Определение по дело №921/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано на основание чл.258 и сл ГПК по въззивна жалба,подадена от М. С. Д.,чрез пълномощника й адв. М Б. и е насочена против решение № 10265 от 27.12.2012г.,постановено по гр.д.№ 2975 /2011 по описа на РС Б..В жалбата са наведени доводи за необоснованост на съдебния акт, незаконосъобразност и процесуални нарушения при постановяване на решението.

Счита,че са необосновани изводите на съда,че постройката в имота,предмет на делото,която по съществото си е навес е изградена и се ползва от ответника на основание учредено право на строеж с декларация по чл.56 ЗТСУ /отм/.В жалбата се прави довод , за първи път по делото, че към момента на издаване на декларацията по чл. 56, ал. 2 ЗТСУ Д. С не е бил единствен собственик на парцела /УПИ/, а е имало и др. съсобственици, които не са отстъпили право на строеж чрез този облекчен начин.На ответника не е издадено разрешение за строеж. Също така се прави довод, че в чл. 56, ал. 3 ЗТСУ законодателят е дал възможност в съсобствен имот или в етажна собственост да се извършва нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици или етажни собственици, със съгласието на останалите, изразено в заявление до Общината с нот. заверка, като от този текст на Закона, жалбоподателката прави извод, че по отношение на Д. Ц. не е приложима разпоредбата на този текст. Прави се и довод, че правото на строеж, ако се приеме, че е валидно учредено, е за построяване на гараж от 40 кв.м., а реално вещото лице е установило, че на място има навес от 15,31 кв.м. и площадка, която общо обхваща 40 кв.м., поради което съдът е следвало да приеме, че правото на строеж по декларацията по чл. 56 ЗТСЕ не е реализирано и с настоящата жалба прави възражение за това, че правото на строеж е погасено по давност.Твърди се, че ищцата е придобила имота чрез сделка в състояние, без върху имота да е било учредено право на строеж, тъй като то вече е било погасено по давност.

Според жалбоподателката неправилни са изводите и относно построеното стълбище, като съдът се е концентрирал върху обстоятелството, че към момента единствено това стълбище е възможният подход към първия етаж, но е следвало да бъде отбелязано, че вещото лице е казало, че това е моментно състояние, тъй като по арх. проект входът за първия етаж е от другата страна на сградата и според жалбоподателя той съзнателно и нарочно е бил затворен от ответника или от неговия праводател. Твърди, че РС не е констатирал, че стълбището е незаконно, тъй като за построяването му никой от собствениците на земята не е дал съгласие. Също така се твърди, че неправилно съдът е преценил, че металната врата и металният навес и стълбището не затрудняват ищцата да упражнява право на собственост. Сочи се, че практика на ВКС е, че самият факт на извършване на незаконно строителство в имот представлява нарушаване право на собственост, което е достатъчно основание да бъде уважен искът по чл. 109 ЗС. Прави се довод за неправилност на решението в частта, където е прието, че не следва да се осъжда ответникът да възстанови металната ограда, като неправилно е посочено, че съдът не може да постанови такова решение. Според жалбоподателката, съдът има право да постанови решение, с което да задължи ответника да възстанови първоначалното състояние на имота. Моли да се отмени решението на РС и да се уважат исковете.

Въззиваемата страна оспорва жалбата. Счита, че наведените доводи в една част са процесуални недопустими в хода на въззивното производство, а в останалата си част са неоснователни. Моли съдът да се произнесе и по изрично наведените доводи за придобиване на част от процесния имот, а именно 40/ 988 ид. части от имота, от Ц. в резултата на непрекъснато давностно владение за период след 1972г. до 2002г.

Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна по делото,която има право и интерес от обжалване на първоинстанционния акт,подадена от пълномощник с надлежна представителна власт срещу акт,който е валиден.

От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът прие от фактическа и правна страна следното:

С нот.акт №101/2003г. на Нотариус К Д за продажба между Д. Си М. Д. и нот.акт №59/2013г. на Нотариус Т за част от имот,придобит по давностно владение , ищцата М. Д. се е легитимирала като изключителен собственик на процесния недвижим имот с идентификатор 04279.605.233 с площ от 988 кв.м.Преди това имотът е принадлежал на И и Д. Смайка и син,а ищцата е съответно дъщеря и сестра на същите/. И и Д. С са сключили писмен договор с ВЦ.-баща на ответника на 06.04.1966г. за построяване на жилищна сграда в имота със средства предимно на бащата на ответника,като е уговорено,че правото на собственост върху първия етаж ще му бъде прехвърлено след придобиване на жителство.В р.VІ на договора страните по него са се споразумяли,че В Ц ще извърши строеж на гараж в западната половина на мястото върху площ от 40 кв.м.и с размери 10м.дължина и 4 м. широчина.

В Ц. е прехвърлил през 1982г. на ответника с нот.акт №10/1982г. собствения си първи етаж от триетажната жилищна сграда и принадлежащите му зимнични помещения,като изрично в нотариалния акт е отбелязано,че етажа се прехвърля с входа на първия етаж.

Ответникът е представил и нотариално заверена през 1982г. декларация по чл.56 ал.3 ЗТСУ,с която предишния собственик на дворното място Д. С е декларирал съгласие Д. Ц. да построи гараж от западната страна на сградата с площ от 40 кв.м.

По данни на свидетелите от ответника Д. Ц. преди 10-15 години е построен навеса /гаража/.Поставил е метална врата.Разкопал е скала за да направи вратата по данни на свидетелката Зашева.По данни на св. Николова,преди да направи навеса е имало ограда.По отношение на тези факти съдът кредитира показанията на св.Николова,която е на 78 г. и категорично заявява това обстоятелство.Св.З е на 46 години и заявява,че не помни на мястото на вратата да е имало ограда.При категоричните показания на Н следва да се приеме за установен факта,че е имало ограда,преди поставяне на металната врата.Отговорът,че не си спомня свидетелката да е имало ограда,не дерогира положително установения факт от другата свидетелка.

По отношение на стълбището се установява без противоречия между свидетелите,че стълбище там е съществувало отдавна.Било е дървено първоначално / св.Николова/,а по-късно е подобрено.Това стълбище в момента е единствения възможен достъп на ответника до жилището,поради денивелацията между земята и сградата.Стълбището вероятно е било важна част за живеещите в имота,след като в нот.акт 10/82г.изрично е посочено,че се прехвърля на ответника и входа за първия етаж.

Установено е,че ответника паркира автомобилите си,които са на брой два, в имота.По данни на св.Балабански гаража е за една кола,но теоретично могат да се паркират две.Служебната кола на ответника стои на улицата,защото трудно се вкарвала в гаража.

По данни на вещото лице пред навеса има бетонна площадка,която обслужва влизането в гаража /навеса/ и входа за стълбището към І етаж.

От свидетелите и от скицата на вещото лице по назначената СТЕ се установява,че входовете за поземления имот са два.Единият е през процесната метална врата,през който минава ответника ,а има и още един вход,показан на скицата на л.75 от делото,през който минават останалите съсобственици на сградата.

Вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза е докладвало,че по първоначалния архитектурен проект входа за етажите от сградата,построена със стр.разрешение от 1966г. е от северозапад по стълбище,обслужващо двата етажа.

Не е спорно,че този вход е затворен /няма категорични данни от кого и кога,дали още при строежа на сградата/, и родителите на ответника и след това той, са осъществявали , както и към момента достъпа си до І жил.етаж,чрез стълбището,което е било дървено,а след това подобрено.

Вещото лице сочи,че на 04.07.1990 в архитектурния проект на сградата от 1963г. е направена корекция и същият е одобрен за допълнително изграждане на външно стълбище към първия етаж.За това стълбище от представения констативен протокол от 03.05.2011г. , изготвен от длъжностни лица при Община Б. е отразено,че е построено към м.ІХ 2010г. и не са издавани строителни книжа.Тези данни не разкриват в пълнота обстоятелствата за историята на стълбището, за което съдът приема,че е съществувало и преди 1982г. в друг вид,а след това е преустроено във вида,който го описва вещото лице с размери: ширина 1.10 м.,височина 1.60 м.и дължина 4.70 м.,включително и площадката .Стълбището има 9 броя стъпала покрити с керамични плочки, парапет с тръбна метална конструкция и надлъжни дъски от чамов материал.Светлата площ на стълбището според експертизата е 5.15 кв.м.

За процесния гараж /навес/ вещото лице съобщава,че площа , заключена между югозападната фасада на къщата,подпорната стена,изградена между имота предмет на делото и съседния,уличната регулация и подпорна стена,изградена в равнината на фасадата на къщата от северозапад е подравнена на нивото на тротоара,застлана е с бетонова настилка и върху част от нея е изграден гараж.Гаража е в северната страна на описаната площ със светла площ от 15.31 кв.м. а подхода към гаража и стълбището е 17.91 кв.м.На уличната регулация е поставена метална врата с ширина 3.90 м. и височина 2-2.09 м.,която служи за подход към гаража и външното стълбище.Останалата част от оградата на ПИ е метална мрежа и колове.

В т.2 от заключителната частна експертизата , вещото лице е посочило,че се касае за навес с площ от 15.71 кв.м.,който се ползва за гараж.Конструкцията му е смесена масивна метална,тъй като от две страни са използвани изградени подпорни стени,а третата му стена е част от югозападната фасада на къщата.Отгоре е покрит с ламарина и няма стена откъм регулационната линия.

Според вещото лице в момента металната врата и стълбището са единствения подход към І жилищен етаж.

В съдебно заседание вещото лице е заявило,че е записал в заключението си ,че е извършено подравняване,но с това площа на имота не се е увеличила.

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът прие следното:

Предявеният иск ,предмет на делото е такъв по чл.109 ЗС.

В съответствие с постоянната практика на ВКСискът по чл. 109, ал. 1 от ЗС предоставя защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение. За да бъде основателен и се уважи негаторният иск, е необходимо ищецът да установи по делото, че е собственик на имота и е налице неоснователно противоправно действие от страна на ответника в този имот, с което му пречи да упражнява своите права на собственик в пълен обем.

По делото е установено правото на собственост на ищцата чрез представените нотариални актове.

На основание собственическите си права върху ПИ, същата е поискала осъждане на Д. В. Ц. да преустанови паркирането на автомобилите си в собствения на М. С. Д. имот с идентфикационен номер 04279.605.223; да премахне поставената от него врата и изградените метален навес и стълбище в имот с идентификационен номер 04279.605.223.,както и да възстанови премахнатата от него част от оградата в имот с идентфикационен номер 04279.605.223.

Съдът намира за основателни претенциите по чл.109 ЗС за осъждане на Д. В. Ц. да преустанови паркирането на автомобилите си в собствения на М. С. Д. имот с идентфикационен номер 04279.605.223; да премахне поставената от него врата на уличната регулация и изградените метален навес за имот с идентификационен номер 04279.605.223.,както и да възстанови премахнатата от него част от оградата в същия имот .

Установено е по делото,че Д. Ц. притежава първия етаж от жилищната сграда,построена в имота.Съгласно чл.64 ЗС собственикът на постройката може да се ползва от земята,само дотолкова,доколкото това е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение,освен ако с акта,с който му е отстъпено правото е постановено друго.В противен случай правото на собственика на постройката се ограничава до ползване на такава част от мястото,върху което е построена сградата,което му осигурява нормален достъп до сградата,включително до входа й ,както и за поддържането й в нормално и годно за ползване състояние.

По отношение негаторната претенция на ищцата за премахване на навеса /гаража/,ответникът е противопоставил нот.заверена декларация по чл.56 ал.3 ЗТСУ /отм/,от която е видно,че Д. С е бил съгласен да бъде построен гараж в западната част на ПИ с размери от 40 кв.м.Представения документ обаче не е от естеството си да обоснове правото на ответника да притежава и ползва съществуващата на място постройка.Видно от описанието на постройката, на място няма гараж,а навес,тъй като са ползвани от три страни съществуващата сграда и подпорните стени,които са покрити с метална конструкция,като няма четвърта преградна стена или врата.По отношение на строителството липсват каквито и да са били строителни книжа,като разрешение за строеж.Т.е касае се за постройка,която се различава от постройката,за която е дадено съгласие и най-вече,касае се за незаконен строеж,тъй като гаража е отделен обект на собственост и неговото изграждане като строеж е свързано с изискванията на СПН,съответно с разрешение за строеж,дори и като временна постройка.В р.№816 от 07.07.2011г. по гр.д.№2028/09 І г.о. ВКС е прието,че всеки незаконен строеж ограничава правото на собственост,докато в решение № 139 от 25.06.2010г. по гр.д.№457/09 І г.о. ВКС е прието,че самият факт на изграждане на незаконна постройка не е основание да бъде премахната,освен ако създаденото състояние нарушава чужди права.Придържайки се към доводите на последното решение,ОС Б. намира,че с изграждането и ползването на навеса,за който няма строителни книжа,ответникът е създал състояние,с което пречи на собственика на имота да ползва в пълен обем правото си на собственост.Собственикът на сграда в чуждо място има определени права,посочени по-горе,но не и да ползва дворното място,чрез изграждане на незаконен строеж,като по този начин отнема част от правата на собственика да преценява какви строежи да има в имота си или съответно как да използва земята си- например да има тревна площ или насаждения.Дори и да се приеме,че декларацията по чл.56 ЗТСУ,подписана от Д.С е давала право на ответника да построи навеса,то тя не е достатъчна.Тя би създала вещни права,но по отношение на строежите,за да се считат за законни е необходимо и съответното строително разрешение,каквото ответникът няма.

Безспорно е,че ответникът паркира автомобили в двора на ищцата,на пригоденото за това от него място, на което също няма право и с които действия ограничава нейните права на собственост,поради което съдът намира претенцията й да преустанови такива действия за основателна.

Установено е от свидетелските показания на Н,че преди поставяне на металната врата на уличната регулационна линия ,на това място е имало ограда.Променяне вида на имота и извършване на подобрения в него,според настоящия състав също нарушава правото на собственост на ищцата,защото ограничава правомощията й свързани с това право сама да определя какъв да бъде външния вид на имота,включително и оградата.По свидетелски показания оградата е премахната и металната врата е поставена преди ищцата да придобие собствеността към 2003г.Но това не променя изводите на съда.Ищцата е роднина на продавача и другия етаж от къщата е на нейната майка и брат,което означава,че е била запозната с външния вид на имота.Извършване на подобрение от трето лице,чуждо на правата на собственост на ПИ,което подобрение не е свързано с правата му на собственост на жилищния етаж и не се желае от собственика на ПИ , подлежи на премахване,защото собственикът не е длъжен да го приеме.

Неправилни са изводите на РС Б.,че съдът не може да задължи ищеца да възстанови първоначалното състояние на имота ,като постави ограда от същия вид,както останалата.

Неоснователна е претенцията на ищцата по отношение на процесното външно стълбище,водещо към етажа на ответника.Съдът не приема,че то е незаконен строеж.Външното стълбище е съществувало към момента на придобиване на собствеността от ответника и то е описано в нот.акт от 1982г.,като изрично му е прехвърлен и входа на сградата.Стълбището е предвидено на основание одобрение изменението на архитектурния проект на сградата през 1990г.от Гл.архитект на Б..Не се касае до отделен обект на собственост,то е част от сградата и не е било необходимо да има специално строително разрешение или съгласие на собствениците на сградата,които е следвало да изразят такова при одобрението на архитектурния проект през 1990г.,поради което се предполага,че са изразили,за да бъде одобрен.Липсват доказателства,че въпреки несъгласието на другите собственици е извършено такова одобрение за промяна на проекта.Ищцата следва да търпи това ограничение на собствеността си,тъй като то е свързано с достъпа на ответника до етажа върху който има право на собственост и изграждането му е по одобрен архитектурен проект.

Възражение на ответника за придобиване на 40/988 ид.ч. по давност , направено при условията на евентуалност ,ОС Б. намира за несъстоятелно.Твърдението за придобито такова право противоречи на основното му твърдение,че ползва навеса на основание отстъпено право на строеж.Като такъв той би имал право на собственост върху навеса от 17.5 кв.м.,но върху земята върху който е построен и обслужващато го територия, той би имал правата на държател,а не на владелец.Не е доказано твърдението му,че имота е увеличил площа си в резултат на копаене на скалата.Според вещото лице Г.,няма такова увеличение,а и да има не е установено с колко,тъй като между сградата и съседната имотна граница безспорно е имало място,видно от писмения договор между бащата на ответника и майката и брата на ищцата,подписан 1966г.Друг аргумент е,че от 1982г. до 1991г.,поради забраната в чл.29 ЗСГ /отм/ не е могло да тече давност,доколкото между собственика на земята и Д. Ц. не е могло да се осъществи прехвърляне.Също така от 1973г. действа забраната на ЗТСУ /отм/,съдържаща се в чл.59,че реални части от парцели не могат да се придобиват по давност,дори и в редакцията й след изменението през 2000г.,тъй като тези части следва да отговарят на изискванията за минимална площ и лице. Чл.200 от ЗУТ също възпроизвежда такава забрана.Ищецът е установил,че е ползвал 40 кв.м. в точна определена част от имота,не е осъществявал владение нито на тази част,нито пък на целия имот.Ето защо това възражение е неоснователно.

С оглед на изложеното,решението на първоинстанционния съд следва да се отмени частично,поради несъвпадение изводите на двете инстанции.

От страна на въззивницата се претендират разноски,които следва да й се присъдят и за двете инстанции,съобразно уважената част на исковете.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 10265 от 27.12.2012г.,постановено по гр.д.№ 2975 /2011 по описа на РС Б.в частта,с която са отхвърлени като неоснователни предявените от М. С. Д. с ЕГН * и с адрес: Б., У. “Д.” № 35, срещу Д. В. Ц. с ЕГН * и с адрес: Б., У. “Д.” № 35,обективно съединени искове с правно основание чл. 109 от ЗС:

- за осъждане на Д. В. Ц. да преустанови паркирането на автомобилите си в собствения на М. С. Д. имот с идентфикационен номер 04279.605.223; за осъждане на Д. В. Ц. да премахне поставената от него врата и изградените метален навес в имот с идентификационен номер 04279.605.223. за осъждане на Д. В. Ц. да възстанови премахнатата от него част от оградата в имот с идентфикационен номер 04279.605.223,както и в частта,с която е осъдена М. С. Д. да заплати на Д. Ц. В. сторени разноски над размера от 88лв.,вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА Д. В. Ц. с ЕГН * , с адрес: Б., У. “Д.” № 35 по исковете предявени от М. С. Д. с ЕГН * с адрес: Б., У. “Д.” № 35 на основание чл.109 ЗС

-да преустанови паркирането на автомобилите си в собствения на М. С. Д. имот с идентфикационен номер 04279.605.223; да премахне поставената от него метална врата на уличната регулационна линия и изграденият метален навес в имот с идентификационен номер 04279.605.223. ,както и Д. В. Ц. да възстанови премахнатата от него част от оградата в имот с идентфикационен номер 04279.605.223.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА Д. В. Ц. да заплати на М. С. Д. сумата от 288лв.,направени разноски и пред двете инстанции.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател : Членове: