РЕШЕНИЕ
гр.София,
13.09.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на четвърти
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Ива Нешева
при
секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на
прокурора .................... като разгледа докладваното от съдия Иванова
в.гр.дело N: 5371 по описа за 2019 година и за да се произ-несе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение от 30.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 65 170/2017 г. по описа на
СРС, II
ГО, 156 състав П.Л.В., ЕГН ********** и Л.Л.В., ЕГН **********
са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******разделно по ½ част на
основание чл.318, ал.2 ТЗ във връзка с чл.200 ЗЗД във връзка с чл.110, ал.2 ЗС
сумата от 908,60 лева, представляващи стойността на доставена топлинна енергия
по договор за покупко-продажба на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к.“******, аб.№
170761, за периода от м.09.2014 г. до м.04.2015 г., както и сумата от 16,20
лева, представляваща припадаща се част от услугата дялово разпределение за
периода от м.09.2014 г. до м.04.2015 г., ведно със законната лихва върху двете
главници от 15.09.2017 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателно-то
плащане, като искът за главницата за топлинна енергия за сумата над 908,60 лева
до пълния предявен размер от 2 653,20 лева и за периода от м.05.2013 г. до
м.08.2014 г., искът за припадащата се част от цената на услугата дялово
разпределение за сумата над 16,20 лева до пълния предявен размер от 43,20 лева
и за периода от м.05.2013 г. до м. 08.2014 г., както и предявените искове от „Т.С.“
ЕАД с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане от ответниците
на сумата от 638,36 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 08.08.2014 г. до 11.09.2017 г. и за сумата от 11,26 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цената на услугата за дялово разпределение за периода от 08.08.2014 г. до 11.09.2017 г. са отхвърлени.
Със същия съдебен акт П.Л.В. и Л.Л.В. са осъдени да
заплатят на „Т.С.“ ЕАД сумата от 319,22 лева – деловодни разноски за исковото
производство и за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач
на страната на ищеца „М.Е.” ООД, ***.
Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищеца „Т.С.“
ЕАД в отхвърлителните му части. В жалбата се
поддържа, че атакуваното решение е неправилно и е постановено при нарушение на
материалния закон. Излагат се доводи, че дължимите суми по фактури за периода от
м.05.2013 г. до м.08.2014 г. не са погасени по давност, тъй като същата е
прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 05.12.2017
г. По отношение на отхвърлената сума за дялово разпределение се сочи, че се
дължи изцяло тъй като топлинната енергия е реално доставена и след края на
отоплителния сезон са изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинната енергия в сградата на база реален отчет на
уредите в съответствие с Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа се, че неправилно е отхвърлена
и претенцията за законна лихва за забава, тъй като съгласно чл.32, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение № ОУ – 002/07.01.2008 г. на
ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ на 14.01.2008 г., в сила от 13.02.2008
г., купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода за който се
отнасят. Съобразно с изложеното се твърди, че ответниците
са длъжни да заплащат дължимите от тях суми най – късно до края на текущия
месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия, като се релевират оплаквания, че това обстоятелство не е съобразено
от първата инстанция, а ответниците са в забава и
дължат претендираната
лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Моли въззивния съд да отмени решението
на СРС в обжалваните от дружеството части и да уважи изцяло предявените срещу ответниците искове. Претендира присъждането на направените
по делото разноски.
Ответниците по тази жалба
– П.Л.В. и Л.Л.В., чрез назначения им особен
представител адвокат А.А., в срока по чл.263, ал.1 ГПК са подали отговор на въззивната жалба, с който са
оспорили същата изцяло по изложените в нея оплаквания за неправилност на
решението в обжалваните от ищеца отхвърлителни части.
Претендират присъждане на разноски за въззивното
производство.
Срещу така постановеното решение е постъпила насрещна въззивна жалба от ответниците П.Л.В.
и Л.Л.В., действащи чрез особения им представител адвокат
– в частта, в която е уважен частично предявеният от „Т.С.“ ЕАД иск за разделно
плащане на по ½ част от сумата 908,60 лева, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода: м.09.2014 г. – м.04. 2015 г., ведно със сумата от 16,20 лева,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение, заедно със законната
лихва върху двете главници от 15.09.2017 г. до окончателното плащане. Инвокирани са доводи за неправилност на решението в
атакуваната от тях част, поради необоснованост, противоречие с материалния
закон и нарушение на процесуалните правила. Наведени са оплаквания, че от
първата инстанция не е изследвано наличието на валидна облигационна връзка
между ищеца и ответниците, като в тази връзка излагат
доводи, че няма доказателства по делото, които да сочат на извод за наличие на
договорни отношения между страните.
Молят въззивния съд да отмени решението
на СРС в обжалваните от същите части и да отхвърли изцяло предявените срещу жалбоподателите-ответници искове, като им се присъдят
направените по делото разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „М.Е.” ООД, ***
не е взело становище по жалбите.
Софийски градски съд като прецени доводите на страните и
събраните по делото до-казателства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивните жалби са допустими
– същите са подадени от легитимирани страни в процеса, съотв.
в сроковете по чл.259, ал.1 ГПК и чл.263, ал.2 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валид-ността на
решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата
инстанция намира, че атакуваното съдебно ре-шение е
валидно и процесуално допустимо в обжалваните части, поради което съдът дължи
произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в жалбите доводи и изиск-ванията на приложимите в случая императивни материалноправни норми, попадащи в едно от изключения,
визирани в ТР на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционният съд е
сезиран със субективно и обективно кумулативно съеди-нени
осъдителни искове с правно основание чл.318, ал.2 ТЗ във връзка с чл.200 ЗЗД във
връзка с чл.100, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Отношенията между доставчиците
и потребителите/клиентите на топлинна енергия за исковия период са
регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия
правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна
енергия с топлопреносно предприятие при публично
известни общи условия, същото следва да има качеството на потребител/клиент на
топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно
нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., „пот-ребители на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоя-телно
отклонение, а по силата на легалното определение, дадено в §1, т.42 от ДР
/отм./ на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
След отмяната на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквива-лентно по смисъл на понятието „потребител на
топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща в исковия
период – от м.05.2013 г. до м.04.2015
г. вкл., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъеди-нени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цена за топлинната енергия.
Следователно,
за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за
битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде устано-вено, че същото е собственик или носител на вещно
право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение. От представения в производството нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 62, том III, рег.№ 5441, дело № 423 от 2003 г. на
нотариус А. Г., рег.№ 031 на Нот.камара,
неоспорен от ответ-ниците, е установено, че на 30.12.2003
г. наследодателят на ответниците Л. А.В. /починал на
02.08.2009 г./ е придобил от останалите съсобственици правото на собственост върху
недвижимия имот, находящ се гр.София, ж.к.“Света Троица“,
ул.“******– предмет на спора като купувач по договора за
покупко-продажба, като притежаването на това вещно право върху този имот от
визираното лице се потвърждава и от направеното от същото извънсъдебно
признание на този факт в приложеното в производството заявление-декларация с
вх.№ 3032 от 07.10.2005 г., подадено до „Топлофикация София” АД за откриване на
партида на негово име относно топлоснаб-дяването на
този имот. От удостоверение за наследници № РНД17 – УФ01-779/3 от 18.10.2017 г.
на длъжностно лице по гражданско състояние при Район “Надежда“, Община
Столична, е видно, че Л. А.В. е починал на 02.08.2009 г., оставяйки за свои
наследници по закон ответниците П.Л.В. и Л.Л.В., както и съпруга му Ж.М.В., починала на 08.04.2016 г.
Последната, съгласно удостовереното в цитирания документ, има за свой наследник
по закон – Р.М.Г., брат. Като съсобственици на процесния
апартамент при липсата на твърдения и представени доказателства за вписани
откази от наследството на починалия Л.В., посочените лица – двамата ответници и Р.Г.имат качеството на клиенти на топлинна
енергия в исковия период: м.05.2013 г.
– м.04.2015 г. вкл.
Нормата на
чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топло-преносно
предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топ-лопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР/КЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна
уредба между главните страни по спора за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца,
одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на
ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01. 2008 г., в сила от 13.02.2008 г.,
приложими за исковия период от м.05.2013 г. до м.01.2014 г. вкл. и Общите
условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „19 минути“ и вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014
г., в сила от 12.03.2014 г., приложими за периода: м.02.2014 г. – м.04.2015 г.,
вкл.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
– етажна собственост, се осъществява по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в нормите на
чл.139 – чл.148 ЗЕ и в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
/обн. в ДВ бр.34/24.04.2007 г. с посл.
изм. и доп., отм. с ДВ бр.25/20.03.2020 г., но действащ в исковия период/.
Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост по силата на
чл.142, ал.2 ЗE се разделя на топ-линна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, а нормата
на чл.145, ал.1 от същия закон предвижда, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно
чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ клиентите на топлинна енергия в сгради – етажна собст-веност заплащат консумираната топлинна енергия на
месечни вноски, определени по прогноз-на консумация
за сградата, и една изравнителна вноска, като според чл.155, ал.3 ЗЕ правилата
за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консу-мираното количество топлинна
енергия за всеки отделен клиент се определят с наредбата по чл.125, ал.3 ЗЕ.
За процесния период в съответствие с тази
законова уредба и установеното в Общите условия сумите за топлинна енергия
относно имота на ответниците са начислявани помесечно от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни вноски, за които са
издавани фактури, като след края на отоплителния период е изготвена
изравнителна сметка от дружеството, извършващо дялово разпределение на база
документа за индивидуалните отчети в процесния
апартамент, като от последните – подписани от потребителя /неоспорени в процеса/,
в които е отразена разликата между старите и новите показатели, снети от отчетени-те
уреди и заключението на приетата съдебно-техническата експертиза на вещото лице
инж. В.Т., което съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно
изготвено, настоящата инстанция приема, че по делото е установено количеството
и стойността на действително потребената топлинна
енергия за процесния имот в исковия период.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в
Тълкувателно решение № 3/18.05. 2012 г. по тълк.дело
№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлоснабдителните
дру-жества са периодични по смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията
на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен право-пораждащ факт
– договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните пла-щания са с еднакъв или различен размер.
По силата на разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нуж-ди
в гр.София, одобрени с решение №
ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вест-ник
„Дневник“ от 14.01.2008 г., в сила от 13.02.2008 г., купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. От изложеното следва, че задължението на ответниците за заплащане на
сумата за доставената топлинна енергия за м.05.2013 г.– първият месец от
заявената претенция за главницата, е с падеж: 30.06.2013 г. и от деня, следващ
тази дата, е започнала да тече погасителната давност за това вземане. Настоящият иск се счита предявен от момента на постъпване на исковата
молба в съда – 15.09.2017 г., поради
което към този момент в обхвата на изтеклата тригодишната погасителна давност
попада, както вземането за главницата за м.05.2013 г., така и останалите главни
вземания, представляващи стойност на доставената топлинна енергия за частта от
исковия период до 31.01.2014 г. вкл., станали изискуеми при действието на
визираните общи условия.
По отношение на вземанията за главница, представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за времето от м.02.2014 г. до м.04.2015 г., приложение намира правилото
на чл.114, ал.2 ЗЗД. Тези вземания са възникнали при действието на Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на клиенти за битови нужди в
гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР
№ ОУ-02/03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. Въпросът с изискуемостта на
стойността на доставената топлинна енергия по тези общи условия е уреден в клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от същите. С посочените договорни клаузи е регламентиран
падежът за изпълнение на задължението за плащане на стойността на топлинната
енергия. Мнозинството на настоящия съдебен състав намира, че клаузите на чл.33,
ал.1 и чл.33, ал.2 от общите условия от 2014 г. са нищожни на основание чл.146,
ал.1, пр.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като неравноправни – противоречащи
на общия принцип за добросъвест-ност, установен от
нормата на чл.143, ал.1 ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и
задълженията на ищеца-търговец и тези на потребителя /купувач/ - ответник по
делото. С клаузата на чл.33, ал.1 от тези общи условия е установен падеж за
плащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозен
дял /по чл.32, ал.1 ОУ/ – в 30-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а с клаузата
на чл.33, ал.2 от същите е установен падеж за изпълнение на задължението за
плащане на дължими суми за доплащане след изготвянето на изравнителните сметки – отново в 30-дневен срок след публикуването на интернет
страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД. Обвързаното настъпване на падежа на
задължението за плащане с притежава-нето на специално техническо средство от
страна на потребителя /компютър, таблет или смартфон/, което да му дава възможност за достъп до
интернет, както и задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и
самата възможност за достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно
икономически положение спрямо търговеца. Потреби-телят не може да бъде задължен
да направи значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване с
посочените технически средства и отделно от тях – да извърши и допълни-телни парични вложения, които да му осигуряват
достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма връзка с тези вложения.
От друга страна, от клиента-потребител не може да се изисква да извършва
постоянни справки в един неопределен период от време за това кога точно топлопреносното дружество ще публикува в интернет
страницата си дължимите се месечни сметки, за да може да съобрази едностранно
определяните по този начин от „Т.С.” ЕАД падежи за изпълнение. Предвид
изложеното мнозинството от решаващия състав на СГС приема, че клаузите на
чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите условия от 2014
г. противоречат на императивната норма на чл.143, ал.1 ЗЗП и са нищожни на
основание чл.146, ал.1, пр.1 ЗЗП. Ето защо, по отношение на вземанията на ищцовото дружество за дължимата стойност за топлинна
енергия за периода: м.02.2014 г. - м.04.2015 г., които попадат в приложното
поле на общите условия от 2014 г., съдът приема, че при липсата на договорен
падеж и като последица от това – настъпване на изискуемост на вземането след
покана, съгласно нормата на чл.114, ал.2 ЗЗД, каквато по делото не е
представена, давността е започнала да тече от датата на възникване на
задължението, а тази дата в случая е първият ден след изтичане на месеца, в
който е осъществена доставката на топлинна енергия. За вземането за главницата
относно цената на топлинна енергия за м.02.2014 г. тригодишната погасителна давност
е започнала да тече на 01.03.2014 г. с оглед датата на предявяване на исковата
молба на 15.09.2017 г., когато течението на давностния
срок е спряно, е изтекла за дължимите до
м.08.2014 г. вкл. вземания. Не са погасени по давност и са дължими главниците
за топлинна енергия за периода: м.09.2014 г. – м. 04.2015 г. вкл.
Неоснователно
е инвокираното възражение от жалбоподателя-ищец, че
вземанията за главниците за топлинна енергия исковия период: м.05.2013 г. – м.04.2014
г. са станали изискуеми считано от датата на издаване на посочената във въззивната жалба обща фактура. Фактурирането на стойността
на реално доставеното количество топлинна енергия след приключване на
отоплителния сезон на база на данните по издадените изравнителни сметки, не
установява нов падеж на периодичните задължения за плащане на стойността на
доставената топлинна енергия /по прогнозен дял или на равни месечни вноски –
чл.155, ал.1 ЗЕ/, тъй като задълженията са станали изискуеми, съответно – възникнали
в предходен момент, с оглед изложените по-горе мотиви. Тези фактури имат правно-релевантно
значение за възникване и съответно – за настъпване на изискуемост само на вземането
на ищеца за конкретни суми, подлежащи на доплащане от ответника-потребител на топлинна
енергия в резултат на изравняването и издадената изравнителна сметка за
съответния отоплителен сезон. В настоящия казус не се твърди и по делото не се
установява фактурата, на която се позовава ищецът, да касае конкретни суми за
доплащане от потребителя, съгласно издадените изравнителни сметки. Предвид
изложените съображения, въззивният съд намира за неоснова-телно твърдението на жалбоподателя „Т.С.“ ЕАД, че
изискуемостта на претендираните суми в отхвърлителната част на иска за топлинна енергия е
настъпила от посочения срок в обсъжданата фактура.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2008 г. и 2014 г.
дяловото разпре-деление на топлинна енергия се
извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от На-редбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2008 г. и 2014 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от
клиентите търговец – ОУ 2014 г./, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово
разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2008 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата „дялово
разпределение“ се опре-деля от продавача и се обявява по подходящ начин на
купувача, а в тази на чл.36, ал.2 от Об-щите условия
2014 г. – че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от прода-вача, съгласувано с търговците, извършващи услугата
дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите
условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържа-нието
на договора за продажба на топлинна енергия между страните по него, който на осно-вание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства
ищецът се легитимира като субект, който е активно материално-правно легитимиран
да получи цената на извършваната услуга „дялово разпреде-ление“,
като предвид данните от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза на вещото
лице Мария Малева за процесния
период плащане на същата не е налице извършвано. За да се произнесе по въпроса
относно размера на това вземане за исковия период, касаещ
отоплителен сезон: 2014 г. – 2015 г., настоящата инстанция съобрази
неоспореното в тази част заключение на приетата съдебно-счетоводна експертиза,
съгласно която начислената на потребителите стойност за дялово разпределение е в размер на
43,20 лева. По отношение на това вземане и дължимостта
му от ответниците са относими
мотивите, изложени по-горе относно началния момент на изискуемостта на
вземанията за топлинна енергия при условията на чл.114, ал.2 ЗЗД, поради което
са правилни изводите на първата инстанция за частичното му погасяване по
давност за периода от м.05.2013 г. до м.08.2014 г. вкл. за сумата от 27,00 лева.
По силата на разпоредбата на
чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от
него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Такова
допълнително вземане в дадения казус се явява търсеното обезщетение за забавено
изпълнение на главните вземания в размер на законната лихва за извършените доставки
на топлинна енергия до м.08.2014 г. вкл. за заявения период. По отношение на вземането
за законна лихва върху непогасената по давност главница за топлинна енергия от
м.09.2014 г. до м.04.2015 г. вкл., ответниците не са изпаднали в забава,
поради нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от приложимите за този
период от време Общи условия от 2014 г. на основание чл.146, ал.1, пр.1 от ЗЗП,
като неравноправни клаузи, за чието приложение съдът следи служебно, по
изложените по-горе съображения. Нищожността на тези клаузи води до липсата на
договорен срок за изпълнение между страните, а по делото не е представена и
покана за изпълнение на тези задължения в съответствие с изискването на нормата
на чл.84, ал.2 ЗЗД. Изложените обстоятелства в своята съвкупност обуславят
извод за неоснователност на заявения иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 638,36
лева и период: 08.08.2014 г. – 11.09.2017 г. относно
главницата за топлинна енергия.
По отношение на претенцията чл.86, ал.1 ЗЗД, касаеща
главницата за дялово разпре-деление, заявена в размер
от 11,26 лева за времето от 08.08.2014 г. до 11.09.2017 г. въззивният съд намира, че също не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответната страна. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2014 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата за дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи същата, и се обявява по подходящ начин на
клиентите, за които обстоятелства в хода на производството не са представени
никакви доказателства, с оглед на което не може да са обоснове извод за
наличието на договорен срок за изпълнение на тази услуга между ищеца и ответниците.
Съгласно разпоредбата на чл.84,
ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, какъвто е и даденият казус
относно престирането на цената на услугата „дялово разпреде-ление”, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за запла-щане има
значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и
ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сума. До приключване на производството пред първоинстанционния съд ищцовото
дружество не е ангажирало доказателства за връчването на ответниците
на такава покана относно заплащането на стойността на услугата за дялово
разпределение, съобразно което последните не са изпаднали в забава и не дължат
на „Т.С.” ЕАД обез-щетение по чл.86, ал.1 ЗЗД относно
това главно задължение до датата на подаване на исковата молба в съда.
По изложените съображения атакуваното решение
в обжалваните от ищцовото дружество отхвърлителни части се явява правилно и следва да бъде потвърдено,
макар и по частично различни мотиви от тези на решаващият състав на СРС.
Наведените от въззивниците-ответници
оплаквания за неправилност на съдебния акт в частите, с които са уважени
предявените срещу тях претенции по чл.318, ал.2 ТЗ във връзка с
чл.200 ЗЗД във връзка с чл. 100, ал.2 ЗС поради липсата на договорно отношение
между главните страни в процеса, са частично основателни.
От обсъденото по-горе удостоверение
за наследници е установено по делото, че праводателят
им Л. А.В. е починал на 02.08.2009 г., като е оставил
за свои наследници по закон конституираните като ответници
по делото П.Л.В. и Л.Л.В.. Освен тях обаче наследодателят
Л.В. е оставил за свой наследник по закон и съпругата си Ж.М.В.. Последната е починала на 08.04.2016 г., поради което на основание
императивните норми на чл.5, ал.1 ЗН и чл.9, ал.1 ЗН преживялата към онзи
момент съпруга е наследила равна част от наследството на починалия й съпруг с
неговите синове или всеки от тях е получил по 1/3 част. Видно от цитирания
официален удостоверителен документ наследник по закон на Ж.В.е нейният брат – Р.Г.,
в чийто патримонуим е преминала придобитата от същата
по наследство 1/3 ид.част от правото на собственост
върху процесния топлоснабден
недвижим имот. Горното обуславя извод,
че ответниците Л.В. и П.В. имат качеството на
клиенти на топлинна енергия в исковия период: м.05.2013 г. – м.04.2015 г. вкл. по неформален договор за продажба на топлинна енергия при общи условия и отговарят за възникналите по тази сделка задължения до размера на
наследствените им квоти от по 1/3 част за всеки от тях, а за останалата 1/3
част задължено лице е братът на
починалата впоследствие съпруга на общия им наследодател. В подкрепа на
изложеното е и разпоредбата на чл.12, ал.1 от Наредба № РД – 02-20-6 от
24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на
населението. Според цитирания подзаконов текст, в удостоверението
наследниците се вписват с пореден номер, като се посочва връзката им с
наследодателя /съпруг или родство/. В случай че някой от наследниците е
починал, неговите наследници се вписват с подномер, а
в колона „Съпруг/родство“ се вписва съпруг/а или родствената връзка между
починалия наследник и неговите наследници. В конкретния казус починалата Ж.В.е
посочена с пореден номер „3“, а нейният брат с подномер
„3.1.“
С оглед на
изложеното от първостепенния съд неправилно са определени квотите на
наследниците и обема на отговорността им за възникналите задължения относно
доставената в съсобствения им имот – апартамент № 26, находящ
се гр.София, ж.к.“Света Троица“, ул. ******, топлинна
енергия и извършеното дялово разпределение. Конституираните като ответници в производството П.В. и Л.В. не дължат на въззивника-ищец разделно по ½ част от сумите, до
които са уважени предявените искове, а отговарят съобразно наследствените им
дялове от по 1/3 част от приетите за дължими вземания, а именно поравно за сумите:
605,73 лева относно главницата за топлинна енергия и 10,80 лева относно
главницата за дялово разпределение.
Поради несъвпадане на крайните изводи на
настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния
съд относно изхода на спора по отношение на разглежданите претенции,
атакуваното решение като неправилно следва да бъде частично отменено, като
вместо това се постанови друго, с което исковете по чл.318,
ал.2 ТЗ във връзка с чл.200 ЗЗД във връзка с чл. 100, ал.2 ЗС да бъдат
отхвърлени за разликата над 605,73 лева до уважения размер от 908,60 лева, представляваща стойността за доставена топлинна енергия по
договор за покупко-продажба на топлинна енергия за периода от м.09.2014 г. до
м.04.2015 г. и за разликата над 10,80
лева до уважения размер от 16,20 лева, представляваща цената на услугата
„дялово разпределение“ за периода от м.09.2014 г. до м.04.2015 г., ведно със законната лихва върху
двете главници от датата на подаване на исковата молба на 15.09.2017 г. до
окончателното им плащане.
Освен в посочените части първоинстанционното решение трябва да бъде отменено и в
частта, с която ответниците П.В. и Л.В. са осъдени да
заплатят на ищеца разноски за исковото производство пред СРС за разликата над
сумата от 212,81 лева
В останалите обжалвани части решението е правилно и трябва да бъде
потвърдено.
При
приетия изход на спора за
въззивната инстанция право на разноски имат и двете
страни. С оглед липсата на доказателства за
извършени във въззивната инстанция разноски от страна
на жалбоподателите П.В. и Л.В. на същите не следва да се присъждат такива за
уважената част от тяхната жалба и отхвърлената част от жалбата на ищеца.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците П.В.
и Л.В. следва
да заплатят по равно на „Т.С.“ ЕАД сумата от 277,68 лева – направени разноски
за възнаграждение за назначения им особен представител съобразно с отхвърлената
част от насрещната им въззивна жалба, съответстваща
на уважената част от исковете /арг. от мотивите на т.6
от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Разноски за юрисконсултско
възнаграждение не се дължат на „Т.С.“ ЕАД, тъй като във въззивното производство от упълномощения от
тази страна процесуален представител – юрисконсулт не са извършени реално никакви
процесуални действия, касаещи защитата по подадената насрещна въззивна жалба.
Въззивниците-ответници
П.В. и Л.В. са представлявани в процеса от особен представител, който съгласно
постановките на т.7 от цитираното Тълкувателно решение не дължи държавна такса
за подадената насрещна въззивна жалба. Таксата за въззивно обжалване в размер на 50,00 лева, определена
съобразно с чл.18, ал.1 вр. с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, на основание чл.77 ГПК следва да бъде заплатена по равно от
ответниците Велеви по сметка на Софийски градски съд.
При приетия изход на делото по отношение на жалбата на „Т.С.“ ЕАД на ищцовото дружество не се дължат направените във връзка със
същата разноски.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение от 30.11.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 65 170/2017 г. по описа на СРС, ІI ГО, 156 състав – в ЧАСТТА, в
която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******срещу П.Л.В.,
ЕГН ********** и Л.Л.В., ЕГН ********** искове с правно основание чл.318,
ал.2 ТЗ във връзка с чл.200 ЗЗД във връзка с чл.100, ал.2 ЗС за заплащане разделно по ½ част на разликата
над сумата от 605,73 лева до уважения размер от 908,60
лева, представляваща стойността за доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия за недвижим имот, находящ
се в гр.София, ж.к. „******, аб.№ 170761 за периода:
м.09.2014 г. – м.04.2015 г. вкл. и за разликата над 10,80 лева до уважения
размер от 16,20 лева, представляваща припадаща се част от цената на услугата
дялово разпределение за периода от м.09.2014 г. до м.04.2015 г., ведно със законната лихва върху тях от
15.09.2017 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното плащане, както и в ЧАСТТА,
с която П.Л.В., ЕГН ********** и Л.Л.В.,
ЕГН ********** са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за първоинстанционното производство за разликата над сумата от
212,81 лева до сумата 319,22 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седа-лище и адрес на управление:*** срещу П.Л.В.,
ЕГН ********** и Л.Л.В., ЕГН ********** и двамата с адрес: ***, искове с правно основание чл.318,
ал.2 ТЗ във връзка с чл.200 ЗЗД във връзка с чл.100, ал.2 ЗС за заплащане
поравно на разликата над сумата от 605,73 лева до сумата от 908,60 лева, представляваща стойността за доставена топлинна енергия по
договор за покупко-продажба на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к.„******, аб.
№ 170761, за периода: м.09.2014 г. – м.04.2015 г. вкл., както и за разликата
над 10,80 лева до сумата от 16,20 лева, представляваща цената на услугата
дялово разпределение за периода от м.09.2014 г. до м.04.2015 г., ведно със законната лихва върху същите,
считано от 15.09.2017 г. /датата на подаване на исковата молба/ до
окончателното им плащане, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА
решение от
30.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 65 170/ 2017 г. по описа на СРС, ІI ГО, 156 състав в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА
П.Л.В., ЕГН ********** и Л.Л.В., ЕГН ********** и двамата с адрес: ***, да ЗАПЛАТЯТ
поравно на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата 277,68 лева /двеста седемдесет и седем лева шестдесет и осем
стотинки/ – разноски за особен представител.
ОСЪЖДА
П.Л.В., ЕГН ********** и Л.Л.В., ЕГН ********** и двамата с адрес: ***, да ЗАПЛАТЯТ
поравно на основание чл.77 ГПК по бюджетната сметка на Софийски градски съд
сумата 50,00 лева /петдесет лева/ – държавна такса за въззивното производство.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на страната на ище-ца:
„М.Е.” ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280, ал.3, пр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. о.м. 2.