Р Е Ш Е Н И Е
260063/3.2.2021г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено
на осемнадесети януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Д.
при секретаря Т. Т. като разгледа докладваното от
съдията-докладчик ГД № 1162/2020 г., по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по искова молба от А.Д.А. *** против Г.М.К.-Г.,***, с
която са предявени, в условията на първоначално, обективно, кумулативно
съединение, осъдителни искове с правно основание, както следва: по чл. 240, ал.
1, вр. чл. 79, ал. 1 пр. ЗЗД и цена 11 000 /единадесет хиляди/ лева - паричен
заем даден на 30.06.2015 г. и по чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и цена 223.06 /двеста
двадесет и три лева и шест стотинки/ лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху заетата сума, считано от 14.04.2020 г. до 30.06.2020 г.,
ведно с искане за присъждане на законна лихва върху вземането, от датата на
исковата молба – 02.07.2020 г. до плащане на вземането.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 30.06.2015 г. с банков превод от
сметката си в ТБ „Първа инвестиционна банка“ АД е дал в заем на ответницата по
нейна банкова сметка ***, сумата от 11 000 лв. с уговорката да я върне
незабавно при поискване. Твърди, че през 2017 г. е изпратил първата Покана, а
след това многократно по телефон и със SMS, канил ответницата да му върне
заема, но без резултат, поради което на 09.03.2020 г. изпратил Нотариална
покана peг. № ***, том ***, акт ***, чрез Нотариус А. А., с която дава
тридневен срок от получаването да преведе по сметката му, посочената в
поканата, сума от 11 000 лв. Поканата била залепена на адреса на ответницата на
27.03.2020 г.. Срокът по чл. 47, ал. 2 ГПК изтекъл на 11.04.2020 г. Намира, че
три дни след тази дата ответницата дължи законна лихва на ищеца в общ размер на
223.06 лв. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да
плати на ищеца сумата от 11 000 лв. - паричен заем даден на 30.06.2015 г.; сумата 223.06 лв. -
обезщетение за забава върху заетата сума за периода от 14.04.2020 г. до
30.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
02.07.2020 г. до окончателно плащане. Претендира
разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответницата не подава писмен
отговор на исковата молба, не е изразява становище по допустимостта и
съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават; не
е изложила възражения срещу исковите претенции и обстоятелствата, на които
същите се основават, както и не е посочила доказателствата и конкретните
обстоятелства, които ще доказва с тях, не е представила писмени доказателства,
с които разполага. На основание чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по
делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, по смисъла
на цитирания текст, съдът приема, че ответницата е загубил възможността да
упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.
В проведените по делото съдебни заседания ищецът
поддържа исковата молба, ответникът не се явява и не се представлява. Подава молба,
в която твърди, че поради отпуск по болест не може да се яви в съдебно
заседание, а е пропуснала срока за представяне на отговор, тъй като била в
болница в Р. Турция. Счита, че следва ищецът да бъде задължен да представи
оригинал на бордерото представено в копие. Излага доводи по същество.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От Удостоверение изх. № 34-060/15.12.2020 г. издадено
от Община Шумен /л. 84/, се установява, че страните в производството са втори
братовчеди VI степен.
От представеното платежно нареждане за кредитен превод
с наредител А.Д.А. и получател Г.К. се установява, че на 30.06.2015 г. ищецът,
чрез ТБ „ПИБ“ АД е превел по сметка на ответницата процесната сума от 11 000
лв., с посочено основание „заем“/л. 6/.
Съгласно Удостоверение изх. № 2097/26.11.2020 г. /л. 87/
издадено от ТБ „ПроКредитБанк България“ ЕАД банкова сметка *** *** Г.М.К.-Г..
От същото се установява, че на 30.06.2015 г. по същата е постъпила сумата от 11
000 лв. с наредител А.Д.А. с основание „заем“.
С Нотариална покана № 754/09.03.2020 г., по описа на Нотариус
рег. № 019 на Нотариалната камара /л. 15/, връчена на 27.03.2020 г. съгласно разписка
/л. 17/ с отбелязване, че е залепена на входната врата на имот намиращ се в гр.
Шумен, ул. *** № ***, ищецът поканил ответницата да върне в тридневен срок от
получаване дадената в заем сума.
Представена е кореспонденция между страните в социални
мрежи /л. 19/; Вносна бележка от 25.06.2020 г. /л. 21/ за извършен превод с
основание „такса за други услуги“ в размер на 20 лв., както и приходна
квитанция за извършени разходи /л. 85/. Представени са: Справка за Г.М.К. /л. 7/
от Служба по вписванията гр. Шумен за вписвания, отбелязвания и заличавания по
персонална партида № 69599; Справка от търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ за
„Ирис Корпорейшън“ ООД гр. Шумен /л. 11/, както и Справка от търговски регистър
и регистър на ЮЛНЦ за „Ивон-2009“ ООД гр. Шумен /л.13/
От изслушания в съдебно заседание свидетел Е. В. Е., чиито
показания съдът
кредитира изцяло, като незаинтересован от изхода на делото, се установява, че
между страните е имало неформален договор за предоставяне в заем от ищеца на
ответника за сумата от 11000.00 лв. Същият твърди, че ищецът е търсил
ответницата да му върне заема.
От изслушания в съдебно заседание свидетел Д. А.А. –
баща на ищеца, кредитирани, при условията на чл. 172 ГПК, с оглед
евентуално заинтересованост от изхода на делото,
се установява, че
страните в производството са роднини по майчина линия, както и че ищецът е дал
на ответницата сумата от 11 000 лв. Това не било първия заем, който ищецът
давал на ответницата, които тя досега ги е връщала. Ищецът му споделил че е
разговарял с ответницата да му върне парите, тя обещавала че ще ги върне, но до
момента не го е направила.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, поотделно и
в тяхната съвкупност, съобрази твърденията, доводите, възраженията и
признанията на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Основателността на обуславящата искова претенция по
чл. 240 ЗЗД е предпоставена от установяване от ищеца, при условията на пълно и
главно доказване: че с ответника са във валидни облигационни отношения по
силата на Договор за заем чрез предаване на заемната сума от 11 000 лева -
пълно и главно, както и изискуемост /че срокът за изпълнение на насрещната
страна е изтекъл/ - пълно и главно. Ответникът – заемател трябва да докаже, че
задължението му е погасено - пълно и главно.
От доказателствата по делото, както писмени така и
гласни, еднозначно се установява, че на 30.06.2015 г. ищецът, чрез ТБ „ПИБ“ АД е
превел по банкова сметка *** ***, в ТБ
„ПроКредитБанк България“ ЕАД процесната сума от 11 000 лв., с посочено основание
„заем“/. С Нотариална покана от 09.03.2020 г., ищецът е поканил ответницата да
върне, в тридневен срок от получаване, дадената в заем сума. Ответницата –
заемател не е доказала, че задължението е погасено, поради което искът по чл.
240 ЗЗД се явява основателен в претендирания размер, ведно с искането за
присъждане на законна лихва върху главницата, от датата на исковата молба –
02.07.2020 г. до окончателно плащане.
Основателността на обуславящата искова претенция
предпоставя основателност и на обусловената искова претенция по чл. 86, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху заетата
сума. Доколкото срокът за връщане на заема съгласно Нотариалната покана от 09.03.2020
г., връчена на 27.03.2020 г. по реда на чл. 47 ГПК, е изтекъл на 01.04.2020 г.,
то ответницата е в забава считано от този момент, но предвид диспозитивното
начало в гражданския процес – арг. чл. 6, ал. 2 ГПК, искът следва да бъде
уважен за исковия период от 14.04.2020 г. до 30.06.2020 г., в претендирания
размер от 223.06 /двеста двадесет и три лева и шест стотинки/ лева, ведно с
искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението от датата на
исковата молба – 02.07.2020 г. до окончателно плащане.
Относно разноските.
Предвид изхода на делото ответникът дължи на ищеца
съдебни разноски, в общ размер 2927.46 лв., съгласно Списък по чл. 80 ГПК /л.
88/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, които следва да бъдат уважени.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
Осъжда Г.М.К.-Г., с ЕГН: ********** и адрес ***, да
плати на А.Д.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата 11
000.00 (единадесет хиляди) лева - паричен заем даден на 30.06.2015 г., платима
по банкова сметка *** „УниКредитБулбанк“ АД, IBAN: ***, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 02.07.2020 г. до
окончателното плащане, на основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 пр. ЗЗД.
Осъжда Г.М.К.-Г., с ЕГН: ********** и адрес ***, да
плати на А.Д.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата 223.06 /двеста двадесет
и три лева и шест стотинки/ лева обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху заетата сума, считано от 14.04.2020 г. до 30.06.2020 г., платима по
банкова сметка *** „УниКредитБулбанк“ АД, IBAN: ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба – 02.07.2020 г. до
окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Осъжда Г.М.К.-Г., с ЕГН: ********** и адрес ***, да
плати на А.Д.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 2927.46 (две хиляди
деветстотин двадесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки) лева разноски
в настоящото производство, платима по банкова сметка *** „УниКредитБулбанк“ АД,
IBAN: ***, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Районен
съдия:………………