчуждавания имот /чл. 22, ал. 5 от ЗОС/, като в случай че
определеният размер на равностойното парично обезщетение е по-малък от
данъчната оценка на имота, обезщетението се изплаща в размер, равен на
данъчната му оценка /чл. 22, ал. 11 от ЗОС/. В разглеждания случай възприетата
от административния орган пазарна стойност на предвидените за отчуждаване част
от поземлен имот и подобрения е по-висока от данъчната им оценка. Оценителят в
административното производство не е оценил стойността на трайните насаждения в
предвидената за отчуждаване част от поземления имот, които е следвало да бъдат
оценени отделно от земята. А назначеното от съда вещо лице е определило
стойността на тези трайни насаждения. Съдът счита, че следва да кредитира
предложената от вещото лице Н. стойност на отчуждаваните трайни насаждения,
като изготвена въз основа на компетентно и безпристрастно заключение, неоспорено
от страните по предвидения процесуален ред, и съобразена в максимална степен с принципа
за равностойно парично обезщетение при принудително отчуждаване.
По изложените съображения, заповедта на Кмета на
Община Сливен в оспорената ѝ част е неправилна, поради което следва да
бъде изменена в тази част, като се увеличи размера на паричното обезщетение със
сумата от 828,42 лева, представляваща стойността на трайните насаждения, или от
3 225 лева на 4 053,42 лева.
С оглед изхода на спора, Община Сливен следва да бъде
осъдена да заплати на оспорващия претендираните и направени от него по делото
разноски в размер на 410 лева, от които: 10 лева – внесена държавна такса, и
400 лева – договорено и платено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора, претенцията
на административния орган за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 3 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Заповед № РД 15-2748 от 01.10.2020 г., издадена от
Кмета на Община Сливен, В ЧАСТТА ѝ по т. II, в която е определен размер на дължимото парично обезщетение за
предвидените за отчуждаване земя и сгради, като УВЕЛИЧАВА размера на дължимото парично обезщетение от 3 225
/три хиляди двеста двадесет и пет/ лева на 4 053,42 /четири хиляди
петдесет и три лева и четиридесет и две стотинки/ лева.
ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на И.С.П. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева, представляваща
разноски по делото.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: