и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 28/27.02.2006 год., постановена по Н.О.Х.Дело № 27/2006 год., Момчилградският районен съд е признал подсъдимия Бюлент Неждет Хасан от гр.Момчилград за виновен в това, че на 16.02.2006 година в гр.Момчилград противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил "ВАЗ" с Д.К.№ К 56-44 АВ, от владението на Николай Димитров Белев от гр.Момчилград, без негово съгласие и с намерение противозаконно да го ползува, като е последвала повреда на превозното средство в размер на 110.90 лева, поради което и на основание чл. 346 ал.2 т.1, предл. първо, във вр.с чл.346 ал.1, във вр.с чл.54 от НК го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието, на основание чл.46 б."б" от ЗИН. На осн. чл.346 ал.4 от НК е лишил с присъдата подс. Бюлент Неждет Хасан от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 1 една година, считано от влизане на присъдата в сила; както и го е осъдил да заплати по сметка на Момчилградския районен съд направените по делото разноски, в размер на 65 лв. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Бюлент Неждет Хасан от гр.Момчилград, който я обжалва като незаконосъобразна, необоснована, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното му наказание счита за явно несправедливо. Твърди, че при проведеното на 27.02.2006 год. съдебно заседание му бил връчен препис от обвинителният акт, с който се запознал преди започване на самото дело, което му попречило да реализира правото си на защита. Излага съображения, че въпреки осъжданията му за престъпления от общ характер, нямало пречки за приложението на чл.66 от НК. Моли да бъде отменена обжалваната присъда, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание, чрез защитника си прави искане за изменение на присъдата, като бъде приложено условно осъждане по чл.66 от НК по отношение на наложеното наказание „лишаване от свобода”, като счита, че за постигане целите на личната и генералната превенция не е необходимо да бъде изолиран от обществото и семейната си среда. Заявява, че не желае да ходи в затвора. Не сочи нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена.Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед доводите и оплакванията на жалбодателя, изложени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е частично основателна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, събрал е необходимите и възможни доказателства, поради което не се налага събирането на нови такива и извършването на други процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. Въз основа на събраните от първоинстанционният съд доказателства, се налагат изводи относно осъществяването на деянието, предмет на обвинението, от обективна и субективна страна от жалбодателя, както и относно наличието на всички елементи от състава на престъплението така, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. Така, по несъмнен и категоричен начин е установено от събраните по делото доказателства, че на 16.02.2006 година около 22.40 часа в РПУ-Момчилград се получил сигнал за възникнал инцидент в игралната зала "Салоон" в гр.Момчилград с участието на подс. Хасан. За изясняване на случая били изпратени полицейски служители – св.Алдин Молов и Ерай Расим, които в същото време изпълнявали служебните си задължения в центъра на града като пеши патрул, и св.Атанасов и Петров, които били на дежурство с патрулен автомобил. Свидетелите видели подс.Хасан пред игралната зала, като по лицето му имало кръв. Запитали го дали има проблеми и дали се нуждае от съдействие, но подсъдимия отказал помощта им. Полицейските служители продължили да изпълняват служебните си задължения, като св.Молов и Расим останали в района на площада, от където имали поглед към игралната зала "Амиго" и магазина на Дикмов. Подсъдимия влезнал в магазина на Дикмов, излезнал от там с кутия бира Þ влезнал в игралната зала "Амиго". Докато подсъдимият Хасан бил в игралната зала "Амиго", св.Н.Белев - работещ като таксиметров шофьор на лек автомобил "ВАЗ" с Д.К.№ К 56-44 АВ към ЕТ "Дига-АН" - гр.Момчилград, собственост на Димитър Кадиев от гр.Момчилград, около 22.55 ч. спрял таксиметровия лек автомобил марка "ВАЗ" в близост до магазина на Дикмов и игралната зала "Амиго", и влязъл в магазина на Дикмов, за да си купи цигари, като оставил ключовете за колата на арматурното табло. Докато бил в магазина, където се забавил около 4-5 минути, подс.Хасан излезнал от игралната зала "Амиго", насочил се към лекия автомобил на св.Белев, влязъл откъм вратата на шофьора, запалил колата и потеглил по улица “Гюмюрджинска" в посока гр.Кърджали. Полицейските служители - св. Атанасов и Петров, които наблюдавали поведението на подсъдимия и знаели, че същият не е таксиметров шофьор, сметнали, че се касае за противозаконно отнемане на автомобил и веднага потеглили след него с патрулния автомобил, като включили светлинен сигнал, указващ на подсъдимия да спре. При излизането си от магазина, св.Белев видял, че колата я няма, и оглеждайки се, забелязал задните светлини на автомобила, който се движел в посока към пощата в гр.Момчилград. Св. Молов и Расим разбрали, че св.Белев е водача на лекия автомобил и го уведомили, че колата е отнета от подсъдимия Бюлент Хасан, при което св.Белев веднага сигнализирал на дежурния на РПУ-Момчилград за станалото. Междувременно, св.Атанасов и Петров продължили да се движат с патрулния автомобил след подсъдимия, който преди РПУ-Момчилград завил на дясно по ул. "Шипка", след което излязъл на ул."Маказа" и се насочил в посока гр.Кърджали, като на изхода за гр.Кърджали свил в обратна посока и отново влязъл в гр.Момчилград. На ул."Орфей" подс.Хасан загубил контрол над автомобила и се блъснал в оградата на дом № 2, собственост на Валери Захариев. Св.Атанасов и Петров пристигнали до катастрофиралия автомобил и извадили подсъдимия Хасан от него. Подсъдимият бил закаран в РПУ-Момчилград, където му бил съставен АУАН. Подс. Хасан отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, както и да бъде извършена кръвна проба за химически анализ под предлог, че му ставало лошо от кръв. Същата вечер бил задържан за 24 часа в РПУ-Момчилград. Видно от назначената на досъдебното производство съдебна автотехническа експертиза, стойността на лекият автомобил “ВАЗ” с Д.К. № К 56 44 АВ към 16.02.2006 год. възлиза на 1 800 лв.; а стойността на нанесените по автомобила щети от блъскането му от подс.Хасан в оградата на дом № 2 на ул.”Орфей” в гр.Момчилград, възлиза на 110.90 лв. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подс.Хасан – частично; от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд св.Белев, Атанасов, Петров, Моллов и Расим, на които съдът дава вяра изцяло; от писменото заключение на вещото лице Димитров по назначената на досъдебното производство съдебна автотехническа експертиза и показанията му в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло; както и от останалите писмени доказателства, приети от съда в първоинстанционното съдебно следствие. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият Хасан е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 346 ал.2 т.1, предл.първо, във вр. с ал. 1 от НК. За да направи този извод, първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните по делото доказателства, като е изложил съображенията си кои от тях приема и кои отхвърля, и защо, като настоящата инстанция намира тези изводи на първоинстанционния съд - относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, и формата на вината, за обосновани и законосъобразни. С оглед така установената фактическа обстановка – отнемането от подсъдимия на чуждо моторно превозно средство – лек автомобил “ВАЗ”, от владението на св.Белев, без негово съгласие и с намерение да го ползува /като установяването на своя фактическа власт върху отнетата вещ, с намерение да я ползува, е видно от последващото поведение на подсъдимия – запалването на автомобила, привеждането му в движение, придвижването му до края на гр.Момчилград и връщането му в града/, направените въз основа на нея правни изводи от първоинстанционния съд за осъществяване на деянието от подсъдимия Хасан от обективна и субективна страна, са обосновани и законосъобразни и се споделят напълно от настоящата инстанция. По факта на отнемането на моторното превозно средство от владението на св.Белев от подсъдимия, впрочем, не е имало спор пред първоинстанционният съд, като оплаквания в тази насока не се правят и пред настоящата инстанция. Правилно първоинстанционният съд не е дал вяра на обясненията на подс.Хасан – че св.Белев му разрешил да вземе колата, за да иде до дома си и да вземе пари, тъй като обясненията на подсъдимия в тези им части се опровергават по категоричен начин от показанията на св.Белев, Моллов, Расим, Атанасов и Петров, от които по безспорен начин се установява, че св.Белев не се е срещал с подс.Хасан след спирането на автомобила до магазина на Дикмов и не му е давал разрешение да ползува автомобила, тъй като по същото време подс.Хасан е бил в игрална зала “Амиго”, като след излизането си от нея, се насочил към лекия таксиметров автомобил, качил се на шофьорското място и потеглил с автомобила, докато по същото време св.Белев е бил в магазина на Дикмов и си купувал цигари; както и че след излизането си от магазина св.Белев бил изненадан от липсата на колата и се оглеждал за нея. В подкрепа на тези изводи на съда е и обстоятелството, че подс.Хасан се отправил с отнетия от св.Белев автомобил към изхода на гр.Момчилград в посока гр.Кърджали, и едва на изхода завил обратно към гр.Момчилград, а не се е отправил към дома си /каквито са твърденията му в съдебно заседание, респ. защитната му позиция/, което обстоятелство е установено по несъмнен начин от показанията на св.Атанасов и Петров.С оглед изложеното, налага се извода, че подс.Хасан е отнел лекия автомобил “ВАЗ” с Д.к.№ К 56 44 АВ от владението на св.Белев, без съгласието на последния и с намерението да го ползува. Налице е и квалифициращото деянието обстоятелство – последвала е повреда на отнетото превозно средство, на стойност 110.90 лв., вследствие на противоправното поведение на подс.Хасан. В поведението на подсъдимия е обективиран и прекият му умисъл за осъществяване на престъплението, в извършването на което е обвинен. Или, с оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че осъществяването на инкриминираното деяние от обективна и субективна страна от подс.Хасан е доказано по несъмнен начин, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционния съд. Наложеното на подс.Хасан наказание „лишаване от свобода” с постановеното ефективно изтърпяване на същото, обаче, настоящата инстанция намира за явно несправедливо. При налагане на наказанието „лишаване от свобода” на жалбодателя, съдът е отчел смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства, като обосновано е приел, че в конкретният случай са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като е осъдил подсъдимия на наказание под средния предвиден в закона размер за това престъпление. Като такива съдът е посочил младостта на подсъдимия Хасан, тежкото му семейно и имотно състояние, много ниската стойност на нанесената на отнетото превозно средство повреда /в размер под минималната работна заплата за страната/; а като отегчаващи отговорността му обстоятелства съдът е отчел извършването на деянието след употреба на алкохол, обремененото му съдебно минало. При тези данни първоинстанционният съд правилно е определил размера на наказанието “лишаване от свобода”, което е наложил на подс.Хасан, а именно: “лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца. Неоснователно, обаче, първоинстанционният съд е отказал приложението на института на условното осъждане по чл. 66 от НК спрямо подс.Хасан. Това е така, тъй като видно от данните за съдебното минало на подсъдимия, същият е осъждан с присъда по Н.о.х.дело № 157/2005 год. по описа на Момчилградския районен съд на наказание “пробация”, с налагане на пробационни мерки - “периодични срещи с пробационен служител” и “задължителна регистрация по местоживеене” за срок от 6 месеца, за извършено престъпление по чл. 197 т.1, във вр. с чл. 194 ал.1 от НК; с решение по Н.а.х.дело № 130/2005 год. по описа на Момчилградския районен съд е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание по чл. 78а от НК - “глоба" в размер на 700 лв., за извършено престъпление по чл. 325 ал.1 от НК; и с присъда по Н.о.х.дело № 218/2005 год. по описа на Момчилградския районен съд му е наложено наказание “глоба” в размер на 500 лв., за извършено престъпление по чл.325 ал.1 от НК. При това положение, няма формална пречка за приложението на института на условното осъждане по чл. 66 от НК по отношение на подс.Хасан – наложеното му наказание е по-малко от 3 години лишаване от свобода, същият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, като настоящата инстанция намира, че с оглед тежестта на извършеното престъпление в настоящият случай, целите на наказанието по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати и без да е необходимо изолирането на подс.Хасан от семейната му и социална среда, чрез ефективното изтърпяване на наложеното му наказание. Ето защо, следва да бъде изменена обжалваната присъда в частта й относно наложеното на подсъдимия Хасан наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, при първоначален “общ” режим на изтърпяване на същото, като на основание чл. 66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието следва да бъде отложено за срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила. Правилно, с оглед признаването на подс.Хасан за виновен в извършването на престъпление по чл.346 ал.2 т.1, предл.първо, във вр. с ал.1 от НК, първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия и кумулативно наказание по чл. 37 т.7 от НК – „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година, считано от влизане на присъдата в сила, съгласно императивната разпоредба на чл. 346 ал.4 от НК. Неснователно е оплакването на жалбодателя за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се във връчването на подсъдимия на препис от обвинителния акт преди самото разглеждане на делото, с което му било нарушено правото на защита. Това е така, тъй като досъдебното производство е проведено като бързо полицейско такова по реда на чл. 408 ал.2 НПК /отм./, като са спазени всички процесуални правила при провеждането му, вкл. и разпоредбата на чл.412 ал.2 от НПК /отм./, съгласно която съдът разглежда делото в деня на постъпването му, като съдията-докладчик разпорежда на дознателя да връчи на подсъдимия незабавно препис от обвинителния акт, т.е. в деня на разглеждане на делото, както е и в настоящият случай; а ако подсъдимият направи искане да организира защитата си /каквото не се установява подс.Хасан да е правил пред първоинстанционния съд/, съдът насрочва и разглежда делото в тридневен срок. В останалата й част, извън обсъжданото по-горе наложително изменение по отношение приложението на чл.66 ал.1 от НК към наложеното на подс.Хасан наказание „лишаване от свобода”, обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното на подс.Хасан наказание не е явно несправедливо и при постановяването на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена в тази й част. Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.3 и т.6, във вр. с чл. 337 ал.1 т.3 и чл. 338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 28/27.02.2006 год. по Н.о.х.дело № 27/2006 год. по описа на Момчилградския районен съд, В ЧАСТТА Й , с която на Бюлент Неждет Хасан от гр.Момчилград, с ЕГН **********, за извършеното престъпление по чл. 346 ал.2 т.1, предл.първо, във вр. с ал. 1 от НК, е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година и 6/шест/ месеца, при първоначален “общ” режим на изтърпяването му, на основание чл. 46 б.”б” от ЗИН, като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното му наказание за срок от 4 /четири/ години, считано от влизане на присъдата в сила. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |